Втори юни е – денят, в който падаме на колене, за да почетем с едноминутно мълчание паметта на безстрашните български герои, жертвали живота си, за да ни има.
Но не е нужно да падаме на колене. Ние отдавна сме в тази поза, при това, без да ни кара някой. Не е нужно и да мълчим една минута. Повече от тридесет години каквото и да става в България, ние упорито мълчим. На колене сме – слепи, глухи, неми пред безчинствата на нашите представители в управлението на страната.
Нашите, защото формално ние сме ги изпратили в Народното събрание, за да се грижат за нас, а те се грижат за себе си, като участват във всевъзможни схеми за забогатяване на наш гръб.
Ето какво е пророкувал Захари Стоянов в своите „Записки по българските въстания”: „Моите оборешки депутати са ангели, най-честните, идеални личности измежду народа, единствените възнаграждения на които бяха грозната бесилка и заптийският камшик. Подобни депутати българският народ няма да види повече, докато свят пребъде!”.
Каква неописуема, изумителна, потресаваща разлика с днешните депутати, а всеки от нас люто брани своите избраници в Народното събрание. Срам, позор, небивало падение!
Падение, защото сме разделени от партии и политически движения, които никнат и гният като гъби, а ние мълчаливо се влачим на колене подир тях, вместо да се изправим и ги ометем.
Мълчат, поставени на колене, 60% от българите. Мълчат напук! Твърдят, че не гласуват, защото няма за кого. Е, докато мълчат чинно на коляно, избраниците на останалите, без разлика от чия партия или движение са, ограбиха България и сега водят люта битка да съставят правителство, за да ни спасят от кризите, а всъщност точат зъби на европейските фондове за развитие на България.
Всевъзможни циркове ни разиграват, само и само пак да ни успят и спокойно да крадат. Мобилизирани са всички сили: чуждестранни посолства, нашенски държавници, политици, социолози, телевизии и журналисти. Те всички ни убеждават, че за да не страдаме повече, на всяка цена трябва да има правителство. Каквото и да е, било то експертно или конституционно.
И ние постепенно се навиваме, вместо да излезем на всенароден протест, след като всички видяхме от скандалите, как нашите избраници са корумпирали в свой личен интерес прокурори, съдии, кметове и администрация. Всичко – цялата страна!
Стойте на колене и мълчете със затворени очи. Не! По-добре легнете. Така ще ви е още по-удобно. Какво от туй, че на Втори юни, вместо да се възхитят от нас, героите ни ще се обърнат в гроба?!
М. М. – долен клеветник и некадърен драскач
About The Author
