Вчера израелските сили прихванаха Глобалната флотилия на „Сумуд“ (GSF), която през последния месец плаваше през Средиземно море, за да достави хуманитарна помощ на Газа. Лодките бяха блокирани и взети на абордаж само на няколко десетки морски мили от брега на територията. Това е най-новата дръзка операция за военните сили, които прекараха последните две години в смела борба с невъоръжени жени и деца, а сега преминават към използване на военноморските си сили срещу лодки с помощи, въоръжени с бебешки храни.
До тази сутрин Израел конфискува всички лодки с изключение на две, задържа стотици чуждестранни граждани и насрочи депортирането на някои от тях. Невероятно е, че късно снощи една от лодките, „Мекино“, бе навлязла в териториалните води на Газа, на около двадесет километра от брега на окупираната територия, въпреки че според съобщенията организаторите са изгубили връзка с лодката, а позицията ѝ в официалния тракер не се е променила от много часове.
Ако тази геолокация се окаже вярна, това ще бъде зашеметяващ триумф: невъоръжени лодки, които дори екипажът на флотилията описва като едва годни за плаване, успяват да пробият израелската блокада. Това повдига въпроса, както се изрази специалният докладчик на ООН Франческа Албанезе, „защо държавите не пробият блокадата с военноморските си сили“, за да облекчат предизвикания от Израел глад в Газа, който се осъжда от правителствата по целия свят.
Снощи, когато израелските кораби започнаха да обграждат и да се качват на лодките, цареше объркване дори сред екипажа на флотилията. Разделени между повече от 40 лодки, разположени на километри вода, и страдащи от прекъсване на комуникацията, докато израелските кораби се опитваха да ги спрат, самите членове на екипажа често бяха в неведение какво точно се случва. Дори когато през вечерта се появиха съобщения, че водещият кораб „ Алма“ – сред чийто екипаж беше шведската активистка Грета Тунберг, може би най-известният член на флотилията – е бил прехванат, членовете на екипажа изразиха несигурност в излъчваните на живо кадри относно това дали е бил превзет или не, колко израелски кораба има, дали са неподвижни или се движат към флотилията и други подробности.
Докато пристигаха новините за прихващането на „Алма“, редакторът на Drop Site News Алекс Колстън, който се намираше на борда на лодката „ Сириус“, съобщи, че е получил предупреждение от израелските военни, че флотилията ще наруши „законната блокада“, ако продължи пътуването си, и че нейният екипаж ще бъде преследван съгласно израелското законодателство. Бяха разпространени видеоматериали и съобщения за израелски кораби, които блъскат лодките, стрелят с водни оръдия и използват някакъв вид експлозиви, както и дронове.
Активистите подозираха, че Израел се готви да ги пресрещне още една нощ по-рано, когато няколко израелски военни кораба тормозеха флотилията посред нощ. „Докато пиша това, ние се подготвяме за такова предстоящо нападение“, пише в последното съобщение Дейвид Адлер, съкоординатор на Прогресивния интернационал, който плаваше на борда на лодката „Семейство“.
В рамките на подготовката екипажът е изхвърлил готварските си ножове и е планирал да хвърли телефоните си в морето, когато бъде заловен, а на кадри от лодките се вижда как членовете на екипажа, облечени в спасителни жилетки, седят мирно, докато чакат да бъдат задържани, и вдигат ръце, когато са заобиколени от израелски кораби. „Когато се качат на лодките ни, ние няма да се съпротивляваме“, пише Адлер.
Седмици преди задържането Израел заплашваше физически и словесно флотилията, атакуваше я и я тормозеше с безпилотни самолети, произведени в САЩ, и разпространяваше необуздани твърдения, че тя е организирана и ръководена от Хамас. Израелското външно министерство в един момент сподели изображение на бившия шотландски политик Джордж Галоуей, за което твърдеше, че е снимка на служител на Хамас.
