Изразите на почит към бившия президент на САЩ Джордж Буш-старши заваляха от всички страни на политическия спектър, след като той почина на 94 годишна възраст миналия петък. Той бе човек “с най-възвишен характер”, заяви най-големият му син и също бивш президент Джордж Буш-младши. “Той обичаше Америка и ѝ служеше с характер, класа и почтеност,” туитна бившият прокурор и икона на “съпротивата” срещу Тръмп Прийт Бхарара. Според друг бивш президент- Барак Обама, животът на Буш представлява “завет за разбирането на обществената служба като благородно, изпълнено с радост призвание”, като “по време на своето пътешествие той е свършил неизмеримо добро”. “Загубихме велик американец”, заяви от своя страна шефът на Apple Тим Кук.
В ерата на Доналд Тръмп не е трудно за агиографите на покойния Буш-старши да го обрисуват като велик патриот и прагматик; като президент, управлявал с “класа” и “почтеност”. Вярно е, че бившият президент отказа да гласува за Доналд Тръмп през 2016 г., наричайки го “надувка”, и че отбягваше белия национализъм, “алт-райта” и конспиративната политика, които станаха определящи за модерната Републиканска партия. Той наистина е прекарал живота си в служба на държавата – от армията през Конгреса, ООН и ЦРУ, та до Белия дом. И по всичко личи, че е бил обичан дядо и прадядо на своите 17 внуци и осем правнуци.
Въпреки това не може да се забрави, че той бе публична фигура – и не само в качеството си на един от 45-те мъже, служили като президент на Съединените щати. Поради това не можем да позволим реалните му действия на отговoрни позиции да бъдат разкрасявани по такъв безсрамен начин. Както отбелязва журналистът Глен Гринуалд, “когато умре политически лидер, е крайно безотговорно да се изисква допсукане само на похвали, но не и на критики, тъй като това води до фалшифициране на историята и пропагандистко изпиране на лоши действия”. Неудобната истина е, че като президент Джордж Хърбърт Уокър Буш имаше много повече общи черти с по-разпознаваемо войнствените, корумпирани и десни републиканци, които дойдоха след него – синът му Джорд Уокър и управляващият в момента оранжев тип, отколкото може да се допусне от коментарите на политическата и медийна класа.
Вземете предвид следните неща:
Неговата изборна кампания разчиташе на расизъм. Името на Уили Хортън е неизменно свързано с кандидатпрезидентската кампания на Буш през 1988 г. Хортън, излежаващ доживотна присъда за убийство в Масачузетс – където бе губернатор опонентът на Буш Майкъл Дукакис – е избягал, възползвайки се от програма за отпуск през уикендите, и изнасилил жена в Мериленд. Един свързан с кампанията на Буш политически комитет пуска по телевизиите пословична реклама, в която се подчертава, че Хортън е чернокож, а жертвата му бяла.
Както се хвали директорът на кампанията Лий Атуотър тогава: “Когато свършим с това, хората ще се чудят дали Уили Хортън не е кандидат за вице на Дукакис”. Самият Буш бърза да отхвърли обвиненията в расизъм като “напълно нелепи”, но въпреки това още в онзи момент е ясно – дори на изявени десни републикански фигури като Роджър Стоун, който сега е близък до Тръмп – че рекламата е преминала допустимите граници. “Ти и Джордж Буш ще носите това до гроба си. Това е расистка реклама… ще съжалявате”, оплаква се той на Атуотър. Стоун се оказва прав за Атуотър, който малко преди смъртта си се извинява, че е използвал случая с Хортън срещу Дукакис. Но Буш никога не го прави.
Той изфабрикува оправдания за война. Тринадесет години преди Джордж Буш-младши да излъже за оръжията за масово унищожение, за да оправдае своята инвазия и окупация на Ирак, баща му пробутва други неверни твърдения, за да оправдае бомбардировките на същата страна. Както заключава разследващият журналист Джошуа Холанд, първата война в Залива “е продадена на публиката с цяла планина от военна пропаганда”.
