Само 1 от 4 души на възраст 25-64 г. е участвал във формално или неформално обучение през 2016 г., показва изследване на НСИ за образованието и обучението на възрастни хора. Изследването, което се провежда през пет години показва устойчив спад на участващите в продължаващо обучение от 36.4% през 2007 г. до 24.6% десетилетие по-късно. Логично, по-активни в тази сфера са по-младите, докато само 14.7% от населението във възрастовата група 55-64 г. е участвала в някакво систематично обучение през 2016 г., като това може да е било дори простото запознаване с инструктаж за безопасност.
Ако погледнем разделението по образователна степен, ще видим, че близо 40% от висшистите продължават да се учат дори след като навлязат във възрастта, в която обикновено работата е на преден план. Това означава, че продължаващото през целия живот учене зависи от личната инициатива и възможности, с каквито разполагат хората с по-висок образователен статус. Хората, които не са завършили средното си образование, често не могат да си позволят да отделят времето и средствата за допълнително обучение, затова само 7.6% от тях го правят. Този дял представлява спад наполовина спрямо 2007 г.
Доколко липсата на държавна политика в сферата фактически проваля продължаващото през целия живот учене може да се види най-добре от статистиката, показваща, че едва 4.6% от безработните са участвали във формално или неформално обучение през годината. Не по-различен е делът на икономически неактивните хора, които повишават квалификацията си. Това са групи от хора, които очевидно нямат възможности да инвестират сами в своето образование, но и обществото не им предоставя почти никакви смислени възможности през бюрата по труда или други по-широки обучителни инициативи.
Формално е обучението в регулярните образователни институции като училища, университети и колежи. В него участват едва 2.9% от лицата в активна трудова възраст, тъй като то обикновено изисква отделянето на повече време – средно 449 часа срещу едва 39.8 часа за участие в неформално образование или обучение. Тук не може да се говори за липса на държавна политика, а за наличието на вредна такава, доколкото таксите дори в обществените университети бяха значително повишени в последните 15 години. В допълнение кабинетът Борисов 1 ограничи достъпа до допълнително университетстко образование за лицата, които вече са получили т.нар. държавна поръчка.
Неформалното обучение също е систематизирано и целенасочено, но не завършва с получаването на някаква официална степен. То може да бъде под формата на частни уроци, курсове, обучение на работното място или дори споменатият вече инструктаж за безопасност на труда. Затова и участващите в неформално обучение са значително повече – 22.5% от населението на възраст 25-64 г. Огромната част от тях (59%) обаче са участвали само в инструктаж на работното място, който често се изчерпва с кратко устно обяснение срещу подпис, че процедурата е спазена.
За 56.2% от лицата, които не са участвали във формално или неформално обучение, основната пречка е била липсата на свободно време или високата цена, която е трябвало да бъде платена за него. Това поставя хората в парадоксална ситуация, в която пазарът на труда изисква от тях да се учат постоянно, за да се адаптират към икономическите нужди, но същевременно не им предоставя достатъчно средства, за да го правят.
От такава патова ситуация, губят не просто най-уязвимите хора с най-малки възможности, но и цялото общество, поради пропуснатите възможности за развитие. Странно е постоянно да говорим колко много икономиката се нуждае от висококвалифицирани кадри, но същевременно най-ниско образованите, незаетите и 75% от работещите да нямат никакви възможности да получат допълнително обучение или образование.
Онези, които не могат да си позволят нито формално, нито неформално обучение, повишават знанията и уменията си самостоятелно, т.е. без преподавател и без структуриран учебен план и график. До такава инициатива прибягват 50.8% от населението в групата 25-64 г., като най-често те използват за целта компютър, телевизия и печатни издания. Технологичното развитие през последните години наистина прави образователните ресурси все по-достъпни за множество хора, но е илюзия да се смята, че липсата на целенасочена обществена образователна политика ще бъде компенсирана чрез самообучението на индивидите.
Причината за това е, че се изисква доста високо образователно ниво, за да можеш да се учиш сам – най-малкото, за да знаеш какво не знаеш. Затова и 73% от лицата с висше образование се обучават сами, докато това важи за едва 19.5% от онези, които не са завършили докрай среднообразователния цикъл.
About The Author
