Отсъствие на България от важен вот в ООН за Куба за пореден път издаде жалкото безгръбначие на настоящата официална българска външна политика и готовността ѝ да угодничи пред чужди интереси.
На 29 октомври в Общото събрание на ООН в Ню Йорк бе гласувана внасяната от Куба ежегодно, от 1992 г. насам, резолюция за отмяна на блокадата на САЩ срещу Острова на свободата. Обявена още преди над 60 години и ожесточавана многократно през годините, особено при предишния и сегашния мандат в Белия дом на американския президент Доналд Тръмп, тази финансова, търговска и икономическа блокада нанася тежки поражения на икономиката и качеството на живота на населението в Куба. По данни, изнесени от кубинския външен министър Бруно Родригес в речта му пред Общото събрание на ООН преди сегашното гласуване, само за последната година щетите от блокадата се изчисляват на 7,5 милиарда долара, което е с 49% повече, отколкото миналата година.
Резолюциите на Общото събрание на ООН нямат задължителен характер, но подават силен морален знак за подкрепата в света на дадена кауза. Откакто Куба внася своята резолюция против блокадата, тя неизменно печели подкрепата на огромното мнозинство от 193-те държави членки на ООН. Миналата година „за“ гласуваха 187 страни, „против“ бяха само САЩ и Израел, а „въздържал се“ – Молдова. От залата в момента на вота отсъстваха Афганистан, Венецуела и Украйна.
Това е обичайната картина, със слаби колебания (понякога към САЩ и Израел са се присъединявали по една-две тихоокеански островни държави), в продължение на вече 23 години, откакто се внася тази резолюция.
На гласуването ѝ на 29 октомври т. г. обаче настъпи видима промяна. Куба отново получи подкрепата на внушително мнозинство, но се появиха повече „против“, „въздържали се“, а и отсъстващи при гласуването, които също свалят броя на подкрепилите резолюцията. Равносметката е следната. 165 гласа „за“. Седем гласа „против“ – Аржентина, Израел, САЩ, Северна Македония, Парагвай, Украйна, Унгария. 12 „въздържали се“ – Албания, Босна и Херцеговина, Еквадор, Естония, Коста Рика, Латвия, Литва, Мароко, Молдова, Полша, Румъния, Чехия. Девет отсъстващи – Афганистан, България, Венецуела, Доминиканска република, Салвадор, Мадагаскар, Мианмар, Науру, Сирия.
Да, България, която винаги досега е подкрепяла кубинската резолюция, този път не влезе в залата за вота.
Защо ли? Защото Вашингтон проведе специална предварителна кампания, за да убеди най-податливите демонстративно да саботират усилията на Куба поне символично да бъде осъдена противоречащата на международното право антикубинска блокада на САЩ. По-надолу ще представим подробностите.
Тук да отбележим: „за“ кубинската резолюция за пореден път гласуваха страни като Австрия, Белгия, Великобритания, Дания, Германия, Гърция, Италия, Испания, Канада, Лихтенщайн, Малта, Нидерландия, Норвегия, Португалия, Словения, Словакия, Сърбия, Турция, Финландия, Франция, Хърватия, Черна Гора, Швеция, Швейцария и т. н.
Всички държави членки на Европейския съюз винаги са гласували в подкрепа на кубинската резолюция, тоест за отмяна на американската блокада. За големи страни със сериозни инвестиции в кубинската икономика, като Испания, Италия, Франция, Германия и др., тази позиция е знакова заявка и за защита на преките им интереси, ощетявани от блокадата.
България неизменно също е подкрепяла кубинската резолюция, продължавайки така традицията на приятелските отношения с Куба, скрепени и с много човешки мостове през десетилетията – около 40 000 български специалисти, работили на Острова на свободата, хиляди кубински студенти, получили образованието си у нас, многобройни смесени семейства. През октомври 2025 г. се навършиха 65 г. от установяването на дипломатически отношения между България и Куба. Годишнината бе отбелязана съвсем наскоро с голям концерт в НДК, като официални поздравления бяха поднесени от висши представители на българското правителство.
Целият месец октомври същевременно се оказа време на усилена офанзива от Държавния департамент на САЩ, целяща тази година да провали масовата подкрепа в Общото събрание на ООН за антиблокадната кубинска резолюция. С изрични грами външнополитическото ведомство, ръководено от държавния секретар Марко Рубио, с кубински произход, инструктира американските посолства по света как да окажат натиск върху съответните чужди държави, та да ги принудят да гласуват „против“, „въздържал се“ или въобще да не влязат в залата по време на вота.
