Извършеното от САЩ военно нападение над Венецуела в първите часове на 3 януари 2026 г. и отвличането от американските сили на нейния президент Николас Мадуро и на съпругата му Силия Флорес шокира света и породи експлозия от коментари, анализи и конспиративни теории.
В търсенето на отговори и взаимовръзки около разигралите се събития и геополитическия им отзвук, специално внимание заслужава разпространеното на 1 януари т. г., броени часове преди американската атака, около едночасово видеоинтервю на президента Николас Мадуро, дадено на известния френски журналист Игнасио Рамоне.
Тук, по-долу, предлагаме текста на това важно интервю. Но преди това – някои необходими встъпителни думи.
Игнасио Рамоне години наред бе директор на вестник „Монд Дипмоматик“ и е един от главните вдъхновители на Световните социални форуми. Автор е на книги с интервюта с историческите лидери на Куба и Венецуела Фидел Кастро и Уго Чавес. От около десетилетие в края на всяка календарна година той прави и обзорни видеоинтервюта с венецуелския президент Николас Мадуро.
Такова традиционно интервю Рамоне проведе и на 31 декември 2025 г. То се състоя по необичаен начин. Мадуро покани френския журналист да обиколят заедно венецуелската столица Каракас с автомобил, докато разговарят, а инсталирана на автотаблото камера ги снима. Мадуро, който на младини е работил като шофьор, лично сяда зад волана, а Рамоне – на мястото до водача. На задната седалка ги съпровождат президентската съпруга Силия Флорес и младият вицепрезидент Фреди Няниес. Без никаква охрана. Разговорът е приятелски, а по време на обиколката Мадуро коментира с госта си и облика на Каракас, и характеристиките на жителите му.
Видеозаписът на интервюто е разпространен на следващия ден – 1 януари 2026 г. Игнасио Рамоне публикува и подготвена от самия него текстова версия на видеоразговора.
Интервюто веднага привлича вниманието на медиите и е тиражирано из многобройни издания по света, тъй като напрежението около Венецуела вече е твърде високо заради продължаващите месеци наред нападки и закани срещу нея и лидера ѝ от страна на САЩ и лично президента Доналд Тръмп. В Карибско море е струпана американска армада, а военни самолети на САЩ редовно атакуват венецуелски и колумбийски рибарски лодки под претекста, че контрбандират наркотици към американска територия, при което са убити над 100 души. Тази обстановка предопределя и вниманието на наблюдателите към казаното от Мадуро пред Рамоне.
Интересът към интервюто скача още повече, след като само броени часове по-късно, в около 2 часа след полунощ на 3 януари, САЩ атакуват Венецуела с военна сила и бомбардират столицата Каракас плюс щатите Ла Гуайра, Арагуа и Миранда. След „блестяща операция“, както Тръмп нарече наземните действия във венецуелската столица на американските части Делта Форс, за която се разбра по-късно, че всъщност е била около двучасова и доста ожесточена битка с венцуелски и кубински бойци от президентската охрана, държавният глава Николас Мадуро и съпругата му са отвлечени на американски кораб в Карибско море и после са транспортирани до Ню Йорк.
Тези събития, световните реакции към тях, интерпретациите на Тръмп и действията на продължаващата да управлява във Венецуела официална власт породиха многобройни въпроси и спекулации около същността на случилото се и възможните задкулисни договорки. Всичко това отново тласна наблюдателите с повишен интерес да анализират интервюто на Мадуро пред Рамоне и отправените в него послания на венецуелския президент. Заостри се вниманието към факта, че след нападението на 3 януари Тръмп практически повтаря изречени от Мадуро пред Рамоне думи за венецуелската опозиционерка Мария Корина Мачадо, за контрола над страната, за американско участие в петролната индустрия и т. н.
Интервюто носи и друга интересна информация – в него Мадуро разказва за предстоящ през 2026 г. референдум по замислено радикално преобразуване и децентрализация на властта в страната, която вече да се упражнява чрез самоуправление по комуни, чрез пряка народна демокрация, а не чрез представителна. Би следвало да се предположи, че ако тази реформа все пак бъде задвижена, независимо от факта, че Мадуро и съпругата му са отвлечени в САЩ, то това ще означава пълноценно функциониране и продължение на чависткото управление, макар и поето временно (за срок от 90 дни по решение на Върховния съд) от заклелата се като и. д. президентка досегашна вице Делси Родригес.
На 8 януари Игнасио Рамоне публикува в своя подкаст за телевизия „TeleSUR“ ирзпространи в социалните мрежи свое много интересно видеосвидетелство за събитията около нападението на САЩ над Венецуела и отвличането на президента Николас Мадуро и съпругата му. Журналистът прави и многозначителни препратки към интервюто си с венецуелския лидер.
Рамоне споделя впечатленията си на свидетел, преживял „на живо“ американските бомбардировки над Каракас в нощта на 3 януари т. г. Обръща внимание на важни подробности от целия контекст, като нарича случилото се „мега-геополитическо събитие“, „най-драстичното от последните десетилетия“, „прерязване на приемствеността в това, което беше международното право от 1945 г. насам“.
Тази агресия, лишена от каквато и да е юридическа основа и извършена без разрешението на Конгреса на САЩ, е чисто имперски, колониален акт, отбелязва Рамоне. Той се позовава на анализатори, според които това бележи връщане към открития колониализъм, упражняван от Франция и Великобритания през XIX-XX век – с окупиране на територии, източване на ресурси, подчиняване на местно население.
