Защо коронавирусът е по-тревожен от обикновения грип

Дали светът прекалява със страховете за коронавируса? Досега 1115 души са починали от заразата – от тях едва 45 извън епицентъра на епидемията в Ухан и само двама извън Китай.

Същевременно около 10 000 души са загинали тази зима от инфлуенца само в САЩ. В световен мащаб между 290 000 и 650 000 хора умират всяка година в следствие на обикновения сезонен грип. „Свинският грип“ H1N1, който се появи в Мексико и бързо се разпространи по целия свят, в крайна сметка уби между 157 700 и 574 000 души само през първата година. Вместо да се тревожим за развитието на епидемията от коронавирус в Китай, не трябва ли да задаваме повече въпроси за този провал на системите за здравеопазване?

Отговорът всъщност е не, пише Bloomberg. Всяка пандемия е уникална, така че подобни сравнения между круши и ябълки често скриват важни подробности. Текущата зараза от коронавирус с пълно основание е по-притеснителна от нормалния грип, така че здравните власти вероятно имат право да реагират с необичайно драстични мерки. Подобни мерки не са обаче нужни при всяка епидемия, освен ако не сме готови да приемем дистопичните ограничения на основните си свободи като нещо рутинно.

Най-очевидната разлика между новия коронавирус и инфлуенцата е това, че той е значително по-смъртоносен. Нивата на смъртност при повечето грипни щамове, включително пандемичните като H1N1, които се появяват приблизително на всеки 25 години, обикновено варират между 10 и 20 смъртни случая на всеки 100 000 заразени. Коронавирусът изглежда няколко порядъка по-смъртоносен – досега нивата са еквивалент на 2359 загинали на всеки 100 000 заразени.

Има доста несигурни неща около тези числа. За разлика от коронавируса, повечето случаи на инфлуенца не са потвърдени чрез лабораторни изследвания. Това би могло да означава, че преувеличаваме вероятността да умрем от настоящата епидемия, тъй като измерваме смъртността само като процент от хората, чиито симптоми са били достатъчно тежки, за да бъде оправдано тестването.

Изключителното бреме, с което е натоварена здравната система в провинция Хубей може би също влошава ситуацията. Над 3% от случаите на зараза там завършват фатално. Същевременно в провинция Джъдзян няма починали пациенти, въпреки 1117 потвърдени случая. Извън епицентъра в Хубей, нивата на смъртност от коронавирус в Китай са около 0.4%. Възможно е поставените под голям натиск лекари в Хубей да приемат за лечение и да потвърждават само най-сериозните случаи.

Има я обаче и възможността отчетената досега смъртност да е измамно ниска. Коронавирусът се разпространява с изключителна скорост, като към момента над 90% от случаите не са завършили нито с възстановяване, нито със смърт. Ако през следващите седмици смъртността се увеличи, това може би означава, че отчитаните в момента нива всъщност са ниски, защото хората все още не са починали от болестта.

Трудно е да се посочат каквито и да е твърди факти насред този гъсталак от хипотези и предположения – и точно това е причината здравните власти в Китай и другаде да приемат епидемията толкова сериозно. От една страна коронавирусът може да отшуми в рамките на седмици или месеци в резултат на предприеманите мерки. От друга обаче, според някои оценки би могъл да се разрасне до пандемия, засягаща 60% от световното население, което може да доведе до милиони смъртни случаи.

Бруталната истина за епидемиите е, че в първоначалните им стадии няма магически куршум, който да ги предотврати. Нови ваксини не могат да се разработят от днес за утре. Регулаторното бреме за одобряването им в различни държави и организирането на масово производство са дори по-голяма пречка, отколкото самата лабораторна работа. Въпреки огромните усилия за засилване на подготвеността за грипна пандемия, към 2015 г. светът е имал капацитет да имунизира около 43% от глобалното население.

Основни хигиенни практики като миене на ръцете, покриване на устата или просто оставането вкъщи със сигурност помагат – но отвъд това налагането на карантина подобна на тази, която виждаме в Китай в момента, е една от малкото превантивни мерки, които биха могли да се приложат.

Напредъкът при ваксините и антибиотиците през 20 век доведе до това, че т.нар. общностна карантина – когато цели населения са изолирани, за да се предотврати разпространението на зараза – беше до голяма степен отмряла мярка. Епидемията от Тежък остър респираторен синдром през 2003 г. обаче доведе до завръщането ѝ.

Налагането на масова карантина обаче често е противоречив ход. В Либерия избухнаха бунтове, когато такава мярка бе наложена заради епидемията от ебола през 2014 г. Макар социологическите проучвания в Азия и Северна Америка да показват приемливи нива на подкрепа за тази практика, тази толерантност без съмнение си има граници.

Не е ясно дали светът е готов за ситуация, при която драконовски ограничения като тези в Китай станат по-често явление. Правителствата и здравните системи обаче трябва да се подготвят за такава възможност. Епидемиите процъфтяват сред големи, гъсти популации. Със 7,8 милиарда души и 21 милиарда глави добитък на планетата ние предоставяме на новите инфекции непрекъснато подобряваща се среда, в която да се разпространяват.