Едно откровено и развълнувано послание е тиражирано в последните дни из многобройни латиноамерикански медии. Негов автор е много уважаваният в Латинска Америка заради човешката си почтеност и смелост аржентински общественик, скулптор, архитект, преподавател Адолфо Перес Ескивел. През 1980 г. той получава Нобелова награда за мир за самоотвержената си защита на човешките права по време на военната диктатура в Аржентина.
Посланието му, за което става дума, представлява негово отворено писмо до тазгодишната нобелистка – венецуелската опозиционерка Мария Корина Мачадо. Както е известно, присъждането ѝ на отличието предизвика много остри реакции от всички, запознати с нейната екстремистка дейност, която включва през годините апели към държавен преврат, пряко участие в такива опити, провокиране на улични сблъсъци с насилие, постоянни призиви към САЩ за военна интервенция в родината ѝ, за да свалят управлението на настоящия президент Николас Мадуро и т. н.
Предлагаме тук отвореното писмо на Адолфо Перес Ескивел до нея по този повод. Но нека преди това да припомним още подробности за автора. Той не е толкова известен из нашите ширини, колкото в Латинска Америка, макар че през 2008 г. беше сред официалните и много акламирани гости в Гданск, Полша, когато там беше чествана 25-годишнината от връчването на Нобеловата награда за мир на Лех Валенса. И самият легендарен водач на полската „Солидарност“ с подчертано уважение приветства тогава с 12 г. по-възрастния от него аржентински правозащитник, както и другите гости – също нобелистите Ширин Ебади (иранска юристка и првозащитничка) и тибетския духовен водач Далай Лама.
Адолфо Перес Ескивел е роден през 1931 г. в Буенос Айрес в бедно емигрантско семейство с 4 деца. Майка му е била родом от Страната на баските. Умира, когато той едва 3-годишен. Бащата е бил рибар от Галисия, друга област на Испания. Част от детството си Адолфо изкарва в испански пансион в аржентинската столица, където се научава на дърворезба, и така е открит талантът му на скулптор. Оттогава постоянно рисува или дялка фигури. Завършва начално училище на Ордена на францисканците. Религиозен е от съвсем млад, но чете Евангелието като насърчение да се посвети на борбата с мирни средства против бедността и несправедливостите, за един по-добър свят.
Често си ляга гладен, защото бащата не успява да осигури винаги прехрана за децата. Затова Адолфо също започва работа още 11-годишен – продава вестници в трамвая, наема се по фирми като „момче за всичко“, градинарства из богаташки къщи и дори успява да продаде и няколко свои картини. Включва се и в младежка организация, посветила се да приобщава работническите квартали към изкуството – организират там изложби със свои творби, обучават работници и техни деца на рисуване и на други творчески изразни средства.
Покрай свой приятел от такава група среща и бъдещата си жена, тогава 15-годишната Аманда Гереньо, която ще стане прочута пианистка, органистка, композиторка и преподавателка по музика. Тя е сестра на въпросния приятел. Аманда и Адолфо стават неразделни. Следват заедно – всеки в своята сфера – в Националната школа за изящни изкуства в университета на Ла Плата. Женят се, раждат им се три деца. Адолфо печели известност като скулптор, вплитащ в творчеството си мотиви от предколумбовите култури на Америка. Канят го за преподавател в няколко университета. Удостоен е с престижната Национална награда по изкуствата.
Междувременно доизгражда и своите убеждения, базирани на активните действия за повече социална справедливост, за спазване на християнските повели, за преодоляване на бедността, но само с мирни средства. Става последовател на Мартин Лутър Кинг и на Махатма Ганди, споделяйки принципите за противопоставяне срещу несправедливостите чрез ненасилие. През 1967 г. в парк в Барселона, Испания, е инсталирана статуя на Ганди, направена от Адолфо Перес Ескивел. По това време той вече е убеден привърженик на прегърнатата от много католически енорийски свещеници в Латинска Америка „Теология на освобождението“, която събира заедно християнството и социализма, признавайки за обосновано дори включването на свещенослужители във въоръжена борба срещу жестоките диктатури и военни режими на континента. Перес Ескивел все пак продължава да отстоява ненасилствения път и през 1973 г. основава вестника „Мир и Справедливост“, за да популяризира тези идеи. Година по-късно в Меделин, Колумбия, е избран за главен координатор на общоконтиненталното движение „Служение на Мира и Справедливостта“. Движението обединява многобройни групи на вярващи и атеисти, на селяни, работници, представители на местните народи, интелектуалци, мобилизирани да отстояват с мирни средства човешките права и социалната справедливост.
