„Китай купува пристанището в Пирея, а Русия показва лошо поведение в Северна Македония, налице са и руски опити да се манипулира православната църква,” пише в съобщение на сайта на Държавния департамент на САЩ от 29 септември. Според американското външнополитическо ведомство в отговор на тази политика на Москва и Пекин „трябва да се мобилизират всички аспекти на американската мощ и американската дипломация”. На това, както също е отбелязано, е било посветено посещението на държавния секретар Майк Помпео в Гърция в края на септември.
Премиерът Кириакос Мицотакис и шефът на Държавния департамент на САЩ посетиха американската военна база Суда-Бей на остров Крит и заявиха, че американско-гръцките отношения сега преживяват най-добрите си времена. В частност, стана известно, че Суда-Бей се превръща в една от най-важните стратегически точки в региона, където ще се базира най-важният кораб на военноморските сили на САЩ USS Hershel Woody Williams.
Предполага се, че страните са обсъждали американското предложение за пренос на ключови военни обекти от турската база Инджирлик към остров Крит в рамките на новата стратегия на Вашингтон за нарастване на военното присъствие. През януари т.г. Гърция ратифицира ново споразумение за сътрудничество в отбраната със САЩ, в което ставаше дума за разширяване на базата на Крит и за използване на други военни обекти на територията на страната.
Твърденията на американците за някаква деструктивна роля на Пекин и Москва не са учудващи, смята зам.-директорът на Центъра за комплексни европейски и международни изследвания на Националния изследователски университет „Висша школа по икономика” Дмитрий Суслов. „САЩ разглеждат Русия и Китай като глобални стратегически съперници и водят спрямо тях политика на сдържане. Но такава политика се води и във всички региони на света. САЩ разглеждат като изцяло негативна ролята на Русия и КНР където и да било”, смята политологът.
Самите САЩ напоследък значително укрепиха ролята си на Балканите. В началото на септември във Вашингтон сръбският президент Александър Вучич и косовският лидер Авдулах Хоти в присъствието на Доналд Тръмп подписаха споразумение за икономическа нормализация, което трябва да помогне за уреждането на отношенията между Белград и Прищина.
Освен това в края на март вече получилата сегашното си наименование Северна Македония подписа документ за присъединяването си към НАТО, ставайки 30-ият член на Североатлантическия съюз. За приемането на бившата югославска република активно помогна Вашингтон. Майк Помпео изрази подкрепата си за Скопие, а американският Сенат ратифицира с убедително мнозинство протокола за присъединяването на Северна Македония към НАТО.
Сега на Балканите, където са доста силни русофилските настроения, остават само две страни, които не влизат в НАТО – Сърбия и Босна и Херцеговина. Република Сръбска – голям регион в Босна и Херцеговина, от много години е против сближаването със Североатлантическия съюз, но същевременно живеещите в същата страна бошняци и хървати нямат нищо против членството в този военнополитически блок.
Според старшия научен сътрудник на института по славянознание в Руската академия на науките Пьотр Искандеров в близките години Белград също ще подеме курс за по-тясна интеграция с НАТО. „В Брюксел не се съмняват, че в крайна сметка всички балкански страни, включително Сърбия и Босна и Херцеговина, ще влязат в Североатлантическия съюз,” убеден е балканистът.
Значително нараства и влиянието на Пекин на Балканите. Най-голямото пристанище на Гърция – Пирея – премина под контрола на китайската компания COSCO Shipping, превръщайки се в един от главните разпределителни центрове в Средиземноморието.
И апетитът на китайците расте. КНР продължава да изкупува морски пристанища из цял свят, за да осигури по този начин опростен път на своите стоки до западните потребители. Китай действа в рамките на своя мащабен проект „Морски път на коприната на XXI век”. Той пък на свой ред е част от икономическата инициатива „Един пояс – един път”. Китайските инвестиции и проекти проявяват голям интерес към Западните Балкани, особено към Сърбия и Босна и Херцеговина.
Тези държави са на трасето на централния коридор в „Един пояс – един път”, който ще свърже пристанищата в Източен Китай с Централна Азия, Иран, Турция и през балканските страни ще стигне до Централна Европа. Пак през балканските страни минава и морският път – през Суецкия канал, гръцката Пирея, балканския маршрут и до Централна и Западна Европа. С тази цел китайската COSCO купи и ключовия пакет акции на гръцката железопътна компания Piraeus Europe — Asia Railway Logistics, както и част от акциите на жп депото в Будапеща, където е крайната точка на трасето.
„Пекин не изолира отношенията със Западните Балкани в отделен проект. С петте страни от региона Китай си сътрудничи в рамките на механизма „17+1” – това е форматът на взаимодействието на КНР със страните от Източна Европа, повечето от които имат комунистическо минало, без да броим Гърция. В тези страни Китай поставя акцента върху инфраструктурни проекти. И това е важно, защото чрез тях КНР получава достъп до огромния пазар на ЕС. Другата стратегическа цел на Пекин е да се закрепи икономически в страни, които в близко бъдеще ще се присъединят към ЕС. По същество за КНР са важни не сами по себе си отношенията с балканските страни, а близостта им до Евросъюза. Всички проекти, които се развиват в тях, са част от китайската инициатива „Един пояс – един път”.” Това обяснява пред „Известия” китаистът Софя Мелничук.