„Бях в Каракас, когато стана това,“ казва Рамоне. И продължава: „В живота си съм присъствал на преврати, революции, народни бунтовни протести, барикади, сблъсъци със силите на реда или между различни групи. Досега не бях попадал под американска бомбардировка.“
Той споделя, че е наистина въздействащо, когато в два часа през нощта те събудят мощни взривове от ракетни удари. Разказва, че мястото, където е бил настанен, се е намирало много близо до бомбардираното летище „Карлота“ в сърцето на град Каракас. Посочва, че пистата и самото летище не са били разрушени, вероятно с идеята да се използват по-късно при нужда, но са били разрушени охранителните системи.
Рамоне свидетелства: „В разрез с онова, което се разказва, тази атака не беше толкова лесна, защото бомбардирането продължи около два часа. Целта беше да се отвлече президентът Мадуро. Това продължи два часа, а не както ни разказаха – дойдохме, взехме президента, който си спеше в леглото с жена си, и си тръгнахме. Не! Първо, президентът Мадуро почти никога нощем не спи, защото тогава чете информационните доклади. Но освен това истината е, че битката за президента е била много интензивна. Около 40 души от хората, натоварени с първия пръстен на охраната му, са загинали в сражението“.
Рамоне смята за „много малко вероятно“ американците да не дали нито една жертва в тази битка, както твърди Тръмп. Френският журналист отбелязва, че Тръмп не е известен с особената достоверност на онова, което казва.
Според Рамоне „има оцелели в битките и тепърва ще чуем разказите на тези хора, сражавали се с агентите на Делта Форс“.
Нататък коментарът на Рамоне става все по-интересен. Той припомня, че президентът Мадуро е жив, бил е откаран в Ню Йорк и в момента се намира под протекцията на американското правосъдие. „А можеха да го убият или да го прехвърлят на място, където не се спазват законите, като Гуантанамо например, и там да стои, лишен от комуникация с външния свят,“ казва Рамоне. И добавя: „Но не, Мадуро има комуникация и продължава да е конституционният президент на Венецуела“.
Рамоне припомня, че извършената от Тръмп агресия е експлозивна в политически смисъл, но тя не е изненадваща, защото „американската атака вече висеше във въздуха“, били са отправени многократни заплахи, такава атака е била съвсем вероятна.
Второто обаче, направено от Тръмп, според Рамоне е било неочаквано. След като Съединените щати вече са декларирали, че Венесуела се контролира от тях, че те командват там и природните ѝ богатства са в техни ръце, внезапно Тръмп обявява, че няма да дадат управлението на страната на опозицията. Рамоне продължава: „Нима не казваха, че тази опозиция е спечелила изборите, че тя най-добре представя народа на Венесуела? И изведнъж се заявява, че тези намиращи се в чужбина опозиционни дейци, включително Мария Корина Мачадо, не контролират страната. Тръмп казва, че опозицията няма контрол над най-важните сектори в държавата. Това противоречие – че хем опозицията била спечелила изборите с 80 процента, хем не може да управлява страната, беше студен душ от Тръмп за нея“.
Рамоне смята, че съветниците на Тръмп са извлекли поуки от войната в Ирак, която започва на 20 март 2003 г. Той припомня, че там САЩ са спечелили бърза военна победа. След това са назначили цивилен администратор, който „да управлява като проконсул на Белия дом“. Първите му действия били да разпусне армията на Ирак и да забрани управляващата партия БААС – две сили, които са контролирали страната. В резултат хиляди хора, разполагащи с оръжие, са преминали към съпротива. И бързата военна победа се е превърнала в дълга и изтощаваща война.
„САЩ не искат това да стане сега във Венецуела,“ казва Рамоне. Според него те държат да си сътрудничат със силата, която контролира страната – тоест с чавизма, с боливарската власт.
Рмоне припомня, че последната публична изява на Мадуро преди американското нападение е била във видеоинтервюто, което президентът два тъкмо нему. В това интервю Мадуро заявява, че войната е неприемлива, но в условията на мир е готов да обсъжда всичко със САЩ, да преговоря с тях, те да инвестират и да участват в развитието на страната.
Рамоне казва: „Мисля, САЩ си дадоха сметка, че това е разумният път. Но тъй като описваха президента Мадуро като истинско чудовище, имаха само две възможности. Едната – да си изтеглят военния флот и да седнат да преговарят, но тогава ще трябва да признаят, че президентът Мадуро не е чудовището, което са обрисували. Или другата възможност – да отвлекат президента Мадуро под фалшиви претексти, като „картела Солес“, за който самата американска прокуратура каза, че е безсмислица, и после да разговарят с истинската власт, която контролира страната. Това също Мадуро го е повтарял 20 пъти – че онзи, който контролира страната, е истинското правителство“.
Ето защо САЩ сега предпочитат сътрудничество с чависткото, боливарското правителство, посочва Рамоне. И завършва така: „Това е дебатът, който ще гледаме да се развива в близките седмици. Сигурното е, че президентът Мадуро ще се върне във Венецуела и това е голямата надежда не само на венецуелците, но и на всички хора по света, които вярват в международното право, а не в правото на силния.“
С това свое свидетелство Рамоне подава достатъчно „жокери“ за внимателно изчитане на интервюто му с Мадуро в светлината на вече разигралите събития.
Предлагаме тук подготвената от самия Игнсио Рамоне печатна версия на интервюто, публикувана от аржентинското електронно издание „Resumen Latinoamericano“ на 1 януари 2026 г.
Каракас, Венецуела, 1 януари 2026 г.
За десети пореден път венецуелският президент Николас Мадуро се съгласи да ни даде „новогодишно интервю“. Записахме го в Каракас в късния следобед на 31 декември, когато нощта започна да се спуска над красивата столица на страната и 2025 г. наближаваше своя край.
Този път президентът Мадуро предложи „мобилно интервю“. Тоест, щяхме да проведем разговора си в личния му автомобил, който той шофираше, докато пътувахме по оживените улици на града.