Самият Перес Ескивел описва убежденията си така: „Убеден съм, че евангелският избор на ненасилие е предизвикателство, което открива нови и радикални перспективи. Вариант, който дава приоритет на една съществена и дълбоко християнска ценност: човешкото достойнство, свещеното, трансцендентно и неотменимо достойнство на човека, което произтича от изначалния факт да бъдеш Божие дете и брат во Христе, следователно наш брат.“
Заради правозащитна дейност Адолфо Перес Ескивел е бил арестуван в Бразилия по време на диктатурата – през 1975 г., и в Еквадор през 1976 г. След военния преврат в родната му Аржентина през 1976 г. се противопоставя на репресиите и потъпкването на човешките права от хунтата. Арестуван е в Буенос Айрес през 1977 г. и 14 месеца е затворник без съд и присъда, като е подлаган на жестоки изтезания. Натоварен е на военен самолет за „полет на смъртта“ – тоест, за да бъде изхвърлен в океана, както много обявени после за „безследно изчезнали“ затворници. Но поради объркване на заповедите, дадени на пилота, вместо за екзекуция над океана, погрешка е откаран във военна база – и така оцелява. През 1978 г., когато в Аржентина се провежда тогавашното световно първенство по футбол, хунтата смекчава репресиите и освобождава част от затворниците, сред които е и Перес Ескивел. Докато е зад решетките, е обявено, че международната християнска организация Pax Christi International го е отличила с Паметна награда за мир „Папа Йоан XXIII“.
На 13 октомври 1980 г. е обявено, че му е присъдена Нобелова награда за мир „за неговата борба в защита на човешките права и демокрацията с ненасилствени средства пред лицето на диктатурите, потискащи Латинска Америка“. На церемонията по връчването на отличието Адолфо Перес Ескивел заявява, че го получава не в лично качество, а „от името на народите на Латинска Америка и най-вече от името на моите най-бедни и най-незачитани братя, защото точно те са най-обичани от Бог. От тяхно име, името на моите братя от коренните народи, селяните, работниците, младежите, хилядите вярващи и хора с добра воля, които, отхвърляйки всякакви привилегии, споделят своя живот и път с бедните, борейки се за изграждането на ново общество“.
Перес Ескивел продължава своята правозащитна траектория, включвайки се в много международни мисии, като „Кораб за Мир за Никарагуа“ или „Кораб за Солидарност за Полша“ (оттам и приятелството му с Лех Валенса). Участва също в кампании и инициативи за разрешаване на конфликтите в Южна Африка, Афганистан, Близкия изток, Тибет и др.
През годините е избиран за председател на Почетния съвет на „Служение на Мира и Справедливостта в Латинска Америка“, изпълнителен председател на „Служение на Мира и Справедливостта в Аржентина“, на Провинцилната Комисия за паметта в Буенос Айрес, на Международната лига за правата и освобождението на народите (базирана в Милано, Италия), на Международната академия на науките за околната среда и др. Също така е постоянен член на Постоянния Трибунал на народите, на Почетния комитет за международна координация на Десетилетието на ненасилие и мир, на Международното жури на Нюрнбергската награда за човешки права, на журито на Наградата на ЮНЕСКО за насърчаване на мира „Феликс Уфуе Буани“, на Световния съвет на проекта „Хосе Марти за световна солидарност“, на Консултативния съвет на Телевизионния канал „ТелеСур“ и др. Адолфо Перес ескивел е доктор хонорис кауза на университети от различни страни. Преподава в Катедра „Култура на мира и човешките права“ във Факултета по обществени науки на Университета на Буенос Айрес.
Значителна е и кариерата на Перес Ескивал като творец. Изявява се най-вече като автор на стенописи и като скулптор. Много негови творби са изложени в музеи в родната му Аржентина, в ред латиноамерикански и европейски страни, както и в Канада. Сред най-известните му творби на обществени места е Паметникът на бежанците, който се намира в централата на Висшия комисариат на Обединените нации за бежанците (ACNUR) в Женева, Швейцария, както и стенописът, посветен на латиноамериканските народи, в Катедралата на Риобамба, Еквадор. А като архитект е оформил Парка на паметта в селището Комбаро, Галисия, Испания.
По-надолу следва текста на отвореното писмо, изпратено тази седмица от Адолфо Перес Ескивел до Мария Корина Мачадо. Пълният му текст бе публикуван на 13 октомври т. г. – точно 45 г. след присъждането на Нобелова награда за мир на Перес Ескивел – под заглавието „От Нобел до Нобел“ в свободен достъп от аржентинския вестник „Pagina 12“:
Изпращам ти поздрава „Мир и благополучие“, от който човечеството толкова се нуждае, както и народите, които живеят в бедност, конфликти, войни и глад. С това отворено писмо искам ти изразя и споделя някои размисли.
Изненада ме, че Нобеловият комитет ти присъди Нобеловата награда за мир. В съзнанието ми изплуваха спомените за борбите срещу диктатурите на континента и в моята страна, военни диктатури, които трябваше да понасяме между 1976 и 1983 г. Преживяхме затвори, изтезания и изгнания, с хиляди изчезнали, отвлечени деца и „полети на смъртта“ (авторът има предвид практиката на диктатурите в Аржентина и Чили да натоварват затворници във военни самолети или хеликоптери, като по време на полет ги хвърлят в океана и така те остават „безследно изчезнали“ – б. р.) – аз съм един от малкото оцелели от тях.
