За да ти се получи хубаво партито, много важно е кого ще поканиш на него, пише испанският в. „Ел Паис” по повод гръмко анонсираната за 9 и 10 декември световна Среща на върха за демокрация, свикна онлайн от президента на САЩ Джо Байдън. А списъкът от 111 страни, включени в това откровено пропагандно и призвано да вдъхне живот в издишащия рейтинг на Байдън у дома му мероприятие, смущава дори верни съюзници на САЩ из широкия свят.
Отдавна се знаеше, че на форума няма да бъдат поканени Русия и Китай, които не се вместват в рамките за партито и са нарочени за мишени на предвиденото там пускане на стрелички – срещу „авторитаризма, корупцията, нарушенията на правата на човека”. По този повод още на 26 ноември посланиците на тези две държави в САЩ Анатолий Антонов и Цин Ган публикуваха обща статия в американското списание за международна политика „National Interest”, в която разкритикуваха избирателния подход в инициативата на Байдън. Те предупредиха, че претенциите на Вашингтон да определя коя държава е демократична и коя не, свидетелстват за манталитет като от Студената война, а това само ще засили конфронтацията в света.
Китай бе допълнително ядосан и от факта, че Белия дом реши да включи сред поканените и Тайван. Но де да беше само това. Озадачаващи са и доста други поканени и непоканени, като се има предвид, че за включените в листата за партито се внушава колко са демократични, а за останалите извън нея – колко не са.
И така, добре дошли в компанията на Байдън се оказаха страни с повече от спорни ръководители като Бразилия и Филипините, или пък с въобще неизяснено наличие или липса на корени в присадената им отвън властова система, като Ирак, примерно.
Очаквано пренебрегнати се оказаха наказваните с американски санкции Иран, Северна Корея, Никарагуа, Куба, Венесуела. С не особено ясна мотивация покани не получиха и Гватемала, Салвадор, Хондурас, Мароко, Бангладеш, та дори и традиционната американска съюзничка Саудитска Арабия, чиято недемократичност десетилетия наред никак не пречеше на Вашингтон – да не би пък това да е знак за катарзисно проглеждане?…
Непоканени останаха и ключови съюзнички на САЩ от НАТО като Турция и Унгария. Техните лидери Реджеп Ердоган и Виктор Орбан наистина имат сериозни проблеми в разбиранията си за демокрация, но същото може да се каже и за управляващата полска партия „Право и справедливост”, а Полша блести сред удостоените с покани.
Тед Пикоун, изследовател от института „Брукингс”, сравни списъка на поканените за Срещата на върха за демокрация, който Държавният департамент публикува на своя уебсайт на 24 ноември, с последната класация на Световния проект за правосъдие, която подрежда 139 държави според показателя за върховенството на закона. И ето какво излиза. Поканеният да участва Пакистан се намира на 130-то място по този показател. Поканена е и Демократична република Конго, а тя е на 137-мо място. Но не са поканени класирани по-високо страни като Сиера Леоне, която е на 108-мо място, нито Боливия, която е на 129-то място.
България обаче може да е горда – ние сме сред поканените, а в класацията на Световния проект за правосъдие сме ехееей, чак на 62-ро място, между Монголия (61) и Тринидад и Тобаго (63). А пък Северна Македония е 64-та. Е, съседката ни Румъния е 41-ва. А от всички останали членки на ЕС по-зле от нас е само Унгария – тя е на 69-то място.
Българският президент Румен Радев се включи в онлайн инициативата на Байдън още на 9 декември. Кулминацията ѝ ще е на 10 декември, когато се отбелязва и Международният ден за защита на човешките права.
Радев разказа по време на видеовръзката си с американския президент как събитията у нас през последната година доказали, че демокрацията е дълбоко вкоренена в българското общество. „То е жизнено и достатъчно силно да се противопостави на корупцията и авторитаризма, а хората са готови да отстояват гражданските си права. Институциите ни доказаха, че са способни да провеждат честни и свободни избори,” отчете Радев.
Той предложи и своето обобщение за трудностите на започналия у нас преди 32 г. преход към демокрация: „Преходът от централно планирана към пазарна икономика може да доведе до дълбоки социални сътресения. У нас той не успя да изкорени бедността и породи емиграция и мащабна корупция“.