На задната седалка ни придружаваха Силия Флорес, съпругата на президента, и Фреди Няниес, младият и блестящ вицепрезидент по културата и комуникациите. Не се виждаха телохранители, нито въоръжени лица.
Сега изявленията на президента Мадуро са от особен интерес, защото повече от пет месеца страната му е под натиск от мощния американски флот, разположен край бреговете ѝ. Също така, защото президентът на САЩ не спира да отправя заплахи срещу суверенитета на Венецуела. И защото тази напрегната ситуация поставя президента Николас Мадуро в самия център на международните събития.
Игнасио Рамоне: Преди всичко, г-н президент, много съм благодарен, че ми давате вече за десети пореден път такова „новогодишно интервю“. Знам, че имате много натоварен график, особено при сегашните обстоятелства… Бих искал да започна с обсъждане на един икономически въпрос: току-що беше публикуван доклад от ECLAC – Икономическата комисия за Латинска Америка и Карибието – в който се посочва, че Венецуела ще има най-висок икономически растеж в Латинска Америка през 2025 г. Оценяват го на 9%. Въпросът ми е как, в условията на страна под блокада, страна, подложена на толкова много едностранни и незаконни принудителни мерки, страна, която в момента е под сериозна военна заплаха от Съединените щати, как бе постигнато това „икономическо чудо“?
Президентът Николас Мадуро: Това е добър въпрос, знаеш, нали? Първо, искам да поздравя нашите гости.Силия Флорес, съпругата ми, специален гост. И философът и поет Алфред Назарет Няниес също е тук и следи отблизо всичко. Виж сега, това е втората поредна година, в която Венецуела е лидер в растежа на реалната икономика в Латинска Америка и Карибието. Имаме двадесет поредни тримесечия на растеж, откакто започнахме през 2021 г.
Спомням си, че когато ти представих икономическия ни план в интервюто, което ти публикува на 1 януари 2022 г., то може да се види пак, говорихме за това, как сме разработили план за икономически двигатели, така че всеки двигател да започне да работи самостоятелно. Икономически двигатели, които са наистина венецуелски по произход, присъщи на нашата реалност, не са неща, които да си измисляме. И развитието на всеки двигател, на капацитета му за реален растеж и включването му в движението на всички двигатели, вече започваше да дава резултати още тогава.
През 2021 г. вече имахме първите две тримесечия на растеж „чудо“, точно в разгара на пандемията от COVID-19. Ддох идеята за метода, който стана известен като метода 7×7, той ни позволи да започнем този растеж. От духовна гледна точка това може да се нарича „чудо“, но от гледна точка на венецуелската идентичност бих казал, че растежът на тази нова икономика – сега с 14 двигателя – е резултат от предприемаческия дух и начина, по който цялото общество се възстанови, преоткри себе си. Венецуелското семейство, мъжът, жената, предприемачът, бизнесменът, работникът, всички се преоткриха. От най-простите бизнеси: продажба на кафе, продажба на арепас (типични за Венецуела малки тестени питки – б. пр.)…
Хората се възстановяваха, селските райони се възстановяваха, производството потръгна… Все казваха, че е невъзможно – да се произвежда храна във Венецуела: месо, мляко, пилешко, царевица, ориз и т. н. Всичко, което преди се е купувало с пари от петрола. Петролният бум беше изкривил всичко. Не ние сме избирали онзи рентиерски модел, зависим от петрола.
Когато се родих през 1962 г., моделът на рентиерски капитализъм, зависим от петрола, вече беше наложен. Бяхме американска петролна колония. Това, което избрахме, беше да започнем да изграждаме основите, за да се освободим от петролното рентиерство, да изградим наш собствен модел. Команданте Чавес ни остави насоките в неговия „План за родината“ („Plan de la Patria“) и ние ги изпробвахме в най-неподходящия възможен момент, по време на блокадата, която ни наложиха, когато ни отнеха 99% от приходите от петрол…
По онова време във Венецуела не се произвеждаше нищо. И без ресурси вече не можехме да внасяме нищо… Тогава казахме: трябва да продължим напред, трябва да се изправим пред предизвикателството в тази ситуация. И това се случи: Венецуела се разрасна, от духовна гледна точка, от доктринална гледна точка на икономическата политика. Ние разработихме абсолютно правилна политика, тази на реална икономика, с реални ценности, която постепенно се превърна в нова производителна сила. И колко пораснахме?
През 2024 г. имахме 9% растеж, а през 2025 г. той ще бъде също около 9%, може би повече. Какво расте? Реалната икономика расте, икономиката, която произвежда стоки и услуги, която генерира богатство в напреднал етап. Това е наистина изумително. Защото, повтарям, реалната икономика расте, всеки сектор от 14-те двигателя расте.
И голямото предизвикателство сега, както е предвидено, е тези 14 двигателя да приложат стратегия, която ще намали и почти радикално ще направи ненужен целия внос. Трябва да произвеждаме всичко във Венецуела.
Второ: трябва да имаме експортен сектор, различен от петрола. Нови източници на чуждестранна валута. И трето: да снабдяваме пазара.
Но бих казал, че най-добрата формула е радикално да заменим целия внос със собствено производство, целия. Докато не достигнем нулев внос. И да произвеждаме всичко, за да продължим да снабдяваме 100% от националния пазар.
И.Р.: Имате превдид храните.
Николас Мадуро: Не, всичко, всичко. Говорим за обществени услуги, стоки, всички нужди на страната, дрехи, обувки, всичко, всичко, да произвеждаме всичко.
И.Р.: Превозни средства?
Николас Мадуро: Да, и превозни средства, разбира се. И още: да продължим да растем в големия двигател на износа, различен от петрол. Да продължим да растем в износа на морски дарове, биологични продукти от земята… Да продължим да изнасяме нашето кафе, най-доброто в света, да изнасяме шоколад, какао и т. н. Вече сме проправили пътя, изнасяме все повече и повече.
