Тези подкрепяни от Израел банди могат да разрушат примирието в Газа

Конър Еколс, Responsible Statecraft 

През седмицата, откакто беше сключено крехкото примирие между Израел и Хамас, от Газа се появиха стряскащи кадри. В едно широко разпространено видео седем мъже с превързани очи са коленичили в редица, а зад тях са наредени въоръжени бойци. Изстрелите гърмят в унисон и мъжете падат на земята, докато десетки зрители наблюдават.

Жестоките сцени изглежда са част от усилията на Хамас да възстанови контрола си над Газа чрез репресии срещу банди и престъпни групи, които според организацията са се размножили през последните две години на война и хаос. В съзнанието на Израел и неговите поддръжници убийствата разкриват истинското лице на Хамас и представляват предварителен поглед към това, което групата може да направи, ако ѝ бъде позволено да запази някаква степен на власт.

Всъщност, някои вече твърдят, че тези атаки трябва да предизвикат връщане към войната. „Хамас продължава да показва, че техните варварски и безотговорни действия са най-голямата заплаха за израелския и палестинския народ“, заяви израелският премиер Бенямин Нетаняху в изявление, добавяйки, че Израел ще „отговори решително“ на „бруталното управление“ на Хамас.

САЩ изглежда подкрепиха Нетаняху с изявление, в което предупредиха за планирана атака на Хамас срещу палестински цивилни. „Ако Хамас пристъпи към тази атака, ще бъдат предприети мерки за защита на населението на Газа и запазване на целостта на примирието“, заяви Държавният департамент. Редакционната колегия на Washington Post, в редакционна статия, в която обвинява Хамас за потенциалния провал на примирието, твърди, че „терористичната бруталност рискува да предизвика палестинска гражданска война“.

Но в този разказ се пропуска важен контекст: много от групите, които сега се сражават с Хамас, получават оръжие, провизии и защита от Израел. И тази подкрепа продължава въпреки решението на Израел да подпише примирие. С оттеглянето на израелските войски от части от Газа, лидерите на много от тези групи се оттеглиха заедно с тях, давайки на бойците възможност да укрепят силите си и да отправят публични призиви за борба с Хамас.

Експерти, които разговаряха с Responsible Statecraft, описаха подкрепата за анти-Хамас бойците като част от дългогодишната израелска политика за подклаждане на раздори в палестинската политическа сцена. С цел да предотврати възникването на обединено, националистично палестинско ръководство, Израел често е предлагал помощ на по-малки, по-малко политически ангажирани фракции. В Газа този подход се разшири, за да включи и силно противоречиви групи, сред които такива, ръководени от престъпници и хора, свързани с ИДИЛ.

Сега изглежда, че стратегията може да се окаже успешна за израелското ръководство, което остава скептично по отношение на трайно примирие. „Започваме да виждаме как тези групи се опитват да посеят семената на граждански конфликти, за да дестабилизират ситуацията в Газа“, каза Тахани Мустафа, експерт по палестински въпроси и гостуващ учен в Европейския съвет за външни отношения. „Това може да бъде изключително опасно, защото на Израел не му трябва много, за да го използва като претекст да се върне към войната.“

Предотвратяване на палестинското единство „на всяка цена“

Стратегията на Израел „разделяй и владей” датира от началото на окупацията, когато израелските лидери се опитват да управляват Западния бряг и Газа в сътрудничество сys „селски лиги”, съставени от аполитични палестински лидери. По това време целта е да се намери алтернатива на Организацията за освобождение на Палестина (ООП), която се стреми да освободи Палестина със силата на оръжието.

В края на 80-те години Израел започва да оказва известна подкрепа и на ислямистите в Газа, които израелските лидери смятат за по-малко опасни в политическо отношение от радикалите от ООП. Но това уравнение се преобръща, когато Хамас, която Израел първоначално подкрепя, започва да извършва нападения срещу израелски цивилни граждани. Междувременно ООП се превърна в Палестинска автономия, която сега работи в тясно сътрудничество с Израел в областта на сигурността.

След гражданската война в Палестина през 2007 г. Израел се съсредоточава главно върху това да гарантира, че Палестинската автономия и Хамас ще продължат да се противопоставят една на друга. Понякога това означаваше мълчаливо приемане на управлението на Хамас в Газа, включително чрез спорната политика на Нетаняху, която позволява на Катар да извършва плащания към управляваното от Хамас правителство в Газа.

От началото на настоящата война Израел предлага план за следвоенна Газа, в който видни кланови лидери биха могли да управляват анклава. Като част от тази политика израелските служители, със съгласието на САЩ, се опитват да установят отношения с влиятелни семейства. Понякога това означаваше просто да се оставят оръжия или припаси, когато израелските сили евакуираха даден район. В други случаи обаче действията са били по-директни.

„Служителите на Шин Бет активно се свързваха с хората по телефоните им или им изпращаха [посредници] с ясното послание „ето оръжия, ето пари, твоята работа е да предизвикаш „Хамас“,“ казва Мохамед Шехада, близък наблюдател на войната в Газа и гостуващ сътрудник в Европейския съвет за външни отношения. „Нито един клан не се съгласи да си сътрудничи като клан, но членове в рамките на клановете се съгласиха.“

Едно от семействата, които Израел се опитва да привлече, е кланът Догмуш, няколко членове на който бяха публично екзекутирани през последните седмици. Кланът има сложна история с Хамас, отчасти поради това, че един от влиятелните лидери на Догмуш е бил начело на клон на ИДИЛ, който се противопоставя на Хамас в Газа.