През 1980 г. Нобеловият комитет ми присъди Нобеловата награда за мир. Изминаха 45 години и продължаваме да работим, служейки на най-бедните, заедно с народите на Латинска Америка. От тяхно име приех тази висока чест, не заради самата награда, а заради ангажимента към народите, които споделят борбите и надеждите за постигане на един нов изгрев. Мирът се изгражда ден след ден и трябва да бъдем последователни в думите и делата.
На 94 години все още се уча от уроците, които животът ми дава, но ме тревожат твоите обществени и политически позиции и решения. Затова ти изпращам тези размисли.
Управлението на Венецуела е демокрация със своите светли и тъмни страни. Уго Чавес очерта пътя на свободата и суверенитета на народа и се бореше за континенталното единство. Това беше пробуждането на Голямото отечество (така Освободителят на Латинска Америка Симон Боливар и съратниците му са наричали идеята си за обединение на всички латиноамерикански народи – б. р.). Съединените щати го атакуваха непрекъснато. Те не могат да позволят нито една страна от континента да излезе от тяхната орбита и колониалната зависимост. Продължават да смятат Латинска Америка за техния „заден двор“. Блокадата срещу Куба, наложена от САЩ в продължение на над 60 години, е атака срещу свободата и правото на народите. Съпротивата на кубинския народ е пример за достойнство и сила.
Учудва ме колко силно си се вкопчила в Съединените щати. Трябва да знаеш, че те нямат съюзници или приятели, имат само интереси. Диктатурите, наложени в Латинска Америка, бяха инструмент на тези интереси за господство и унищожиха живота и социалната, културната и политическата организация на народите, които се борят за своята свобода и самоопределение. Ние, народите, се съпротивляваме и се борим за правото да бъдем свободни и суверенни, а не колония на САЩ.
Правителството на Николас Мадуро е под постоянна заплаха от страна на САЩ и под блокада. Достатъчно е да си припомним техните военноморски сили в Карибския басейн и опасността от нахлуване в твоята страна. Ти не си казала нито дума срещу това или направо подкрепяш намесата на тази велика сила срещу Венецуела. Венецуелският народ е готов да се изправи срещу тази заплаха.
Корина, питам те: Защо призова Съединените щати да нахлуят във Венецуела? Когато получи новината, че ти е присъдена Нобеловата награда за мир, ти я посвети на Тръмп. Агресорът срещу твоята страна, който лъже и обвинява Венецуела, че е наркодържава. Лъжа, подобна на онази на Джордж Буш, който обвини Саддам Хюсеин, че притежава „оръжия за масово унищожение“. Това беше претекстът за нахлуването в Ирак, за плячкосването му и за причиняването на хиляди жертви, жени и деца. Бях в края на войната в Багдад, в детската болница, и видях разрушенията и смъртта, причинени от онези, които се самообявяват за „защитници на свободата“. Най-тежката форма на насилие е лъжата.
Не забравяй, Корина, че Панама беше нападната от Съединените щати, което доведе до смърт и разрушения, за да бъде заловен техният бивш съюзник генерал Нориега. Инвазията доведе до 1200 убити в квартал Лос Чоррийос. Днес САЩ отново се стремят да си възвърнат контрола над Панамския канал. Това е дълъг списък от интервенции и болка, причинени от САЩ в Латинска Америка и по света. Както казва Едуардо Галеано, вените на Латинска Америка все още са отворени.
Тревожи ме, че не посвети наградата на своя народ, а на агресора срещу Венецуела. Смятам, Корина, че трябва да анализираш и осъзнаеш къде стоиш, дали не си просто още една фигура в системата на колониална зависимост от САЩ, подчинена на техните интереси да господстват. Нещо, което никога не може да е от полза на твоя народ. Като противник на правителството на Мадуро, твоите позиции и действия създават голяма несигурност, ти прибягваш до най-лошото, когато искаш САЩ да нахлуят във Венецуела.
Важно е да помним, че изграждането на мира изисква много сила и кураж за доброто на твоя народ, който познавам и обичам силно. Там, където преди по хълмовете имаше бедняшки колиби и хората живееха в нищета, днес има достойни жилища, здравеопазване, образование и култура. Достойнството на народа не се купува и не се продава.
Корина, както казва поетът: „Пътнико, твойте стъпки прокарват пътя, друг път няма.“ Сега имаш възможност да работиш за своя народ и да изграждаш мира, а не да предизвикваш още повече насилие. Едно зло не се поправя с друго, по-голямо зло. Така ще имаме само две злини, но никога решение на конфликта.
Отвори ума и сърцето си за разбирателство и за общуване с народа си. Остави насилието зад себе си и изгради мира и единството на твоя народ, за да влезе светлината на свободата и равенството.“
About The Author