Така че нашата икономика е изправена пред големи предизвикателства, за да продължи да се развива. Защото никой все още не може да обяви победа. Това все още е в ход, все още се строи. И 14-те двигателя демонстрираха голяма жизненост.
Добрата новина е, че за втора поредна година ние, от обсадена и застрашена Венецуела, водим икономическия растеж в цяла Латинска Америка и Карибието. Това е чудесна новина.
И.Р.: Господин президент, този икономически успех не пречи на инфлацията да се повиши отново. Питам Ви, в този много труден геополитически контекст, какви стратегии има Вашето правителство за контрол на инфлацията, за стабилизиране на валутата и за подобряване на покупателната способност на пенсионерите, работниците и безработните?
Николас Мадуро: Преди всичко, имаме абсолютно правилна стратегия: индексация. За това не се говори по света… Това е формула, която тестваме… Индексацията, заедно с предприемачеството, семейният бизнес и работническите кооперации, позволи на Венецуела да има един от най-мощните вътрешни пазари и това, което от септември 2024 г. наричам „вътрешно прегряване на търговията“. В момента, през декември 2025 г., търговията, измерена в продажби и потребление, е нараснала с 34%, което означава, че има много значително прегряване. Но националните продукти вече покриват 90% от цялото търсене на продукти на вътрешния пазар. И тази година отново има 34% ръст на търговията… Което означава, че има реална покупателна способност, реален капацитет за потребление във венецуелските семейства. И венецуелските семейства знаят това. Но това трябва да се консолидира като модел.
Другият въпрос е свързан с постоянните спекулативни атаки срещу нашата валута, боливара. Успяхме да ги преодолеем на етапи. Защото това се превърна, бихме могли да кажем, в централна цел на крайната десница и на кампаниите на империята за икономически заплахи и блокада. Една от целите им сега, с целия този проблем с атаките срещу петролни танкери и продажбата на венецуелски петрол, е отново да нарушат паричния живот и балансите, които вече постигнахме и консолидирахме на предишни етапи. Това е проблем, с който знаем как да се справим, с който ще се справим, и когато проведем интервюто си след година, ще видите, че вече сме го преодолели.
И.Р.: Господин президент, искам да засегна друга тема, която не се обсъжда достатъчно. А това е оригиналността на венецуелския политически модел. Тази година, 2025 г., Вие силно промотирате комуналната държава. И Ви питам, в този настоящ контекст на толкова много заплахи срещу Венецуела, защо решихте да задълбочите народното самоуправление, вместо да централизирате контрола? Дали Комуната (комуни се наричат общините във Венесуела – б. пр.) е боливарският политически отговор на доминиращия либерално-демократичен модел на Запад? Има ли специфичен нов модел на венецуелска демокрация, който си представяте?
Николас Мадуро: Вярвам, че този модел се е родил със „Синята книга“ на команданте Чавес от 1990 г., когато той вече говореше за „боливарска демокрация“, народна демокрация. Без съмнение западната демокрация, класическата демокрация, която наричат либерална, е достигнала крайната точка на изтощение. Тя вече не представлява народа. Това са демокрации без народа. Това са манипулирани, манипулируеми демокрации. Това са демокрации за малцинствата. И все по-често това са демокрации, които функционират въз основа на властта на милиардери, на големи корпорации… Те са демокрации, подложени на манипулацията на социалните медии, на емоционалната манипулация на социалните медии. Така че общността, гражданинът, няма власт в тези демокрации.
По същество. Това не означава, че няма положителен опит в това, което те наричат „западна демокрация“. Разбира се, че има. Но от самото начало имахме свой собствен оригинален проект, вдъхновен от Боливар, Симон Родригес и Есекиел Самора. Команданте Чавес предложи в „Синята книга“ да се преработи демокрацията чрез народен избирателен процес. И да се преработи формулата на демокрацията, за да се изгради ежедневна демокрация. Постоянна демокрация. Демокрация с народа. Където пълната власт е дадена на народа.
Какво е властта? Първо, властта е политическа. Да се се взимат решения. Да се решават публичните политики. Второ, властта е икономическа. Да се решават бюджетите. Да се решава бюджетът на нацията. И трето, силата на културата. Силата на образованието. Така че това е, което изграждаме.
Команданте Чавес основа Комуналните съвети, той основа Съвета на комуните. И ти със сигурност си спомняш как Чавес ми възложи това, но това беше и поръчение и за всички нас. Каза ми: „Николас“, хвана ме за рамото, „поверявам ти комуните, както бих ти поверил живота си.“
Когато каза това, усетих тук, на рамото си, редом до него, тежестта на векове…
Но за щастие, нашият народ пое тази тежест и сега тя не ме тежи. Виж, раменете ми са свободни, защото нашият народ сега упражнява пряка демокрация.
Тази година имахме четири национални допитвания. О, разбира се, за AP, EFE, CNN, UPI, AFP (американски и европейски информационни агенции и медии – б. пр.), за западните медии пряката демокрация не съществува. За тях това, което съществува, е постоянната атака срещу Боливарска Венецуела.
Но тук предизвиквам всеки, който иска да дебатира, всеки, независимо от името или позицията му, предизвиквам ги да дебатират във всеки квартал на Каракас, в който искат да отидат, да дебатират с нашия народ, а не с мен, нека дебатират с народа. За да могат да видят как се изгражда нова демокрация.
Ние не възнамеряваме да бъдем модел за никого, но се гордеем с това, което градим. Така народът се овластява, изгражда се, развива се. Проведени са четири допитвания, по едно на тримесечие. Тази година одобрихме и – числото е 33 000 – финансирани и изградени обществени проекти, които са строежи, здравни центрове, обществени здравни клиники, наречени CDI, училища, гимназии, пътища, магистрали, инфраструктура, домове за възрастни хора, младежки центрове и т.н. Решаваме проблемите.
