Спада или остава високо напрежението, предизвикано от практическото „петролно задушаване“ на Куба, обявено на 29 януари т. г. с указа на президента на САЩ Доналд Тръмп, постановяващ налагане на мита на всяка държава, която продава нефт на Хавана? Яснота няма. Сигналите са противоречиви.
В свое изявление от 1 февруари Тръмп заяви, че Островът на свободата няма повече да получава петрол от Венецуела и Мексико (основните досегашни доставчици за кубинската икономика) и това е „фалирала държава“. Но същевременно е възможно „да се сключи сделка“ и се водят разговори „с най-високопоставени представители на Куба“.
Тръмп не поясни що за „сделка“ има предвид, което породи многобройни медийни спекулации. Тъй като Куба няма притегателни нефтени или рудни находища като атакуваната от САЩ в началото на годината Венецуела, испаноезични информационни източници се отдадоха на хипотези дали американският президент не преговаря за мащабни придобивки в кубинския туристически бранш. Правят се предположения за подобна „сделка“ с особено амбициозен размах, включваща голф-игрища и казина. Припомня се, че още през 2008 г. предприемачът Тръмп е имал такива апетити, като тогава е наел кубински адвокат и е регистрирал фирма на карибския остров, за да прави бизнес-проучвания. Това никога не се е развило до реален бизнес, а през 2018 г. и регистрацията е изтекла. Но все пак сега част от медийните догадки около намеренията на Тръмп се въртят в тази посока.
Самият той обаче говори доста настоятелно за желанието си да бъде отзивчив към стремежите за „смяна на режима“ в Хавана на многобройната кубинска емигрантска общност в САЩ, част от която е и държавният секретар Марко Рубио. Тоест – твърде вероятно е „сделката“, за която говори, да е политическа. В много коментари се предполага, че отвличането на венецуелския президент Николас Мадуро и съпругата му при американското нападение над Венецуела на 3 януари всъщност е имало за основна цел именно спирането на петрола за Куба. А вследствие на това – и събарянето на кубинското правителство, което Вашингтон се опитва безуспешно да постигне вече над 65 години.
Нека припомним какво съдържа указът (наричан изпълнителна заповед) на Тръмп от 29 януари. С него той обявява „национално извънредно положение“, защото Куба представлявала „заплаха“ за САЩ и целия регион. Според документа Вашингтон може да наложи мита върху продуктите на държави, които доставят петрол на Куба. Посочва се: „Заповедта упълномощава държавния секретар и министъра на търговията да предприемат всички необходими мерки, включително издаването на правила и насоки, за да бъде приложена системата за митнически тарифи и свързаните с тях мерки. Също така президентът може да измени заповедта, ако Куба или замесените държави предприемат значими действия за преодоляване на заплахата или за да приведат поведението си в съответствие с целите на националната сигурност и външната политика на САЩ“.
В указа се отправят и следните обвинения: „Правителството на Куба е предприело извънредни действия, които вредят и заплашват САЩ. Режимът се съюзява с множество враждебни на САЩ държави, транснационални терористични групи и злонамерени дейци, противостоящи на САЩ, и им оказва подкрепа, включително на правителството на Руската федерация, на Китайската народна република, на правителството на Иран, на „Хамас“ и „Хизбула“.“
Вашингтон твърди още, че кубинската власт „предизвикателно приема опасни противници на САЩ, като ги кани да изграждат в Куба усъвършенстван военен и разузнавателен потенциал, който пряко застрашава националната сигурност на САЩ“. Така се визират отбранителните и разузнавателни съюзи, които Хавана поддържа с Москва и Пекин. Също така Куба е обвинена, че „приема транснационални терористични групировки като „Хизбула“ и „Хамас““, предоставяйки им „сигурна среда, в която тези злонамерени групи могат да изграждат връзки в областта на икономиката, културата и сигурността из целия регион и да се опитват да дестабилизират Западното полукълбо, включително САЩ“.
