От десетилетия Западът отклонява поглед от последователните нарушения, извършвани от Израел на Западния бряг и Ивицата Газа. След като започна да се сбъдва пророчеството за всеобща война в Близкия изток, САЩ и Европа вече са принудени да обърнат внимание на планината от развалини и трупове, която расте в Източното Средиземноморие. Макар и не без известно късогледство.
Разрастването на действащите лица и изкушението да се изпадне в манихейство поражда объркване или фалшиви истории. Като онази, според която „Хамас” е създаден от Израел. Всички публикувани препратки в това отношение се отнасят до изявления на Ицхак Сегев, военен от Израел, базиран в Газа, които той прави пред „Ню Йорк таймс” през 1981 г. В контекста на съпътстваните от насилие тогавашни сблъсъци между религиозни и светски палестински националисти, Сегев заявява: „Израелското правителство ми даде бюджет, а военното управление го дава на джамиите.” Тези средства, според американския вестник, са били използвани, „както за джамии, така и за религиозни училища, за да се укрепи сила, която се противопоставя на левите поддръжници на ООП (светската Организация за освобождение на Палестина, ръководена от Ясер Арафат).”
Но тази административна и икономическа помощ не е била дадена на „Хамас”, която дори не съществува, когато тази статия е публикувана, а на семето, от което тепърва ще поникне „Хамас”. Въпросът е по-скоро свързан с разделенията между палестинците, породени от Студената война по време на неуспешната деколонизация на Палестина.
До края на 70-те и началото на 80-те години палестинският светски национализъм придобива огромна легитимност и подкрепа. Неговите позиции, леви по природа, са по-близки до социалистите от необвързания блок, отколкото до този, воден от САЩ и включващ Израел, основният американски съюзник в региона. В същото време тези позиции се отдалечават от по-религиозния арабски национализъм, идеологически притиснат по онова време.
Тел Авив се възползва от това разделение между светски и религиозни палестинци и дава известна подкрепа на враговете на своите врагове: на палестинските ислямски групи. Не е знаел, че подхранва идеологията на онези, които по-късно ще формират милицията, убила на 7 октомври 2023 г. 1200 израелски цивилни и войници.
За да проумеем как се стигна до този момент, трябва да се върнем половин век назад. За тази цел „Público” потърси мненията двама големи експерти по геополитика в региона.
Създаването на Държавата
Израел е основан през 1948 г. в това, което дотогава е била историческа Палестина. Земите са управлявани от Обединеното кралство след разпадането на Османската империя. Новата държава бързо е призната от Запада, но не и от арабските сили. Оттогава до днес Тел Авив неуморно се опитва да разшири територията си за сметка на палестинците. Но неговото експанзионистично желание се сблъсква отново и отново с палестинската съпротива, която между 50-те и 70-те години е изключително светска – не ислямска – и която по онова време има подкрепата на околните арабски страни. Особено деен в подкрепата е Египет на Гамал Абдел Насър, ключова фигура на панарабизма. Тази идеология подкрепя побратимяването и солидарността сред арабското население въз основата на идентичността, която го обединява на наднационалното ниво.
Повлиян от тази концепция, Ясер Арафат, най-важният лидер на антиколониалната и светска палестинска съпротива, основава политическата и въоръжена организация „Фатах” през 1958 г. Вижданията му са широко приети от палестинското население, което е доста многобройно през онези години. Но той също така си спечелва омразата на по-религиозни социални сектори.
В Египет ислямската противотежест на панарабизма на Насър е въплътена от „Мюсюлмански братя” (HHMM), религиозна социална организация, която, макар и родена много преди египетският лидер да дойде на власт, набира сила в течение на ХХ век.
„Мюсюлмански братя” основат свои клонове в целия Близък изток, включително Палестина. Създават училища, клиники и благотворителни мрежи сред мюсюлманите. Първоначалната им цел не е военна, а духовна. Обвиняват западния империализъм за арабския упадък, но също и за загубата на централното място на исляма в политическия живот. Предлагат като средство за освобождението на палестинския народ преди всичко повторното му ислямизиране, а след това и вземането на оръжие.
Падането на панарабизма и възходът на панислямизма
През 1967 г., в разгара на ерата на деколонизацията и водени от чувството за панарабска солидарност, египетският президент Насър и лидерите на Сирия, Йордания, Саудитска Арабия и Ливан атакуват Израел. По-късно ционизмът ще нарече това Шестдневната война.
Резултатът е катастрофален за арабските сили, които не само видяха своите военни сили разбити, но също така станаха свидетели как още по-голям процент от историческа Палестина – и територия на Египет – пада в ръцете на Израел.
Този път обаче Съветът за сигурност на ООН отхвърли ционисткото настъпление и поиска от Тел Авив да се оттегли към границите от 1948 г., както е отразено в Резолюция 242. Израел никога не се съобрази с това искане.
Поражението на арабските страни в Шестдневната война е и началото на края на панарабизма. Защо рухването на това идеологическо течение е важно за разбирането как се е появила „Хамас”? И какво общо има Израел с всичко това? Ами просто с упадъка на панарабизма се отваря пространство за разпространението на панислямизма, от което Израел се възползва, за да затвърди разделението сред палестинците и да подкопае подкрепата за най-голямата си заплаха до онзи момент: Ясер Арафат.
