Сираците, които оставя пандемията – новият световен детски проблем

Бащата на 5-годишния Пратам и 10-месечния му брат Аюш умира от Ковид-19 през април т. г. Броени дни по-късно в друга болница в Делхи пак коронавирусът убива и майка им. Пратам не спира да пита роднините, които се грижат за тях, защо мама и татко все не се прибират. Постоянният отговор е, че са ги задържали на работа. Но това не може да продължава безкрай – и накрая роднините решават да потърсят помощта на неправителствена организация, която се занимава с осиротели при пандемията деца. Там им казват, че единствената надежда е децата да бъдат осиновени от добри хора…

12-годишната Соня и 7-годишният ѝ брат Амит имат подобна съдба. Баща им умира при първата вълна на пандемията през юни 2020 г., а майка им – през април тази година. Баба им по бащина линия се грижи за тях сега. Тя се тревожи за бъдещето, но не иска и да чуе да ги дава за осиновяване. „Децата са единственото, което остана от сина ми и снахата. Много хора искат да ги осиновят – но как бих могла да се откажа от тях?!” – казва бабата. Същевременно постоянно я гложди и притеснение: „Кой ще се грижи за тях, когато си отида и аз?…“

Това са истории, типични за жестоко ударената от пандемията Индия, пише в свой обзор по темата ВВС. Участта на сираците, останали сами след смъртта на родителите от Ковид-19, се превръща в голям социален проблем за тази страна гигант в Южна Азия. Според туит на цитираната от ВВС Смирти Ирани, министър на жените и децата, най-малко 577 деца са загубили и двамата си родители вследствие на заболяване от коварния коронавирус между 1 април и 25 май т. г. Но експертите смятат, че тази цифра вероятно е твърде занижена.

Индия има строги закони относно осиновяването. Всеки индийски щат има своя Комисия за защита и социални грижи, която назначава длъжностните лица, отговарящи за въпроса в съответния регион.

Различни неправителствени организации помагат на комисиите да идентифицират деца, които са изложени на риск. Има и национален портал за осиновяване, където хората могат да се регистрират.

Непълнолетните обикновено се изпращат в потенциално приемно семейство, едва след като са направени всички необходими проучвания и проверки, и държавният комитет за социално подпомагане е удостоверил, че детето е „законно свободно за осиновяване“.

Въпреки всичко данните за осиновяване в Индия са ниски. Само 3 351 деца са намерили своите нови семейства между март 2019 г. и март 2020 г. А в същото време осиротелите са десетки хиляди… За сравнение – над 66 000 деца са осиновени в САЩ през 2019 г. (ВВС не посочва дали става дума само за деца, осиротели при пандемията – б. пр.)

Проблемът набъбна драстично след втората вълна на пандемията в Индия, казва Анураг Кунду, председател на комисията за защита на правата на децата в Делхи. „Никога през живота си не съм чувал толкова много хора да умират за толкова кратко време. Сигурно са оставили много деца. В този смисъл това е извънредна ситуация в страната”, казва Кунду.

В най-многолюдния индийски щат Утар Прадеш са установени над 1000 сираци в резултат на пандемията от Ковид-19, казва Прети Верма, член на държавната комисия за социално подпомагане на децата. Както при националната статистика, действителният брой вероятно е по-висок, добавя той.

Комисията привиква полицаи, здравни работници и кметове, за да идентифицират тези деца. Според Кунду е необходимо изработването на спешна програма за грижа за сирачетата, а не за цялостното им осиновяване. Важното е бързо да спадне напрежението около този проблем.

„Мит е, че всички деца се осиновяват”, казва той. „Винаги може да появи някой член на семейството, който да претендира за тях. Временните приемни грижи за такива деца са чудесна възможност, но у нас това не работи, въпреки че има конкретна разпоредба в закона”, посочва Кунду.

Приемната грижа позволява децата да минават под крилото на близки семейства и приятели, без да чакат в претъпкани приемни домове, за да ги осинови някой. Експертите смятат, че това може да помогне за подобряване на ниските нива на осиновяване, тъй като повече семейства са в състояние да се грижат временно за такива деца, а подобно сближаване в крайна сметка е стъпка към мотивирането и за официално осиновяване.

Социалните мрежи придобиха допълнителна ценност по време на пандемията. Мнозина потърсиха чрез тях варианти за намиране на свободни болнични легла, на кислород, на лекарства… Социалните мрежи също така бяха затрупани с призиви за осиновяване на деца, чиито родители са починали от COVID.

Същевременно обаче съпровождащата всичко това открита размяна на телефонни номера и снимки на деца поражда страхове от трафик на хора. Кунду предупреждава за опасността социалните медии да „заприличат на Amazon” – тоест, да започнат да предлагат услуга, при която хората могат да избират деца за осиновяване, сякаш пазаруват от интернет магазин…

Екипът му откри страница във Facebook, която предлага деца за осиновяване. „Един от служителите ми се обади на номера на страницата и посочи цената от 7 000 щатски долара за дете. Подадохме жалба в полицията”, разказва той.

Неизбежен е и страхът, че децата могат да бъдат експлоатирани за евтин труд или дори за секс-услуги.

Сонал Капур, изпълнителен директор на базираната в Делхи неправителствена организация Protsahan, разказва, че тя се е сблъсквала със случаи, при които единият родител е починал, а другият, обикновено бащата, принуждава децата към физически труд.

Това създаде нуждата от грижи за деца, които не са останали кръгли сираци, а са загубили само един от родителите си, но другият злоупотребява с тях. Според Капур в един от случаите баща започнал да малтретира сексуално дъщерите си, след като майката се разболяла тежко от ковид. „Сираците от пандемията в момента са голям проблем, но не единственият. Броят на децата, загубили един от родителите си, е огромен и те също се нуждаят от същото внимание”, казва той.

Капур разказва за няколко покъртителни случая. Например – за деца, чийто баща умира в болница, а те се нуждаят от помощ за кремирането му, тъй като майка им още не се е възстановила след заразяване с Ковид-19.

В друго семейство майката е починала от коронавируса, а бащата е толкова шокиран, че три дни не е в състояние да храни децата си.„Получихме обаждане от роднини с молба за помощ за изхранването на децата“, пояснява Капур.

Правителствата на отделните индийски щатове започват да концентрират усилията си върху грижите за сираци от пандемията в Индия, но според експерти направеното е капка в морето. Очертава с тежката перспектива много деца да израснат без семейство около себе си…