Като начало Буш заявява на американското общество, че Ирак е нахлул в Кувейт “без провокация или предупреждение”. Той обаче пропуска да спомене, че посланикът на САШ в Ирак Ейприл Гласпай на практика дава зелена светлина на Саддам Хюсеин. През юли 1990 г., само седмица преди нахлуването, тя му заявява: “Ние нямаме мнение за конфликтите между арабските страни, като например вашите несъгласия за границите с Кувейт”.
След това идват и фалшификациите на разузнавателни сведения. През август 1990 г. Буш дислоцира щатски войски в Залива с твърдението, че така “помага на правителството на Саудитска Арабия да защитава страната си”. Позовавайки се на свръхсекретни сателитни изображения, представители на Пентагона заявяват, че до 250 хил. иракски военни и 1500 танка са разположени на границата със Саудитска Арабия и заплашват ключовия доставчик на петрол за САЩ.
Репортерът от St. Petersburg Times Джийн Хелър обаче успява да се сдобие със собствени сателитни снимки от саудитската граница, на които се вижда само празна пустиня. “Това беше доста сериозна измислица… Струпването на иракски войски, с което Буш оправдаваше пращането на войници там, просто не съществуваше”, заявява тя.
On July 3, 1988, @USNavy blew a commercial Iranian airplane out of the sky over the Persian Gulf, killing all 290 civilians onboard, including 66 kids.
Bush defended this, saying, „I will never apologize for the United States of America, ever. I don’t care what the facts are!“ https://t.co/yofnaeOywC
— Nima Shirazi (@WideAsleepNima) December 1, 2018
Той е отговорен за военни престъпления. По времето на Буш-старши САЩ хвърлят потресаващите 85 500 хил. тона бомби върху Ирак и окупираната територия на Кувейт. През февруари 1991 г. например щатски въздушен удар върху бомбоубежище в един от кварталите на Багдад убива поне 408 цивилни. Според Human Rights Watch Пентагонът е бил наясно, че това съоръжение е било използвано за защита на цивилни по време на ирано-иракската война, но въпреки това го е атакувал без предупреждение. Според правозащитната организация това прави бомбардировката “сериозно нарушение на правилата за водене на война”.
Щатските бомби разрушават и жизненоважна цивилна инфраструктура в Ирак – електроцентрали, съоръжения за пречистване на вода и обработка на храни мелници за брашно. И това не е станало случайно. През 1991 г. Washington Post съобщава, че “някои цели, особено в късния етап на войната, са бомбардирани основно за да се създадат лостове за влияние върху Ирак след войната, а не за да повлияе на развитието на самия конфликт. Планиралите ударите сега заявяват, че намерението им е било да унищожат или повредят ценни съоръжения, които Багдад не може да възстанови без чуждестранна помощ… Поради тези поставени цели, щетите по цивилни структури и интереси, неизменно описвани по време на войната като “косвени” и непреднамерени”, понякога не са били нито едното, нито другото”
Разбрахте ли това? Администрацията на Буш преднамерено е атакувала гражданска инфраструктура, за да има “лостове за влияние” върху Саддам Хюсеин. Как това не е тероризъм? През юни 1991 г., само четири месеца след края на войната, екип здравни експерти от Харвард заключава, че разрушаването на инфраструктура в Ирак е довело остри проблеми с недохранване и “епидемични” нива на заболяване от холера и тиф.
През януари 1992 г. демографът от статистическата служба в САЩ Бет Озборн Дапонте изчислява, че войната в Залива е причинила смъртта на 158 хил. иракчани, в това число 13 хил. цивилни, загинали по време на военните действия, и 70 хил. смъртни случая в резултат на щетите по електропреносната система и пречиствателните станции. Тъй като данните ѝ противоречаха на тези на администрацията на Буш, тя бе заплашавана от началниците си с уволнение за разпространяване на “фалшива информация” (звучи ли ви познато?).
