България в продължение на две десетилетия привличаше инвестиции и насърчаваше местните предприятия с обещания за евтини работници, ниски данъци и освобождаване от административна тежест, Затова не е изненада, че те се пропукват с лекота при най-лекия намек за средноевропейски стандарти при доходите, облагането или регулациите.

Сигурният начин за това е да продължим да участваме в простия политически разказ, в който като отрицателни герои се редуват ту Европа и циганите, ту Путин и комунистите. Полза от него имат всички онези, които разказват историята за икономическия растеж и повишаване на благосъстоянието и имат неопровержими отговори на въпроса защо мнозинството не осъзнава охолството, в което живее

Посвещава се на десетината умни и красиви граждани, паднали геройски в неравна борба с руската елха в центъра на София

Всъщност новият концесионер на ски зоната в Банско спокойно можеше да бъде и Спас. Без значение кой Спас – този от Перник или онзи от Кочериново

Подобни шеги на съдбата на пръв поглед изглеждат нелепи, парадоксални, дори неморални. Но не, не са. Едрият капитал не е просто част от карето за белот на премиера, а ключовата структурна единица в неолибералното преразпределение на публичния ресурс. Да му „дадеш“ не е услуга по български, а системно политическо задължение

Всички политици с падащ рейтинг си приличат, но всеки е нещастен по своему

С позицията по руско-украинския конфликт унгарският премиер заби плесница на част от българските си фенове и особено на онези, които кой знае защо се определят като „леви“. Дали ще им помогне и да изтрезнеят?

„Братовчедите“, „Батко и братко“, „На Цецо Кумецо“, „Кумгейт“ – имената на имотните афери във властта доскоро звучаха като семейни комедии, но Владислав Горанов създаде аналогия и с мафиотската кинокласика

„Данъчната тежест“ и „данъчно облекчение“ не са обективни категории. Те са концептуални метафори, езикови конструкции, чиято функция е да интерпретират действителността през „правилната“ идеологическа рамка. Ако неолибералите продължат да настояват за универсалната валидност на своята представа за човека и рационалността, единствено възможният им събеседник ще остане катерицата Беатрис. Или крайната десница