Основателят на WikiLeaks Джулиан Асанж ще може да се обърне към Върховния съд на Обединеното кралство, за да оспори съдебно решение от края на миналата година, позволяващо да бъде екстрадиран в САЩ, където го чакат 18 тежки обвинения за шпионаж, и вероятност от 175 г. затвор. Върховният съд обаче му отказа разрешение за директно обжалване, което означава, че най-висшият съдебен орган първо ще трябва да реши дали да разгледа жалбата му или не, пояснява The Guardian.
Миналия месец Върховният съд постанови, че Асанж може да бъде екстрадиран и отмени присъдата от началото на 2021-ва, която беше отхвърлила екстрадицията заради опасения за психичното здраве на Асанж и риска да се самоубие в американски затвор с максимална сигурност.
В решението си през декември съдиите от Върховния съд застанаха на страната на американските власти, които обжалваха и представиха уверения, че спрямо Асанж няма да бъдат приложени предизвикващите опасения най-строги мерки, освен ако не извърши действие в бъдеще, което да ги изисква.
Стела Морис, годеницата на Асанж, заяви след днешното решение, че развитието на нещата във Върховния съд е точно такова, каквото тя и подкрепящите основателя на WikiLeaks са желали. „Сега Върховният съд трябва да реши дали ще разгледа жалбата, но не се съмнявайте, днес спечелихме в съда”.
За да бъде разгледана допуснатата от Върховния съд жалба, делото трябва да повдига юридически въпрос от „общо обществено значение”. Адвокатите, представляващи Асанж, вече заявиха, че във въпросното дело действително има „сериозни и важни“ правни въпроси, включително относно „разчитането“ на уверенията, дадени от САЩ, за условията в затвора, в който ще бъде изправен Асанж, ако бъде екстрадиран.
В краткото си изявление днес върховните съдии лорд Бърнет и лорд Холройд постановиха, че изискваният правен въпрос е налице, но отказаха на Асанж разрешение за пряко обжалване. Те зачетоха само един от трите повдигнати от Асанж правни въпроса – свързаният с дадените от американската страна гаранции при изслушванията за екстрадиция. Окончателното решение трябва да бъде взето от съдиите във Върховния съд. Бърнет поиска от съда „да предприеме стъпки за ускоряване на разглеждането на всяка молба”, която последва.
Говорейки пред събрали се пред сградата на съда поддръжници на Асанж, Стела Морис каза: „Нека всеки път, когато печелим, да не забравяме, че докато това дело не бъде прекратено и докато Джулиан не бъде освободен, той продължава да страда. Вече почти три години той е в затвора „Белмарш” и страда дълбоко, ден след ден, седмица след седмица, година след година. Джулиан трябва да бъде освободен и ние се надяваме, че това скоро ще приключи. Но сме далеч от постигането на справедливост – Джулиан е в затвора толкова дълго време, а никога не е трябвало да прекарва там дори и един ден. Ако имаше справедливост, престъпленията, които Джулиан разкри, военните престъпления убийствата на невинни цивилни, нямаше да бъдат оневинени.“
Ник Вамос, съдружник в адвокатската кантора „Питърс и Питърс” в Лондон и бивш ръководител на отдела за екстрадиция в Кралската прокуратура, заяви: „Това ще бъде малко изненадващо, тъй като по този въпрос има установена съдебна практика, която е сертифицирана. Въпреки това в решението си от 10 декември (одобряващо екстрадицията – б. р.) Върховният съд обсъди различните обстоятелства, при които уверенията (на САЩ – б. р.) могат да бъдат разгледани при обжалване, така че ситуацията не е черно-бяла. Върховният съд сега би могъл да каже: „Ние не се интересуваме от въпроса за гаранциите, защото той вече е решен на ниво върховен съд“. Дори Върховният съд и да приеме жалбата (на Асанж – б. р.), той може да прецизира закона за бъдещи дела, но това да няма значение за жалбата на Асанж.“
Създателят на WikiLeaks, който продължава да е в затвора, ще има и други пътища да се бори срещу екстрадицията си, независимо от това, какво ще се случи с евентуалното обжалване пред Върховния съд, посочва The Guardian. Ако не успее с обжалването, адвокатите му биха могли да подадат насрещна жалба на по-ниско съдебно ниво, която ще премине първо през Върховния съд и ще се съсредоточи върху въпросите за свободата на словото и политическата мотивация на искането за екстрадиция.
About The Author