Озадачаващо е заключението, че преходът „не успя да изкорени бедността” – това явно означава, че още преди началото на прехода тази бедност е била вкоренена у нас, и той не се е справил с нея. Рязкото обедняване и разрастването на социалното неравенство в България обаче не предшества прехода, а е негово следствие, също като емиграцията и корупцията, би казал всеки борил се да оцелява през тези 32 години български гражданин. Хубаво е да не се разделя триединството на тези „съпътстващи щети” в сбъркания ни преход, произвел и иначе точно маркираните от президента „предпоставки за възход на нов тип авторитарно управление”.
Радев разказа още как „енергията на гражданското общество от протестите през лятото на 2020 г. доведе до отхвърляне на компрометирания модел на управление и до появата на нови политически партии, които спечелиха доверието на гражданите”. Президентът приветства активния обществен дебат, в който борбата с корупцията е определена като основен приоритет, както и за укрепване на независимостта на съдебната власт, за по-голяма отчетност на прокуратурата и качествен законодателен процес.
Отбелязвайки, че отделните страни трудно могат да постигнат успех в борбата си за демокрация, ако разчитат единствено на собствените си възможности, Радев похвали подкрепата за българските граждани, изразена с резолюцията на Европейския парламент от 2020 г. по отношение на върховенството на закона в България, и санкциите, наложени от администрацията на САЩ по закона „Магнитски“.
Българският президент увери, че страната ни няма да пести усилия за ефективно преследване на корупцията, изграждане на отговорна администрация, гарантиране на медийната свобода и укрепване на доверието на гражданите в институциите.
Изобщо – Байдън може да е доволен от българското включване в инициативата си. А тя му е много важна. След фиаското в Афганистан и ударите на Ковид-кризата, свалили рейтинга му от 56 на 44%, американският президент държи да се представи най-вече пред домашната си публика като водач на световната демокрация, защитник на човешките права в глобален мащаб и борец срещу всякакви зли сили, най-вече срещу Русия и Китай.
Байдън направи активна разгрявка точно преди Срещата за демокрация чрез двучасовия си онлайн разговор с руския президент Владимир Путин на 7 декември. Беседата остана конфиденциална. Буквалното ѝ съдържание не бе разгласено. Страните се ограничиха с преразкази на акцентите, като разбираемо всеки от събеседниците изтъкна онова, което беше важно за него от собствената му гледна точка.
За Байдън този словесен пинг-понг с Путин беше важен, за да се покаже и пред американците, и пред съюзниците си от ЕС като суров гарант на западната демокрация, способен да заплаши властелина от Кремъл с всякакви страхотии, ако „руската агресивност” не спре и ако Русия посмее да нападне горката Украйна. Това с хипотетичното руско нападение се разработва пропагандно в САЩ вече от месеци – и именно така се оправдава истеричното нагнетяване на напрежение с неспирни натовски маневри в Черно море и военни полети край руските граници по цялото им протежение. Като доказателства се представят сателитни снимки на руски войски, разположени на руска територия.
Уверенията на Русия, че никого няма намерение да напада, а напротив, сама се чувства застрашена от тези постоянни военни демонстрации и взима мерки за собствената си сигурност, не се приемат за достоверни.
Тоест, Байдън се яви на екрана пред Путин на 7 декември, за да го предупреди твърдо да не прави нищо от онова, което измислиха и лансираха из западните медии като сценарий за задаваща се война, пропагандни центрове в самите Съединени щати. Лесно е – създава се плашило, после създалият го му зашива два шамара, то остава смразено на кола си, а „победилият” го е герой.
Това обаче не е приказката „Вълшебникът от Оз”, а металното дрънкане наоколо не е от Железния дървар, а от много дърварски струпано оръжие, кораби, самолети и нападателни ракетни системи около руските граници. Така че Путин не пропусна и при онлайн разговора си с Байдън да постави ребром въпроса, който на свой ред повдига от месеци – искането на Русия да получи юридически гаранции, че НАТО няма повече да се разширява на изток. И по-конкретно – че Украйна няма да бъде приемана в НАТО, защото такова приемане би било прекосяване на „червена линия” и ще се тълкува като пряка заплаха за руската сигурност.
Байдън, който очевидно няма желание за никаква „гореща” война, все пак не е в състояние индивидуално да даде такива гаранции, защото НАТО е колективен съюз. А и още в далечната 2008 г. на една емблематична натовска среща в Букурещ тогавашният американски президент Джордж Буш-младши обеща на Украйна и Грузия, че един ден непременно ще ги приемат в НАТО. Не бе посочен срок, но бе отворена перспектива, въпреки още тогавашните неодобрителни реакции от страни като Германия и Франция, несъгласни с такива планове именно заради реакцията на Русия и произтичащия риск за общата сигурност.
