Докато много европейци разопаковат ненужните си покупки от „Черния петък” и обсъждат грозен ли е или не новият електрически камион на Илон Мъск, на едно море от тях други човешки същества имат проблеми, присъщи не за 21-ви, а за 18-ти век. В Либия, която беше „освободена” през 2011 г. от няколко бивши колониални сили, опериращи под егидата на НАТО, отново процъфтява търговията с роби.
Публикувано преди няколко дни разследване на CNN показва как хора, предимно бежанци от Централна Африка, биват продавани като добитък за работа във ферми на цени, понякога спадащи до 400 долара.
Либия е основен път за мигрантите, бягащи от конфликтите и мизерията в страни като Нигер, Гана и Нигерия и опитващи се да достигнат Европа в търсене на по-добро бъдеще. „Повечето са продали всичко, което притежават, за да платят на каналджиите за пътуването през Либия и Средиземноморието. Затягането на хватката от страна на либийската брегова охрана в последно време обаче означава, че по-малко лодки успяват да стигнат до морето. Така много хора, добрали се до Либия, се оказват блокирани в страната и изцяло на милостта на контрабандистите. Каналджиите се превръщат в господари, а мигрантите и бежанците стават роби”, обясняват журналистите от CNN.
„Някой нуждае ли се от копач? Това е копач, голям, силен мъж. Той ще копае”, казва облеченият в камуфлажна униформа продавач в публикуваното от CNN видео. Купувачите започват да вдигат ръце и цената се вдига – 500, 550, 600, 650…”. За няколко минути търговете свършват и мъжете, видимо примирени със съдбата си, са предадени на новите си „господари”. Журналистите от CNN разказват как са се срещнали с двама от мъжете, които са били продадени. „Те бяха толкова травматизирани от това, което са преживели, че не можеха да говорят, и толкова наплашени, че бяха подозрителни към всеки, когото срещат”.
Лейтенант Насър Хазам от Агенцията за борба с незаконната имиграция в Триполи коментира пред медията, че макар да не е ставал свидетел на търгове на роби, е наясно, че организирани банди въртят каналджийски бизнес в страната. „Те пълнят лодка със 100 души, с които не е ясно какво ще се случи. На каналджията не му пука, стига да си е взел парите. Мигрантите могат и да стигнат до Европа, но могат и да умрат в морето”, заявява той.
Според оценките на ООН в момента в Либия се намират между 700 хил. и един милион мигранти. Тези, успели да преминат Средиземно море, споделят истории за побои, отвличания и заробване.
Публикуваните от CNN кадри и разкази са шокиращи, но съвсем не са първата излязла наяве информация за случващото се. През април тази година Международната организация по миграцията (IOM) обяви, че е получила информация за развилият се в Либия пазар за роби. След посещение в Триполи през април директорът по извънредните ситуации в организацията заяви, че „положението там е изключително тежко”. „Някои от съобщенията са наистина ужасяващи. Новата информация за пазари за роби може да се добави към дългия списък на безчинства”.
„Явно когато мигрантите нямат пари и семействата им не могат да си позволят искания откуп, те биват продавани, за да могат каналджиите да изкарат поне минимална печалба. Цената на робите зависи от квалификацията им. Ако можеш да боядисваш, или да поставяш плочки, или някаква друга специализирана работа, цената е по-висока”, коментира пред BBC ръководителят на мисията на IOM в Либия Отман Белбеиси.
Последните разкрития предизвикаха вълна от протести и закъсняло възмущение по света. Генералният секретар на ООН Антонио Гутериш заяви, че е „ужасен” от съобщенията за продажба на мигранти като роби, което според него може да се счита за престъпление срещу човечеството. Той призова международната общност да се обедини по този въпрос, който показва нуждата от управление на мигрантските потоци по хуманен начин и от разрешаване на проблемите, стоящи в основата на бежанската криза.
Африканският съюз също изрази шумно възмущението си. Председателят на организацията – президентът на Гвинея Алфа Конде – настоя да има съдебно преследване на тази „отвратителна търговия от друга епоха”. „Практиките на модерното робство трябва да бъдат прекратени. За тази цел Африканският съюз ще използва всички инструменти, с които разполага”, изтъква той.
Либийското правителство на националното съгласие в Триполи обяви, че вече е започнало официално разследване, но изтъкна, че ще се нуждае от международна помощ. Признатото от ООН правителство също така не контролира значителни части от територията на страната, откъдето идват част от съобщенията за търговия на роби.
