На 10 октомври, след две години израелски геноцид, който превърна Газа в нов еталон за тотално унищожение, след като Израел уби и рани стотици хиляди палестинци и нанесе на всички хора в Газа „тежки телесни или психически вреди“, за да цитирам Конвенцията на Организацията на обединените нации за предотвратяване и наказване на престъплението геноцид, администрацията на Тръмп наложи примирие, което породи идеята, че войната в Газа е приключила.
Примирието обаче изглежда е предназначено предимно за да се продължат бизнес сделките на супербогатите в Близкия изток, а огънят никога не е спирал: израелското правителство продължава атаките си, убивайки и ранявайки стотици палестинци от 10 октомври насам, унищожавайки хиляди домове и сгради и блокирайки доставките на необходимата хуманитарна помощ.
Освен това, реториката на геноцида не е спирала. Вземете например Симха Ротман, член на Кнесета (израелския парламент) от Религиозната ционистка партия, който на 28 октомври изнесе реч на международна среща на върха в Унгария, организирана в подкрепа на Израел. „Ако искаме да унищожим идеята за геноцид“, каза той, „ако искаме да я унищожим, трябва да унищожим идеята на Мюсюлманското братство, която завладява целия Запад, Близкия изток, а след това и целия свят, цялата западната цивилизация, трябва да я определим като враг.“ „Врагът в Газа“, продължи той, „не са терористичните тунели, врагът в Газа не са ракетите, врагът в Газа не са дори ужасните хора, които взеха заложници; врагът в Газа е идеята за геноцид, същата идея, която отеква в джамиите из цяла Европа, същата идея, която отеква в джамиите в САЩ, в университетските кампуси, в лагерите, същата идея, това е врагът.“
Това представяне на Газа като „идеята за геноцид“, геноцид срещу евреите и срещу евреите като основа на „западната цивилизация“, се вписва в дългата история на извършителите на много реални геноциди, които се възприемаха като действащи в защита на „варварите“, заплашващи „западната цивилизация“. Според Ротман войната в Газа не е приключила, защото тя никога не е била война в Газа, а война срещу Газа.
„Война, която не е само между Израел и Хамас“, както израелският президент Исаак Херцог призна открито още през декември 2023 г. „Това е война, която има за цел, наистина, да спаси западната цивилизация.“ Ротман е крайнодесен религиозен политик, Херцог някога е бил начело на лявата Партия на труда, но двамата споделят една и съща визия: атаката на Израел срещу Газа „не е само между Израел и Хамас“, а е съвременен кръстоносен поход. За да цитирам едно от стотиците видеоклипове на израелски войници и офицери – израелските кръстоносци – това е „истинска война на народа на Израел“, в която „моралът е да се разбере, че всеки арабин е заподозрян. Може би е добър, може би е бомба, но е заподозрян. Моралът е да се екзекутират всички терористи след разпит. Моралът е да завладеем и заселим цялата земя на Израел, и на всяко място, където оставим гнездо на оси, те рано или късно ще ни отвърнат”. Това е моралът на „най-моралната армия в света”: всички араби са заподозрени, терористи, подлежащи на убиване.
Войната в Газа не е приключила, защото тя никога не е била война в Газа, а „Газа Накба“, както каза членът на израелското правителство и министър Ави Дихтер през ноември 2023 г. и както потвърди бившият шеф на военното разузнаване на Израел Ахарон Халива през лятото на 2025 г., когато каза хладнокръвно, че „фактът, че вече има 50 000 мъртви в Газа, е необходим и изискван за бъдещите поколения. … Сега няма значение дали са деца. … Те се нуждаят от Накба от време на време, за да почувстват цената.“
Това не е война, казва ни израелският генерал, а Накба. И тази Накба не е приключила – не в Газа, голяма част от която Израел е „превърнал в руини“ и „разравни“, както обещаха израелските политически и военни лидери през октомври 2023 г., нито другаде в Палестина, както показва почти пълното принудително изселване на палестинските овчарски общности в Йорданската долина, където израелските държавни власти и заселници са създали див запад, който атакува палестинците, тяхното имущество, земи и животни в безкрайно тържество на крайното насилие.
Накабата в Газа не е приключила, защото тя не е започнала през октомври 2023 г., а през 1948 г., когато Израел се появи върху руините на Палестина и палестинците. Тази реалност веднага се сблъска с идеята за Израел като уникална държава, държавата на оцелелите от уникалното зло на нацистите, което правеше невъобразимо Израел да извърши каквото и да е престъпление по международното право, да не говорим за геноцид, новото престъпление, което беше формулирано също през 1948 г.