Въпреки че Израел никога не се е признавал официално за виновник за атаките с дронове, един служител от администрацията на Тръмп небрежно призна в скорошно интервю това, което е ясно за всички: че Израел стои зад атаката с дронове в Тунис, което означава, че почти сигурно е виновник за идентичния тормоз на флотилията с дронове през следващите дни.
Към момента на писане на статията, когато подробностите все още се получават, изглежда, че задържането на флотилията е станало със забележително малко насилие, за разлика от предишни израелски задържания, които са включвали множество убийства на членове на други хуманитарни флотилии от страна на израелски командоси. Това се случва, въпреки че израелското правителство прекара седмици, макар и мързеливо, в изграждане на съгласувана версия, че екипажите са членове на Хамас, и въпреки че през последните две години на израелските военни беше позволено да нападат и убиват безнаказано международни хуманитарни работници.
Това вероятно е резултат от огромното обществено внимание, което привлече флотилията. Общественото възмущение от предстоящата израелска атака достигна до такава степен, че подтикна три отделни съюзници на САЩ – Италия, Испания и Турция – да изпратят свои военни кораби, които да придружат флотилията. В целия свят избухнаха протести в знак на солидарност с флотилията. Само официалното предаване на живо за прихващането на флотилията събра повече от три милиона гледания за дванадесет часа – толкова, колкото и отделното италианско предаване на живо към момента на публикуването.
Непознати води
Струва си да се замислим колко необичайно и крайно е всичко това. Водите, които се смята, че Израел контролира, включително и в окупираната Газа, се простират на 12 мили от брега; флотилията беше прехваната за първи път на около 70 морски мили от него. Дори ако израелската обсада на Газа, която се налага по този начин, не беше незаконна – а тя е – Израел пак нямаше да има право, нито по силата на международното право, нито по силата на общоприетите норми на поведение, които определят начина, по който държавите действат на световната сцена, да прехваща тези лодки и да арестува екипажа им там, където го е направил.
Освен това го има въпросът кого е арестувал Израел. Националностите на екипажа на флотилията обхващат шест континента и почти шестдесет държави, а лодките ѝ са плавали под националните флагове на държави като Италия, Португалия, Полша и Обединеното кралство, чиито граждани са били на борда.
Ако перифразираме един от членовете на екипажа, това означава, че Израел на практика е обявил война на половината свят – до такава степен, че три уж приятелски държави са почувствали нуждата да разположат собствените си военноморски сили, за да защитят хората си от израелската армия. Това е забележително развитие на събитията, което, ако не бяха изоставили гражданите си в последния момент, щеше да постави тези правителства в положение, както се изрази италианският министър-председател Джорджия Мелони , „да обявят война на Израел“.
Но това не е само половината свят. Това са и множество съюзници и партньори на САЩ в областта на сигурността. Списъкът на участващите държави не включва само страните от Северна Африка и Близкия изток, които традиционно са по-благосклонни към палестинската кауза, като Алжир, Йордания и Тунис. Той включва и близки партньори на САЩ в областта на сигурността като Пакистан и Саудитска Арабия, както и не по-малко от двадесет и четири съюзници на САЩ по договор – т.е. държави, за които Съединените щати са законово задължени да започнат война, ако бъдат нападнати – които обхващат Океания (Австралия и Нова Зеландия), Азия (Филипините, Турция и Япония) и повече от дузина европейски съюзници от НАТО, като Испания, Франция и Германия.
Това включва и самите Съединени щати, чиито граждани бяха представени във флотилията. Въпреки това правителството на САЩ отказва да си мръдне пръста, за да ги защити, и не предлага никакъв отговор на задържането им в международни води. Представен е и Катар, на който Доналд Тръмп вчера едностранно предостави подобна на НАТО защита от американската армия, часове преди гражданите му да бъдат незаконно заплашени от Израел за втори път в рамките на един месец. В заповедта на Тръмп се обещаваше да се притече на помощ на Катар, ако се наложи и с военна сила, в случай на всяко посегателство само върху неговия „суверенитет“ или акт на „чуждестранна агресия“ срещу него.
