Форумът от Сао Пауло атакува блокадите на САЩ като подклаждащи Covid-19

До края на месец април продължава разгърнатата от Форума от Сао Пауло международна кампания „Не на блокадата, да на солидарността”. С нея се изисква незабавна отмяна на блокадите на САЩ срещу Куба, Венесуела и Никарагуа, за да може тези страни да получат възможност свободно да закупуват медицинско оборудване, апаратура, консумативи, необходими за борба с пандемията от Covid-19. Сега това е възпрепятствано от американските едностранни наказателни санкции, действащи срещу трите страни, които така са подложени на двоен удар – и от коронавируса, и от задушаващите финансово-икономически блокади на Вашингтон.

На сайта на Форума от Сао Пауло е даден и линк към текста на електронната петиция в този дух, която още продължава да събира подписи. Текстът е публикуван на испански, английски, португалски и френски. Може да се присъедини всеки желаещ от цял свят.

Форумът от Сао Пауло е основан през 1990 г. в бразилския град, чието име носи, по инициатива на Работническата партия, оглавявана тогава от Луис Инасио Лула да Силва, който през 2003 г. става президент на страната си. Идеята на Форума е да стане платформа за дебати и за обединение на усилията на всички леви движения в Латинска Америка, противопоставящи се на глобалната експанзия на неолиберализма след падането на Берлинската стена в Европа. Ефектът от тази мобилизация проличава в годините на така наредената „лява вълна” на континента.

Днес Форумът продължава да действа като своеобразен левичарски тинк-танк, отворен и за социални движения от други части на света.

Темата за „санкционните” страни, поставени в особено жестоки условия при сегашната пандемия, нееднократно вече е повдигана от различни фактори и на различни нива в световен мащаб. Вашингтон обаче така и не прекратява откровения си геноцид, независимо от настоятелни призиви за спешна отмяна на блокадите, отправени и от генералният секретар на ООН Антонио Гутериш, и от върховната комисарка по човешките права към световната организация Мишел Бачелет.

На 25 март т.г. представителите в ООН на 8 „санкционни” държави – Венесуела, Иран, Китай, Корейската народно-демократична република, Куба, Никарагуа, Русия и Сирия – излязоха с колективно писмо с настояване за вдигане на тези убийствени наказателни мерки. То е адресирано до Антонио Гутериш с копия до Мишел Бачелет и до ръководителя на Световната здравна организация Тедрос Адханом Гебрейсус.

Писмото срещна голяма подкрепа в ООН. Но и към него Вашингтон остана глух. Нещо повече – дори форсира опитите си да задуши „неудобните” му държави, включително в битката им с коронавируса. Предприе и директни ходове за сваляне на правителства.

Във фокуса отново са Куба, която вече от шест десетилетия е обект на брутална американска блокада, причинила ѝ досега щети за над 920 милиарда долара, както и Венесула, чиито поражения от блокадата на САЩ срещу нея през последните три години са за над 116 милиарда долара.

Същевременно е забележителен достойният и всеотдаен отговор, който тези две страни дават на тежкото глобално предизвикателство Covid-19. Безплатните им, достъпни и залагащи на превенцията здравни системи успяват да противостоят на пандемията значително по-ефективно, отколкото много по-богати държави, включително самите Съединени щати, превърнали се в момента в най-сериозно поразената от коронавируса страна.

Специално Куба отново печели възхитата и признателността на света със своите медицински бригади, заминали да помагат в борбата с Covid-19 из десетки държави, включително и в Италия. Парадоксално, но факт – дори тази солидарно протегната ръка за помощ на кубинските медици бе превърната в мишена за цинични нападки и опити за дискредитиране от страна на САЩ.

А ето и само два примера от първата половина на април за преки американски действия, удрящи по правото на кубинския народ на защита от коронавируса. Първо, в началото на месеца Щатите спряха самолет с помощни средства за борба с Covid-19, изпратен за Острова на свободата от китайския предприемач и основател на гиганта „Алибаба” Джак Ма. Десетина дни по-късно пък бе съобщено, че два от доставчиците за Куба на белодробни вентилатори – апарати, необходими за лечение на болните от Covid-19 – са закупени от нов американски собственик, който е забранил продукцията им да се изнася по кубинското направление…

На свой ред в края на март Венесуела разкри опит за преврат срещу своето държавно ръководство, готвен от наемници в тренировъчни лагери в Колумбия с американски съветници. САЩ незабавно отклониха вниманието, отправяйки безпрецедентни обвинения в „наркотероризъм” срещу президента Николас Мадуро и обявявайки 15 млн. долара за главата му в стилистиката на холивудските уестърни. Това бе последвано от атака на кораб с предполагаеми наемници срещу опитал се да го провери катер на венесуелската брегова охрана в Карибско море, като катерът бе потопен, а корабът избяга в Кюрасао. След което дойде закана от американския държавен секретар Майк Помпео, че американски кораби ще патрулират в Карибието за да „ловят” венесуелски съдове.

В тежката ситуация, в която е поставена, Венесуела разчита в битката си с Covid-19 на подсиления контингент кубински лекари, които работят в страната, и на помощта от медицински материали, оказвана от Китай и Русия. На 20 април Николас Мадуро благодари по телефона на своя руски колега Владимир Путин за поредната такава пратки с тестове за коронавирус. При разговора е потвърдено искането на двете страни за отмяна на американските блокади. Мадуро отново подкрепя и предложението на Путин, отправено при видеоконферентната среща на лидерите на Г-20 в края на март, за „зелени коридори”, които независимо от търговски войни и санкции да осигуряват за всички страни доставката на лекарства, храни, екипировка и технологии в битката с пандемията. Предложение, което, впрочем, също още „виси” заради отказа на САЩ да се ангажират с него.

Междувременно Асоциацията за приятелство „България-Куба” подкрепи със своя декларация кампанията на Форума от Сао Пауло „Не на блокадата, да на солидарността”. „Рестриктивният ефект на блокадите се превръща в основна пречка за свободното развитие на страните и са тежко посегателство над човешките права,” посочва декларацията. В нея се подчертава още: „Убедени сме и призоваваме за широка солидарност, за сътрудничество и взаимопомощ между нациите, за да запазим постиженията на човечеството, да съхраним живота, въздуха и мира на планетата Земя”.