Откъде идват проектите? От кварталното събрание. И как се одобряват проектите? Не от кмет, министър или президент. Аз не се занимавам с одобрения на решенията за дадена общност, не казвам: „Вижте, направете това за тях“, не. Народът го одобрява, гласувайки. 33 000 проекта… Инвестирани са над 330 милиона долара. Откъде дойдоха тези 330 милиона долара? Техният еквивалент в боливари дойде от 14-те двигателя, от събраните данъци, от износа, от петрола, от онези петролни танкери, които тръгват… Всичко това после се трансформира в обществени проекти, превръща се в решения на нуждите.
Вярвам, че изграждаме енергична демокрация, постоянен цикъл на пряко участие, където народът има властта и само народът решава. Ето защо приемам израза на Чавес, когато той каза: „Не става дума за един човек, става дум за народа.“ Не става дума за Мадуро, става дума за републиката, става дума за народа. Това, което Мадуро прави, е само да прилага една власт, която е властта на народа.
И.Р.: Колко комуни има в момента в страната?
Николас Мадуро: Има 49 000 комунални съвета. И има 4100 комуни. Но ние сме организирани за тримесечните допитвания в 5336 комунални (избирателни – б. пр.) окръга. Как работи това? Ами, където има комуни, съответната комуна координира комуналните съвети и това е комунален окръг. Но и където все още няма комуни, все пак се организират комунални окръзи, за да могат хората да гласуват и да решават. Така че това е наш собствен модел. Не сме го копирали от никого.
И.Р.: И това става както в града, така и на село ли? Както в столицата, така и в щатите?
Николас Мадуро: Да. От север на юг, от изток на запад. Отивате до най-отдалечената планина, до махала, до село, до всеки квартал, в който искате да отидете в момента, и там ще намерите комунален съвет, комуна, там ще намерите говорители, ръководство. 70% от ръководството са жени. Така че, 2025 г. беше големият взрив на демократичната власт във Венецуела.
И.Р.: Господин президент, Вие критикувахте и осъдихте – току-що го направихте – съществуването на медийна и когнитивна война срещу Венецуела, срещу Боливарския процес. Как Вашето правителство се бори, за да гарантира, че истината за случващото се тук достига до международното обществено мнение? Особено във време като сегашното, когато комуникацията е доминирана от социалните медии.
Николас Мадуро: Създадохме национална система, която вече започва да оказва международно въздействие. В книга, която публикувах, един вид наръчник, го наричам „От улиците към мрежите, от мрежите към медиите, от медиите към стените“. Radio Bemba, някъде го наричат „От уста на ухо“.
И така, ние изграждаме тази система. Все още има много какво да се направи, но аз съм истински щастлив от това, как милиони мъже и жени тук, във Венецуела, и по света защитават истината за Венецуела.
Войната е когнитивна, защото се води за мозъка; мозъкът управлява емоциите и понятията. И за да противодействаме на когнитивната война, трябва да създадем сила на съвестта, сила на ценностите, духовна сила и да водим битката чрез истина.
Най-голямото ни оръжие не е някоя ядрена ракета. Най-голямото ни оръжие е истината за Венецуела, която е неопровержима, съкрушителна. И когато ни се отваря пролука, за да кажем нашата истина, блесват светлините за доброто на страната ни. Ние защитаваме правото си на мир, защитаваме правото си на национален суверенитет, на международно право, което гарантира самоопределението на народите. Ние защитаваме правото на бъдеще и на развитие.
Това са основни права, гарантирани от Организацията на обединените нации и от всички международни договори. Правото на развитие на народите, правото на бъдеще, правото на мир. Ние също така защитаваме една славна история, историята на освободителите на Америка. Така че вярвам, че тази плетеница от улици, мрежи, медии и стени ще набира все повече сила, повече смисъл, и ще ни позволи през 2026 г. и в следващите години Венецуела да бъде известна със своите истини, а не с толкова много манипулации и толкова много мръсни атаки.
И.Р.: Господин президент, именно в този смисъл, последните независими проучвания показват, че в момента има широк консенсус сред венецуелското население да се отхвърлят сегашните военни заплахи на САЩ. Как тълкувате тази народна подкрепа и какви стратегии прилагате, за да запазите единството на венецуелския народ?
Николас Мадуро: Вярвам, че хората, особено по света… Какво да кажа аз, аз говоря от сърцето на човек, израснал като скромна личност. Не съм магнат, не искам да бъда такъв, искам да продължа да бъда скромен човек от народа, който управлява от името на народа и заедно с народа. Сега светът трябва да разбере, американското обществено мнение трябва да разбере, че нашите хора в Глобалния Юг имат право да съществуват, да живеят… Че нито с доктрината Монро, нито с която и да е друга доктрина може д бъде наложен нов колониален модел, нов хегемонен модел, нов интервенционистки модел, при който държавите да са длъжни да се подчиняват като колонии на свръхсила, а ние, народите, да сме роби на нови господари… Това е неосъществимо. През XXI век това е напълно неосъществимо. И те трябва да проумеят тези данни от анкетите. Предполагам, че на най-високите нива на управление в Съединените щати, в правителството като цяло, във всички институции, те трябва да имат надеждни данни за това, как се държат гражданите, защото сега има нещо, наречено Big Data данни. Те го правят с изкуствен интелект и така може да се разполага с данните за общественото мнение във всяка страна…
Може ли да ти призная нещо?
