След финансовата криза от 2007-2009 г., дисбалансите и рисковете, пронизващи глобалната икономика, бяха изострени от управленски грешки. Вместо да потърсят решения за структурните проблеми, които бяха оголени от финансовия колапс и последвалата рецесия, правителствата преимуществено се опитваха да отложат вземането на трудни решения напред във времето – с което създаваха огромен риск за икономически спад и правеха следващата криза неизбежна. И сега, след като тя вече е налице, рисковете се изострят още повече.
За съжаление, дори ако текущата Нова Голяма рецесия доведе до умеренo U-образно възстановяване тази година, преди края на десетилетието може да се очаква L-образна „Нова голяма депресия“ вследствие на десет негативни и застрашителни тенденции.
Първата тенденция е свързана с дефицитите и следващите от тях рискове: дългове и изпадане в неплатежоспособност. Управленският отговор на кризата с Covid-19 изисква огромен ръст на фискалните дефицити – в размер на 10% от БВП или повече – във времена, в които много държави вече имат много високи и дори неустойчиви нива на публичен дълг.
Нещата се влошават допълнително от загубата на доходи за много домакинства и бизнеси. Това означава, че дълговете на частния сектор вероятно също ще станат неустойчиви и може да се стигне до масови банкрути. В комбинация с високите държавни дългове, това почти гарантира по-анемично икономическо възстановяване от онова, което последва Голямата рецесия преди десетилетие.
Вторият фактор е демографската бомба със закъснител в развитите икономики. Кризата с Covid-19 демонстрира, че към здравните системи трябва да се насочат много повече публични средства, и че универсалният достъп до здравеопазване и други обществени услуги е необходимост, а не лукс. Но поради застаряването на населението в повечето развити държави, финансирането на подобни разноски в бъдеще само ще увеличава дълговете, произтичащи от днешното недофинансиране на здравните и социални системи.
Третият проблем е дефлацията. В добавка към дълбоката рецесия, текущата криза създава и Излишък на стоковите (неизползван производствен капацитет) и на трудовите пазари (масова безработица). Кризата предизвиква и колапс на цените на суровини като петрол и индустриални материали. Това създава голяма вероятност от дефлация на дълговете, което на свой ред увеличава риска от изпадане в неплатежоспособност.
Четвъртият фактор ще е девалвацията на валутите. Докато централните банки се опитват да се борят с дефлацията и риска от повишаване на лихвените проценти (в следствие на натрупването на дълг), паричните им политики ще стават все по-неконвенционални и всеобхватни. В краткосрочен план правителствата ще трябва да монетизират фискалните дефицити, за да избегнат икономическа депресия и дефлация. Но с времето постоянните негативни шокове при доставките, произтичащи от деглобализацията и засилващия се протекционизъм, ще направят стагфлацията почти неизбежна.
Петият проблем е по-широкият подриващ ефект от дигитализацията върху икономиката. Тъй като милиони хора губят работата си или са принудени да работят и да печелят по-малко, неравенствата в богатството и доходите ще се разрастват още повече. За да се предпазят от бъдещи шокове по веригите за доставки, компаниите в развитите икономики ще започнат да връщат производствата в националните си пазари, въпреки по-високите разходи там. Но вместо да помогне на работниците в родните им страни, тази тенденция ще ускори темпа на автоматизация, оказвайки натиск за понижаване на заплащането и разгаряйки още по-силно пламъците на популизма, национализма и ксенофобията.
Това води до шестия голям фактор: деглобализацията. Тази пандемия ускорява тенденциите към балканизация и фрагментиране, които вече се усещаха. САЩ и Китай ще започнат да се разграничават по-бързо една от друга, а повечето останали страни ще реагират с въвеждането на по-протекционистки политики за защита на местните фирми и работници от глобални смущения. Светът след пандемията ще бъде белязан от по-строги ограничения за движението на стоки, услуги, капитал, труд, технологии, данни и информация. Това вече се случва при медицинското оборудване, лекарствата и храната, където в отговор на кризата правителствата налагат рестрикции за износ и други протекционалистки мерки.
Реакцията срещу демокрацията ще подсили този процес. Популистките лидери често се възползват от икономическата слабост, масовата безработица и нарастващото неравенство. При условия на изострена икономическа несигурност ще се засилят импулсите за намиране на изкупителна жертва за кризата в лицето на чужденците. Както работниците, така и голяма част от средната класа ще станат по-възприемчиви към популистката реторика, особено към предложенията за ограничаване на миграцията и търговията.
Това ни довежда до осмия фактор: геостратегическото противопоставяне между САЩ и Китай. Докато администрацията на Тръмп се мъчи всячески да хвърли вината за пандемията върху Пекин, режимът на китайския президент Си Дзинпин ще затвърди още повече позицията си, че САЩ заговорничи с цел да попречи на мирния възход на Китай. Разграничаването на двете водещи икономики в сферите на търговията, технологиите, инвестициите, данните и паричните споразумения ще се ускори.
Още по-лошо е, че дипломатическият разрив ще постави основите на нова студена война между САЩ и съперниците им – не само Китай, но и Русия, Иран, Северна Корея. Може да се очаква разрастване на атаките в киберпространството, които потенциално могат да доведат до конвенционални военни сблъсъци. И тъй като технологиите са ключово оръжие както в битката за контрол над индустриите на бъдещето, така и в борбата срещу пандемиите, частният технологичен сектор в САЩ ще бъде интегриран все повече в сектора на „националната сигурност“.
Последният риск, който не може да бъде пренебрегван, е разрушаването на околната среда – което, както се вижда от кризата с Covid-19, може да причини далеч по-голям икономически хаос, отколкото една финансова криза. Подобно на климатичните промени, повтарящите се епидемии (ХИВ от 80-те години, SARS през 2003 г., H1N1 през 2009, MERS през 2011, ебола през 2014-2016 г.), практически представляват предизвикани от човешката дейност бедствия. Те се раждат от лошите здравни и санитарни условия, от злоупотребата с природните системи, и от засилващата се взаимосвързаност на глобализиращия се свят. Пандемиите, както и многото болезнени симптоми на изменението на климата, ще стават по-чести, тежки и скъпи през следващите години.
Тези 10 риска, които вече бяха надвиснали над нас още преди да удари Covid-19, сега заплашват да създадат „перфектна буря“, която да хвърли цялата глобална икономика в десетилетие на отчаянието. След 2030 г. технологиите и по-компетентното политическо лидерство биха могли да ограничат, решат или минимализират много от тези проблеми, проправяйки път за по-приобщаващ, кооперативен и стабилен международен ред. За да стигнем до някакъв щастлив край обаче, първо ще трябва да намерим начин да преживеем идващата Нова голяма депресия.
*Нуриел Рубини е професор по икономика в New York University Stern School of Business. Той е работил в Международния валутен фонд, Световната банка и Федералния резерв на САЩ.
About The Author
