Южна Корея кипи от масови протести и искания за оставка на президентката Пак Кън Хе. Тя е обвинавана в опасни за националната сигурност зависимости от сектанти и шамани, а и в корупционни залитания.
Насред все по-нажежаващото се обществено недоволство самата Пак Кън Хе се помъчи поне малко да отклони вниманието на демонстрантите от собствената си персона и от съмнителното си обкръжение, като взе, че ненадейно подмени премиера, финансовия министър и министъра на обществената сигурност на страната. Това обаче още повече ядоса разгневените срещу президентката площади.
Кметът на Сеул Пак Вон Сун смята, че недоволството на хората нараства заради неадекватните реакции на президентката. „Пак Кън Хе е длъжна незабавно да подаде оставка. Президентката изгуби своя авторитет и доверието на народа“, заяви кметът, като добави, че държавната ръководителка не може да заема повече поста поради несъответствието между моралните ѝ качества и изискванията за тази длъжност.
Срещу президентката са и всички опозиционни политически сили в парламента – и леви, и десни. С общите си гласове те се канят да блокират нейните правителствени промени.
За причините и подробностите на сегашната криза на властта в Сеул на сайта lenta.ru разказва руският кореист проф. Андрей Ланков, който работи в сеулския университет „Кукмин”. Предлагаме неговия коментар, допълнен и разширен с факти и от други източници.
В Южна Корея са свикнали с мащабните политически скандали, включително и свързани с държавния глава. В близката история един южнокорейски президент е бил убит, един е бил свален с преврат и свършва дните си в изгнание, двама са били изправени пред съда по обвинения в корупция, друг пък се е самоубил, когато срещата му с прокурора става практически неизбежна. А при онези малцина президенти, които са избегнали подобна участ, все някой член на семейството им е попадал в съда по корупционни дела.
Но сегашният скандал не е като предишните. Безпрецедентен е. Даже опозицията и партията на властта са единни по този въпрос, което е голяма рядкост за южнокорейската политика с нейните обичайни дрязги между леви и десни. Рейтингът на президентката Пак Кън Хе стремително пада и скоро тя вероятно ще бие рекорда на своя предшественик Но Му Хьон (това е онзи от споменатите президенти, който се самоубива заради корупционен скандал). Популярността на Но Му Хьон в края на управлението му падна до 5 процента. При Пак Кън Хе тя вече е около 10 процента и продължава да се снижава.
Този път не става дума за корупция или по-точно – не само и не толкова за корупция. По-драстичното разкритие сега е друго – че в продължение на цялото си досегашно управление 64-годишната президентка Пак Кън Хе, която пое властта през февруари 2013 г., се е намирала под силното влияние на група свои близки приятели, повечето без политически опит и без образование, хора, направо казано, с доста мътни биографии. Тези лица не просто са съветвали Пак Кън Хе, но и в много случаи директно са ѝ диктували важни политически решения. При това са разполагали с повече или по-малко свободен достъп до секретни държавни документи.
Нищо чудно, че южнокорейските медии веднага по аналогия си спомниха за един известен персонаж от руската история. И сега заглавията често повтарят името на Григорий Распутин, играл фатална роля за руската царска фамилия в навечерието на Октомврийската революция. Аналогиите не са безпочвени.
Също както навремето в Русия винят за всички беди влиянието на Распутин, така и сега уличният гняв в Южна Корея кипи най-вече срещу близката приятелка на президентката – 60-годишната Чхуе Сун Сил. Без да има необходимата подготовка и аргументирайки се главно с мистични мотиви, тя давала съвети на президентката по въпроси от държавническа важност, пишела официалните ѝ речи и принуждавала бизнесмени да даравят средства в две контролирани от нея фондации, кокетирайки с името на президентката.
Как Пак Кън Хе попада в сектата „Йонсегьо“
Двете – Пак Кън Хе и Чхуе Сун Сил – се сприятеляват още пред 70-те години, когато са около 20-годишни. Баща на Чхуе Сун Сил е Чхуе Тхе Мин, изявявал се и като будистки свещеник, и като протестантски проповедник, а накрая основал собствена секта – „Йонсегьо“, съчетаваща християнството с традиционното корейско шаманство.
Чхуе Тхе Мин е бел женен шест пъти. Седем пъти е сменял имената си. Въртял е доста подозрителен религиозен бизнес. Накрая успява да спечели довереието на настоящата президентка на Южна Корея Пак Кън Хе, още докато на власт е нейният баща – печално известният диктатор Пак Чжон Хи, управлявал от 1961 до 1979 г.
По време на бруталния му и свързан много репресии режим Пак Чжон Хи става мишена на два атентата. Но в първото покушение, извършено през 1974 г., загива не той, а невинната му съпруга – майката на днешната президентка Пак Кън Хе. Тя е простреляна от севернокорейски агент, целил се в мъжа ѝ. Безутешната дъщеря изпада в дълбока депресия, но в същото време трябва да поеме и задачата, поставена ѝ от бащата диктатор – да изпълнява ролята на първа дама при протоколните му изяви. Никак не ѝ е лесно. И ето тогава на сцената излиза Чху Тхе Мин. Той успява да привлече в сектата си „Йонсегьо“ младата и срината психическси Пак Кън Хе, като я убеждава, че е способен да осигурява телепатична връзка със загиналата ѝ майка. Внушението, че чрез този последник може да общува с майка си, връща силите и мотивацията на момичето. И силно го привързва към шамана и сектата му.
