„Ние сме шокирани и абсолютно ужасени. Не можем да повярваме какво се случва.“ Тези думи, които идват от другия край на телефона, са произнесени от РАКЕЛ МАРТИ, директорка на испанския клон на Агенцията на ООН за палестинските бежанци (UNRWA). Испанският вестник „Público“ я интервюира дистанционно. Разговорът се провежда по-малко от 24 часа, след като израелският парламент – Кнесетът – почти единодушно одобри два закона за ограничаване на хуманитарната работа на Агенцията на палестинска и израелска територия.
Създадена през 1949 г., UNRWA има мандат от ООН да подпомага и защитава палестинските бежанци, които са били насилствено разселени след войната от 1948 г. и създаването на държавата Израел. Тази мисия, която първоначално трябваше да продължи две години, се проточи 75…
След атаките, извършени от „Хамас“ на 7 октомври 2023 г., Израел ускори процесите на колонизация и етноцид на палестинското население. В тази схема UNRWA се възприема от ционизма като камък на пътя, който трябва да бъде пометен. Поне за това свидетелстват 76% от гласовете в Кнесета в подкрепа на приемането на първия от споменатите два закона, целящ да забрани работата на UNRWA в Израел. Освен това 72% от парламентаристите подкрепиха и втория закон, поставящ нарастващи пречки пред служителите на UNRWA, за да направят работата им на Западния бряг и в Ивицата Газа почти невъзможна.
„Público“ разговаря с Ракел Марти за мерките, приети от Израел, както и за бездната, която се отваря пред палестинците и международната общност, когато тези мерки влязат напълно в сила след три месеца.
– Какво точно гласи законът, приет от Кнесета, който възпрепятства UNRWA да продължи да предоставя услугите си на палестинците?
– Законът забранява на Агенцията ни да работи в суверенната държава Израел, включително и в Източен Йерусалим – територия, която Израел де факто е анексирал. Това е в абсолютно противоречие с резолюциите на ООН и мнението на страните членки на световната организация. Източен Йерусалим е палестинска територия и следователно трябва да я разглеждаме като територия, окупирана от Израел.
От много време се опитват да изгонят UNRWA от Йерусалим, заплашвайки да ни изгонят от нашия щаб и тренировъчен център в Каландия (палестински бежански лагер в Източен Йерусалим – б. р.). Сега всичко това се материализира в закон.
– Какво представлява вторият одобрен закон, който, както коментирахте няколко пъти, прекратява дипломатическия имунитет и гаранциите за персонала на UNRWA?
– С втория закон Израел забранява всякакъв вид комуникация или взаимодействие с UNRWA. Тоест, законът не отменя пряко имунитета и гаранциите на UNRWA, но резултатът ще е именно такъм. Законът изрично посочва, че комуникациите между държавата Израел и нейните служители с UNRWA и всички нейни институции са забранени не само на територията, контролирана от Израел, но и в чужбина. С други думи, никой служител на UNRWA не може да се приближи или да участва в разговор с израелски представител, дори, например, в Общото събрание на ООН.
Но ако не можем да разговаряме с тях, значи не можем да им поискаме и виза. Ако не можем да се приближим до граничен пункт с Газа и да говорим с армията, значи не можем да им кажем да ни позволят да събираме хуманитарна помощ. Не можем да координираме движението на наш конвой из Газа или по територията на Западния бряг.
– Това са много тежки условия…
– Така е. Никъде не пише, че премахват имунитета ни. Законът обаче им дава право да задържат служители на UNRWA, да ги затварят и дори да прилагат към тях израелския закон за борба с тероризма. Което е друг начин да се каже, че ни отнемат имунитета на служители на ООН.
– И как ще може задържан служител на UNRWA да защити невинността си, ако комуникацията му с тях е ограничена?
– Много добър въпрос, задайте им го.
– Колко служители на UNRWA ще бъдат засегнати от тези закони?
– Всички наши работници в Газа, които са 13 000, и 4000 на Западния бряг.
– Масовата подкрепа за тези мерки от толкова различни партии беше изненадваща. В крайна сметка само левите формации и тези на израелските араби се противопоставиха в Кнесета…
– Онези, които се противопоставиха на законите, не са левите, а израелските араби.
– Да, но „Хадаш“ (коалиционната формация „Хадаш-Таал“, която гласува против законите – б.р.) идва от комунистическата партия…
– Но е по-правилно да говорим за тях като за арабски групи, а не като за левица, защото има други леви, които обаче подкрепиха и одобриха законите. Тези, които гласуваха против, са израелските араби.
– Разбрах. Има ли израелски политически партии, чиято подкрепа за приемането на тези закони ви изненада?
– От какво да се изненадваме, щом Израел изкривява мандата на UNRWA от години и ни обвинява, че сме сътрудници на „Хамас“? Това не е нищо ново. Просто след 7 октомври м. г. тези обвинения се засилиха. Как да не гласуват в подкрепа на забраната на работата на UNRWA, щом твърдо вярват, че ние сме терористична организация с 4000 работници, свързани с „Хамас“? И че сме участвали и в атаките от 7 октомври… И че не само 9, или според Израел 19 работници от Агенцията са били замесени в атаките, а че цялата Агенция е била въвлечена? Би ли могъл някой, комуто израелското правителство непрекъснато втълпява тома, да гласува против? Невъзможно е.
