Бенямин Нетаняху трябва да бъде спрян. Жаждата на израелския министър-председател за война като решение на безбройните му проблеми не е нищо друго освен заплаха за всички нас, която се простира далеч отвъд съседите на Израел. Нетаняху не познава друг подход. Войната е неговата доктрина. Войната е неговият рефлекс. Войната е неговият отговор. Той вярва, че силата на войната ще обедини израелското общество и ще задуши всяка американска критика към него, необходима, тъй като машините, от които се нуждае, за да води войните си, идват най-вече от Вашингтон. А с агресията си срещу Иран той се стреми да въвлече Съединените щати в още едно безкрайно военно тресавище в региона и да подпали целия свет.
Рано сутринта в петък Израел нанесе серия от непровокирани удари по Иран, насочени срещу иранските съоръжения за ядрена енергия, водещите учени, военните командири и части от военната и гражданската инфраструктура. Телевизионни кадри показват жилищна сграда в Техеран, пострадала ракетно нападение. Иран, който не е претърпявал толкова тежко нападение от войната си с Ирак през 80-те години на миналия век, съобщава за най-малко 70 убити и 320 ранени. Междувременно геноцидната кампания на Израел в Газа продължава извън полезрението на обществеността, тъй като прекъсването на интернет спря повечето операции за оказване на помощ.
Нетаняху твърди, че израелската атака срещу Иран е била „изпреварващ удар“ срещу тайна програма за ядрени оръжия. Но това е просто лъжа. За „изпреварващ“ удар е необходима непосредствена заплаха от инвазия или военна сила. Иран не е имал непосредствена готовност да нападне Израел, със или без ядрено оръжие. Това, което Израел извърши, беше по-добре описано от неговия министър на отбраната като „превантивен“ удар срещу инфраструктурата на противника.
Независимо какво мислите за иранската програма за ядрена енергия, за състоянието на преговорите със Съединените щати относно ядрената програма или за неотдавнашния натиск, който Международната агенция за атомна енергия оказа върху Иран, превантивният удар на Израел срещу суверенна държава е откровен акт на агресия. Той е по същество незаконен съгласно международното право и допълнително ще подкопае перспективата суверенни държави да живеят в мир и сигурност помежду си.
Иран отдавна твърди, че преследва само гражданска програма за ядрена енергия и няма амбиции да произвежда ядрено оръжие. Това може и да е лъжа, но кой би ги упрекнал, че вече искат такова възпиращо средство? Все пак е широко известно, че ядреният арсенал на Северна Корея ефективно функционира като възпиращо средство срещу американско нападение.
Израел, за който се смята, че разполага с около 90 ядрени бойни глави и достатъчно плутоний за още повече, отказва да подпише Договора за неразпространение на ядреното оръжие (ДНЯО) – единствената страна в региона, която не го е направила. Този отказ прави невъзможна и отдавна желаната цел за свободен от ядрени оръжия Близък изток.
Така или иначе, винаги е имало нещо дълбоко расистко в това на коя страна е позволено да разработва ядрени оръжия и на коя не. В информационен документ Международната кампания за премахване на ядрените оръжия, носител на Нобелова награда, заявява, че „расизмът е вкоренен в историята и доктрината за ядрените оръжия“ и че незападните държави се смятат за „ирационални“, „емоционални“ и по някакъв начин „по-малко способни“ да преговарят по Договора, отколкото западните правителства“. Нека не забравяме, че Съединените щати са единствената държава, която е използвала ядрено оръжие. Два пъти. Както се посочва в информационния документ, „обществеността на САЩ широко подкрепя бомбардировките, отчасти поради антияпонския расизъм, представящ японците като подчовеци, в някои случаи годни за изтребление“.
Нетаняху се нуждае от външните си врагове, за да оцелее при вътрешните си разногласия. Ден преди да започне агресията срещу Иран, коалицията му едва оцеля при гласуването за разпускане на парламента. (Въпросът, който предизвика гласуването, беше задължителната военна служба на ултраортодоксалните мъже.) Тъй като сега войната с Иран се превърна в съвсем реален сценарий, разговорите за крехката му коалиция ще стихнат. Това е същият Нетаняху, който години наред подкрепяше Хамас, за да осуети създаването на палестинска държава. Това е същият Нетаняху, който наруши прекратяването на огъня в Газа през март тази година. Това е същият Нетаняху, който при последните преговори за прекратяване на огъня в Газа, както се съобщава, дори няма да се съгласи Хамас да се откаже от властта в Газа, толкова зависим е той от създаването и поддържането на външни врагове за собственото си оцеляване.
Дали Доналд Тръмп е въвлечен във война, която Нетаняху е създал, или доброволно се присъединява към партньорството на агресорите? Нетаняху заяви, че САЩ са знаели за нападението предварително, но дори и САЩ да са се намъкнали в тази война като сомнамбули, перспективата за нов пожар, спонсориран от САЩ, е ужасна (и със сигурност няма да донесе на Тръмп така желаната Нобелова награда за мир). Ако има нещо, от което хората в този регион не се нуждаят, то това е още една война, чиито последици могат да се отразят ужасно в Европа и останалия свят.
Къде са европейските лидери сега? Ще се противопоставят ли Киър Стармър, Еманюел Макрон и Фридрих Мерц на Нетаняху и Тръмп? Ще използват ли някаква реална сила, за да отхвърлят войнственото варварство на Нетаняху, основаващо се на голо господство, превъзходство, насилие и завоевания, или ще чуем само неясни и безполезни фрази за „сдържаност“ постфактум? Западноевропейските лидери постоянно говорят колко много ценят мира, справедливостта, равенството и върховенството на закона. Сега е моментът да приложат тези думи на практика.
About The Author