Единственото, което направи по този въпрос Байдън при сегашния си разговор с Путин, бе да го увери, че САЩ няма да влизат във война с Русия заради Украйна, която е важен партньор на НАТО, но не е негова членка. Същевременно, за да изпълни ролята си на глобален борец със злото и „пазач“ на Запада, Байдън предупреди руския си колега, че ако Русия все пак нападне Украйна, върху нея ще е стоварят „адски” санкции, каквито досега никога не са били прилагани – включително изхвърляне от световната финансова система.
Според изтекли из руските медии информации – а не е изключено и да са спекулации – на Путин било подсказано също, че ефективният начин да се парира евентуално украинско членство в НАТО е да се осигурят гласове от други страни членки на Североатлантическия съюз, които да се противопоставят на приемането на Украйна.
В разговора Путин явно е успял и достатъчно аргументирано да убеди Байдън, че Русия няма никакъв разумен мотив да напада Украйна, а наистина е дълбоко обезпокоена за собствената си сигурност заради активността на НАТО по границите си. Договорено бе в най-скоро време Москва да представи на Вашингтон експертно разработеното си становище по тези въпроси.
Путин разказа подробно за това на пресконференцията след състоялата се на следващия ден, 8 декември, негова среща в Сочи с гръцкия премиер Кирякос Мицотакис, като призна, че и с този си гост са обсъждали разговора с Байдън. И веднага из руските медии плъзнаха догадки дали пък Мицотакис няма да е „Троянският кон” на Путин в НАТО, който да спъва украинското членство…
Все пак основното, което се разбра от онлайн беседата Байдън-Путин, бе, че голяма „гореща” война за Украйна няма да има. Поне засега. Поне докато на Байдън явно му се иска да разсее напъващото от този нерешен конфликт напрежение само в зрелищно, но кухо дрънкане на оръжие – макар че от такива дрънкания често произлизат фатални искри…
За Байдън по-амбициозната конфронтация е с Китай, както демонстрира и с показното си решение пак от тази седмица за „политически бойкот” на Олимпиадата в Пекин. За да може да се съсредоточи по китайското направление, му трябва контролиран студен мир с Русия.
А че иска точно това, пролича и от разговора, който американският президент проведе онлайн с лидерите от т. нар. група Б-9 (Б от Букурещ) късно вечерта на 9 декември европейско време. Сред тази „букурещка деветка“ е и България, а останалите страни в нея са Естония, Латвия, Литва, Румъния, Словакия, Унгария, Чехия и Полша. Байдън се свърза с лидерите им – включително и с Румен Радев – извън формата на Световната среща за демокрация. Целта му бе да ги информира за резултатите от разговора си с Путин и как ще се се развиват занапред нещата около Украйна. Ето какво съобщава във връзка с това сайтът на българското президентство: „Подходи за разрешаване на кризата в Украйна чрез деескалация на напрежението и стриктното изпълнение на Минските споразумения, както и укрепването на отбранителните способности на страните-членки на НАТО, бяха сред акцентите на разговора. Потвърдена бе готовността на Алианса да продължи да води диалог с Русия за постигането на мирно и устойчиво решение на кризата в Украйна, както и за своевременно гарантиране на сигурността на отделните държави-членки при ескалация на напрежението между Русия и Украйна.“
Много ключови тук са две думи – Минските споразумения. Именно за тях постоянно напомня Русия, обръщайки внимание, че Украйна не ги спазва най-вече спрямо двете сепаратистки републики в Донбас – и това е основният генератор за напрежение. Киев действително от години се прави, че въобще няма такива споразумения и дори не ги споменава вече в позициите си по конфликта. Това, че сега Байдън изрично акцентира върху тях и спазването им, е многозначителен знак от страна на Вашингтон към украинските власти.
Друг е въпросът, че екстремистите в Украйна никак не са доволни от това „измъкване” на Байдън, от когото явно очакваха много по-ястребско заставане на тяхна страна и дори военно ангажиране. И нещастният украински президент Володимир Зеленски, който едва на третия ден след срещата Байдън-Путин дочака американският президент да му обърне внимание и също да си поговори с него (но чак след Б-9), може наистина скоро да преживее пророкувания от самия него неотдавна преврат. Но не подготвен от проруски сили, както плашеше сънародниците си, а от някои наследници на зловещи исторически чудовища, съживени в Украйна след 2014-та…