Това безскрупулно е използвано от Чхуе Тхе Мин, който успява успоредно с магиите си да осъществява и солиден рекет на водещи корейски бизнесмени, стимулирайки ги да „подпомагат” диктаторската дъщеря – а всъщност собствения му джоб. Тази практика продължава години наред. Действията на шамана не остават скрити от всевиждащия поглед на таткото-диктатор, чийто лют гняв нееднократно се стоваря върху прекаляващия с наглостта си Чхуе Тхе Мин. Но всеки път той е спасяван от признателната му Пак Кън Хе, която междувременно е успяла да стане и близка приятелка с едно от децата на шамана – с дъщерята от неговия пети брак Чхуе Сун Сил. Двете са почти връстнички, имат само 4 години разлика във възрастта.
Чхуе Сун Сил така и не успява да завърши университет, но става дейна помощничка в религиозния бизнес на баща си. Смята се, че днес тя го е и наследила начело на сектата „Йонсегьо“.
Президентската дъщеря Пак Кън Хе също решава да следва стъпките на своя баща и съответно се насочва към политиката. В нейните очи, както впрочем и в представите на значителна част от южнокорейците, Пак Чжон Хи не е толкова диктатор, колкото „бащица” на корейското „икономическо чудо”.
Не всички в страната обаче гледат така на диктатора. През 1979 г. срещу Пак Чжон Хи е извършен втори, този път успешен атентат – той е застрелян от началника на собствената си разузнавателна служба. Гибелта му се превръща в пореден тежък удар за дъщерята. И единствената ѝ опора, разбира се, отново е сектата „Йонсегьо“ заедно неразделната ѝ вече приятелка Чхуе Сун Сил.
Любимият приятелски кръг на президентката
Пак Кън Хе никога не се омъжва, много трудно се сближава с нови хора, държи само на този свой тесен приятелски кръг от младостта си. И съответно го превръща в най-верния си съветнически екип, след като през 2013 г. поема президентския пост в Южна Корея. Държавната ръководителка пренебрегва мненията на представителите на висшата администрация, не се интересува и от оценките на експерти по една или друга тема. Вслушва се само в съветите на своите довереници – некомпетентни, слабообразовани, никому неизвестни. Но характерният за цяла Азия пиетет към йерархията дълго оставя странностите на президентката без обществен отзвук.
Фокусът на вниманието за първи път започва да се насочва към този проблем, едва след като медиите надушват, че към оглавяваните от Чхуе Сун Сил две фондации текат подозрително пълноводни реки от пожертвования от страна на едрия бизнес. Разследването на големия дясно-консервативен вестник „Чосон илбо“, който идеологически би трябвало да подкрепя отстояващата същите възгледи президентка, постепенно стига до същността на нейната зависимост от сектата „Йонсегьо“.
Щом усеща, че положението се сгорещява, Чхуе Сун Сил, която официално не заема никакъв държавен пост, спешно си стяга багажа и отлита в Германия. Но междувременно медийният интерес към казуса вече се е разраснал и една от телевизиите успява да се добере до изхвърления компютър на секретаря на Чхуе Сун Сил. Общодостъпната информация била изчистена от него, но е било пропуснато да се преформатират и твърдите дискове. От тях медиите научават твърде много интересни неща.
Оказва се, че там са били записани многобройни секретни държавни документи, които Пак Кън Хе давала на приятелката си Чхуе Сун Сил, за да ги редактира или да изказва свое мнение по тях.
Освен това изплува и още едно колоритно лице от тесния приятелско-съветнически кръг на президентката – 40-годишният красавец Ко Йон Тхе, шампион по фехтовка на Азиатските игри от 1998 г. След като приключва спортната си кариера, той започва да се прехранва като „мъж за развлечения“. Предлага „компания“ в барове, където богати дами тъсят приятно общуване със силния пол. Та този любопитен субект се оказва обвързан в тесни отношения с 20 г. по-възрастната от него Чхуе Сун Сил, която междувременно се е развела с мъжа си. Именно на него тя му споделя държавните тайни, по които приятелката ѝ президентка очаква нейното мнение. В същата компания често се навърта и продуцентът на видеоклипове Чха Ън Тхек, който пък навремето запознал Чхуе Син Сил с жиголото Ко Йон Тхе.