Само преди седмица Катар предупреди, че „всяко нарушение на международното право и правата на човека на участниците във флотилията“, което включва „незаконно задържане“, ще „доведе до понасяне на отговорност“ – призив, който той повтори след задържането. Почти сигурно е, че Катар няма да се позове на набързо предоставената от Тръмп гаранция за сигурност тук, въпреки че би могъл, и администрацията на Тръмп трябва да се смята за късметлия: ако го направи, ще трябва безропотно да признае, че гаранцията е безсмислена.
С други думи, това е поредният инцидент в рамките на няколко седмици, при който ренегатското поведение на Израел подкопава световното доверие в американския чадър за сигурност, който все повече изглежда придружен с огромна бележка под линия във формата на Израел.
И това безспорно е ренегатско поведение от страна на Израел. Трудно е да се сетим за някакво сравнимо действие на държава, която се приема за противник на САЩ или дори за разбойническа държава, при което тя открито заплашва гражданите на десетки държави, участващи в законно, мирно поведение в международни води, и разполага военните си сили срещу тях – защото такова просто няма. Ако Иран или Северна Корея направят това, което Израел прави в момента, ще има открити призиви за война.
Това не е преувеличение. Защитата на „свободата на корабоплаването“ беше точната обосновка, използвана от администрациите на Байдън и Тръмп, за да оправдаят публично незаконната си война срещу Йемен, след като управляващите там хути започнаха да нападат търговското корабоплаване в Червено море. Но ето че Израел прави точно това в Средиземно море, като си присвоява правото да атакува всеки граждански кораб в международни води, който неоснователно обявява за заплаха.
Последствията идват бързо и сгъстено. Колумбия, управлявана от левичаря Густаво Петро, чиито двама граждани са задържани от Израел, изгони всички останали израелски дипломати в страната и прекрати споразумението за свободна търговия между двете държави. В Турция, от която са задържани двадесет и четирима граждани, главният прокурор в Истанбул започна разследване на това, което външното министерство на страната нарече „терористичен акт“.
Испания привика висшия представител на Израел, за да му направи забележка. Множество държави, чиито граждани са били задържани, реагираха гневно, като Малайзия, чийто министър-председател заяви, че „несправедливостта, извършвана от израелския режим, трябва да бъде незабавно прекратена“ и обеща да предприеме „всички законни и юридически обосновани мерки, за да потърси отговорност от Израел“. Може би най-значимото е, че италианските профсъюзи, включително най-големите в страната, призоваха за обща стачка в петък в знак на солидарност.
Но може би освен всичко останало, прихващането на флотилията е изключителна демонстрация на това докъде е готово да стигне израелското правителство, за да продължи да уморява палестинците с глад.
Израелските военноморски сили правят това – задълбочават глобалната изолация на държавата, разпалват общественото мнение в приятелски държави, рискуват да отблъснат още повече избирателите на своя главен политически благодетел – само и само за да предотвратят всякаква възможност в Газа да постъпи и йота външна помощ, която не оказва влияние върху военните операции на Израел срещу Хамас и която всъщност вреди на собствените им хора, останали в плен на гладуващата територия. Израелското правителство показва, че нищо, нито отношенията му с други държави, нито животът на собствените му граждани, не е по-важно от способността му да продължи постепенно да унищожава обсаденото население на Газа.
Над всичко това витае въпросът каква е възможната полза за Съединените щати или за техния народ от подкрепата на всичко това. Отговорът е никаква. И все пак администрацията на „Америка на първо място“ и нейните съюзници ще продължат, доста странно, да подкрепят чужда държава, която се държи все повече като глобален аутсайдер и която открито обижда и пренебрегва страната им, докато го прави.
About The Author
