Малгожата Кулбачевска-Фигат е полска журналистка и експерт по Източна Европа и Близкия изток. Тя е зам.-главен редактор на полската лява медийна платформа Strajk и редактор в друга полска лява медия – вестник Tribuna. Тя е отразявала от място събитията в Беларус преди и след президентските избори през лятото на 2020 г.
Госпожо Кулбачевска-Фигат, какво показва случаят с Роман Протасевич относно по-широкия въпрос за беларуските протести и съдбата на Александър Лукашенко?
Това, което се случи с Роман Протасевич, е просто поредният етап от общата репресия спрямо беларуската опозиция, която се упражнява през последните няколко месеца. През този период видяхме съдебни процеси над журналисти в Беларус. Видяхме как хора, свързани с Belsat и Tut.by – основните информационни източници на опозицията, са изпращани в наказателни колонии за период между 2 и 4 години. Те бяха обвинени в подстрекателство към насилие. Всъщност тези хора просто записваха демонстрации или отразяваха случващото се по улиците на Беларус по време на масовите протести след президентските избори.
Протасевич е една от най-важните медийни личности на беларуската опозиция. Той е основател на NEXTA – най-големият опозиционен канал на Telegram в Беларус. Той изигра голяма роля в … не искам да казвам оркестриране, а по-скоро организиране на протестите в Беларус. NEXTA публикуваше информации къде да се събират хората, кога и какви лозунги да се издигнат. Каналът насърчи хората да се присъединят към протестите. Той окуражи хората да настояват държавни служители също да се присъединят към протеста или да спрат производството в държавните фабрики.
В момента Протасевич вече не е координатор на NEXTA, защото възникнаха разногласия с друг основател на канала – Сцяпан Пуцила. Твърди се, че Протасевич е искал да съхрани стриктно журналистическия профил на канала, докато другите са искали каналът да е по-скоро активистки, така че да стане координатор на протестното движение. В крайна сметка Протасевич създаде свой собствен медиен проект, наречен „Беламова“ (“Беларус на главния мозък”). Това отново беше опозиционна медия.
По време на полета си от Атина до Вилнюс той се е връщал след среща със Светлана Тихановская – лидер на беларуската опозиция. Тя също е пътувала от Гърция за Литва, но го направи една седмица по-рано. Това, което се случи с Протасевич, е демонстрация на сила спрямо цялата белоруска опозиция. Лукашенко показва, че не само журналистите, живеещи в Беларус, не са в безопасност. Всеки от опозицията може да бъде в опасност, дори ако е в Полша, Литва или навсякъде другаде, тъй като Протасевич получи убежище в Литва.
Трябва да разберем, че за Лукашенко разправата с опозицията е личен въпрос. По време на протестите от миналото лято хората не искаха либерална демокрация, както в Западна Европа. Те поискаха свобода и Лукашенко да си отиде. Искането Лукашенко да си отиде беше единственото, което обедини опозицията, защото сред нея имаше хора, които искаха страната да се присъедини към ЕС, както и други, които желаеха по-тясно сътрудничество с Русия, но всички се съгласиха, че Лукашенко трябва да си отиде. В момента той се отнася към Беларус като към собствен двор. Това е място, което той отглежда в продължение на десетилетия, и само той е в състояние да го управлява така, както пожелае.
Така че сега, когато протестното движение обедини хората както от големите градове, така и от по-малките центрове, Лукашенко иска да покаже, че е наистина силен, че не се поддава на предупреждения, отправени от Владимир Путин и ЕС. Той показва, че ще консолидира властта на всяка цена.
Очакваше ли се това развитие?
След като протестите отшумяха, някои коментатори смятаха, че Лукашенко ще изчака известно време и след това ще реорганизира отношенията си с ЕС. Мислехме, че той отново ще се опита да балансира между Русия и ЕС, играейки си с факта, че ЕС иска независими държави в Централна и Източна Европа като Украйна, Полша, балтийските държави и Беларус да бъдат антируски и прозападни. Някои от коментаторите, включително и аз, допускахме, че Лукашенко ще изчака, за да може отново да стане партньор на Запада. В същото време очаквахме от него да обещае на Путин, че по-нататъшната интеграция с Русия ще бъде въпрос само на време.
Както виждаме, сгрешихме. Балансирането е политика от миналото. Сега Лукашенко иска да бъде възможно най-независим. След случилото се с Протасевич е невъзможно ЕС да се отнася към Лукашенко като към партньор през следващите години. Изолирайки се от Запада, което определено направи сега, Лукашенко прави стъпки към Русия. Но това не е курс, който той би искал да следва вечно. Амбицията му е да бъде независим и да управлява без никакво външно влияние върху Беларус. Въпреки че е в състояние да прекъсне връзките с ЕС, той не е в състояние да стане напълно независим от Русия. Беларус няма собствени ресурси и производството ѝ разчита основно на ресурси, предоставени от руски партньори. Дори и да се опита да направи Китай партньор, а не Русия, в момента няма да е толкова лесно да се прекъснат връзките с Русия. След като Лукашенко саботира отношенията си с ЕС, той ще мисли как да развие отношенията с Русия така, че Москва да не натиска твърде силно за интеграция.