Кой и как е определял политиката към Северна Корея
В крайна сметка именно в този кръг от врачки, сектанти и прелъстители изглежда се е оформяла южнокорейската политика по такъв невралгичен въпрос като отношенията със Северна Корея. Специалистите отдавна бяха забелязали, че под властта на Пак Кън Хе официален Сеул се държи така, сякаш е абсолютно убеден в съвсем скорошния колапс на режима в КНДР и сякаш единственото заслужаващо си усилие е този колапс просто да се пришпорва. Подобен подход обаче никак не се връзва със сведенията на сериозните екпрети, според които актуалната обстановка в северната част на разделения Корейски полуостров е доста по-различна. Всъщност там в момента е налице икономическа стабилизация, а населението продължава да си харесва младия наследник на местната комунистическата династия Ким Чен Ън.
Мнозина в южнокорейското общество се чудеха на странностите на официалната държавна позиция по казуса, но допускаха, че президентката я базира върху някаква свърхсекретна информация, осигурена от разузнаването – примерно, че Ким Чен Ън е смъртно болен, но не иска да си търси приемник. Обаче обяснението се оказа съвсем друго – просто една от шаманките, към чиито „прозрения“ прибягвал своеобразният „кабинет в сянка“, предрекла, че двете Кореи ще се обединят до две години. Вероятно пак по подобна линия е дошло и изненадващото решение за закриване на свободната промишлена зона в Кесон и за пълно прекратяване на икономическото сътрудничество с КНДР – ход, смятан за може би най-сериозната грешка в политиката на Сеул спрямо Пхенян.
Разбира се, в цялата тази сага осезаемо присъства и традиционната корупция, макар не тя да е централният повод за скандала. Шефовете на влиятелни компании, добре осведомени за тесните връзки на Чхуе Сун Сил с президентката, се надпреварвали да финансират двете ръководени от нея фондации, разчитайки в отговор на привилегии и отстъпки. Формално парите им отивали все за благородни каузи – най-вече за развитие на спорта и за рекламиране на южнокорейската масова култура в чужбина. Но на практика значителна част от средствата оставала в личните сметки на Чхуе Сун Сил и на приятелите ѝ. Колко точно са присвоените средства все още се изяснява, но по най-общи предположения става дума за десетки, а може би и стотици милиони долари.
Дали ще се стигне до импийчмънт?
И все пак не корупцията, която отдавна не е никаква изненада за южнокорейците, а намесата на мошеници и невежи във висшата политика на страната е поводът за сегашното масово възмущение. Хилядни демонстрации, в които участват хора от целия политически спектър, настояват за оставката на президентката и размахват нейни и на приятелката ѝ Чхуе Сун Сил карикатури. На много от тях шаманката манипулира като кукла на конци държавната ръководителка.
Самата Чхуе Сун Сил се завърна от Германия (след двумесечен престой там) на 30 октомври, а на 31-ви бе арестувана и заведена на разпит в прокуратурата. Това бе и първата ѝ публична поява след избухването на скандала, която предизвика небивало стълпотворение от медии и протестиращи демонстранти. Задържаната бе докарана с кола и се бе постарала да се скрие зад черна шапка, нахлупена до очилата ѝ, и зад шал, прикриващ долната част на лицето. Но въпреки това нейни снимки заляха южнокорейските медии.
На влизане в прокуратурата тя проплака пред камерите и микрофоните: „Много съжалявам! Извърших смъртен грях! Моля ви, простете ми!“. По-късно обаче неин адвокат заяви, че клиентката му била в плен на емоциите и изявленията ѝ нямат юридическа стойност. Според него тя само „съжалява, че е предизвикала толкова вълнения и е готова да понесе полагаемото се наказание, ако се докаже, че е налице нарушение на закона“.
На свой ред президентката Пак Кън Хе също публично се покая, че е допуснала някои нередности. Но тъй като тя спомена само част от тях и то най-дребните, това не свали напрежението, а още повече го покачи.
Междувременно прокуратурата извърши и втори арест по скандала – задържан бе Ан Чен Бом, който подаде оставка през уикенда от досегашния си пост на президентски секретар по координационната политика. Подозренията към него са, че е бил част от схемата за дарения от компании за фондациите на Чхуе Сун Сил.
Наблюдателите сега считат за много вероятно да се стигне до първия в историята на Южна Корея импийчмънт – отстраняване на държавния глава. Гласовете на опозицията, която има само обикновено мнозинство в парламента, не биха стигнали за това при нормални обстоятелства. Но настоящата ситуацията е извънредна и недоволството срещу президентката е много силно също и в управляващата партия. Тоест необходимите за процедурата по импийчмънт две трети от гласовете няма да е трудно да се съберат.
Възможна е и доброволна оставка на самата Пак Кън Хе, особено ако вероятността за импийчмънт стане реална, а демонстрациите продължат да се разрастват. Чувството за срам и покаяние в по-голямата част на Азия е доста разпространено сред политиците.
Има и трети вариант – управляващи и опозиция да се договорят и да назначат приемлив и за двете страни премиер, който да осъществява реалното ръководство на страната, а на президентката да бъдат оставени само протоколни функции до края на мандата ѝ догодина.
Развитието на ситуацията ще зависи от нивото на недоволство в обществото, което е доста силно, и от психическата издържливост на президентката, която очевидно не е силна.
Подбор и превод: Къдринка Къдринова
About The Author
