Европейската конфедерация на профсъюзите (ЕКП) настоява за усъвършенстване на подготвяната директива за минималните работни заплати. В позиция на ЕКП се изразяват съмнения, че в този ѝ вид директивата действително ще доведе до справедливи възнаграждения и утвърждаване на колективното трудово договаряне.
По-високите законоустановени минимални работни заплати и по-солидното колективно трудово договаряне биха дали тласък на икономическото оживление след пандемията от Covid-19 и биха способствали за намаляване на социалното неравенство, което расте непрекъснато от 80-те години на миналия век насам, посочват европейските синдикати.
Заплащането на труда е от значение за житейските възможности не само на работниците и техните семейства, но и за бизнеса, тъй като работниците харчат доходите си за потребление на стоки и услуги. Икономиките в ЕС разчитат главно на вътрешното търсене. По-високите заплати означават по-високо потребление, т.е. търсене, подчертават още от ЕКП.
Профсъюзите припомнят, че броят на работниците, обхванати в колективното трудово договаряне, бележи спад в 22 от 27-те страни-членки на ЕС. Същевременно работниците, участващи в колективни договори, се радват на по-добро заплащане и по-добри условия на труд в сравнение с останалите. Няколко държави-членки на ЕС не зачитат правото на сдружаване и на колективно договаряне, съгласно Европейската харта на социалните права.
От ЕКП са категорични, че според данните по-високите минимални заплати водят до повишаване на заплащането на всички нископлатени работници, а въвеждането и повишаването на минималните работни заплати, не води до загуба на работни места.
„Седем от всеки 10 работници на минимална заплата са затруднени да преживяват. Делът на хората в ЕС, които, макар и заети, са застрашени от бедност, е нараснал от 8% през 2007 г. на 9% през 2018 г. В 12 страни, сред които Германия, Италия и Испания, делът на заетите, изправени пред бедност, е нараснал за периода 2010-2018 г. Мнозина от критично необходимите по време на пандемията работници, заети например в социалните и здравните грижи, в чистотата и в селското стопанство, са на минимална заплата“, аргументират се от ЕКП.
ЕКП приветства факта, че избраната правна форма е директива, т.е. държавите членки се задължават да предприемат действия за утвърждаване на колективното трудово договаряне. Наред с положителните неща в проекта за директива обаче, са необходими промени в нея, категорични са синдикатите.
Държавите-членки следва да бъдат изрично задължени да увеличават обхвата на колективното договаряне и да гарантират зачитане на правото на колективно договаряне на всички работници, в това число и на нетрадиционно заетите и самонаетите. Националните планове за действие трябва действително да допринасят за нарастването на този обхват и да предвиждат мерки срещу саботирането на синдикалната дейност.
Директивата следва да предвиди прагово „равнище на достойнство“ на стойност 60% от националния медианен размер и 50% от националния среден размер на брутната работна заплата, под който не може да пада размерът на законоустановената минимална работна заплата.
Нито един работник не следва да бъде изключван от защитата на минималната работна заплата, там където тя е установена. Държавите-членки следва да бъдат задължени да премахнат случаите на изключване (напр. млади работници, домашни работници, трудови мигранти), ставки под минимума (напр. при младите работници) и удръжки (напр. за работно облекло или обучение).
Работодателите, ползващи достъп до обществени поръчки или обществено финансиране, трябва да са сключили колективен договор с работниците си, а всеки работодател, който не зачита синдикалните права на работниците, трябва да бъде лишен от достъп до обществени поръчки и финансиране.
Темата за новата директива беше обсъждана и в Европейския парламент в началото на седмицата. Евродепутатите приеха документ, в който приветстват предложението на Европейската комисия за директива на ЕС относно адекватните минимални работни заплати, като го описват като важна стъпка, за да се гарантира, че всеки може да изкарва прехраната си от работата си и да участва в обществeния живот.
„Директивата следва да гарантира, че законоустановените минимални работни заплати, където това е приложимо, винаги се определят над прага на бедността“, подчертават те. Също така се пояснява, че работодателите не следва да приспадат разходите необходими за извършване на работа, като например настаняване, необходимото облекло, инструменти, лични предпазни средства и друго оборудване, от минималната работна заплата.
Евродепутатите подчертават, че законодателната рамка относно минималните условия на труд трябва да се прилага за всички работници като друг основен елемент в борбата срещу бедността сред работещите. Това включва нетипични или нестандартни работници в цифровата икономика, които често работят при несигурни условия. Те също трябва да бъдат обхванати от съществуващото трудово законодателство и разпоредби за социална сигурност, както и да могат да участват в колективно договаряне.
Според евродепутатите транспонирането и прилагането на Директивата относно равновесието между професионалния и личния живот е от ключово значение за борбата с бедността и неравенството. „Като се има предвид, че жените са изложени в по-голяма степен на риск от бедност и социално изключване, отколкото мъжете, преодоляването на разликата в заплащането на жените и мъжете и гарантирането на достъп до достъпни и качествени грижи за децата са важни стъпки в това отношение“, е записано още в приетия текст.
„ЕС е един от най-богатите региони в света. Въпреки това 95 милиона европейци живеят в риск от бедност. Само поради тази причина се нуждаем от спешни действия, за да гарантираме живот без бедност за всички. В цяла Европа се нуждаем от минимални социални стандарти и силни системи за социална сигурност. Нуждаем се от заплати и доходи, които дават възможност за достоен живот. Не бива да допускаме икономическите интереси да вземат превес над социалната закрила“, коментира докладчикът Йозлем Демирел от Германия от групата на Левите – GUE/NGL.
Според определението на Евростат, хората изложени на риск от бедност сред работещите, работят повече от половин година и годишният им разполагаем доход е под 60 % от средния национален доход след социалните трансфери. Данните на Евростат показват, че през 2018 г. 9,4 % от европейските работници са били изложени на риск от бедност. Ниските заплати не са се увеличили със същия темп в сравнение с другите видове заплати в много държави членки, което изостря неравенствата в доходите и бедността сред работещите и намалява способността на лицата с ниски доходи да се справят с финансови затруднения, посочват още от пресслужбата на ЕП.
България е рекордьор по процент от населението, който попада в категорията „риск от бедност и социално изключване“. През 2019 г. почти всеки трети български гражданин, или 32,5% от населението, е бил изложен на риск от бедност или социално изключване, което е голямо отклонение спрямо средните нива за ЕС, цитирани от ЕП.
Зад нас се нарежда Румъния с 31,2% от населението, попадащо в тази графа, следвани от Гърция (30,0%), Латвия (27,3%), Литва (26,3%) и други.
Показателят на Евростат „риск от бедност и социално изключване“ е построен на база три елемента, които най-общо се свеждат до: риск от парична бедност след социалните плащания (пенсии, помощи), материални лишения и безработица.