George H.W. Bush: A history in diplomatic cables from 1973 through to the end of his presidency https://t.co/ZxG4j1L8me
— WikiLeaks (@wikileaks) December 2, 2018
Той отказа да сътрудничи на правосъдието. Аферата Иран-контри – при която Вашингтон изтъргува ракети срещу американски заложници в Иран и използва печалбите, за да финансира никарагуанските “контри” – имаше значим подривен ефект за президентството на Роналд Рейгън. Това, че вицепрезидентът му Джордж Буш бе замесен в скандала, обаче привлече далеч по-малко внимание. “Криминалното разследване на участието на Буш за съжаление не бе пълноценно”, пише специалният прокурор Лорънс Уолш в своя окончателен доклад за аферата Иран-контри през август 1993 г.
По думите на Уолш Буш е бил “напълно наясно с продажбите на оръжие”, не е предал на разследващите дневник, “съдържащ бележки, имащи отношение към Иран/контри”, и е отказал да бъде интервюиран в по-късните етапи на разследването. В последните дни на мандата си като президент Буш дори помилва шестима от обвинените за аферата, включително бившия министър на отбраната Каспър Уайнбъргър, който е съден за лъжесвидетелстване и възпрепятстване на правосъдието. “Помилването на Уайнбъргър бележи първия случай, в който президент помилва подсъдим, в чийто процес е можел да бъде привикан като свидетел, защото е запознат с фактологията на събитията, разглеждани в делото”, подчертава Уолш. Той обвинява Буш в “неправомерно поведение” и подпомагане на прикриването на скандала Иран-контри. Звучи съвсем като обвиненията срещу Тръмп във възпрепятстване на правосъдието, нали?
Той ескалира расистката война срещу наркотиците. През септември 1989 г. в телевизионно обръщение към нацията Буш показва плик с крек кокаин, който по думите му “е бил иззет преди няколко дни в градинка срещу Белия дом… и лесно би могъл да съдържа и хероин или ангелски прашец”.
Разследване на Washington Post обаче разкрива, че федерални агенти под прикритие са “примамили” пласьор на наркотици в парка Лафайет, за да могат да “купят кокаин в парка, който е известен повече с местоположението си срещу Белия дом, отколкото с такива незаконни дейности” (дилърът не е знаел къде е Белия дом и дори е поискал от агентите да го упътят). Буш цинично използва реквизита – пликът с крек – за да призове за увеличение на разходите за война с наркотиците с 1.5 млрд. долара, заявявайки с патос, че страната се нуждае от “повече затвори, повече съдилища, повече прокурори”.
In ’89, #GeorgeHWBush admin ordered Drug Enforcement Agency to lure a black teen to Lafayette Park to sell drugs. This was so Bush could hold the bag of crack on TV as a prop & say the drug problem now next to White House. The teen, with no prior record, got 10 years in prison. pic.twitter.com/AkyyRBehFU
— Christian Christensen (@ChrChristensen) December 2, 2018
Какъв е резултатът от това? “Милиони американци бяха хвърлени в затвора, стотици милиарди долара бяха пропилени и бе позволено стотици хиляди човешки същества да загинат от СПИН – всички в името на “войната срещу наркотиците”, която не направи нищо, за да намали злоупотребата с наркотици”, посочва Итън Неделман, основател на Drug Policy Alliance. Днес дори някои водещи републиканци като Крис Кристи и Ранд Пол са съгласни, че войната срещу дрогата, подсилена по време на мандата на Буш, представлява един мрачен и расистки провал.
Фактите имат значение. 41-ят президент на Съединените щати не бе последният умерен републиканец или пък завръщане към някаква въображаема епоха на консервативно благоприличие и цивилизованост. Той участваше в расистка пропаганда, възпрепятстване на правосъдието и военни престъпления. Той имаше много повече общи неща със следващите двама републикански президенти, отколкото новата му реколта фенове иска да признае.
About The Author
