Социалният министър Бисер Петков обяви, че ще увеличи минималните осигурителни доходи (МОД) със скромните 3.9%, въпреки че минималната работна заплата ще нарастне с над 10% до 510 лв. от началото на 2018 г., а средната нараства с приблизително същите темпове. Това означава, че при все повече икономически дейности работниците ще могат да бъдат осигурявани върху доходи, които са под реалните.
През 2017 г. в резултат от замразяването на МОД, 363 от общо 729 минимални прага в различните икономически дейности са на нивото на минималната заплата, което в много от случаите ги обезсмисля. Това означава, че при 49.8% от длъжностите служителите могат да бъдат осигурявани на 460 лв., като НАП няма капацитет да проверява масово за укриване на осигуровки. В резултат на недостатъчното увеличение през 2018 г. вече повече от половината прагове ще са на минималното ниво.
Освен че носят щети върху бюджета на общественото осигуряване и този на държавата, който го субсидира, укритите осигуровки обричат сегашните работещи на ниски пенсии в бъдеще. Често обаче самите работници предпочитат да бъдат осигурявани на по-малка сума от реалната, тъй като заплата им не им достига и предпочитат да спестят от осигуровки, отколкото от храна, облекло или медикаменти, например.
Някои от минималните осигурителни прагове и в момента изглеждат подозрително ниски. Например, заетите в печатна и издателска дейност, производство на филми и телевизионни предавания, звукозаписване и издаване на музика в момента имат праг от 460 лв., като само за ръководните длъжности той е 485 лв. Увеличение от 3.9% ще означава, че и за ръководителите прагът ще отиде на нивото на МРЗ.
Ниското ниво дава възможност за част от медиите да държат служителите си на минимална заплата, прикривайки част от реалните доходи в този сектор, в който средните заплати са най-високи в страната. С по-ниски МОД са само компютърните техници и социалните работници.
Освен че големите работодателски организации бойкотират преговорите, те натискат и организациите в различните браншове да не преговарят със синдикатите. В резултат в края на миналата година представителите на работодателите оттеглиха съгласието за увеличение на праговете в няколко сектора, в които бе постигната договореност.
Сега същото са направили от Съюза на птицевъдите в България (СПБ), които са единствената браншова организация, която е договорила ръст на МОД за 2018 г. със синдикатите. „Барикада“ разполага с подписания от всички страни документ, включително председателя на СПБ проф. Димитър Белоречков. Скоро след подписването на споразумението обаче, от съюза са заявили своето “мистериозно” оттегляне на съгласието.
Преднамерено пренебрегнати приходи
Механизмът за договаряне на въпросните минимуми по сектори между синдикалните и работодателски организации бе въведен през 2003 г. с цел повишаване на събираемостта на вноските за пенсионно-осигурителната система чрез изсветляването на част от доходите. В последните три години обаче тази процедура е блокирана едностранно от работодателските организации, които настояват за премахването на МОД, с което фактически защитават “правото” на част от бизнеса да укрива осигуровки.
В началото на работодателския бойкот през 2015 г. тогавашният социален министър Ивайло Калфин увеличи административно тези прагове със 7.5%. Това обаче не убеди организациите, представляващи бизнеса да се върнат на масата за преговори със синдикатите. Те бойкотираха преговорите и през 2016 г., за което бяха насърчени от факта, че тогавашният министър Зорница Христова не повиши праговете.
Тогава финансовият министър Владислав Горанов отхвърли призива на работодателите за премахване на механизма, заявявайки че той все още има смисъл, заради големия дял на сивата икономика в страната. Замразяването на праговете през 2017 г. и символичното им увеличение за следващата година означава, че при все повече дейности МОД ще бъде на нивото на минималната заплата. По този начин съществуването на механизма фактически се обезсмисля, а държавният бюджет пропуска да набави допълнителни средства, изкарвайки на светло част от доходите.
Пренебрегването на тази възможност за попълване на бюджета идва в момент, в който управляващите твърдят, че не могат да повишат минималната пенсия до повече от 200 лв., въпреки че официалната линия на бедността е над 300 лв. Средствата не достигат и за индексиране на всички пенсии, което е некоректно спрямо възрастните хора с пенсии над въпросната сума. През миналата седмица Менда Стоянова намекна също така, че държавата не може да си позволи да върне необлагаемия минимум в размер на минималната заплата, който беше премахнат от Тройната коалиция, нито да въведе диференциран ДДС за стоки от първа потребност, каквито искания бяха предявени от инициативата “Да спрем машината за неравенство”.
Държавата пропуска да влее допълнителни средства в осигурителната система и като за трета година замразява максималния осигурителен доход на 2600 лв. Таванът прави пенсионната осигуровка регресивна, тъй като хората, получаващи под този праг я плащат в пълен размер, докато онези над него само частично. При първоначалното въвеждане на горния праг идеята му е да е в размер на 10 минимални заплати, което би означавало 460 лв., ако управляващите системно не “забравяха” да го увеличават. В тази ситуация можем да говорим за умишлено предизвикан недостиг на средства, който се използва, за да се отклоняват социални искания.
Подкрепи инициативата „Да спрем машината за неравенство“. Подпиши на www.spravedliva.bg или директно тук:
About The Author
