Крис Хеджис, 11 октомври 2025 г.
Няма недостиг на провалили се мирни планове в окупираната Палестина, като всички те включват подробни етапи и графици, датиращи още от президентството на Джими Картър. Те завършват по един и същи начин. Израел получава това, което иска в началото – в последния случай освобождаването на останалите израелски заложници – докато игнорира и нарушава всеки друг етап, докато не възобнови атаките си срещу палестинския народ.
Това е садистична игра. Въртележка на смъртта. Това примирие, както и предишните, е пауза за реклами. Момент, в който на осъдения се позволява да изпуши цигара, преди да бъде покосен от дъжд от куршуми.
След като израелските заложници бъдат освободени, геноцидът ще продължи. Не знам колко скоро. Да се надяваме, че масовото избиване ще бъде отложено поне с няколко седмици. Но пауза в геноцида е най-доброто, на което можем да се надяваме. Израел е на прага да опустоши Газа, която е почти напълно унищожена след две години безмилостни бомбардировки. Това няма да бъде спряно. Това е кулминацията на ционистката мечта. Съединените щати, които са предоставили на Израел зашеметяващите 22 милиарда долара военна помощ след 7 октомври 2023 г., няма да затворят кранчето – единственото средство, което би могло да спре геноцида.
Израел, както винаги, ще обвини Хамас и палестинците, че не спазват споразумението, най-вероятно за отказ – истински или не – да се разоръжат, както изисква предложението. Вашингтон, осъждайки предполагаемото нарушение на Хамас, ще даде зелена светлина на Израел да продължи геноцида си, за да създаде фантазията на Тръмп за Газа Ривиера и „специална икономическа зона“ с „доброволното“ преместване на палестинците в замяна на дигитални токени.
От безбройните мирни планове, изготвени през последните десетилетия, настоящият е най-малко сериозен. Освен изискването Хамас да освободи заложниците в рамките на 72 часа след началото на примирието, той не съдържа конкретни детайли и наложени графици. Пълен е с уговорки, които позволяват на Израел да отмени споразумението. И това е целта. Той не е създаден, за да бъде реалистичен път към мира, което повечето израелски лидери разбират. Най-тиражният вестник в Израел, Israel Hayom, създаден от покойния казино магнат Шелдън Аделсън, за да служи като рупор на премиера Бенямин Нетаняху и да защитава месианския ционизъм, инструктира читателите си да не се притесняват от плана на Тръмп, защото той е само „реторика“.
Израел, в един от примерите от предложението, „няма да се върне в районите, от които се е оттеглил, стига Хамас да изпълни изцяло споразумението“.
Кой решава дали Хамас е „изпълнил изцяло“ споразумението? Израел. Има ли някой, който вярва в добросъвестността на Израел? Може ли да се вярва на Израел като обективен арбитър на споразумението? Ако Хамас – демонизиран като терористична група – възрази, ще ги чуе ли някой?
Как е възможно едно предложение за мир да пренебрегва консултативното становище на Международния съд от юли 2024 г., в което се потвърждава, че окупацията на Израел е незаконна и трябва да бъде прекратена?
Как може да не спомене правото на самоопределение на палестинците?
Защо от палестинците, които имат право съгласно международното право да водят въоръжена борба срещу окупационна сила, се очаква да се разоръжат, а от Израел, незаконната окупационна сила, не се очаква същото?
С какво право САЩ могат да създадат „временно преходно правителство“ — така нареченият „Съвет за мир“ на Тръмп и Тони Блеър — като пренебрегват правото на палестинците на самоопределение?
Кой даде на САЩ правото да изпрати в Газа „Международни сили за стабилизация“ – учтив термин за чужда окупация?
Как палестинците трябва да се примирят с приемането на израелска „бариера за сигурност” по границите на Газа – потвърждение, че окупацията ще продължи?
Как може някое предложение да пренебрегне бавния геноцид и анексирането на Западния бряг?
Защо Израел, който унищожи Газа, не е длъжен да плати обезщетения?
Какво трябва да правят палестинците с искането в предложението за „дерадикализирано“ население в Газа? Как се очаква това да бъде постигнато? Лагери за превъзпитание? Цялостна цензура? Пренаписване на училищната програма? Арестуване на провинилите се имами в джамиите?
А какво да кажем за подстрекателската реторика, която израелските лидери редовно използват, описвайки палестинците като „човешки животни”, а децата им като „малки змии”?