Заповедта на Тръмп определя Куба като „необичайна и извънредна заплаха“ – същата формулировка използва и президентът Барак Обама спрямо Венецуела, когато ѝ налага санкции през 2015 г. „И тогава, и сега определението на САЩ е еднакво абсурдно и фалшиво,“ коментират по този повод кубински източници.
Първата реакция от Хавана на указа на Тръмп дойде още в същия ден на издаването му – 29 януари, когато с остро осъждане излезе кубинският външен министър Бруно Родригес.
Ето какво написа той в Х, цитиран от cubadebate.cu:
„Осъждаме най-категорично последната ескалация на САЩ срещу Куба. Сега се обявява готовност за налагане на пълна блокада на доставките на гориво за нашата страна. За да се оправдае това, се излага дълъг списък от лъжи, които се опитват да представят Куба като заплаха, каквато нашата страна не е. Всеки ден се появяват нови доказателства, че единствената заплаха за мира, сигурността и стабилността на региона и единственото злонамерено влияние е това, упражнявано от правителството на САЩ срещу страните и народите на Нашата Америка, опитвайки се да ги подчини н своя диктат, да ограби техните ресурси, да ореже техния суверенитет и да им отнеме независимостта. САЩ също така прибягват до изнудване и принуда, за да се опитат да накарат други страни да се присъединят към всеобщо осъдената политика на блокада срещу Куба, заплашвайки ги, ако откажат, с налагане на своеволни и вредни мита в нарушение на всички принципи на свободната търговия. Осъждаме този брутален акт на агресия срещу Куба и нейния народ, които повече от 65 години са подложени на най-дългата и жестока икономическа блокада, прилагана някога срещу цяла нация, и които сега са заплашени да бъдат подложени на екстремни условия на живот.“
На следващия ден – 30 януари, бе публикувана и също много категорична декларация на кубинското правителство. Оповестявайки я в социалните мрежи, кубинският президент Мигел Диас-Канел написа по повод указа а Тръмп: „Тази нова мярка разкрива фашистката, престъпна и геноцидна природа на една камарила, която е обсебила интересите на американския народ за чисто лични цели“.
А ето го и целият текст на декларацията на правителството на Куба:
„Революционното правителство осъжда по най-категоричен начин новата ескалация на правителството на Съединените щати срещу Куба, в стремежа му да наложи пълна блокада върху доставките на гориво за нашата страна.
Изпълнителната заповед на президента на САЩ, обявена на 29 януари 2026 г., провъзгласява предполагаемо национално извънредно положение, въз основа на което неговото правителство ще може да налага търговски мита върху вноса на продукти от държави, които доставят петрол на Куба.
За да се оправдае подобно крайно действие, в текста на въпросната заповед се изтъква обширен списък от лъжи и клеветнически обвинения срещу Куба. Сред тях се откроява абсурдното твърдение, че Куба представлява „необичайна и извънредна заплаха“ за националната сигурност на Съединените щати. Самият президент и неговото правителство са наясно, че никой или почти никой не може да повярва на подобни лъжливи аргументи, но това не ги притеснява. Такова е тяхното презрение към истината, общественото мнение и управленската етика, когато става въпрос за оправдаване на агресията им срещу Куба.
С това решение правителството на Съединените щати, чрез изнудване, заплахи и пряка принуда спрямо трети държави, се опитва да наложи допълнителни елементи на натиск към действията на икономическо задушаване, предприети още от първия мандат на Тръмп, за да се възпрепятства достъпът на горива до нашата страна. Така се затвърждава опасен начин за водене на външната политика на САЩ чрез употреба на сила и за налагане на амбициите им за гарантиране на империалистическа хегемония. Съгласно обявеното, тази държава си присвоява правото да диктува на суверенни държави с кои нации могат да търгуват и към кои могат да изнасят своите национални продукти.
Изпълнителната заповед на президента на Съединените щати представлява, следователно, грубо нарушение на международното право и освен това подкопава Прокламацията за Латинска Америка и Карибите като Зона на мира. Заповедта потвърждава, че именно правителството на тази страна е това, което застрашава сигурността, стабилността и мира в региона и в света.