И.Р.: За това сме тук, като на изповед…
Николас Мадуро: [смее се] Имаме усъвършенстван изкуствен интелект и Big Data, и изкуствен интелект в много страни. Не е сложно за разбиране. Имаме технологията. Тя е един от начините за преценка на публични събития не само у нас, но и в други страни… Така че тези световни сили също я имат и те трябва да знаят, че имунната реакция на венецуелското общество спрямо нападение и кражба на петрол е 95% отхвърляне. Настоящото правителство на САЩ трябва да знае, че във Венецуела и в Латинска Америка – но аз говоря от името на Венецуела, няма да ти дам данни за Латинска Америка, можем да говорим за това друг ден, в друг разговор някъде през януари – та те трябва да знаят, че 95% от гражданите отхвърлят това, което прави настоящото правителство на САЩ, когато то заплашва военно Венецуела. Това е имунната реакция на цялото венецуелско общество. Те трябва да знаят, че персоната, която са поставили начело на дясното крило, е много изолирана и отхвърляна във Венецуела.
Днес бихме могли да кажем, че Съединените щати нямат политически съюзници във Венецуела, защото тази жена на име Мария Мачадо – във Венецуела я наричат „La Sayona“ (митичен персонаж от венецуелския фолклор за елегантна бяла жена, която отвлича и „наказва“ мъже, унищожавайки ги като „демонична вещица“ – б. пр.) – има 85% процент на отхвърляне за нея, пълно отхвърляне на венецуелското общество. Нито тя, нито това, което представлява, биха могли някога да имат капацитета да управляват тази страна.
Знам, че те го знаят. Знаят го на Север и светът като цяло го знае. И те трябва да знаят, че ние, патриотичните сили на страната, президентът Мадуро и много хора далеч извън членската маса на PSUV (управляващата Единна социалистическа партия на Венесуела – б. пр.), далеч извън участниците във Великия патриотичен полюс (широка коалиция от партии и организации, отстояваща т. нар. „чавизъм“ – б. пр.), в момента имаме над 70% подкрепа в борбата, която водя в защита на националния суверенитет и за мир. Над 70%.
Никога преди не сме имали такива показатели. А освен това тук винаги е имало голяма подкрепа за Команданте Чавес във всички етапи и сме получавали подкрепа в различни моменти, както демонстрирахме в избирателните процеси.
Така че това са много убедителни данни, които показват състоянието на националното обществено мнение и как Венецуела е постигнала ниво на консенсус, на национално единство, невиждано досега. Невиждано досега! Наричам го перфектното народно, военно и полицейско единство, но бихме могли да го наречем също най-широкото единство от всички сектори, най-широкото национално единство, което някога сме имали.
Това е естественият имунен отговор на венецуелското общество към незаконната, непропорционална и заплашваща с военна намеса агресия, която понасяме вече 28 последователни седмици.
И.Р.: Нека поговорим тогава за военната заплаха на САЩ. Венецуела е изправена пред тази военноморска и военна заплаха край бреговете си повече от пет месеца. И въпросът, който много хора си задават, е как тълкувате намеренията на Съединените щати? Какво търси Вашингтон? Иска ли да окаже натиск з да разбият тази национална сплотеност, за която току-що говорихте, единството на Боливарската революция, единството на Боливарските национални въоръжени сили? Или се опитват да започнат истинска атака, за да продължат с това, което се нарича „смяна на режима“? Как тълкувате тази заплаха?
Николас Мадуро: Мисля, че в американското общество, а и тук във Венецуела, има открит дебат: Какво търси настоящото правителство на САЩ с всички тези заплахи? Необичайни, незаконни и екстравагантни заплахи.
И каква е тяхната цел? Какво търсят? Очевидно е, че се стремят да се наложат чрез заплахи, сплашване и сила. Всичко това нарушава международното право, което е установено в следвоенния период с основаването на Организацията на обединените нации през 1945 г. Съвсем наскоро беше отбелязана 80-годишнината от основаването на ООН. А международното право, Уставът на ООН, който е гръбнакът на цялото международно право от следвоенния период насам, изрично забранява и осъжда една държава да заплашва друга с употреба на сила. Забранява го, осъжда го и го определя като международно престъпление. И осъжда и забранява употребата на сила от една държава срещу друга. Освен всичко друго…
Това има значителни правни последици. Те очевидно нарушават международното право, а освен това има и базов етичен и морален компонент. Защото народът на Съединените щати трябва да се запита дали е избрал сегашното си правителство, за да започне военни интервенции в Латинска Америка за пореден път. Обръщам се към американската общественост, към социалните медии, но най-вече към обикновените хора, към младежите на Съединените щати, към християнската общност, моите християнски братя и сестри в християнските църкви – аз съм член на църква – и питам дали е етично, дали е морално и дали е християнско да се прави това, което прави вашето правителство.
Дали сте избрали правителството си да започне отново военни интервенции в Латинска Америка и Карибието, да действа за смяна на режими със сила в Латинска Америка и Карибието, да прави преврати, да насърчава преврати в Латинска Америка и Карибието? Да подготвя голяма война, една от онези „вечни“ войни. Защото съм го казвал в речите си и в моята песен също: „Не война, не луда война“. Нали? „Не луда война. Да, мир.“ Казвал съм го, казвал съм включително – и след това се превърна в песен… Казах „не“ на още една война като във Виетнам. Или в Съединените щати се гордеят с случилото се във Виетнам? Не вярвам.
Ако проведете анкета, 80% от населението на Съединените щати не иска друга война като онази във Виетнам. Те не искат друга война като в Афганистан. Или се гордеят с Афганистан? О, те ще донесат война като във Виетнам, война като в Афганистан, война като в Ирак, като либийската война тук, в Карибието, в Южна Америка. Такива размисли идват. Така че, политиката на настоящото правителство на Съединените щати противоречи на това, към което се стремят американското общество и човечеството.