Разделяй и владей
Уплашени от популярността на Арафат, но също така насърчени от това, което Тарек Бакони, експерт по геополитика в Близкия изток и автор на есето „Хамас” (2024 г., „Капитан Суинг”), определя като „политика на ненамеса в ислямските организации“, ционисткото правителство в края на 70-те години дава картбланш за създаването на социални организации от ислямски характер. Те не бяха възприемани като заплаха, а просто като „социални движения, ангажирани със социални ценности, а не с политическа програма”, добавя Бакони.
„Израел приложи доктрината „разделяй и владей“”, обяснява пред „Público” Кармен Лопес, почетен професор по история на политическата мисъл в университета „Комплутенсе” в Мадрид, експерт по Близкия изток. Тя пояснява, че „Израел подкрепи разрастването на ислямисткото движение, движението „Мюсюлмански братя”, откъдето идва и „Хамас“. Е, все пак, това не е същото като да се каже, че „Израел създава Хамас”, изобщо не“, категорична е Лопес.
Така през 1974 г. Израел признава за юридическо лице Мюсюлманската младежка асоциация в Йерусалим. През 1976 г. израелските власти правят същото с Ислямската асоциация на Газа, а през 1978 г. разрешават основаването на Ислямския център, който контролира Ислямския университет в Газа.
Тези организации насърчават образователни, благотворителни и здравни проекти, които набират средства от социални помощи в Тел Авив, както и от арабските страни. Именно в този контекст споменатият израелски военен Ицхак Сегев прави нашумелите си изявления пред „Ню Йорк таймс”.
Според Тарек Бакони именно около този епизод възниква объркване в отношенията между Израел и „Хамас”. „Хората смятат, че на тези организации са дали статута на юридически лица, защото са искали да създадат „Хамас”. Но това не е така“, уверява той. „”Хамас” е създадена от и за палестинците. Това, което прави Израел, е „да даде възможност и да подкрепи ислямското палестинско движение, преди то да се превърне в „Хамас”“. Идеята, подчертава Бакони, е била „да се създаде конкуренция между различни палестински фракции, за да се попречи на тяхното единство. Докато „Хамас” не се превърна във въоръжена организация.”
За тези нови организации образователното преподаване е неотделимо от ислямското духовно и морално обучение. „Политическото значение на тези дейности не се състои в тяхната непосредственост, а в това, че те са платформа за обучение на бъдещи ислямистки лидери“, обяснява Лопес в книгата си „”Хамас”. От похода към властта до полета на Икар (2024, Катаракта”). Именно този дългосрочен план Израел омаловажава през 70-те години на миналия век, заслепен от възможността да извлече полза, след като тези групи са открито отхвърляни от светския национализъм на Арафат.
По онова време няма как да се знае, че както Ислямската асоциация, така и Ислямският център – и следователно Ислямският университет в Газа – ще бъдат крайъгълният камък, върху който се изгражда ислямският национализъм, въплътен десетилетие по-късно от „Хамас”. Всъщност, въоръжената група е основана от самия лидер на Ислямската асоциация Ахмед Ясин. И успоредно с насърчаването на пасивна съпротива, малка група от Ислямската асоциация създава малка военна клетка, която бавно събира оръжие.
От Ислямската асоциация до „Хамас”
Различните версии на палестинската съпротива – ислямска и светска, и двете първоначално мирни – се събирт заедно в народния бунт от 1987 г., известен като Първата интифада. От религиозната фракция, по-конкретно от Ислямската асоциация, се появява „ Хамас”. Без подкрепата на Израел за ислямското движение „най-вероятно „Хамас” нямаше да се роди с отпечатъка, силата и присъствието, с които се роди“, обяснява Лопес пред „Público”.
През 1988 г. въоръжената група прави първата си публична изява. Неговата цел съвпада с други националистически групи: освобождението на Палестина и признаването ѝ като независима държава. Но за разлика от останалите, те се застъпват държавата да е ислямска.
В учредителната си харта „Хамас” категорично отрича съществуването на държавата Израел и изисква границите от 1948 г. за палестинците, а не тези от 1967 г., които международната общност е признала. Текстът, пълен с антисемитски предразсъдъци, постановява джихад – свещена война – като единствен начин за постигане на освобождението на палестинците и за възстановяването на тяхната територия. Тази задача ее възложена на военното подразделение, бригадите „Izz al Din al Qassam”, основани през 1991 г. Три години по-късно бригадите извършват първото си самоубийствено нападение. През 1997 г. „Хамас” е включена в списъка на Държавния департамент на САЩ с терористични групи, а през 2003 г. Европейският съюз я включва и в своята подобна листа.
От основаването си до сега групата еволюира изключително много. Най-важната промяна е приемането де факто на границите от 1967 г. и следователно на съществуването на Израел в нов идеологически документ, публикуван през 2017 г.
Всичко това е взривено след 7 октомври 2023 г. С повторното активиране на конфликта, старите конспиративни хипотези, свързващи ционистката държава и палестинската въоръжена групировка, също се връщат. „Да се каже, че Израел е създал „Хамас”, означава абсолютно да се отрече способността на палестинците за действие и организиране“, твърди Лопес, който отстоява, че „палестинците също имат такъв капацитет“. И заключава: „Тоест – палестинците съществуват“.
About The Author
