Новата власт в България спази ритуала и първото си чуждестранно пътуване след встъпването в длъжност осъществи към очаквана дестинация – Брюксел. Само че този път имаше интересни нюанси.
На заседанието на Европейския съвет на 16 декември отиде не новоизбраният премиер Кирил Петков, а представлявалият там страната ни в месеците със служебни правителства президент Румен Радев. Логично – държавният глава е „в час” с всички обсъждани на досегашните Евросъвети акценти и детайли, а новият министър-председател има тепърва да навлиза.
Тук обаче неизбежно може да има още един прочит – Радев, чиято институция наравно с МВнР формира българската външна политика, ясно показва, че здраво ще държи този „вектор”. Толкова здраво, че външна министърка в новото правителство стана доскорошна служителка от президентската администрация. Вярно, далеч не дипломатка, а направила кариера в областта на отбраната. Очевидно не случаен е изборът на Теодора Генчовска на този пост – и излъчилата я в коалиционния кабинет шоу-партия ИТН едва ли има друг принос за това, освен формалния.
Генчовска бе редом до Кирил Петков, когато той, макар и пропуснал Евросъвета на 16 декември, на следващия ден, на 17 декември, петък, все пак кацна в Брюксел. Разбира се, от другата му страна бе неделимият вицепремиер Асен Василев.
Първото място, на което отиде тази симпатична, ведра и вдъхновяваща за промени компания, беше не разположеният в центъра на белгийската столица мастодонтски комплекс на Еврокомисията и Европейския съвет, където се вземат важните политически решения за бъдещето на Европа. А предградието Монс, където е разположена централата на НАТО.
Първата чуждестранна среща на новия български министър-председател Кирил Петков бе с генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг.
Тази среща се проведе насред нарастващия из Европа силен и доста щипещ мирис на война, който лъха от нашия регион и около него – Черно море, Украйна, Русия…
От САЩ и НАТО неспирно звучат закани към Русия да не напада Украйна, защото, ако го направи, я чака адът направо. Не баш „гореща” война, но финансово-икономическа блокада с размах, още по-амбициозен от тренирания върху Куба от 60 г. насам – тотално отрязване от международната банкова система. Накратко – да не може да си плаща сметките в международната търговия. Още по-накратко – изобщо да не участва в международната търговия. И тотално резюме – да се задуши в собствен сос.
Разбира се, никой в САЩ и Европа не вярва на уверенията на Москва, че тя изобщо няма намерения никого да напада, а напротив, сама се чувства застрашена от разширяването на НАТО на Изток, от разполагането на нападателни оръжия по границата ѝ, от неспирните натовски демонстрации на военна сила в Черноморието.
На тези теми съвсем неотдавна бе посветена нашумялата онлайн среща между президентите на Русия и САЩ Владимир Путин и Джо Байдън. Понеже откъм Вашингтон и Брюксел неспирно се бие тъпанът за аха-предстояща „руска агресия” срещу беззащитната Украйна, Байдън инициира този конферентен разговор, за да блесне на фона на помръкващия си рейтинг като строгия пазител на западната демокрация, който скръцва със зъби на злия Путин и му дръпва юздите с ултиматума за банковите санкции.
Само че коварният Путин се изхитри по време на разговора да омае Байдън и да го убеди, че и Русия също има право да си каже думата в тази лудост, способна със случайна искра да драсне клечката на цялото човечество.
О’кей, нека Западът създава плашило за публиката си в лицето на скалъпения с бели конци сценарий за „руската агресия” и нека приписва на унесения Байдън ролята на спасител. Но нека се чуе и какво мисли Москва, гневна, задето никой не спазва даваните след падането на Берлинската стена обещания, че НАТО няма да се разширява към постсъветското пространство.
И – о, чудо! – Байдън се събуди и прие предложението на Путин да получи списък на онова, което иска Русия. И тя си го каза тъкмо тази седмица, когато наш чисто нов Кирчо дебютира в Брюксел, по-точно в натовския Монс. Даже тъкмо в същия ден си го каза. На 17 декември, петък.
Ето част от онова, което каза Русия и на САЩ, и на НАТО – в проектодокументи за отделни споразумения с тях.
– НАТО да се откаже от всякаква военна дейност в Украйна, Източна Европа, Закавказието и Централна Азия;
– да не се разполагат ракети със среден и по-малък обсег на места, откъдето могат да ударят територията на другата страна;
– да не се провеждат учения и други дейности с участието на повече от една бригада в договорената гранична зона, редовно да се обменя информация за военни учения;
– да се потвърди, че страните не се считат за противници, да се установи договореност за разрешаване на всички спорове по мирен начин, и страните да се въздържат от използване на сила;
– да се поеме ангажимент да не се създават условия, които биха могли да бъдат възприети като заплаха от другата страна;
– да се създадат „горещи линии” за спешни контакти.