По това време никой не използва думата „Холокост“, за да обозначи нацисткото геноцидно изтребление на евреите. Идеята, че това е уникален геноцид, се появи с концепцията за геноцид в годината на Накба, което означаваше, че новото престъпление геноцид, което даваше безнаказаност на новата израелска държава, можеше да има смисъл само в съчетание с отричането на Накба. Но сега, когато израелците от горе до долу в обществото не могат да се сдържат да не желаят Накба – в правителството и парламента си, в новинарските си предавания, в социалните медии и магазините за хранителни стоки, в хола си – отричането на Накба се превърна в оправдание на Накба: война, война срещу „човешките животни“, война срещу библейското зло на Амалек, война срещу терористите и война, за да се върнем към Ротман, срещу „идеята за геноцид“ срещу евреите, тоест война срещу нацистите.
Затова беше съвсем естествено израелският премиер Бенямин Нетаняху да отговори на обвинението в геноцид, което Южна Африка повдигна срещу Израел пред Международния съд (ICJ) през декември 2023 г., като описа палестинците като нацисти: „В тунелите на смъртта в Газа нашите сили са намерили екземпляри от книгата на Хитлер „Моята борба“. В един дом в Газа са намерили таблет на дете с картинка на Хитлер като скрийнсейвър.“ Повече от година и половина по-късно, на 24 юли 2025 г., след като Израел унищожи над 80% от домовете в Газа и уби над 20 000 деца, израелският министър на културното наследство Амихай Елияху искаше още: „Цяла Газа ще бъде еврейска… правителството настоява да изтрие Газа. Слава Богу, ние изличаваме това зло. Ние изличаваме населението, което е било възпитано с „Моята борба“. Пряко и безсрамно: „правителството настоява да унищожи Газа“ – правителството, както ни казва един от министрите му; политиката на правителството е да „унищожи Газа“ и нейното „население“. Израелското представяне на палестинците като нацисти – това гротескно оръжие на Холокоста – не може да не разкрие истината за функцията му като оправдание за израелския геноцид.
Войната в Газа все още не е приключила, защото тя е война само дотолкова, доколкото е геноцидна война, война, чиято цел не е да победи Хамас, както призна Херцог през декември 2023 г., а да унищожи един народ, така че Газа „да стане еврейска“ – правителствена политика на колониален геноцид, която офицери като капитан Хемо разбраха точно така, както беше замислена. Мнозина други видяха и чуха геноцидни намерения: когато през март 2024 г. Международният съд потвърди решението си от януари, че Израел вероятно извършва геноцид в Газа, съдия Абдулкави Ахмед Юсуф отбеляза в отделна декларация, че „всички индикатори за геноцидни дейности в Газа са в червено“. Всъщност „вероятно“ тук означава ясен риск от геноцид, което активира правните задължения на държавите, подписали и ратифицирали Конвенцията на ООН за геноцида, да предотвратяват и наказват геноцида (член I) и да не бъдат съучастници в него (член III).
Така се случи нещо невъобразимо: престъплението геноцид се превърна в инструмент в борбата срещу продължаващата Накба на Израел, а не в механизъм за нейното отричане. И все пак, към март 2024 г., предотвратяването на геноцида – обещанието за свят научил уроците от Холокоста, в който това „никога повече няма да се случи“ – вече беше претърпяло пълен провал в Газа. Според официални данни, към онзи момент Израел бе убил над 32 000 палестинци, включително най-малко 13 000 деца, а над 70 000 са били ранени. Израел вече б е унищожил над 60% от всички жилища, включително болници и десетки други здравни заведения, а един милион палестинци бяха изправени пред катастрофално ниво на продоволствена несигурност, като стотици хиляди страдаха от остри инфекции и диария.
И през цялото това време съюзниците на Израел, предимно от Запада, продължиха да му предоставят оръжия, муниции, важни части и дипломатическа подкрепа, което направи геноцида възможен. Те унищожиха дори фасадата на международното право с участието си в геноцида, с всеки патрон, продаден на Израел, с всяка лъжа, че критиката към израелския геноцид е антисемитизъм, с всяко вето на САЩ срещу резолюциите за прекратяване на огъня в Газа в Съвета за сигурност на ООН.
