Как ЕС изгражда паралелни режими за предоставяне на убежище 

Тиара Сахар Атай, Middle East Eye

Светът наблюдава в шок как повече от четири милиона души са принудени да избягат от войната в Украйна. Огромният брой на разселените лица и неизмеримите травми, които са им нанесени, със сигурност дават основание да се използва терминът „криза“.

Но разразилата се няколко месеца по-рано „криза“ с бежанците, които попаднаха в капана на дипломатическия раздор между Беларус и ЕС, изобщо не трябваше да бъде криза, тъй като беше инсценирана от Беларус и стана възможна благодарение на ксенофобията и расизма на ЕС. Когато се противопостави на великодушното приемане на украинците както от държавите от ЕС, така и от хуманитарните организации, става невъзможно да се отрече дискриминацията, която разяжда нашите режими за предоставяне на убежище и помощ.

Предполага се, че започвайки от юли 2021 г., хиляди бежанци – предимно от Ирак, Афганистан и Сирия – са били примамени в Минск и им е било обещано лесно влизане в ЕС. При пристигането си те са били насочвани от беларуските гранични служители да преминат границата с Полша. Много от тях се надявали да стигнат до Германия.

В отговор Полша създаде забранена зона около границата, в която не се допускат журналисти и хуманитарни работници. Организацията „Лекари без граници“ се оттегли в знак на протест срещу блокирането на предоставянето на помощ. В същото време граничната охрана отблъскваше бежанците с водни оръдия и сълзотворен газ, а в допълнение започна изграждането на стена, която струва 10 пъти повече от бюджета на полския отдел по миграцията.

Тези практики са толкова често срещано явление, че е лесно да забравим, че те нарушават същността на международното хуманитарно право – Женевските конвенции. Те противоречат и на собствената политика на ЕС за връщане на „незаконно пребиваващи граждани на трети страни„, която предвижда, че всеки, който се намира на територията на ЕС без документи, трябва да премине съответните процедури и не може да бъде произволно изведен.

Пагубна ксенофобия

В действията на бежанците на полско-беларуската граница няма нищо незаконно. Те са пътували до Минск с валидни визи. Освен това бежанците трябва да пресекат границата, за да поискат убежище; следователно това не е незаконно. Единствено поради осакатяващата ксенофобия на ЕС присъствието им се разбира като опит за „дестабилизиране на ЕС„.

Този расизъм има човешка цена. Бременна иракска кюрдка и нероденото ѝ бебе починаха, вследствие на хипотермия. Сирийско семейство изгуби едногодишното си дете, вероятно поради излагане на отрицателни температури. 19-годишен младеж се удави в река Буг, а тялото на 14-годишен младеж беше намерено в гората, след като беше замръзнал до смърт. Общо поне 21 души, а вероятно и много повече, са загубили живота си в името на целостта на източната граница на ЕС.

Съпоставката между приемането на украинци и бежанците, върнати обратно в Беларус, подчертава расизма, заложен в европейската политика за предоставяне на убежище.

На украинците е осигурена Директива за временна закрила, активирана от ЕС за първи път през март 2022 г., която дава право на тригодишно пребиваване и право на работа при пристигане. Междувременно бежанците от Близкия изток и Африка, които искат да влязат в ЕС, са възпрепятствани дори да започнат процедура за предоставяне на убежище в съответствие с криминализирането на предоставянето на убежище от страна на ЕС, практикувано в испанските анклави Сеута и Мелиля или в района на Еврос по гръцко-турската граница.

Сангетха Иенгар, юрист, специализирана в областта на правото на убежище, нарича това „европейско изключване“ – добре отработен подход. „Турция прие Конвенцията за бежанците от 1951 г. с „географско ограничение“, като пое пълната отговорност за бежанците, идващи от страните членки на Съвета на Европа, но предостави ограничена закрила на бежанците от други страни“, казва Иенгар пред Middle East Eye. „В резултат на това на 3,6 милиона сирийски бежанци в Турция се предоставя по-малка, вторична форма на „временна закрила“, а не пълната гама от законови права, залегнали в Конвенцията от 1951 г.“

По-нови инициативи се стремят към по-нататъшно утвърждаване на този вид диференцирано третиране, като например предложеният от Обединеното кралство Законопроект за гражданството и границите.

Паралелни режими на помощ

На теория хуманитарните реакции трябва да са независими от военните и политическите цели. На практика европейските правителства, които провеждат диференцирани политики за предоставяне на убежище, също финансират хуманитарните мерки. Финансирането на проекти, ограничени до определени националности, води до развитие на паралелни режими на помощ, които изрично дискриминират на расова основа.

В отговор на бежанската криза в Йордания бяха осъществени много проекти, насочени към сирийците, в опит да ги държат далеч от Европа. Получи се порочен кръг; тъй като проектите бяха насочени към сирийците, не бяха събрани данни за присъствието и нуждите на иракчани, суданци, сомалийци и йеменци. Те станаха невидими в рамките на хуманитарната екосистема.

Има признаци, че историята се повтаря. Схемата на Обединеното кралство „Домове за Украйна“ изключва лица, които не са украински граждани или близки членове на семейството на украински гражданин, което оставя йеменците и сирийците, които учат в Украйна, без закрила в съседните държави и без възможност да се завърнат у дома.

В допълнение към независимостта, хуманитарният сектор се ангажира с принципа на безпристрастност, разбиран като подпомагане първо на най-уязвимите. Тревожно е обаче, че докато ООН предоставя услуги на украинците, комуникацията между германския канцлер Ангела Меркел и агенциите на ООН относно блокираните в Беларус лица беше съсредоточена върху връщането им в страните им на произход – за всички които германското правителство препоръчва да не бъдат посещавани.

Хуманитарният сектор има дълг и към колегите си хуманитаристи, четирима от които бяха задържани на 23 март за това, че са помогнали на семейство на полско-беларуската граница – нещо, което би се възприело като „култура на гостоприемство„, ако бенефициентите бяха украинци. Ако хуманитарният сектор не застане на тяхна страна, независимостта на хуманитарната дейност ще бъде компрометирана.

Това е показателно за степента, в която се е изместил прозорецът на Овертон, щом се налага да се твърди, че ЕС трябва да прилага собствените си хуманитарни политики и принципи. Отговорът на ситуацията в Украйна е в началото си, но трябва да действаме спешно, преди да се утвърдят паралелни режими за предоставяне на убежище и помощ и да бъдат загубени още човешки животи.

*Тиара Сахар Атай работи в областта на хуманитарната помощ и е работила в ООН и големи международни неправителствени организации в 11 държави. Основава най-голямата благотворителна организация в света, ръководена от студенти, която се бори за дългосрочна промяна в бежанската криза.