На балканските страни им е удобно с Китай. Пекин не издига политически искания, не изисква спазване на човешките права или провеждане на реформи. Вместо това КНР предлага евтини кредити и за разлика от ЕС, МВФ и Световната банка предпочита да си сътрудничи поотделно с всяка страна.
Западните Балкани имат най-слабо развитата инфраструктура в Европа. Китай на свой ред предлага мащабни инфраструктурни проекти, предизвикващи голям интерес сред балканските страни. В резултат, независимо от недоволството и противодействието от ЕС САЩ, сътрудничеството между балканските държави и Китай нараства. КНР финансира строежа на пътно-транспортни коридори и развитието на енергетиката. При това на Запад предупреждават за опасността от китайската „дипломация на дълговия капан”. Балканските страни ще влязат в огромни дългове към Пекин. Например, дългът на Черна Гора към Китай вече възлиза на около 80% от БВП на страната.
Особено остра геополитическа борба се разгръща около Сърбия – страна, която не влиза нито в НАТО, нито в ЕС. Така например, Пекин и Белград се договориха за построяването на метро в сръбската столица, за реконструкция на жп линиите крой границата със Северна Македония, а също и за създаване на съвместен промишлен парк в Борка. Освен това преди 11 години страните подписаха двустранно споразумение за стратегическо партньорство, след което Белград обяви Китай за „четвръти – след ЕС, САЩ и Русия – стълб на своята външноикономическа политика”.
Китай разчита, че като дочака влизането на Белград в ЕС, Пекин ще получи достъп до различни икономически и финансови структури на ЕС и Западните Балкани. „Особено важно за Китай е засилването на икономическото му присъствие в Европа на фона на целенасочените усилия на САЩ за отслабване на амриканско-китайската взаимовръзка и американско-китайските икономически отношения. Колкото повече САЩ подлагат Китай на натиск чрез санкции, търговски войни, ограничения, толкова повече ще си увеличава интересът на Китай към региона,” смята бившият директор на Центъра за комплекси европейски и международни изследвания Дмитрий Суслов.
Това активно сътрудничество на Балканите с Пекин предизвиква недоволството на Брюксел. Западните държави са обезпокоени не само от дълговия капан на китайските проекти за балканските страни, но и от проблемите с екологията и корупцията. „ЕС има свои строги екологични стандарти, а някои балкански страни канят китайски компании за строителство на енергийни блокове, работещи с въглища. Така екостандартите падат. Освен това се смята, че китайските проекти се изпълняват крайно непрозрачно. За европейците и без това пронизващата балканските страни корупция е пречка пред сближаването, а Китай още повече влошава положението,” обяснява политологът Софя Мелничук.
По време на борбата с пандемията от Covid-19 срещу Пекин и Москва прозвучаха още повече упреци от Брюксел. „Китай и Русия се възползват от санитарната криза, предизвикана от коронавируса, за да оказват помощ на други страни, стремейки се така да увеличат своето влияние на глобално ниво,” заяви върховният представител на ЕС по външните отношения и сигурността Жозеп Борел в интервю за италианския в. „Република”. ЕС е разочарован, че балканските страни не са оценил подобаващо финансирането, което той им отпусна за борба с коронавируса.
Всъщност в средата на март т.г. сръбските власти, осъзнавайки, че ситуацията с Covid-19 в страната излиза от контрол и липсват средства за справяне с коронакризата, се обърнаха към Брюксел. Но в онзи момент в самите страни членки на ЕС свирепстваше пандемията и беше въведена забрана за износ на медицинско оборудване извън пределите на ЕС. Тогава Белград помоли за помощ Пекин и Москва. Един сред друг в страната започнаха да кацат самолети със защитни средства и медицинско оборудване от Китай. Освен това пристигнаха и военни медици, специалисти вирусолози от Русия. Самолети на руските ВВС докараха специално медицинско оборудване и средства за защита. По-късно част от военните специалисти, вече оказали помощ на Сърбия, бяха прехвърлени в Босна и Херцеговина, за да се борят с коронавируса и там.
Чак след това Еврокомисията обяви, че ще отпусне на Сърбия 78,4 милиона евро за социално-икономическото възстановяване на страната и още 15 милиона евро за борба с пандемията. Напомнено беше и за онези 200 милиона евро грантове и 250 милиона евро кредити, отделени от Брюксел за развитие на сръбското здравеопазване. На Балканите обаче са убедени, че подкрепата, получена от Китай и Русия е бил по-съществена и по-своевременна.
Между Москва и балканските държави се поддържа интензивно енергийно сътрудничество, отбелязва Дмитрий Суслов. „Русия реализира много енергийни проекти в Сърбия, разглеждайки Белград като важен клиент за руската енергетика. Освен това Западните Балкани са регион, още не обхванат от НАТО и гласът на Русия се чува там. Иначе Русия обикновено е изблъсквана от регионите, в които присъства Североатлантическят съюз. За Руската федерация Балканите са врата за участие във въпросите на европейската сигурност,” казва политологът.
Освен това, добавя Суслов, Русия не признава Косово, което „допълнително стимулира руско-сръбските връзки”. Все пак руското влияние на Балканите не бива да се преувеличава. Белград не гледа на Москва като на политическа алтернатива. „Москва си дава сметка, че Сърбия ще се движи към ЕС и по никакъв начин няма да спира този процес. И присъединяването на Сърбия към Евросъюза може би ще промени баланса на силите в него, ще компенсира антируското звено в ЕС, ще засили проруските гласове в Съюза,” коментира експертът пред „Известия”.
About The Author
