В цяла Европа антиимигрантски парти се представят като единствените истински защитници на работническата класа. Много от тях наистина навлякоха „леви” дрехи: противопоставят се на приватизацията, защитават социалните плащания и се обявяват за по-строги финансови регулации. За повечето от тези партии това представлява радикален завой спрямо либертарианския дневен ред, който са преследвали в миналото. Въпреки това, този очевиден завой наляво е до голяма степен само витрина: когато избирателите не наблюдават, те често се приравняват с интересите на бизнеса и атакуват правата на трудещите се.