/Коментарът е оригинално публикуван във фейсбук профила на Герган Ценов/
Наскоро посетих моя скъп другар Абдулрахман Ал-Халиди, който вече повече от три години и половина лежи напълно неправомерно задържан в Затвора за бежанци в Бусманци. Това бе третото ми по ред посещение в една институция, която не мога да окачествя по друг начин освен като концлагер, и когато използвам това определение, имам предвид именно територия, която е извън юрисдикцията на българското и международното законодателство.
Това е територия, в която изпълнителната власт е над съдебната. Това е територия, в която на едни уплашени и нещастни хора, подгонени от родния им авторитарен режим, се гледа като на терористи и престъпници. Това е територия, в която прекомерно суровите затворнически правила са в кошмарно-смехотворен контраст с очевидната невинност на 100% от обитателите.
Когато за пръв път посетих Абдулрахман точно преди една година, по лицето му все още бе изписан шокът от несправедливото лишаване от свобода, шокът от бруталното и безапелационно лишаване от елементарни човешки права, шокът от жестокото и унизително отношение от страна на българските власти – от полицаите в Бусманци до шефовете на ДАНС. Това е шок, който е като на току-що уловено в капан животно, което се бори не толкова със самия капан, колкото с паниката и безизходицата.
Не е нужно човек да е чел „Граф Монте Кристо“, за да вникне в съзнанието на човек, който не само е несправедливо осъден, но и е подложен на особено тежко наказание. С Абдулрахман винаги се опитвам да бъда максимално деликатен, когато говорим за „лошия му късмет“, но даже и аз не се сдържах преди време да му припомня, че неговото бягство от Саудитска Арабия към България е точно толкова нелепо-злощастно, колкото и трагикомичното „бягство“ на Едмон Дантес от неговата към съседната килия. Е, бягството на Абдулрахман се оказа от една неправова държава в друга неправова държава.
Но когато видях моя другар Абдулрахман оня ден, в очите му улових нещо, което ме уплаши много повече от онова диво мятане в капана отпреди година, а именно –спокойствието на човек, който е приел съдбата си и е преподредил таблицата с приоритетите си, заменяйки в челното ѝ място свободата с оцеляването. И кой може да го упрекне в слабост или липса на постоянство, когато в продължение на цели 42 месеца след всяко решение на съда за незабавното му освобождаване следват светкавични „контра-решения“ от страна на ДАНС за удължаване на задържането му под мнимия предлог, че той представлява “заплаха за националната ни сигурност”. Приятели и съратници продължават да ме питат какво означава това мистериозно заключение от страна на ДАНС и аз на всички отговарям, че ДАНС, която е пряк наследник на ДС, просто е променила едновремешното абстрактно „враг на народа“ с не по-малко абстрактното “заплаха за националната ни сигурност”.
Има нещо много общо между съдбата на Газа и съдбата на Абдулрахман. И в двата случая международните закони са потъпкани по най-грубия и безцеремонен начин. И в двата случая имаме престъпление, в основата на което стоят расизмът и дехуманизацията. И най-накрая, и в двата случая сме свидетели на това просто потресаващо оглушително мълчание от страна на политици, дипломати и интелектуалци.
Случаят Абдулрахман Ал-Халиди някой ден ще бъде изучаван от студентите по право като пример за това как в рамките на един случай могат да бъдат нарушени толкова много закони и конвенции. И аз съм сигурен, че както казва египетско-канадският писател Омар Ел Акад: „Един ден всички ние ще сме били против всичко това“. Големият и тъжен въпрос за мен си остава защо човек е способен на състрадание само в минало време и е напълно неспособен да прояви това състрадание сега, в този момент, когато това състрадание все още може да спаси човешки животи. Всички ние в унисон скандираме „Никога повече“ за отминали престъпления, но не сме в състояние да изречем същите думи за престъпления, които се извършват пред очите ни.
След всяка една среща с Абдулрахман в съзнанието ми остава някаква негова мисъл. Този път тази мисъл бе: „Моят най-голям враг е надеждата.“
About The Author