Според лидера на семейството Низар Догмуш, който осъди тези членове на клана, наскоро шепа членове на Догмуш, по искане на Израел, са започнали да извършват нападения срещу Хамас. Досега това осъждане не е било достатъчно, за да предпази клана Догмуш от възмездие. След прекратяването на огъня в сблъсъците между Хамас и Догмуш са загинали най-малко 27 души.

Тъй като войната в Газа се проточва и Израел изпитва затруднения да набира хора от основните кланове, според Шехада той прибягва до работа с по-малко привлекателни личности. Появяващите се доказателства сочат, че Израел подкрепя поне четири различни палестински въоръжени групировки в Газа, които сега участват в конфликт на ниско ниво с Хамас.

Според Мустафа една от тези организации се ръководи от Ясер Абу Шабаб, известен в Газа като „известен престъпник“ заради участието му в контрабанда на наркотици и оръжие и очевидните му връзки с ИДИЛ в Синай. „Народните сили“ на Абу Шабаб са станали печално известни в Газа, тъй като се твърди, че ограбват камиони с помощи, за да продават доставките на черния пазар. (Според Шехада израелските власти се опитват да преквалифицират Абу Шабаб в „народен, дерадикализиран активист на гражданското общество“).

Хусам ал-Астал, който някога е излежавал присъда в затвор в Газа заедно с Абу Шабаб, първоначално се е сражавал в Народните сили, но след това се е отделил и е сформирал своя собствена група, известна като „Ударни сили за борба с тероризма“. Астал публично е заявявал, че работи с израелските сили, като поне веднъж Израел е бомбардирал бойци на Хамас, за да предотврати нападение срещу бойците на Астал.

Неотдавна Хамас се сражаваше и с група, известна като „Народна армия“, ръководена от неизвестна досега фигура на име Ашраф ал-Манси. Подобно на Народните сили, Народната армия провежда операциите си в райони, които остават под израелски контрол. Според „Скай нюз“ видеоматериалите категорично сочат, че хората на Манси получават доставки директно от израелските сили.

Репресиите срещу тези групи, макар и брутални и извънсъдебни, се радват на доста широка подкрепа сред палестинците в Газа. „Хамас основно се прегрупира с други сили като Фатах, Народния фронт за освобождение на Палестина, Демократичния фронт за освобождение на Палестина и други, за да се опита да възстанови чувството за законност и ред“, каза Мустафа, като отбеляза, че голяма част от исканията за подобни действия идват от жителите на Газа, на които им е писнало от „беззаконието“.

Трудно е да се определи точната степен на сътрудничество на тези групи с Израел, но Шехада твърди, че някои от тях работят в тясно сътрудничество с Израелските сили за отбрана и извършват военни операции от тяхно име. Към объркването – и подозренията – се прибавя и фактът, че Нетаняху публично е признал, че работи с някои от тези групи, без да назовава конкретно някоя от тях, което оставя на Хамас широка свобода на действие за разправа с предполагаемите сътрудници.

За Израел съюзите с палестинските сътрудници в Газа са ценни по две основни причини. Едната е, че тези групи не се интересуват от палестинския национализъм. „Те имат свои тесни лични интереси и това работи много добре за Израел“, казва Халед Елгинди, гостуващ учен в Джорджтаун и бивш съветник на лидерите на Палестинската автономия.

Друг е въпросът, че като възлага бойните действия на палестинците, Израел може да се дистанцира от евентуално възникнало насилие. „Има доста голям потенциал за тези групи да бъдат разрушителни“, казва Елгинди. „И за външния свят това ще изглежда като вътрешнопалестинско насилие.“

Някога израелската служба за сигурност се е стремяла да поддържа стабилност на всяка цена, но сега изглежда, че разглежда хаоса като предимство – каза Елгинди. В краткосрочен план нестабилността ще предостави много възможности на Израел да се върне към пълномащабна война в Газа. А в дългосрочен план тя ще засили аргумента на Израел, че палестинците са просто твърде разделени – и милитаризирани – за да се водят добросъвестни преговори с тях.

По-трудно е да се разбере защо САЩ продължават да подкрепят тези политики. Майк Кейси, който е служил като сътрудник на дипломатическата служба в палестинската секция на посолството на САЩ в Йерусалим от 2020 г. до 2024 г., твърди, че подкрепата на Вашингтон за израелските усилия за разделяне на палестинците е довела до влошаване на положението на всички. „Просто има този постоянен цикъл на насилие, който [САЩ] не предприемат стъпки, за да спрат, защото израелското правителство настоява да предотврати създаването на палестинска държава и палестинско единство на всяка цена“, казва Кейси.

Когато Кейси подава оставка от Държавния департамент, един от основните фактори за това е разочарованието му от администрацията на Байдън, която подкрепя плана на Израел за кланово правителство в следвоенна Газа. „Ние просто изпълнявахме израелските директиви какво да правим, а не обмисляхме кое е най-добро за Съединените щати, за нашите интереси, за палестинските интереси и за израелските интереси“, казва Кейси. „Просто правехме всичко, което Нетаняху и други ни казваха да правим“.