– да не се разполагат оръжия и сили в райони, където другата страна ще възприеме това като заплаха за националната си сигурност;
– страните да се въздържат от полети на тежки бомбардировачи с ядрено и неядрено въоръжение извън тяхното въздушно пространство, откъдето могат да поразяват цели на територията на другата страна;
– страните да се въздържат от присъствието на военни кораби в райони извън националните води, откъдето могат да поразяват цели на територията на другата страна;
– страните да не разполагат ракети със среден и малък обсег в чужбина и в райони, откъдето могат да поразяват цели на територията на другата страна;
– страните да не разполагат ядрени оръжия в чужбина и да изтеглят вече разположените, както и да елиминират инфраструктурата за разполагане на ядрени оръжия извън тяхна територия;
– страните да не провеждат военни учения с разработване на сценарии за използване на ядрено оръжие и да не осъществяват военна подготовка на неядрени държави за използване на ядрено оръжие;
– САЩ да се задължат да спрат по-нататъшното разширяване на НАТО на Изток и да се откажат да приемат постсъветските страни в Североатлантическия съюз;
– САЩ да поемат задължения да не създават военни бази в постсъветските страни, да не използват военната им инфраструктура и да не развиват военно сътрудничество с тях.
Има още – ама хайде да не досаждаме на отвикналата да чете сериозни документи публика. Онази, която като по чудо още ги чете, може да надзърне ето тук за още подробности.
И така – всичко това беше стоварено на масата на хипотетичния диалог, който Западът още не казва дали изобщо ще води с Русия, навръх 17 декември. Същия ден, когато Кирил Петков отиде да се здрависа юмрук в юмрук, по ковид-навик, с Йенс Столтенберг.
На блиц-срещата им хич и не стана дума за руските предложения. Защото дебютантът от България имаше друга мисия – да декларира ясно артикулируемо, недвусмислено и категорично:
„Позицията на България за Украйна е изцяло в тон с тази на страните-членки на НАТО и ЕС. В този смисъл ще се радваме да дадем нашия конструктивен принос. Разбира се, дипломатическият начин за решаването на тези проблеми би бил най-добрият“.
Кратко, ясно, изчерпателно и най-важното безапелационно – „позицията на България е изцяло в тон”… „ще се радваме да дадем…” „конструктивен принос…”.
Като в Керала. Конструктивно, та дрънка. На цинкови ковчези.
О, да, усмихнатото и приятно лице също е тук – „дипломатическият начин за решаване на тези проблеми би бил най-добрият”.
А ако не би бил, то бил би и би бил в някой по-добър свят… Абе – разбрахте. Риъл политик. Няма вече да се снишаваме по Бай-ганьовски, а направо ще се изправяме там, където ни сложат на пост по Гюро-михайловски.
Който не е разбрал, да ходи да се наспи. На сутринта ще му се проясни. Слънцето изгрява вече от Запад. От Монс.
Няма грешка. Точно на сутринта на 18 декември ни го казаха в прав текст. Върховният главнокомандващ на съюзническите сили на НАТО в Европа Тод Уолтърс предложи на съюзниците да разположат повече сили на Алианса в България и Румъния, съобщи германското списание „Шпигел”, позовавайки се на свои източници.
Германска му работа. Педанти. Ровили, проверявали, източници питали… Какво толкова са проверявали и питали? Той, Сергей Лавров още ехеееей кога го съобщи – в началото на ноември. Че се готвят нови бази на НАТО в България и Румъния. И че това ще е нарушение на подписания през 1997г. Основополагащ акт Русия – НАТО.
Пък сладкият Кирчо говори за дипломатически пътища… Толкова дипломатически, колкото е извървяла новата външна министърка явно…
Що не си каже направо и откровено, както всички досегашни български верноподаници на Брюксел, Монс и Вашингтон: „Йес, сър!” Така ни кръстиха там още доста преди да ни приемат и в НАТО (2004 г.), и в ЕС (2007 г.). Защото, независимо що за реформатори са на власт у нас, те винаги са „Йес, сър!” Без изключения.
Впрочем, артистичното предложение на Петков към Столтенберг българският принос към натовските инфраструктурни проекти да бъде още един мост през Дунава си е съвсем на място – ей точно за такива транспортни връзки и коридори за лесно прехвърляне на бойна техника и жива сила от Балтика до Адриатика и обратно мечтае още от времето на маршал Пилсудски ненагледната инициатива „Три морета”, която у нас вече е светотатство някой да оспори, нали…
„Важно е да има синергия между гражданската и военната инфраструктура. Страната ни ще продължи модернизацията на въоръжените си сили и адаптирането им към стандартите на НАТО, като амбицията ни е до 2024 година да увеличим разходите си за отбрана до 2% от БВП, включително чрез инвестиции в гражданска инфраструктура с двойно предназначение,” разказва Петков след рандевуто си със Столтенберг.
Но стига военно-граждански залитания с двойно предназначение. Да се върнем на еднозначно лъскавия паркет в Брюксел. За да не си помисли някой нещо едностранчиво и пристрастно, след Монс новият български премиер посети и ненагледните Урсула фон дер Лайен в Еврокомисията, и Шарл Мишел в Евросъвета. Е, Урсула го срещна в коридора, но това е в реда на нещата, свойски, като между мама и син.
И така, както синът обещава на майката, Кирчо увери Урсула, че непременно ще преработим плана за възстановяване и устойчивост така, както поиска ЕК – и бавно да е, славно ще е. Също като с ваксинацията – там пък целта е „да бъде създаден авторитет, на който хората да се доверяват” – бинго, никой не се беше сетил досега! А другият стратегически разговор – с Шарл Мишел – естествено, е бил „за високите цени на енергоресурсите” и събеседниците „се обединиха около мнението, че е необходим общ координиран европейски подход с цел овладяване на тази извънредна ситуация”. Ах!
„Йес, сър!”
Извинете, а на какво толкова щипещо мирише наоколо? Война ли казахте? Ама мен ме извикаха само за корупцията…
About The Author