Още нещо. Протасевич е важна фигура в беларуската опозиция. Без съмнение това, което можеше да се прочете по канала NEXTA, не беше екстремистко или крайнодясно. Той обаче беше представител на онова крило на беларуската опозиция, което избра да застане на страната на Полша и да следва полския опит. Ако това течение беше надделяло досегае, Беларус вероятно щеше да е приватизирла държавната си икономика. Щеше да е въвела шоковата терапия, която удари съседите ѝ преди 30 години. Всичко това би било направено с одобрението на Полша и други европейски сили. Така че в крайна сметка беларусите можеха да получат либерална демокрация и нямаше да имат повече диктатура, но не съм сигурна, че условията им на живот биха се подобрили. Всъщност съм почти сигурна, че биха се влошили.
Тъжен е парадоксът, че беларуската опозиция от миналото лято не създаде автентични лидери, които биха могли да застанат срещу Лукашенко. Вместо това получихме ориентирана към Полша опозиция, готова да повтори всичко, което се случи в Полша по време на прехода. Но това не променя факта, че Лукашенко се противопоставя на която и да е опозиция, независимо каква е ориентацията ѝ. Прополските активисти на опозицията бяха арестувани по същия начин, както хората от опозицията на независимите профсъюзи.
Анализът на беларуския протест обикновено се фокусира върху личността на Лукашенко и неговите политически или геополитически възможности. Какви са перспективите за обикновените хора в Беларус? Какво се случи с протестите на работниците?
Опозицията, свързана с трудовите хора, е ударена много по-силно от всяка друга опозиционна група. Активистите на независимите профсъюзи нямаха шанс да избягат в Полша. Те нямат шанс да бъдат подкрепени от полското правителство при организирането на опозиционното движение от чужбина. Полското правителство определено е стандарт за Светлана Тихановска и нейните кръгове. Много от членовете на базираната в Беларус опозиция бяха арестувани и осъдени на малки наказания. Доколкото ми е известно, никой от тези кръгове не беше изпратен в затвор за много дълго време. Лукашенко знае, че хвърлянето на тези хора зад решетките няма да получи международна реакция, както стана при ареста на Протасевич. Все пак репресиите срещу вътрешната опозиция бяха силни. Имаше арести, глоби. Така че правителството направи всичко, за да обезсърчи протестиращите от тази битка.
Какво казаха обикновените хора? Повечето осъзнават, че борбата не е спечелена и че в този момент няма да има революция. Те разбраха, че правителството на Лукашенко е много самоуверено. Дори протестите на стотици хиляди демонстранти не го карат да мисли за отказ от юздите на властта. Преобладаващата нагласа е, че, разбира се, никой не иска да бъде глобяван и наказван. Така че в момента няма протести в Беларус. И протестните настроения отшумяха. Много от младежите изпитват истинска омраза към Лукашенко. Те са възмутени от репресиите. Но в страната няма сила, която да накара хората отново да излязат на улицата.
Протасевич е обвинен в подстрекаване към социална вражда и в създаване на разделения в белоруското общество. Но предполагам, че за международната публика и за феновете му той е човек, който дава глас на безгласните. Той предоставя ценна информация за развитието на събития, които остават неизвестни за широката общественост извън Беларус, или може би дори вътре в страната. Така че има противоречие. Той граждански журналист ли е, или е заговорник, който води борба от името на някоя чужда държава? Какво ни казва случаят с Протасевич за днешната журналистика?
На първо място, в Беларус е много трудно да бъдеш независим журналист. Правителството на Лукашенко никога не е харесвало журналистите и никога не е насърчавало независимата журналистическа дейност. Дори на местно ниво медиите бяха под строг контрол през цялото му управление. От друга страна, държави като Полша (в продължение на почти две десетилетия) и Литва (през последната година) не скриха, че тяхното намерение е да подкрепят демократичните промени в Беларус и да подкрепят беларуските политически активисти и беларуската опозиция. Полската държава не крие, че насочва пари към Belsat и че това се прави не само за информиране, но и за организиране на опозицията и за насърчаване на хората да участват в опозиционни движения. Същото се отнася и за каналите на Telegram, като този, в който е участвал Протасевич.
Официално каналът NEXTA бе стартиран от беларуски активисти, но те живеят от известно време в Полша. Не искам да кажа, че те получават подкрепа от полската държава, защото това не е толкова очевидно, но високопоставени служители на полската държава публично хвалят това, което правят тези активисти. Дори полският премиер заяви, че се надява на демократично правителство в Беларус и че NEXTA върши добра работа, докато изгражда това демократично бъдеще. И това не е единственият коментар в този дух.
Дали каналът NEXTA и други канали само информираха за събитията? Според мен те не само информираха. Те не само казваха, че са опозиционни медии, но и насърчаваха протестите. Това беше ангажирана журналистика. Трябва да кажем честно, че те не само правеха своите журналистически репортажи, но и участваха в изграждането на различна и демократична Беларус.
Това причина ли е да отвлекат Протасевич и да го вкарат в затвора? Определено не. Някои казват, че ако опозицията спечели властта сега, тя би преследвала служителите на правителството на Лукашенко, както то сега преследва нея. Лукашенко издържа и натиска от миналото лято и в Беларус не се стигна до революция. Видяхме само неуспешен бунт с всички произтичащи последствия.
About The Author
