След като почти умира от Covid-19, Майкъл Флор вероятно си е мислел, че вече нищо не може да го стресне. Все пак е оцелял в битка срещу смъртоносен вирус, който вече е убил над 100 000 души в САЩ.
70-годишният Флор обаче е ударен с непонятна болнична сметка от 1.1 млн. долара. Тя включва по 9736 долара за всеки ден престой в интензивното отделение, близо 409 000 долара за престоя в стерилна стая за 42 дни, 82 000 долара за използването на белодробен вентилатор за 29 дни и близо 100 000 долара за болничните грижи през два дни, когато е изглеждало, че е на смъртен одър.
За късмет на Флор, сметката ще бъде платена от програмата Медикеър, която покрива хората над 65 години. За много други американци обаче медицинските дългове са нещо, което може да тегне над тях цял живот.
След като 33-годишната Жанет Мендес от Ню Йорк също оцелява на косъм от Covid-19, тя научава, че преборването на смъртоносен вирус няма да е единственото ѝ променящо живота предизвикателство. Излиза от болницата и се прибира в дома на майка си, а после започват да се пристигат болничните сметки.
Първо сметка от 31 165 долара. После и фактура за абсурдната сума от 401 885.57 долара, макар от болницата да казват, че могат да намалят сметката с 326 851.63 долара по схема за финансова помощ. Но и така пациентката остава на червено с над 75 000 долара.
Мендес все още не може да ходи изправена, камо ли да си намери работа. Тя заявява пред в. New York Times, че е оптимистично настроена, че застрахователната ѝ компания ще се съгласи да плати голяма част от разходите, но споделя, че вече е подложена на тормоз с телефонни обаждания от болницата.
Тя е просто поредната жертва на неморалната и кафкианска здравна система в САЩ.
Предполага се, че федералното финансиране трябва да покрива огромната част от разходите на американците при лечение от Covid-19, от който само в Ню Йорк са починали около 30 000 души. Това решение представляваше рядък „социалистически“ жест за държава, която е пословична с хищническите капиталистически практики, прилагани в бизнеса със спасяване на животи. Частното, работещо за печалба здравeопазване е нещо като американска религия.
В град Ню Йорк болниците са получили над 3 млрд. долара федерални средства през миналия месец като част от „спасителната“ програма. На теория тези пари трябва да компенсират болниците и доставчиците на здравни услуги за разходите за лечение на пациенти с коронавирус, както и за пропуснатите печалби от процедури, отложени заради извънредното положение.
Макар тази федерална финансова помощ да идва с условия, целящи да предпазят пациентите от медицински дългове, са оставено много вратички. Лекарите могат да пращат личните си сметки директно на пациентите. Лекувалите лично Мендес са я таксували с между 300 и 1800 долара на ден.
Освен това, в зависимост от застрахователните си планове, пациентите могат да се окажат задължени с хиляди долари за предвидените в договора доплащания, приспадания и процент от сметката. За хората без никаква застраховка, каквито има много дори след приемането на Закона за достъпна грижа на Обама, последствията могат да са още по-тежки.
Коронавирусът мигновено превърна дори най-отдадените консерватори в социалисти и се оформи консенсус, че е нужно федералното правителство в САЩ да изхарчи трилиони за спасяване на животи. Републиканци от „Чаеното парти“ призовава тестването за коронавирус да е безплатно. Джош Хаули, републикански сенатор, таящ надежди да е наследник на Доналд Тръмп, настоява федералното правителство да субсидира бизнеси, за да да не уволняват работници, подобно на програмите в страни като Германия, където има далеч по-солидни мрежи за социална сигурност.
В едно цивилизовано и здравомислещо общество никой не трябва да е подложен на това, което се случва на хора като Мендес – да им се връчват астрономически медицински сметки и да бъдат тормозени и заплашвани от болници, за които се предполага че трябва да се грижат само за поддържането на живота. Но точно това се става, когато мотивацията за печалба е толкова директно обвързана със здравеопазването. Вместо система с единен платец, която покрива всички и елиминира медицинския дълг, хората в САЩ трябва да се справят с бъркотия от частни застрахователни компании, изнудващи болните и уязвимите с надути цени.
Последствията от коронавируса, дори ако бъде създадена ваксина, ще са по-болезнени за американците, отколкото за онези европейци, чиито здравни планове са субсидирани от държавата. За американците с калпави здравни застраховки или без застраховки болничните сметки могат да бъдат зашеметяващи. Не е възможно никакво сериозно икономическо възстановяване, ако хиляди хора са принудени да избират между плащането на медицински сметки и купуването на храна.
Още по-важно е, че не би трябвало да е нужна подобна пандемия, за да осъзнаят управниците трагичната абсурдност на здравеопазването в Съединените американски щати. Всеки ден хора се сблъскват с медицински кризи, които променят траекторията на целия им живот. Ако не е коронавирус, може а е рак, диабет или просто счупена кост. Всеки болен заслужава да продължи живота си достойно, без да е заробен от медицински сметки.
About The Author