Испанското външно министерство също изрази официално възмущението си, а френският президент Емануел Макрон обяви случващото се за престъпление срещу човечеството и призова за извънредна среща на Съвета за сигурност на ООН. Емоционалните изявления на Макрон обаче не съдържаха и следа от самокритика, макар военният постколониален авантюризъм на неговата държава да има основна роля за трагедиите, разиграващи се в Либия.
През 2011 г. управляващите в Париж, Рим и Лондон поведоха усилията на Запада за „смяна на режима” в Либия – макар през предишните години същите тези западни държави да бяха започнали да развиват плодотворни отношения с въпросния режим. Муамар Кадафи правеше помпозни обиколки в Европа, а западните лидери на свой ред му идваха на крака в Триполи, за да обсъждат сочни енергийни и оръжейни сделки.
Военните усилия за сваляне на Кадафи минаха под егидата на НАТО и бяха узаконени от резолюция на ООН, подкрепена и от България. В тях активно се включиха и САЩ, като липсата на ентусиазъм от страна на тогавашния президент Обама се компенсираше от възторга на държавният секретар Хилари Клинтън, която след убийството на Кадафи победоносно заяви „дойдохме, видяхме, той умря”.
Премахването на не съвсем удобната власт в поредната богата на петрол държава – в случая като се използваше „арабската пролет” за параван – е рецидив в поведението на САЩ и съюзниците им. Либия се превърна в учебникарски пример както за тази политика, така и за липсата на каквото и да е обмисляне какво ще се прави след това и какви ще са последствията за местните.
Кадафи изглежда бе станал наистина неудобен заради заявения стремеж да използва петролното си богатство за икономическа и политическа еманципация на Африка – разбира се, под негово ръководство. Това се оказа по-голям грях от всичките останали престъпления, извършени по време на десетилетното му управление. Циничната мотивировка на тогавашния президент Саркози и съюзниците му за интервенцията в Либия е представена доста откровено в някои от публикуваните писма на Хилари Клинтън от времето, когато е ръководела външната политика на САЩ.
Същите писма на Клинтън (публикуваните по нареждане на съда, а не изтеклите през WikiLeaks), показват, че анти-Кадафи коалицията е имала ясни сведения за участващите в опозиционните сили джихадисти. След бързата, успешна и кървава смяна на режима, „демократизаторите” от НАТО оставят Либия в състояние на хаос и разруха, на което обръщат внимание, само когато последствията им създадат някакъв дискомфорт – например под формата на лодки, пълни с мигранти. Или на натрупалите опит и въоръжение от либийския конфликт ислямисти, които овладяха значителни територии в съседно Мали, където Франция се наложи да праща войски, за да пази интересите си в местните уранови мини.
Въпреки ясните икономически и геополитически мотиви, по всичко изглежда, че западната интервенция в Либия е била колкото част от стратегия, толкова и импровизация и авантюра, целяща освен всичко друго и да повиши рейтинга на политици като Никола Саркози, Силвио Берлускони, Дейвид Камерън и Хилари Клинтън.
Хилари Клинтън, изживяваща се като новия Цезар
Макар след доста международен натиск двете „официални” правителства в Либия да се обединиха, големи територии от страната се контролират от най-разнообразни племенни, религиозни и частни милиции, както и от кандидат-военния диктатор Халифа Хафтар. В страната върлуват представители на всевъзможни ислямисти – от Мюсюлмански братя, през Ал Кайда до ИДИЛ, като част от джихадистктие групи подкрепят официалната власт. Местният клон на ИДИЛ, който доскоро бе успял да установи контрол над значителни територии, през 2015 г. бе оглавен от един от „бунтовниците”, подкрепяни от САЩ при свалянето на Кадафи.
Трагедията на чернокожите африканци в Либия стана известна още през 2011 г., когато се разбра, че цял град от 30 хиляди души – Таверга – е бил „прочистен” от страна на победилите опозиционери. Живеещите в Либия чернокожи са считани за симпатизанти на Кадафи, поради което унищожаването и прогонването им е изглеждало оправдано в очите на победителите.
Жителите на Таверга са били основно наследници на чернокожи роби. Днес робството по тези земи отново е обичайна практика, а главните виновници за това са все хора, които продължават да си живеят охолно като част от световния политически елит и на които никой не смята да потърси отговорност.
About The Author