С оглед на провала на превенцията на геноцида и явното съучастие в геноцид, можем ли да очакваме поемане на отговорност? Нетаняху и бившият му военен министър Йоав Галант са обект на заповеди за арест от Международния наказателен съд за военни престъпления и престъпления срещу човечеството, но не и за геноцид, и в никакъв случай не изглежда вероятно някой ден да застанат пред съдиите в Хага.
Но може би трябва да потърсим отговорността другаде. В края на краищата, след Втората световна война големите нацистки престъпници бяха съдени в Нюрнберг, но това не промени нищо в идеологическите и политическите структури, които ги бяха довели на власт – а именно, изключващата система на национални държави, която се появи след Първата световна война и се припокриваше с бялото превъзходство, което беше в основата на изграждането на европейската империя, колониализма и заселническия колониализъм. „Третия райх“ беше наистина визия за империя на бялото превъзходство, основана на екстремен национализъм, „пречистена“ от расовите си други и врагове, с „арийски“ заселници, които обработваха земята в обширните ѝ окупирани региони в Източна Европа, винаги готови да заменят вилата с пушка, за да се борят за своята превъзхождаща цивилизация.
Но победителите във Втората световна война нямаха намерение да се разправят с бялото превъзходство, защото САЩ, Великобритания и Франция сами бяха империи, основани на бялото превъзходство. Подобно на това, победителите във Втората световна война не търсеха отговорност за национализма, защото всички те, включително и Съветският съюз, бяха националисти и истински вярващи в националната „хомогенизация” като основна предпоставка за сигурност и мир. Никъде значението на такъв мир, това възпроизвеждане на национализма и бялото превъзходство след Втората световна война, не беше по-ясно отколкото в израелската държава, самопровъзгласила се едновременно за изключваща национална държава и за изключваща колониална държава – това, което Зеев Жаботински, бащата на ревизионисткия ционизъм, описва в известното си есе от 1923 г. като колониален проект, който може да функционира само с „желязна стена”.
Геноцидната война в Газа, продължаващата Накба, не може да приключи в рамките на международната политическа и правна система, която я е предвидила от самото начало, дори ако Нетаняху и Галант се окажат по някакъв начин в Хага. Както става ясно от настоящата криза в Босна и Херцеговина, фактът, че бившият сръбски президент Слободан Милошевич се озова в неочаквани обстоятелства в Хага през 2001 г., не промени нищо в условията и динамиката, довели до масовото насилие в бивша Югославия през 90-те години, включително геноцида в Сребреница.
Ние не живеем в един пост-холокостен свят на „Никога повече“, а в същия свят, който доведе до Холокоста, един свят на „Отново и отново“, един свят, който поради това е изгонил отвъд границите си, в буквалния смисъл, почти 120 милиона насилствено разселени хора, включително повече от 9 милиона палестинци, сред които оцелели от Накба от 1948 г. и техните потомци. Живеем и в свят, който се затопля с темпове, които никой не би могъл да си представи само преди десетина-двайсет години, което означава, че до средата на века вероятно ще се сблъскаме с стотици милиони хора, които ще са принудени да се местят.
В този контекст, за Израел и неговите поддръжници, геноцидът в Газа е модел. Не само, че израелските войници и офицери, които са документирали собствените си престъпления в Газа и са ги качили в социалните медии, не се срамуват от това; те помагат за разпространяването на посланието за беззаконието: това е, което очаква хората, които ще се осмелят да се съпротивят на каквито и да било мерки, наложени им от изключително жестоки държави в един свят, оформен от брутална сила, вече без дори да се преструват, че помнят Холокоста и международното право.
Но повечето хора по света не искат такова бъдеще, такова настояще. Повечето хора виждат през двойнствения език на своите лидери, които твърдят, че се срещат в Шарм Ел Шейх, за да сключат мир, докато продължават да доставят средства за унищожение на Израел и, докато са там, обещават телефонно обаждане от Ерик, защото, знаете ли, сключването на мир е бизнес. Повечето хора знаят, че техните правителства, леви и десни, не ги представляват, не се грижат за тях, нито за бъдещето на децата им.
Повечето хора знаят, че денят не е нощ, и отказват да кажат друго. И много, много хора по целия свят излязоха на улиците, рискувайки арест, насилие, загуба на работата си, стигматизация като антисемити, отдалечаване от членове на семейството и близки приятели – и все пак те се появиха и продължават да се появяват, защото борбата продължава, за Газа, за Палестина, за живота им, за нашия свят. Бъдете там.
- Раз Сегал е доцент по изучаване на Холокоста и геноцида в Университета Стоктън и лектор по изучаване на съвременния геноцид.
About The Author
