Официални резултати: 10,14% поискаха „Промяната“ да продължи

Централната избирателна комисия обяви официално резултатите от третите парламентарни избори, и втори предсрочни за 2021-а година. Противно на социологическите прогнози, победител се оказа формацията, създадена от бившите министри в първото служебно правителство за годината – Кирил Петков и Асен Василев.

„Продължаваме промяната“ на Петков и Василев печели 25,67% от гласовете на избирателите, които упражниха правото си на глас. ГЕРБ запази втората позиция с 22,74%, а на трето място, със стабилно рамо на гласове от Турция, се нареди ДПС – 13,00%. БСП продължи своя срив и макар социологическите проучвания преди вота да отреждаха дори второто място, партията под ръководството на Корнелия Нинова едва запази четвъртата позиция с 10,21%. „Има такъв народ“ отбеляза много сериозен отлив и зае петото място с 9,52%. „Демократична България“ също се срина и завърши на шеста позиция с 6,37%. Този път седем формации успяха да прескочат бариерата за влизане в парламента, като за първи път в него влиза и „Възраждане“ с 4,86%.

При това разпределение на гласовете, ПП ще разполага с 67 мандата, ГЕРБ с 59, ДПС с 34, БСП с 26, ИТН с 25, ДБ с 16 и „Възраждане“ с 13.

И този път в „Барикада“ ще обърнем внимание да представителността на получените резултати. По-ниската избирателна активност занижава още повече и без това критичната през последните години легитимност на Народното събрание. Според сайта на ЦИК, с право на глас на изминалите избори са били 6635305 души. Ако съотнесем резултата на всяка една партия, минаваща 4%-та бариера към всички хора с право на глас в страната – ще получим и реалната представителност на партиите.

От първото си явяване на избори, новата формация „Продължаваме промяната“ успя да постигне и първото място. При рекордно ниска избирателна активност, партията на Кирил Петков и Асен Василев събра 673 141 гласа. Това и отрежда 67 депутатски кресла в 47-то НС. Съотнесени към всички имащи право на глас, Петков и Василев ще представляват 10,14% от тях.

Тенденцията за спад при партията на Борисов също продължава, макар и с доста по-бавни темпове в сравнение с други партии. ГЕРБ са изгубили малко под 50 000 гласа. Мандатите им в 47-то НС ще намалеят с едва 4 в сравнение с тези в 46-то НС – от 63 на 59, а реалната им представителност е 8,98%, което е с близо процент по-малко спрямо изборите през юли.

Движението за права и свободи е на практика единствената формация, участвала и в миналото Народно събрание, бележеща ръст, и то сериозен. Резултатът на ДПС се покачва с около 40 000 гласа. Над 80 000 от общия брой гласове за Движението идват от гласоподаватели в Турция. Този ръст в гласовете неминуемо оказва влияние и в мандатите и ДПС ще имат с петима повече представители в новото НС – 34, а реалната им представителност е 5,13% от имащите право на глас.

Партията на Корнелия Нинова отбелязва трети пореден за годината срив, като губи още почти 100 000 гласа. Депутатските места намаляват с 10 до само 26 мандата, а реалната представителност им представителност е 4,03% от имащите право на глас.

На изборите през юли „Има такъв народ“ станаха първи, но от летния импулс няма и следа. Партията на Трифонов успява да загуби над 400 000 гласа в рамките на само четири месеца. ИТН губят колосалните 40 депутатски места в новия парламент и от 65 в 46-то НС в новото ще имат едва 25. Реалната им представителност е 3,76% от имащите право на глас, което е повече от два пъти по-малко спрямо юли.

Друг голям губещ от новите избори се оказа и коалицията „Демократична България“. Макар тя да излезе като един от фаворитите след предсрочното приключване на 46-то НС, формацията не успя да възпроизведе този потенциал. ДБ загуби малко под 180 000 гласа, което коства и 18 места по-малко в новия парламент – от 34 на 16. Реалната им представителност е 2,51%.

„Възраждане“ ще може да разчита на 13 народни представители при първото си участие в Народното събрание, като въпреки големия ентусиазъм в редиците на Костадин Костадинов, зад него реално застават едва 1,92% от имащите право на глас български граждани.

Общо за всички формации, които ще изграждат 47-мото Народно събрание, са гласували 36,47% от имащите право на глас. Непредставени в новия парламент няма да бъдат 63,53% от онези, които имаха право да гласуват в изборите на 14 ноември.

Балотаж за президент

На 14 ноември, успоредно с поредните предсрочни избори за Народно събрание, се проведоха и такива за държавен глава. Настоящият президент Румен Радев официално печели тези избори с 49.41% от гласовете, като за двойката Радев и Илияна Йотова са гласували 1 322 128 души. На второ място с 610 670 гласа или 22,82% се нарежда двойката Анастас Герджиков и Невяна Митева-Матеева.

Този резултат означава, че Радев и Герджиков ще се изправят на балотаж на 21 ноември, след който България ще излъчи следващия си президент.

На трето място с 11,57% или 309 675 гласа се нарежда кандидата на ДПС Мустафа Карадайъ, а лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов е четвърти с 3,93% или 105 039 гласа. Кандидатът, подкрепен от „Демократична България“ – Лозан Панов – събира едва 98 422 гласа или 3,68%. След тази първа петица, с най-много гласове е опцията „Не подкрепям никого“, посочена от 60 785 души.

21 739 души са подкрепили фолкпевицата Луна, която взима 0,81% от гласовете – повече от Волен Сидеров („Атака“), Светльо Витков („Глас народен“), Милен Михов (ВМРО), Валери Симеонов (НФСБ), Веселин Марешки (ВОЛЯ) и други.