„Цяла Газа и всяко дете в Газа трябва да умрат от глад“, обяви израелският равин Ронен Шаулов. „Нямам милост към онези, които след няколко години ще пораснат и няма да имат милост към нас. Само глупава пета колона, мразеща Израел, има милост към бъдещите терористи, въпреки че днес те все още са млади и гладни. Надявам се да умрат от глад, и ако някой има проблем с това, което казах, това е негов проблем.“
Израелските нарушения на мирните споразумения имат исторически прецеденти.
Споразуменията от Кемп Дейвид, подписани през 1978 г. от египетския президент Анвар Садат и израелския министър-председател Менахем Бегин – без участието на Организацията за освобождение на Палестина (ООП) – доведоха до сключването на мирния договор между Египет и Израел през 1979 г., който нормализира дипломатическите отношения между двете страни.
Последващите фази на споразуменията от Кемп Дейвид, които включваха обещание от страна на Израел да разреши палестинския въпрос заедно с Йордания и Египет, да позволи самоуправление на палестинците в Западния бряг и Газа в рамките на пет години и да прекрати изграждането на израелски колонии в Западния бряг, включително Източен Йерусалим, никога не бяха изпълнени.
Споразуменията от Осло от 1993 г., подписани през 1993 г., предвиждаха ООП да признае правото на Израел да съществува, а Израел да признае ООП за легитимен представител на палестинския народ. Въпреки това, последвалото беше отнемане на властта на ООП и превръщането ѝ в колониална полицейска сила. Осло II, подписано през 1995 г., подробно описваше процеса към мир и палестинска държава. Но и то остана нереализирано. То предвиждаше, че всяка дискусия за незаконните еврейски „селища“ трябва да бъде отложена до „окончателните“ преговори за статута. Дотогава изтеглянето на израелската армия от окупирания Западен бряг трябваше да бъде приключено. Управленската власт трябваше да бъде прехвърлена от Израел на предполагаемата временна Палестинска автономия. Вместо това Западният бряг беше разделен на зони А, B и C. Палестинската автономия имаше ограничена власт в зони А и Б, докато Израел контролираше цялата зона В, над 60% от Западния бряг.
Правото на палестинските бежанци да се завърнат в историческите земи, които еврейските заселници са им отнели през 1948 г., когато е създаден Израел – право, заложено в международното право – беше изоставено от лидера на ООП Ясер Арафат. Това незабавно отчужди много палестинци, особено тези в Газа, където 75% са бежанци или потомци на бежанци. В резултат на това много палестинци изоставиха ООП в полза на Хамас. Едуард Саид нарече споразуменията от Осло „инструмент за капитулация на палестинците, палестински Версай“ и разкритикува Арафат като „Петан на палестинците“.
Планираното изтегляне на израелските военни сили съгласно споразумението от Осло така и не се състоя. Когато споразумението от Осло беше подписано, в Западния бряг имаше около 250 000 еврейски заселници. Днес техният брой е нараснал до най-малко 700 000.
Журналистът Робърт Фиск нарече Осло „фалшификат, лъжа, трик, за да се въвлекат Арафат и ООП в отказ от всичко, за което са се борили и се стремили в продължение на повече от четвърт век, метод за създаване на фалшиви надежди, за да се подкопаят стремежите им към държавност“.
Израел едностранно наруши последното двумесечно примирие на 18 март тази година, когато предприе изненадващи въздушни удари срещу Газа. Кабинетът на Нетаняху заяви, че възобновяването на военната кампания е в отговор на отказа на Хамас да освободи заложниците, отхвърлянето на предложенията за удължаване на примирието и усилията му да се превъоръжи. Израел уби повече от 400 души в първоначалната нощна атака и рани над 500, избивайки и ранявайки хора, докато спяха. Атаката провали втория етап от споразумението, според който Хамас щеше да освободи останалите живи мъже заложници, както цивилни, така и войници, в замяна на палестински затворници и установяване на постоянно примирие, както и евентуално вдигане на израелската блокада на Газа.
Израел извършва убийствени нападения над Газа от десетилетия, цинично наричайки бомбардировките „косене на тревата“. Никое мирно споразумение или споразумение за прекратяване на огъня не е попречило на това. И това няма да бъде изключение.
Тази кървава сага не е приключила. Целите на Израел остават непроменени: изгонването и изличаването на палестинците от тяхната земя.
Единственият мир, който Израел възнамерява да предложи на палестинците, е мирът на гроба.
About The Author