Правителството на САЩ стига до тази крайност след като в продължение на 67 години не успя да сломи и унищожи един истински и легитимен политически и революционен процес, основан на пълния суверенитет, социалната справедливост и насърчаването на мира и солидарността с останалия свят.
Добре документирана е историческата готовност на Куба да поддържа със Съединените щати сериозен и отговорен диалог, основан на международното право, суверенното равенство, взаимното уважение, взаимната изгода, ненамесата във вътрешните работи и при пълно зачитане на независимостта и суверенитета на държавите.
Както е добре известно на всички, включително и на самото правителство на САЩ, Куба не представлява никаква заплаха за Съединените щати, за техните национални интереси или за благосъстоянието на техните граждани, които винаги са били посрещани с уважение и гостоприемство, когато правителството им е позволявало да посещават острова. Куба не заплашва и не напада никоя държава. Тя не е обект на санкции от страна на международната общност. Това е страна на мира, солидарността и сътрудничеството, готова да помага и да си сътрудничи с други държави.
Това е и страната на един борбен и непоколебим народ. Империализмът греши, ако вярва, че чрез икономически натиск и умишлено причиняване на страдание на милиони хора ще сломи решимостта му да защитава националния суверенитет и да предотврати падането на Куба отново под властта на Съединените щати.
Международната общност е изправена пред неизбежното предизвикателство да определи дали престъпление от този характер ще се превърне в знак за това, което предстои, или ще надделеят разумът, солидарността и отхвърлянето на агресията, безнаказаността и злоупотребата.
Ще посрещнем новата атака с твърдост, спокойствие и увереност, че правдата е изцяло на наша страна. Решението е едно: Отечество или смърт, ще победим!“
След тези две категорични кубински декларации, последвани и от многобройни прояви на солидарност с Куба и на осъждане на действията на САЩ (на първо място из Латинска Америка, но и в много други страни по света, включително в Европа), дойде изявлението на Тръмп от 1 февруари за възможна „сделка“ и за разговори с „с най-високопоставени представители на Куба“. И още на същия 1 февруари бе публикувана декларация на министерството на външните работи на Куба, чийто акцент и тон вече бяха по-различни, отколкото в първите две декларации. Ето и нейният текст:
„Куба безапелационно осъжда тероризма във всичките му форми и проявления, като същевременно потвърждава ангажимента си да сътрудничи със Съединените щати и други държави за укрепване на регионалната и международната сигурност.
Куба категорично заявява, че не укрива, не подкрепя, не финансира и не разрешава терористични или екстремистки организации. Нашата страна поддържа политика на нулева толерантност към финансирането на тероризма и прането на пари и е ангажирана с предотвратяването, разкриването и борбата с незаконни финансови дейности в съответствие с международните стандарти.
Всякакви минали взаимодействия, включващи лица, впоследствие определени като терористи, са били осъществявани единствено в ограничен хуманитарен контекст, във връзка с международно признати мирни процеси, по искане на съответните правителства и по напълно прозрачен начин.
Куба не е приемала чуждестранни военни или разузнавателни бази и отхвърля определението, че представлява заплаха за сигурността на Съединените щати. Куба също така не е подкрепяла никаква враждебна дейност срещу тази страна, нито ще позволи територията ѝ да бъде използвана срещу която и да е друга държава.
Напротив, Куба е готова да реактивира и разшири двустранното сътрудничество със Съединените щати, за да се справи с общите транснационални заплахи, без никога да се отказва от защитата на своя суверенитет и независимост.
Куба предлага подновяване на техническото сътрудничество със Съединените щати в области, които включват борбата с тероризма, предотвратяването на прането на пари, борбата с трафика на наркотици, киберсигурността, трафика на хора и финансовите престъпления, и ще продължи да укрепва правната си рамка в подкрепа на тези усилия, като отчита, че при наличие на воля у страните, може да се постига напредък в тези области.
