Задълбочаващата се патологизация на политическия живот в Америка, която отключи Доналд Тръмп с поемане на президентския пост, би могла да бъде използвана като удобен момент от управляващите в Европа. За съжаление подобни процеси, макар и с друга динамика, наблюдаваме и тук – своего рода лумпенизация на важни теми.
Поредното жалко доказателство за това е миналата наскоро конференция в Германия, на която бяха обсъждани възможности за преодоляване на напрежението между Европейския съюз и Русия.
Този създаден почти по поръчка на САЩ и изкуствен по същество, но за сметка на това изключително деструктивен в политически и икономически план конфликт, е една от най-важните опорни точки на Стария континент. За съжаление, освен болезнения рязък спад на търговския обмен ситуацията ражда и много по-сериозни последици в политически план. Новият тренд на тоталното демонизиране на Руската Федерация и редовните кампании срещу всичко, което дори съвсем непряко свързано с тази държава, тамошен политик или медия пораждат все по-странни реакции. Особен страх и параноично мислене, приличащи на нелепата кафява митология демонизираща бежанците, стават масово поведение спрямо Русия. Това на свой ред засилва легитимността на конфронтацията и прави преодоляването на кризата все по-трудно. Или в Европа реално никой не е заинтересован от елементарна нормализация или просто управляващите тук действат по инерция, без самостоятелно изработена позиция, камо ли пък стратегия.
Лошото е, че тази незаинтересованост от страна на политици и активисти в държавите на Европейския съюз помага само на крайната десница и в очите на много хора ѝ дава легитимност и достоверност. Един пример за това е участието на Алекандър Ющенко, депутат от „Комунистичестката Партия на Руската Федерация“, на конференция във Фрайбург, организирана от… „Алтернатива за Германия“. Най-лесното което бихме могли да направим е да се присмеем и да запитаме за истинското политическо качество на комунизма на въпросния политик, щом си позволява политически пърформанс на форум, свикан от радикално дясна платформа. Но преди за пореден път да се плеснем по челото е добре да поставим и друг въпрос – а с кого точно товарищ Ющенко би могъл да разговаря? В крайна сметка кой друг му предлага нещо? Към коя партия, организация или институция следва да се обърне руски политик, който иска да допринесе към облекчаването на напрегнатата ситуация?
Това са реторични въпроси. Няма такива структури. Озовахме се в особено жалка ситуация, в която важната инициатива за стабилизация на политическите и търговски отношения с Русия е не толкова поета от кафеникавата десница, колкото е направо набутана в ръцете ѝ. Следователно, това създава поредица проблеми. В руската политическа класа се задълбочава фалшивото убеждение, че единствените рационално мислещи и заинтересовани от някаква развръзка на кризата са само европейските алт-райтъджии. За пореден път на левицата са ѝ били откраднати теми и сюжети, които винаги се считаха за природно нейни.
Не е ли някак си неловко и странно, че днес германските десни говорят, че е време Европа да изскочи от късите си гащета, в които бе навряна от американците? Не е ли учудващото, че твърдения като „Европа трябва да престане да бъде политически лост на НАТО“ се чуват от доскоро периферното дясно? Не е ли просто ужасно, че европейската левица мълчаливо гледа как един важен, стратегически за обществата на Европа въпрос се разиграва от нейните противници? Същата тази левица, която активно се организира към края на 90-те години като анти-(после алтер-)глобалисти, която опонираше с милионни маршове по улиците на европейските градове на американските имперски войни срещу Югославия, Афганистан, Ирак, сега наблюдава чешейки се по главата как САЩ и неговите съюзници подпалиха Близкия изток и как се дрънка оръжие срещу Москва в Полша и прибалтийските републики.
Ефектите са налице. Александър Ющенко, руски политик деклариращ леви възгледи и хвалещ се, че активно търси партньори, с които би могъл да обсъжда в перспектива подобряване на отношенията между Русия и ЕС (или поне някои от страните членки), се натъква на мероприятия организирани от „Алтернатива за Германия“. Ето как се лумпенизира една важна тема. И за Русия и за нас, живущите в Европа би било много по-добре, ако руската страна има насреща критично мислещи сериозни хора, а не ксенофоби и расисти, с които – както се казва в Полша – и кръв да плюе, трябва да работи.
About The Author