Кореспондентка на информационната агенция Ройтерс във Вашингтон още на 5 октомври т. г. съобщи в ексклузивна публикация за тези грами, с чието некласифицирано съдържание е успяла да се запознае лично. Тя дава и цитат от текста им с пряко указание към какъв тип гласуване по кубинската резолюция да се подтикват държавите: „Гласовете „не“ са за предпочитане, но въздържалите се или отсъстващите/негласуващите също са полезни“.
И така – виждаме, че явно много отзивчивата към подобни указания българска държава е избрала последния препоръчан начин да бъде „полезна“ на Големия брат. И вероятно също така – полезна на Голямото Д, чието изваждане от списъка „Магнитски“ зависи от благоволението на Вашингтон.
Като „аргументи“ за надъхването на суверенни държави да обърнат гръб на Хавана, в американските грами се лансират твърдения, че блокада на Куба изобщо нямало и че налаганите ѝ американски наказателни мерки се използвали от местните власти само като претекст да оправдават собствения си провал в икономиката.
Впрочем, това са открай време повтаряни тези на Вашингтон, които трудно могат да заблудят когото и да било от сериозно запознатите с реалното положение на нещата. Чуждестранните партньори на Куба на свой гръб са изпитали и изпитват ударите на екстериториалните санкции на САЩ върху бизнеса им, станали особено тежки още при първия мандат на Тръмп. Както и блокирането на свързаните с Куба международни транзацкии заради напълно произволното ѝ вкарване пак от Тръмп в американския списък на държавите, предполагаемо спонсориращи тероризма. Да не говорим как задушава санкционната примка на САЩ обикновените граждани на Куба покрай забраната за внос в страната на каквато и да е техника и продукция, включително медицинска, съдържаща дори само 10% американски компоненти. Блокира се закупуването от Куба на чуждестранни резервни части дори в случаи на извънредни аварии, каквато наскоро имаше в ключова кубинска топлоцентрла. Спира се достъпът до кубинските брегове на чуждестранни танкери с гориво. Пословичен е и случаят, когато на Куба бе отказан дори вносът на кислородни апарати по време на Ковид-пандемията. Кубинските власти редовно изнасят конкретни данни за такива действия и всеки непредубеден може да се информира подробно за цялата картина.
Новото в сегашната кампания на САЩ за саботиране на подкрепата за кубинската резолюция в ООН е обвинението, че „Куба е заплаха за международния мир и сигурност“ и твърдението, че „след Северна Корея, Куба е най-големият участник в руската агресия с чуждестранни войски, като се оценява, че 1000-5000 кубинци се бият в Украйна“.
Това твърдение, неподплатено с никакви доказателства, очевидно е сработило за част от държавите в постсъветското пространство и от бившия соцлагер в Източна Европа, които са гласували с необичайното по-рано за тях „въздържал се“ по кубинската резолюция.
А Украйна, която на свой ред отдавна уверява, че срещу нея се бият чак до 20 000 кубинци, е гласувала направо „против“ антоблокадната резолюция на Куба. Освен това Киев закрива посолството си в Хавана и сваля нивото на двустранните дипломатически отношения. При миналогодишния вот в ООН Украйна не влезе в залата при гласуването – същия ход, който сега приложи българската дипломация.
Куба многократно е опровергавала твърденията, че нейни редовни войници се сражават в Украйна на страната на Русия. Официално е заявявала, че ако има такива случаи, то това са самостоятелни решения на отделни кубински граждани, вероятно действащи като наемници. Но кубинската държава тълкува наемничеството като престъпление и ако установи такива действия, ще ги преследва наказателно.
На 11 октомври Ройтерс съобщи и за предоставена от кубинското външно министерство подробна информация за предприети съдебни производства срещу кубинци, уличени като наемници. „В периода от 2023 до 2025 г. на кубинските съдилища са били представени девет наказателни производства за престъплението наемничество срещу 40 обвиняеми“, се казва официалното съобщение, цитирано от Ройтерс. В него се посочва още: „Проведени са съдебни процеси по осем дела, от които пет са довели до осъдителни присъди срещу 26 обвиняеми с присъди от пет до 14 години лишаване от свобода. Три процеса очакват решението на съда, а едно дело е в процес на разглеждане“. Кубинското МВнР уверява, че „Куба не е част от въоръжения конфликт в Украйна, нито участва с военен персонал там или в която и да е друга държава“. Министерството признава, че не знае колко граждани може да са участвали от двете страни на конфликта, но е категорично, че има „практика на нулева толерантност към наемничеството, трафика на хора и участието на свои граждани във всякаква въоръжена конфронтация в друга държава“.
САЩ, Украйна и другите, решили да се вслушат в грамите с указания от Държавния департамент, очевидно не вярват на официалните кубински изявления. А външният министър на Куба Бруно Родригес даде и допълнителна, специална пресконференция на 22 октомври, за да разкаже още допълнителни подробности около съдържанието на грамите, действителната реалност и подмяната ѝ от страна на САЩ. Родригес влезе и в остри преки пререкания с американския представител Майк Уолц, който се опита да прокара лансираната и от грамите американска версия по време на дебатите по кубинската резолюция в ООН на 28 октомври т. г. Кубинският първи дипломат обвини Улоц в лъжа и груб език.
