Всеки, който следи израелските медии през последните дни, вероятно изпитва силно чувство за дежа вю. Наред с еуфоричните реакции към американско-израелските удари срещу Иран (подкрепени от 93% от еврейското население в Израел), политици и известни коментатори вече призовават за ескалация в Ливан – надявайки се да видят повторение на опустошението, което Израел причини в Газа.
Израелските въздушни удари по Ливан вече са отнели живота на близо 1000 души през последните две седмици, след като „Хизбула“ възобнови ракетните си обстрели срещу северната част на Израел в подкрепа на Иран. Израелската армия издаде масови заповеди за евакуация, обхващащи обширна територия в южната част на страната, което принуди над един милион души да напуснат домовете си. В понеделник тя обяви началото на „целенасочена“ сухопътна инвазия, а официални представители информираха медиите, че се готвят да мобилизират стотици хиляди резервисти с цел да приложат „модела от Газа, но в Ливан“.
Израелските лидери не крият какво предстои. „Много скоро Дахия ще заприлича на Хан Юнис“, предупреди израелският министър на финансите Безалел Смотрич в началото на март, като се позова съответно на крепостта на „Хизбула“ в Бейрут и на град в южната част на Газа, който израелската армия почти напълно е изравнила със земята. Зви Сукот, член на правителството от партията на Смотрич, призова: „Трябва да завладеем територия в южния Ливан, да унищожим селата там и да присъединим територията към държавата Израел.“
Амит Халеви, член на партията „Ликуд“ на Бенямин Нетаняху, обеща, че река Литани – разположена на 30 км от границата на Израел с Ливан – „трябва да се превърне в новата жълта линия на север“, като намекна за границата, която бележи настоящата окупация от израелските сили на повече от половината територия на Газа.
Министърът на отбраната Израел Кац обяви в понеделник, че той и Нетаняху са „давали указания на израелските въоръжени сили да унищожат терористичната инфраструктура в селата край границата с Ливан, точно както беше направено срещу Хамас в Рафах [и] Бейт Ханун“, като отново се позова на градове в Газа, които вече не съществуват. Под негово командване израелската армия води и психологическа война срещу ливанския народ, като миналата седмица разпръсна листовки над Бейрут с подигравателния текст: „В светлината на забележителния успех в Газа вестникът „Новата реалност“ пристига в Ливан. Накъде отива вашата страна?“
Водещи фигури от опозицията също се присъединяват. Гади Айзенкот, бивш началник на Генералния щаб на израелската армия, който се стреми да замени Нетаняху като министър-председател на предстоящите избори, написа в Туитър: „Доктрината „Дахия“ никога не е била по-актуална отколкото сега и тя трябва да бъде приложена.“ Тази доктрина се отнася до израелска военна стратегия за умишлено използване на непропорционална сила върху цивилни граждани като форма на колективно наказание, предназначено да възпрепятства бъдещи атаки, която възникна по време на войната на Израел срещу Ливан през 2006 г.
И не става дума само за политици. Подобна реторика от страна на политически коментатори залива израелските телевизионни и радиостанции, точно както в първите дни на войната в Газа, полагайки идеологическата основа за това, което предстои.
Известният журналист от Канал 12 Амит Сегал, считан за медиен говорител на Нетаняху, призова израелските сили да „напреднат до река Литани и да обявят: Няма да си тръгнем, докато Хизбула не бъде разоръжена [и дотогава] нито един жител няма да се върне“. Друг говорител на Нетаняху, Йинон Магал от Канал 14, се включи: „Предполагам, че до сутринта Дахия няма да съществува изобщо.“
Хорът става все по-силен. Желаещ да види повторение на военните престъпления в Газа, които му донесоха заповед за арест от Международния наказателен съд, бившият израелски министър на отбраната Йоав Галант призова армията „да нанесе удари и да унищожи всичко, което се намира в Дахия, Баалбек, Тир, Сидон, Набатие и навсякъде“. А Итамар Флейшман, коментатор по Канал 14, умолява: „Трябва да унищожим Дахия… Трябва да унищожим страната по отношение на инфраструктурата. В Ливан вече няма гражданска инфраструктура.“
Подобни изявления са в основата на текущото дело за геноцид, заведено от Южна Африка срещу Израел в Международния съд, като предоставят доказателства за намерение за геноцид в Газа. Ето защо не е изненада, че Институтът „Лемкин“ за предотвратяване на геноцида и човешката сигурност издаде „червена тревога“ за Израел в Ливан.
Разбира се, има съществени разлики между Газа и Ливан. Израел не контролира всички граници на Ливан, така че, за разлика от Газа, населението не може да бъде затворено в капан. Това означава също, че световните медии имат достъп до Ливан; международните медийни мрежи трябва да се втурнат там още сега, преди началото на израелската сухопътна инвазия, за да подкрепят работата на местните журналисти.
Но последните две години и половина в Газа предоставиха изобилие от доказателства за това, което Израел, опиянен от безнаказаността, ще направи в Ливан. На първо място, армията ще се опита да установи контрол над южната част на страната, възстановявайки – или може би дори разширявайки – „зоната за сигурност“, която Израел окупира между 1982 и 2000 г. след нахлуването си по време на ливанската гражданска война. Докато въздушните сили опустошават Бейрут от въздуха, следвайки списък с цели, генериран от изкуствен интелект, войските на земята ще се придвижват от село на село в южната част, унищожавайки всичко по пътя си, докато военните самолети обсипват жилищните райони с бял фосфор.
Много жители ще откажат да напуснат – или защото нямат къде да отидат, или защото се страхуват, с пълно основание, че ако го направят, никога повече няма да видят домовете си. Израел ще обяви всеки, който остане, за терорист, като упълномощи войниците и операторите на дронове да стрелят на място. Благодарение на успеха на израелско-американския кръстоносен поход за подкопаване на основните принципи на международното право през последните години, атаките срещу всякакъв вид гражданска инфраструктура ще бъдат легитимирани с твърдението, че тя се използва от „Хизбула“. Всъщност това вече започна през последните дни с атаки срещу мостове и здравни заведения.
Съдбата, която очаква Ливан, е ясна. Къде е тогава международната общност? Както случаят с Газа би трябвало да е показал съвсем ясно, преговорите – за които френският президент Еманюел Макрон сега настоява – ще предоставят на Израел само прикритие, за да отлага примирието, докато се опитва да „довърши започнатото“. Сега не е време за празни осъждания, а за санкции и оръжейни ембарго, които ще попречат на Израел да продължи да ескалира агресията си.
Въпреки всички предупреждения, светът не успя да предотврати геноцида в Газа. Ще допусне ли същите грешки отново?
*Бен Райф е заместник-главен редактор на списание „+972“
About The Author
