Елитите ни провалиха. Време е да създадем Eвропейска република

Лоренцо Марсили и Улрике Геро, „Гардиън“

През 1933 г., в която нацистите взимат властта, френският писател Жулиен Бенда пише своето „Обръщение към европейската нация“, призоващо европейците да се обединят около споделените си общовалидни ценности и срещу надигащите се чудовища на национализма. Докато Европа марширува към убийството на душата и народите си, много хора се осмеляват да мечтаят за невъзможното.

Бенда не е сам. Манифестът на Вентотен, един от основополагащите текстове на европейския федерализъм, е изготвен през 1941 г. На фона на континент в руини, Чърчил говори за „Съединените европейски щати“ през 1946 г. Прераждането на Европа би било немислимо, ако пламъкът на европейското единство не беше поддържан жив през най-мрачния час за континента.

Въпреки че предизвикателството, поставено от Covid-19, често се сравнява с война, за щастие сме далеч от убийствения сценарий на онези години. И въпреки това настоящата криза разкъсва европейците, вместо да ги сближава. Враждебността и разделенията растат – независимо дали между Изтока и Запада по отношение на демокрацията и върховенството на закона, или между Севера и Юга по отношение на икономическата солидарност.

Смяташе се, че обединена Европа се развива чрез кризите. Аргументът беше, че извънредните ситуации позволяват на политиците-визионери да преодолеят националната съпротива и да водят континента към „все по-сближен съюз“, за какъвто мечтаят неговите основатели. Но вече повече от десетилетие Европа е обгърната от финансови, политически и хуманитарни кризи, а резултатът е постоянен и все по-притеснителен разпад.

Колапсът на Европейския съюз се прогнозира от години. Но Европа не се нуждае от колапс на съюза, за да умре. Европа умира, когато просто приема равнодушно политиките от типа „нацията на първо място“. Дезинтеграцията не е единично събитие, а по-скоро процес, белязан от намаляването на връзките помежду ни, постепенната загуба на вяра и ренационализацията на политиката. Краят може да дойде не с гръм и трясък, а с тихо хленчене.

Съграждани, националните ни елити ни провалиха. Трябва да спасим идеала за обединена Европа от тях. На 9 май, Деня на Европа, Европейският съюз планираше да започне  Конференция за бъдещето на Европа, имаща за цел да открие нова глава в историята на интеграцията след Brexit. Тези планове сега бяха отложени. И това може би е добре. Конференцията беше структурирана така, че да стане поредният спектакъл по бъбрене отгоре-надолу, без визия или амбиция.

Време е всички ние да поемем водеща роля и да поддържаме пламъка жив в тези времена на криза. Вместо поредната незначителна институционална конференция, ние призоваваме за създаване на Европейски граждански конгрес за бъдещето на Европа, който да бъде основа на модерно учредително събрание. Такъв конгрес би бил хибридна структура, нещо средно между социално движение, политически актьор и дискусионна платформа, предоставяща точка за сближаване на всички онези, които желаят да се противопоставят на разпада.

Подобни конгреси способстваха спечелването на граждански права и свободи за милиони хора в Южна Африка и Индия през миналия век. Ние, обезправените граждани на Европа, сега трябва да се осмелим да поискаме и да се преборим за невъзможното – Европейска република, в която всички граждани са равни, независимо от националната си принадлежност. Където няма да живеем в условия, при които едни получават щедра помощ и достъп до изключителни здравни грижи, а други тънат в мизерия и препълнени болници.

Може ли да има такова нещо като европейска република на равни хора при толкова разнообразен континент? Всъщност, какво определя нацията? Нацията не е нито етническа принадлежност, нито език, нито култура, нито идентичност. Нацията е закон, който оформя група равни пред общи закони хора с равни права и задължения.

Както френският социолог Марсел Маус е написал преди век, това е група, която колективно осъзнава своята икономическа и социална взаимозависимост и решава да превърне тази взаимозависимост в колективен контрол върху държавата и икономическата система.

Не е ли точно това кръстопътят, на който днес стои Европа? Готови ли сме като граждани на Европа да предприемем необходимата стъпка към подобна институционализация на солидарността, така че българин и финландец, германец и италианец, да се ползват от една и съща социална защита, да се възползват от една и съща икономическа подкрепа и да плащат едни и същи данъци? Готови ли сме да създадем за първи път в историята нова демокрация, отговаряща на глобалните предизвикателства, които чукат на вратите ни? Готови ли сме да го направим въпреки и когато е необходимо срещу нашите собствени национални правителства?

Нуждаем се от Единен европейски номер за социално осигуряване, обща европейско социална система, която гарантира човешкото достойнство и сигурност, независимо от националността. Испанците не трябва да гледат на заплахата от безработица с по-голям страх от холандците. Гърците не трябва да гледат на перспективата за хоспитализация с по-голямо притеснение от германците. Свобода, равенство, братство (Liberté, égalité и fraternité), а не сигурност, беше мотото на Френската революция, която е културното и политическо наследство на всички европейци.

Нуждаем се от смела програма за екологична и икономическа трансформация. Не можем да позволим някои страни да се давят в дългове, а съюзът ни да прилича повече на плаващи около удавника акули, докато средата ни се разпада. Точно както Новият курс на Рузвелт позволи създаването на съвременни федерални институции в Съединените щати, истинска европейска „Зелена сделка“, която може да се похвали със значителни федерални ресурси, веднага ще се справи с икономическия спад, причинен от Covid-19, ще промени нашия модел на токсично производство и ще създаде институциите за истински икономически съюз.

Нуждаем се от модернизирана обща данъчна система за нашите компании, както и за нас като европейски граждани. Съвременните европейски нации са изградени чрез централизиране на силата на данъчното облагане от феодалния режим. Днес протича обратният процес, при който европейските държави са насъсквани една срещу друга от мултинационалните корпорации, отказващи да плащат справедлив дял. Общи европейски данък върху големите активи, преразпределение на печалбите от автоматизация и общ данък върху печалбите на мултинационалните компании биха изградили ново общо данъчно облагане, възстановявайки ресурси, които понастоящем са недостижими.

Не позволявайте на никого да ви убеждава, че нещо от това е немислимо. Силата на гражданите може да направи невъзможното възможно на нашия континент. На 20 юни 1789 г. във Франция представителите на Третото съсловие се самоназовават Народно събрание и се заклеват да не се разделят, докато не бъде създадена конституция. Резултатът е революция и раждането на съвременната френска република. Европа днес се нуждае от своя „Клетва в залата за игра на топка“ във Версай, втора мирна революция след тази от 1989 г., и раждане на собствена република.

Както обичаше да казва Жулиен Бенда, императорите не могат да произведат Европа – само гражданите могат.

Лоренцо Марсили е основател на Европейските алтернативи, а Улрике Геро е основател и директор на Европейската лаборатория за демокрация.