Кубинският народ и американският народ могат да бъдат облагодетелствани от конструктивно взаимодействие, сътрудничество в рамките на закона и мирно съвместно съществуване. Куба потвърждава готовността си да поддържа уважителен и реципрочен диалог с правителството на Съединените щати, ориентиран към осезаеми резултати, основан на взаимния интерес и международното право.“
Този текст озадачи наблюдателите. В него Куба отхвърля едно по едно всички обвинения, отправени ѝ от САЩ в указа на Тръмп от 29 януари. Но също така очевидно подава сигнал за конструктивен реципрочен диалог и дори за сътрудничество със САЩ в сферите, очертани като проблемни в указа на Тръмп. Разбира се, отстоявайки същевременно своя суверенитет и независимост.
Веднага се появиха тълкувания, че тази декларация е косвено потвърждение за действително поведени преговори между Хавана и Вашингтон, на които хипотетично домакинствало и посредничело Мексико.
От Хавана обаче отрекоха да са седнали на преговори с Тръмп. Кубинският зам.-външен министър Карлос Фернандес де Косио даде специално интервю по този повод пред Асошийтед прес, като прие кореспондента на информационната агенция в кабинет, по чиито стени висят портретите на Фидел и Раул Кастро и на Че Гевара.
„Ако ме питате дали днес имаме маса за диалог със САЩ, нямаме такава,“ заяви той, цитиран от АП, а също и от влиятелния мексикански вестник „Ла Хорнада“. Същевременно Фернандес де Косио потвърждава, че страната му е готова за „неформален диалог със САЩ“, при който да се обсъждат „различията“, визирайки политическия модел на острова.
Запитан колко време Куба ще е в състояние да издържи в условията, в които е поставена, с оглед и на натрупаните вече икономически трудности и криза в електроподаването от последните години, вследствие на щетите от американската блокада, зам.-министърът отговаря, че не може да разкрие подробности. Но уверява: „Куба, разбира се, се подготвя с креативност, стоицизъм и строги икономии“.
Икономиката на острова произвежда сама около 40% от горивото, потребно за нуждите ѝ. До началото на 2026 г. остатъкът се осигуряваше с доставки от Венецуела, Мексико и Русия. По данни на испанската агенция ЕФЕ, цитирани от вестник „Ел Диарио“, през 2025 г. Куба е получавала от Венецуела по 27 000 барела дневно, от Мексико – между 6000 и 12 000 барела и от Русия – по 6000. Същият вестник се позовава на специалисти, според които в момента Куба разполага с петролни резерви едва за 15-20 дни.
Американските санкции, допълнително ожесточени през първия мандат на Тръмп, са причинили на Куба щети от над 7,5 милиарда долара за периода от март 2024 г. до февруари 2025 г., което е с 49% повече от предходния период. За последните 6 години страната е загубила 15% от своя БВП.
За новите пагубни последствия върху живота на кубинците, които ще причини сегашното „петролно задушаване“, обявено от Тръмп, алармира президентката на Мексико Клаудия Шейнбаум още веднага след оповестяването на указа на президента на САЩ. Тя обяви, че е делегирала на своя външен министър задачата с дипломатически средства да убеди американската страна, че лишаването на Куба от нефт ще предизвика там хуманитарна катастрофа, което е недопустимо. Въпреки тези свои усилия, все пак Шейнбаум досега не е дръзнала да изпрати отново мексикански танкер към кубинския бряг. След нападението на САЩ над Венесуела и секването на петролните доставки оттам, Мексико досега само веднъж успя да изпрати на Куба 86 000 барела петрол. Шейнбаум обаче увери, че подготвя хуманитарна помощ за карибския остров с храни и стоки от първа необходимост.
Осъждане на американския икономически натиск над Хавана и подкрепа за кубинското правителство и изразиха междувременно Русия и Китай.
На 2 февруари се състоя телефонен разговор между министрите на външните работи на Русия и Куба Сергей Лавров и Бруно Родригес. Лавров е обещал, че Москва ще предостави на Хавана „необходимата политическа и материална подкрепа“. Подобни уверения са дадени и от говорителя на китайското МВнР.
Междувременно в различни страни по света се провеждат прояви на солидарност с Куба. В Севиля, Испания, на 30 януари бе открита Четвъртата международна среща „Европа за Куба“ с участието на дъщерята на Че Гевара – Алейда Гевара.