Защото това, към което човечеството се стреми, е диалог, дипломация, мир, уважение между държавите, уважение между народите. Ние спазваме нашия закон. Аз, като президент, спазвам моя закон. Ние спазваме нашия закон, международното право, Конституцията. Ние защитаваме това, което е най-свято за нас: нашата земя, нашите природни ресурси. Защото, каква е целта? Каква е целта на настоящото правителство на Съединените щати? Те вече го казаха. Вече го казаха. Нали? Да конфискуват целия петрол на Венецуела. Те вече го казаха. Златото. Редкоземните елементи. Богатствата на Венецуела.
Има израз на испански, който гласи: „¡Así no! ¡Así no!“ („Така не! Така не!“ – б. пр.). Искаме мир. Искаме уважение към международното право. И се надяваме в седмиците и месеците, които предстоят, американското общество и световното общество ще могат да генерират отговори, за да разсеят и сложат край на цялата тази заплаха.
И.Р.: Най-реномираните американски медии вече заявиха, че някои от аргументите, изтъкнати от американската администрация в този натиск срещу Венецуела – например твърдението, че Венецуела е „страна производител на кокаин“ – са неверни. Това не е твърдение на венецуелското правителство, а на самите американски медии. Такива твърдения са безмислица. Не съответстват на реалността, ясна за всекиго, запознат с темата. Също така и изявлението на американския президент по отношение на петрола, че не е съгласен с „национализацията на петрола“, която всъщност е извършена още през 1976 г., тоест много преди чавизма, също е лишено от смисъл. Така че конкретният аргумент за този военен натиск не е ясен.
Николас Мадуро: Виж, мога да ти коментирам това за наркотиците. Венецуела има, бих казал, перфектен модел за борба с наркотрафика. Днес успяхме да унищожим четиридесетия чуждестранен самолет, използван от колумбийски наркотрафиканти. Кой го унищожи? Венецуелски изтребител „Сухой“. Моите поздравления за пилотите. Днес, в битка във венецуелската зона Ляно (Равнина), в Гуарико, беше неутрализиран последният оперативен водач на бандата „Трен дел Ляно“ („Влакът на Ляно“), заедно с четирима негови криминални съучастници. Той беше последният останал член на „Трен дел Ляно“. Имаме перфектен модел за борба с наркотрафика и престъпните банди. Така че, целият кокаин, който се движи през този регион, се произвежда в Колумбия. Целият. Целият кокаин. Ние сме жертви на колумбийския трафик на наркотици.
Това не е от днес, това е от десетилетия. И с нашия модел успяхме да контролираме въздействието, което колумбийският наркотрафик на наркотици имаше върху Венецуела в миналото.
И така, водим огромна битка на границата. Отделяме милиарди ресурси за полиция, войници и операции, защото колумбийската граница е напълно лишена от военна и полицейска защита. Създадохме три мирни зони по протежение на 2200-те километра граница с Колумбия. Но няма сътрудничество от колумбийска страна. Така че трябва да вършим цялата работа сами.
И тези четиридесет свалени самолета, всичките четиридесет дойдоха от Колумбия… С нашия закон в ръка, закона за забрана, те бяха предупредени навреме, всичко, което трябваше да се направи, беше направено, и след това, бам бам бам, ракетите на „Сухой“.
Днес достигнахме общо 431 свалени чуждестранни и колумбийски самолета за наркотрафик… С нашия закон в ръка. Така че имаме примерен и много ефективен модел.
Всичко останало, да знаеш, е част от наратив, на който дори в Съединените щати не вярват, нито за секунда. И, просто казано, тъй като не могат да ме обвинят, тъй като не могат да обвинят Венецуела, че притежава оръжия за масово унищожение, тъй като не могат да ни обвинят, че притежаваме ядрени ракети, че подготвяме ядрено оръжие, че притежаваме химически оръжия, тогава те измислиха обвинение, за което Съединените щати знаят, че е толкова фалшиво, колкото и обвинението за оръжия за масово унищожение, което ги доведе до безкрайна война.
В Съединените щати знаят, че това е фалшиво. Така че мисля, че всичко това трябва да бъде оставено настрана и трябва да започнем сериозен разговор, с факти в ръка. И правителството на Съединените щати знае това, защото казахме на много от неговите говорители, че ако искат сериозно да обсъдят споразумение за борба с трафика на наркотици, ние сме готови. Ако искат венецуелски петрол, Венецуела е готова за американски инвестиции, както с „Chevron“ (с тази американска компания Каракас сключи споразумение по време на управлението на президента на СЩ Джо Байдън – б. пр.), когато, където и както пожелаят.
В Съединените щати трябва да знаят, че ако искат всеобхватни споразумения за икономическо развитие, тук във Венецуела също – и аз съм го казвал хиляди пъти – вижте какво стана с въпроса за мигрантите. Трябва да ти кажа това, защото постигнахме споразумение на 31 януари 2024 г. с пратеника (н САЩ – б. пр.) Рик Гренел. То работеше перфектно, но преди три седмици властите на САЩ се отказаха да изпращат мигранти във Венецуела и просто вече не изпращат мигранти… Така че те говорят за миграция, но те са тези, които спряха споразумението за миграцията, наред с други неща. Ако някой ден се появи рационалност и дипломация, бихме могли перфектно да разговаряме, ние сме достатъчно мъдри и сме на висотата на отговорностите си. Освен това, сме хора на думата, Рамоне. Хора на думата сме, сериозни хора. И някой ден това би могло да бъде обсъдено, с настоящото правителство (на САЩ – б. пр.) или с който и следващ да дойде.
И.Р.: Много важен въпрос, г-н президент. Сред последните изявления във Вашингтон се казва, че е имало един вид „наземна атака“ във Венецуела, уж срещу съоръжение за производство на наркотици. Вашето правителство нито е потвърдило, нито е отрекло тази информация. Какво можете да ни кажете за това?