Те са убедени, че UNRWA е терористична организация. Въпреки факта, че никакви доказателства, с каквито Израел твърди, че разполага срещу служители на UNRWA, така и не са оповестени публично. И въпреки заключението на независимо разследване на ООН, че доказателствата, показани досега от Израел, не могат да бъдат нито констатирани, нито проверени. Освен това тези доказателства се отнасят изключително и само за деветима служители на UNRWA, тъй като за останалите десет, които Израел обвини в участие в атаките на 7 октомври, не е предоставено нито едно доказателство.
Когато в едно наказателно разследване доказателствата не могат да бъдат проверени, не можете да изправите предполагаемите замесени лица пред съда. Ако няма потвърдени доказателства, няма и съдебен процес. Но очевидно, ако в дадено общество политиците непрекъснато обвиняват UNRWA, посочвайки ни като терористична организация, тогава със същата очевидност ще има и гласуване против работата на тази организация.
– Винаги ли е било така? Кога започнахте ясно да усещате този тормоз?
– Ами вижте, още през 2004 г. израелският министър на жилищното строителство каза, че водоснабдяването и електричеството в помещенията на UNRWA може да бъде прекъснато. През 2006 г. бяхме уведомени, че UNRWA трябва да напусне централата си в Йерусалим до 30 дни, защото земята ще бъде конфискувана. И трябваше да платим глоба от 27 милиона шекела – приблизително 6,7 милиона евро. Освен това по отношение на центъра за обучение в Каландия, в средата на 2022 г. израелското министерство на външните работи, тогава оглавявано от Яир Лапид, информира UNRWA, че през май същата година са решили да предоставят образователни услуги за жителите на района и са определили да използват за целта нашия център за професионално обучение.
На 9 май 2024 г. заместник-кметът на Йерусалим – Фльор Хасан-Нахум, обяви в социалните медии, че „няма място за врага в нашия свещен град“, имайки предвид UNRWA. На 10 октомври той писа, че „Израел от години е изправен срещу нацисткия враг в Йерусалим“. На 16 октомври медиите ги цитираха – че щели да се опитат да влязат в нашата частна собственост с хеликоптери. Припомням ви, че тази година също два пъти се опитаха да подпалят нашия щаб и че атаките бяха насърчавани от този човек.
– Двата израелски закона влизат в сила след три месеца. Дотогава вие ще трябва да определите или предложите друга организация, която да отговаря за бежанските лагери, които поддържате сега, нали така? Какво ще стане с хората, които живеят там?
– Не мога да отговоря на това, защото UNRWA няма властта да взема решения относно своя мандат. Не можем да парализираме дейността, нито да напуснем, нито да решим кой да ни замести. Нямаме правомощия за това. Единственият орган, който има право да отмени дейността на UNRWA, е Общото събрание на ООН. Следователно именно страните членки на ООН трябва да вземат решение какво ще се случи с агенцията. И ние ще се придържаме, разбира се, към решението на Обединените нации. Не можем да вземаме никакви решения.
– Тоест, ако Общото събрание на Обединените нации реши, че те трябва да останете на тези територии, вие ще продължите да предоставяте услуги там…
– Нашият генерален комисар Филип Лазарини вече призова Общото събрание на Организацията на обединените нации да вземе решенията, които смята за подходящи. За първи път в историята страна-членка на ООН взема едностранно решение, което е в прерогативите на Общото събрание на ООН.
Не става въпрос само за UNRWA, а на поставяне на карта на цялата многостранна система. Виждаме за пореден път как се нарушава международното хуманитарно право, как се упражнява контрол върху резолюциите на Общото събрание и Съвета за сигурност на ООН, как се влиза в противоречие с постановеното от Международния съд изискване Израел да предотвратява геноцида в Газа. Нарушава се и Хартата на ООН, която гласи, че никоя страна членка на ООН не може да се намесва в решенията на ООН. Нещо повече, ако това се случи, останалите страни членки са длъжни да не помагат на тази страна.
– Значи единственият шанс Кнесетът да отмени законите е чрез натиск от Общото събрание на ООН?
– Имаше силен отговор от страните-членки на ООН, включително съюзниците на Израел. Имам предвид Съединените щати, които не само осъдиха законите преди и след одобрението им, но и включиха в писмото, което изпратиха преди няколко седмици до Израел, обуславяйки доставката на оръжие с изискването за увеличаване на хуманитарната помощ в Газа, също и искане за спиране на нападите срещу UNRWA.
Тоест САЩ вече предприемат стъпки за защита на Агенцията. Освен това има съвместно изявление от повече от 120 държави членки на ООН, осъждащи тези закони. Им и друго подобно становище – от Европейския съюз. Което означава, че международната реакция срещу тези закони е единодушна. Беше показана абсолютна подкрепа за UNRWA, беше изразено убеждение, че тя е незаменима.
Така че, нека видим дали международната дипломация ще успее да се наложи и да попречи на Израел да продължи напред с прилагането на тези закони.
Всъщност не става дума за спасяването на UNRWA, а по-скоро е заложен на карта мирът в региона, възможността да има някакво решение на палестинско-израелския конфликт. Правят се опити да се подкопае правото на самоопределение на палестинското население.
Сега на прицел е взета UNRWA. Утре това ще бъде друга агенция на ООН в други конфликти. Самото съществуване на Обединените нации е поставена на карта. Това, което се случва, е много сериозно. Не само UNRWA е засегната, но и целият световен ред. Хвърлени сме в ситуация на абсолютна уязвимост. Можем да загубим единствения международен форум, който имаме, за да могат държавите да се договарят за общи мирни действия в света и за да доставят хуманитарна помощ на онези страни, които се нуждаят от нея.