В последните няколко дни кипи известно вълнение около вота на недоверие, поискан от БСП заради провал на кабинета „Борисов 3“ в политиката относно околната среда и водите. Различни сайтове и коментатори в социалните мрежи се занимават със сметки и анализират въпроса „може ли вотът да мине?“. Отговорът на този въпрос е: категорично не. В БСП отлично знаят това и по същество не излъчват други сигнали – те просто коментират, че това гласуване за пореден път ще покаже кой е с Борисов и кой – срещу него.
Спорно е дали това наистина може да стане ясно от едно предизвестено гласуване. Да вземем за пример ДПС – макар Движението да е от формациите, които със сигурност ще имат висок резултат и ще бъдат в парламента и при следващи избори, не съм убеден, че точно в момента те се чувстват в достатъчна степен вън от реалните лостове на властта, за да настояват неистово за нови избори. Но фактът, че гласовете им не могат да съборят кабинета, им дава шанс да облекат опозиционните дрехи. Причини и аргументи, които да бъдат споделени от трибуните – колкото искаш.
Същото в по-малка степен вероятно важи и за някои кръгове в самата БСП, която демонстрира сериозното си разцепление при гласуването за избора на Сотир Цацаров за шеф на КПКОНПИ – случай, който вече изглежда позабравен, въпреки че половината депутати от партията демонстративно гласуваха обратното на това, което Корнелия Нинова обяви от трибуната минути по-рано.
Но да оставим БСП и ДПС настрана – те ще гласуват „против“ кабинета или технически в този случай – „за“ вота на недоверие към Бойко Борисов и третото му правителство. Двете формации разполагат с общо 104 гласа, при това ако всички техни депутати са в залата за гласуването, което рядко се е случвало. Останалите необходими 17 гласа, за да падне кабинета, просто няма откъде да дойдат.
Корпоративната партия на Веселин Марешки „Воля“ разполага с 12 народни представители, които на теория биха доближили БСП и ДПС само на пет гласа от заветните 121. Но нека бъде ясно – „Воля“ вече участва в спасението на този кабинет не в един, не в два, а в три вота на недоверие досега. Пълна мистерия е защо изобщо коалицията официално не се нарича „тройна“ и във всички други издания, различни от „Барикада“.
104 гласа „срещу“ Борисов беше най-доброто, което досега БСП и ДПС успяха да съберат в трите вота на недоверие към това правителство. И този път няма да бъде различно.
Аргументите на Марешки винаги са невероятно комични, но изглежда на никой не му пука и не обръща внимание. Вероятно отново ще чуем как БСП през 1992-ра година са виновни са еди-си-какво, поради което просто няма как Марешки да подкрепи „техния“ вот днес. В същото време резултатите на „Воля“ на последните два избора (европейските избори и изборите за местна власт) показват, че формацията вече клони към електорална нула и няма шансове да влезе в парламента при нови избори. Марешки има хиляди недостатъци, но със сигурност не е глупак и може да смята. Как тогава изобщо се очаква да даде гласовете си, за да бъде изхвърлен от Народното събрание, най-вероятно завинаги?
По същата причина вотът няма да бъде подкрепен и от „Атака“. Шестимата народни представители, които станаха независими след изключването им от групата на „Обединени патриоти“, на теория (заедно с тези от „Воля“) могат да докарат заветната бройка. Но това просто няма да се случи. Няма никакво значение какъв финт ще извъртят хората на Волен Сидеров (формално той самият вече не е депутат, а общински съветник) – достатъчно е просто да не присъстват в залата. Техните гласове „за“ вота са необходими на опозицията, тъй като тя е тази, която трябва да събере 121 гласа. Така че дори няма нужда да гласуват „против“ вота заедно с ГЕРБ и омразните им бивши партньори в „Обединени патриоти“.
И най-вероятно ще се случи точно това – шестимата атакисти няма да гласуват, за да може партийната телевизия „Алфа“ да тръби, че „Атака“ не подкрепя правителството и не е във властта – мехлемът за душите на малцината им останали измъчени почитатели. Нищо, че все още те на теория разполагат с министър (Eмил Караниколов, министър на икономиката), зам.-министри от тяхната квота, областни управители и още какво ли не. Но с негласуването си те отново ще направят именно това – ще закрепят Бойко Борисов на власт за пореден път. Елементарна математика, която впрочем важи и за „Воля“ и тя вече беше приложена при гласуването на Емил Димитров за министър на околната среда и водите.
„Атака“ имат и още една причина да крепят колкото могат Борисов, а с това и неговия вицепремиер Каракачанов, когото иначе така остро нападат. Не само, че едва ли повече ще се озоват в парламента, но лидерът им е тотално зависим от всички свои изцепки през годините, в това число няколко дела, които „странно“ му се разминаха със споразумения и склонена главица, когато се оказа важен за Борисов. Трудно в държавата може да бъде открит по-зависим от властта човек от Волен Сидеров. До някаква степен това важи и за Веселин Марешки, който е безспорно по-силен заради икономическата си мощ, но не и по-силен от Борисов и Делян Пеевски.
Едно възможно отклонение от този ясен сценарий е една от формациите, с ясната и договорена предварително идея, че само една от тях няма да бъде достатъчна правителството да падне, все пак да гласува „за“ вота, за да трупа фалшиви точки. Но нещо ми подсказва, че няма да станем свидетели на такива експерименти. За Борисов е важно да се повтаря, че „само БСП и ДПС са против него“.
В 44-то Народно събрание има още два висящи гласа – на независимите Ангел Исаев и Спас Панчев. Първият беше изключен от ДПС, а вторият е бивш депутат от БСП. Но с оглед прегледът на горните факти, тези два гласа нямат значение и не си заслужава да правим изчисления с тях.
В обобщение, този вот е математически отдавна изгубен и в БСП добре знаят това. Разбира се, парламентарният дебат е важен и опозицията има отговорност да го изнесе качествено, посочвайки недъзите на управлението в сектора, заради който иска оставката на Бойко Борисов. Отделен въпрос е дали в настоящото си състояние БСП може да бъде по-добра алтернатива. За това има един арбитър – изборите, а отсъжданията му по този въпрос засега остават все така категорични.
About The Author