Що се отнася до кубинско-украинските отношения, геополитическите сътресения внасят в тях болезнен разлом. А те също имат много дълбока човешка история. От една страна, хиляди са кубинските граждани, учили още във времената на някогашния СССР в учебни заведения, намиращи са на територията на днешна Украйна. Съответно има и много смесени бракове, и много кубинци, останали да живеят при украинската си рода. Тези връзки имат и още едно вълнуващо измерение. Това е всеотдайната и много ефикасна помощ, оказана от Куба за лечението на украинските деца, пострадали от аварията в Чернобилската АЕЦ през 1986 г. Изоставена от разпадналия се соцлагер, в началото на 90-те Куба и сама е в много тежко положение, но въпреки това по инициатива на лидера си Фидел Кастро стартира мащабна и напълно безплатна програма за лечение в Куба на пострадалите от аварията в Чернобил деца. През нея преминават и възстановяват здравето си около 20 000 украинчета и още 6000 русначета и беларусчета. Програмата продължава 20 години – до началото на 2011-та.
Семействата на тези спасени и отдавна пораснали деца години наред са в ядрото на много силното движение за солидарност с Куба в Украйна. Но е ясно, че в условията на сегашната война и на всички предшествали я вътрешноукраински конфронтации, това движение, доколкото въобще е оцеляло, вече няма как да влияе на решенията на официален Киев…
А сега да се върнем към нашенската „снишена“ позиция с отсъствието на България от важния вот по кубинската резолюция в ООН на 29 октомври. По сведения на запознати, сред управляващите ни витаела идеята и нашата държава официално да се присъедини към групата на „въздържалите се“ (ако не и към съвсем крайното „против“), но след усилия, положени от посолството на Куба и от Асоциацията за приятелство „България-Куба“, все пак е бил приложен най-мекият вариант в угаждането на САЩ.
За гениите на родната дипломация това може и да изглежда като безопасно измъкване от парлива ситуация, но в очите на обществото несъмнено е поредно срамно доказателство колко угодническа, безгръбначна и напълно зависима от чужди диктовки е официалната власт в България.
Ще завършим със следния красноречив откъс от декларацията, с която Асоциацията за приятелство „България-Куба“ излиза още на 24 октомври, още преди състоялото се пет дни по-късно гласуване в Общото събрание на ООН по резолюцията на Куба за отмяна на блокадата на САЩ:
„…Асоциацията за приятелство „България – Куба“ отбелязва , че всяка промяна на досегашната, последователна и принципна позиция на България по този въпрос под външен натиск би била срамна, безотговорна и вредна за националния интерес. Подобен акт би подкопал международния авторитет на страната ни и позициите ѝ в рамките на ООН и сред държавите от глобалния Юг.
Подобна промяна би се възприела и като отстъпление от принципната позиция на нашата държава в защита на международното право, суверенитета и равноправието между народите – принципи, които са в основата на външната политика на България и на нейното участие в Обединените нации.
Ние сме убедени, че България трябва да запази своята традиционна позиция в подкрепа на кубинската резолюция, не поради идеологически съображения или симпатии, а в защитата на националния интерес, суверенитета и международния авторитет на нашата държава.Това би съответствало и на дълбокото чувство на уважение и приятелство, което изпитва българският народ към Куба и кубинския народ.
Подкрепата от България за резолюцията е също така израз на отстояване на принципите на мир, равноправие и ненамеса във вътрешните работи на суверенни държави, както и на противопоставяне на практиките на едностранни санкции, и опити за смяна на управлението на суверенни държави чрез сила и намеса във вътрешните работи.
Смятаме, че в настоящата геополитическа ситуация, когато международното право и авторитетът на ООН са подложени на безпрецедентни изпитания, именно последователността, принципността и уважението към суверенитета на всички държави могат да укрепят авторитета на България и Европейския съюз (ЕС).
Промяна на позицията под натиск би подкопала не само националния интерес на България, но и образа на ЕС като независим и суверенен международен фактор.
Правителствата и държавните секретари са временни и се сменят, но моралният и дипломатическият капитал, който една страна изгражда чрез своята принципност, остава.
Вярваме, че България ще продължи да отстоява международното право, равноправните отношения между народите и уважението към суверенитета на всички държави, като запази своята традиционна, принципна и достойна позиция в подкрепа за резолюцията на Куба за прекратяване на икономическата, търговската и финансовата блокада.“
Е, официална България сега реши да не отстоява това… А „неофициалната“ – докога ще търпи този срам?
About The Author