Николас Мадуро: Виж, това може да бъде тема, която да обсъдим след няколко дни, във втора версия на този подкаст, става ли? Сигурно бихме могли да говорим пак след няколко дни. Това, което мога да ти кажа, е, че нашата национална отбранителна система, която съчетава народни, военни и полицейски сили, винаги е гарантирала и продължава да гарантира териториалната цялост, мира на страната и използването на всички наши територии. И нашите хора са в безопасност и в мир.
И.Р.: Имали сте директен разговор с президента Доналд Тръмп, нали? И напоследък се говори, че е имало втори разговор. Можете ли да потвърдите дали този втори разговор с президента Тръмп се е състоял?
Николас Мадуро: Видях спекулации за втори разговор. Имахме само един разговор, Рамоне. Той ми се обади един петък, на 21 ноември, от Белия дом, а аз бях в двореца „Мирафлорес“. Говорихме 10 минути. Беше разговор, както казах, уважителен, много уважителен, сърдечен.
И.Р.: Какво ви каза президентът Тръмп?
Николас Мадуро: Първото нещо, което ми каза, беше: „Г-н президент Мадуро.“ И аз отговорих: „Г-н президент Доналд Тръмп.“ И мисля, че този разговор беше дори приятен. Но последвалите развития не бяха приятни.
Нека да изчакаме. Поверявам всичко на Бог. Всемогъщия Бог. Създателя на небето и земята. Особено в ден като днешния, 31 декември. С прекрасното, величествено небе, с този негов цвят, докато вечерта се спуска, в този мирен и красив Каракас.
Поверявам всичко на Бог. Бог знае какво прави. Нека действаме етично, с морал, с патриотизъм, с любов към страната ни.
През 2026 г., годината, която нарекох „Година на възхитителното предизвикателство“, ще преодолеем сътресенията и проблемите и ще можем да продължим да консолидираме Венецуела, една мирна страна. А на народа на Съединените щати казвам това, което казвам отдавна: тук, във Венецуела, те имат един братски народ. На народа на Съединените щати дори казвам, те тук те имат едно приятелско правителство. Познавам добре Съединените щати. Движил съм се доста там – в Ню Йорк, Бостън, Балтимор, Филаделфия, Ню Джърси, Куинс, Манхатън, Вашингтон – доста съм се движил.
Казах това на президента на Съединените щати. Познавам добре „Авеню Конститушън“, което е много красиво. „Пенсилвания авеню“, където стои статуята в памет на Боливар. Мемориалът на Линкълн – истинска красота. Доста към се движил. И народът на Съединените щати трябва да знае, че тук има приятелски, благоразположен, мирен народ и правителство, което също е приятелско. Трябва да го знаят. И нашето мото е много ясно: „НЕ, война, ДА, мир“.
И.Р.: Последен въпрос, г-н президент, точно по тази тема. През последните няколко седмици, в тези обстоятелства на неоспорим натиск, Ви видяхме много активен публично и много силно подкрепен от масите. С други думи, не сте в бункер, защитавайки се от тази заплаха. Вие сте заобиколени от хора и някои от Вашите речи станаха популярни по цял свят. Специално този слоган – „НЕ, война, ДА, мир“, звучи в различните песни, които бяха създадени. Смятам, че в социалните медии се изразява голяма симптия към Вас. И искам да завършим с Ваш личен коментар: Как преживявате тази ситуация лично, психологически, духовно, пред лицето на заплахата от атака от водещата военна сила в света?
Николас Мадуро: Имам непробиваем бункер: Всемогъщият Бог. Поверих Венецуела на нашия Господ Исус Христос. Той е царят на царете. Царят тук, в нашата родина. Поверявам се на Него всеки ден. Поверявам на Него нашата родина. Винаги, не само сега, винаги. И освен това, народът е нашият най-голям щит, нашето най-голямо вдъхновение, нашата най-голяма енергия. Защото именно чрез този народ имаме всичко, което сме.
И именно за този народ даваме всичко, което сме. Просто казано, аз не предствлявам себе си. Аз представлявам 500-годишен исторически проект на борба. Мога да ти кажа, че аз съм и Гуайкайпуро (легендарен водач на на местните народи, опълчили се на испанската конкиста – б. пр.), аз съм Самора (Есекиел Самора, национален герой на Венесуела, отстоявал принципите на социалното равенство по време на гражданска война през XIX век – б. пр.), аз съм Чавес, защото аз съм народът. Потапянето сред народа, прегръдката с народа, даването на власт на народа, е причината за съществуването ни и същността на нашия исторически проект. Това е пътят, по който ние винаги ще напредваме, винаги, при всякакви обстоятелства. Нашето абсолютно решение е да бъдем лоялни към клетвата да водим родината си към величие. Но за да бъде Венецуела велика, не трябва да нараняваме никого. Нали? Така трябва да е и за Съединените щати, които искат да бъдат велики отново. Е, нека бъдат велики чрез усилия, чрез работа, чрез оотстояване на мира. А не чрез заплахи, нито чрез война. Стига толкова, край на войната. Това са убеждения. Ние сме водени от убеждения, поети отговорности, клетви и божествена, свещена сила, която не се вижда с просто око. Защото Бог е с нас. А, както казва нашият народ, „ко Бог е с нас, кой може да бъде против нас?“ Така че победата, при всякакви обстоятелства, винаги ще принадлежи на нас. Ето защо сме изпълнени със спокойстие и увереност, че защитаваме най-справедливата кауза, защитавана някога. И че победата на мира принадлежи на нас.
И.Р.: Благодаря Ви, г-н президент, и честита нова година.
(Това интервю е записано на видео за телевизия. Общата му продължителност е 1 час и 4 минути. Тази писмена версия е по-кратка. Редактирах го сам, като премахнах по-малко централните аспекти и запазих най-съществените части, тези, които са най-тясно свързани с актуалните международни дела. И. Р.)
About The Author