У нас Асоциацията за приятелство „България-Куба“ публикува на 31 януари следната декларация:
„Асоциацията за приятелство България–Куба категорично осъжда изпълнителната заповед на президента на Съединените американски щати от 29 януари 2026 г., с която се предприема нова и изключително опасна ескалация на икономическата, търговската и енергийна блокада срещу Република Куба.
Ние, като граждани на България, държава-членка на Европейския съюз, която защитава принципите на международното право, Устава на Организацията на обединените нации и мултилатерализма, и която последователно е подкрепяла в Общото събрание на ООН резолюциите за прекратяване на американската блокада срещу Куба, заявяваме, че тази изпълнителна заповед представлява грубо и демонстративно нарушение на международното право, на принципа на суверенното равенство на държавите и на правото им свободно да развиват търговски и икономически отношения.
Опитите за налагане на екстериториални санкции и заплахи срещу трети държави, включително чрез икономически натиск и митнически наказания, са израз на политика на принуда и неоколониално господство, несъвместима с принципите на международния ред, основан на правила. Подобни действия подкопават международната сигурност, разрушават доверието между народите и ерозират самата идея за международно сътрудничество, основано на правила, а не на сила.
Мотивите, изтъкнати като основание за издаването на тази изпълнителна заповед, са политически манипулативни и морално неприемливи. Представянето на Куба като „необичайна и извънредна заплаха“ е съзнателна фалшификация на реалността, използвана като претекст за легитимиране на икономическа агресия. Това твърдение няма никакво фактическо, правно или морално основание и е в пряко противоречие с позицията на международната общност, многократно изразявана в Общото събрание на ООН. Куба не води агресивна външна политика, не заплашва сигурността на други държави и не представлява риск за регионалната или глобалната стабилност. Употребата на подобни безсрамни обвинения разкрива не загриженост за сигурността, а пренебрегване на истината и оправдаване на политиката на икономическо задушаване и колективно наказание.
Особено тревожна и морално непоносима е целенасочената атака срещу енергийните доставки на Куба. Петролното ембарго не е абстрактна политическа мярка — то води пряко до недостиг на храна, лекарства, електроенергия, транспорт и медицинска помощ. То означава страдание, болка и смърт за обикновените хора. Налагането на мерки, които умишлено влошават жизнените условия на цял народ, представлява форма на колективно наказание, забранена от международното право, и по своите последици се доближава до престъпление срещу човечеството. Моралната отговорност за тези последствия не може и не бива да бъде прикривана зад политическа реторика.
Асоциацията за приятелство България–Куба отхвърля всякакви заплахи и прояви на натиск срещу други държави и региони, включително в Латинска Америка и Европа, както и всякакви опити за налагане на политическа воля чрез сила, изнудване и икономическа репресия. Подобна политика представлява заплаха не само за Куба, а за всеки международен ред, основан на право, а не на доминация.
Историята на гласуванията в Общото събрание на ООН ясно показва почти пълния международен консенсус срещу блокадата на Куба. Многократното и системно игнориране на волята на международната общност е демонстрация на пренебрежение към ООН и към самата идея за международни справедливи отношения.
Изразяваме своята пълна солидарност с кубинския народ, който повече от шест десетилетия устоява на икономическа война, и заявяваме подкрепата си за правото на Куба на независимост, суверенитет и свободно развитие без външна намеса. Устойчивостта на този народ е доказателство, че нито икономическият натиск, нито политическата агресия могат да сломят стремежа към достойнство и самостоятелен път на развитие.
Призоваваме българските институции, европейските партньори, гражданските организации и всички хора с чувство за справедливост:
– да осъдят изпълнителната заповед на президента на САЩ от 29 януари 2026 г.;
– да се противопоставят на политиката на икономическа блокада, принуда и неоколониални амбиции;
– да отстояват международното право, мира и солидарността между народите.
Защото защитата на Куба днес е защита на международното право, човешкото достойнство и моралната отговорност на международната общност утре.“
About The Author
