Израел поддържаше подкрепата на Запада за клането си в Газа в продължение на 15 месеца само чрез интензивна кампания от лъжи.
Бяха измислени особено чудовищни военни престъпления на Хамас, като обезглавявания на бебета и масови изнасилвания, за които никога не бяха представени доказателства. В същотото време Израел омаловажаваше собствените си, още по-тежки военни престъпления в отговор на нападението на Хамас срещу Израел.
Докато престъпленията на Хамас от октомври 2023 г. изглеждат все по-отдалечени в огледалото за обратно виждане, а израелските престъпления все още са твърде видими в пълното унищожение на Газа, което според Международния съд (МС) е „вероятен“ геноцид, израелските лидери отчаяно се опитват да пренасочат вниманието към нова битка на разказите.
Те се нуждаят от нови лъжи, за да оправдаят подновяването на клането. И както винаги, западните медии активно им помагат.
Както Хамас, така и Израел играят предсказуема пропагандна игра, използвайки редовната размяна на израелски и палестински заложници в първата фаза на прекратяването на огъня, за да извоюват морално предимство.
Израел отново разполага с всички карти, получава непоклатимата подкрепа на Запада и въпреки това отново не успява да спечели войната за мнението на обществеността.
Това обяснява защо през миналия уикенд израелският министър-председател Бенямин Нетаняху изпадна в поредния си изблик на гняв, като този път обвини „Хамас“, че е организирал освобождаването на израелци с церемонии, които нарече „унизителни“ и „оскърбителни“.
Изглежда, че Израел и неговите поддръжници са били особено разгневени от това, че един от освободените пленници се е разсмя на сцената и целуна по челата двама от своите похитители.
При предаването с персонала на Червения кръст той постави ръката си върху раменете на един от похитителите в друг момент на очевидна привързаност.
Други двама израелци, които трябваше да бъдат освободени в следващия кръг, бяха заснети да гледат от кола наблизо, развълнувани от перспективата за свобода и молещи Нетаняху да не саботира освобождаването им.
Взривяване на примирието
Очаквано, западните медии папагалстват позицията на Израел и се опитват да внушат, че това са далеч по-сериозни нарушения от това че Израел е убил над 130 палестинци след 19 януари, когато започна прекратяването на огъня.
Медиите отразяват по същия начин и новата вълна от разрушения и насилие от страна на Израел, този път в окупирания Западен бряг. Хиляди домове бяха разрушени, което доведе до етническо прочистване на цели общности.
Западните медии категорично пропускат да отбележат, че тези военни престъпления са и груби нарушения на споразумението за прекратяване на огъня.
Сега Нетаняху се възползва от очевидно приятелските отношения между някои от израелските пленници и „Хамас“ като претекст да провали прекратяването на огъня преди началото на втората фаза следващата седмица. Тогава се очаква Израел да се изтегли напълно от Газа и да позволи нейното възстановяване.
Автобусите, превозващи стотици палестински заложници, които трябваше да бъдат освободени миналата събота, бяха принудени да се върнат обратно в затворите. Дори според собствените оценки на Израел огромното мнозинство от тези палестинци не са „участвали в бойни действия“.
Много от тях, включително медицински персонал, бяха отвлечени от улиците на Газа след нападението на Хамас на 7 октомври. Те са държани без обвинение, измъчвани и подлагани на варварски условия, които израелските групи за защита на правата на човека определят като „адски“.
Геноцидни лозунги
Би било хубаво да си представяме, че Израел и неговите поддръжници са истински загрижени, че с публичното показване на пленниците си Хамас е нарушил правото им на достойнство съгласно международното хуманитарно право. Но не се оставяйте да бъдете заблудени.
Още преди Израел да се откаже от размяната на заложници, управляващите се заканиха, че палестинците ще бъдат подложени на унизително за тях отношение. Те щяха да бъдат принудени да носят тениски с лозунги в подкрепа на геноцидните действия на Израел срещу населението на Газа.
Поддръжниците на Израел не се притесняваха за чувствата на 600-те палестински заложници, които трябваше да бъдат освободени миналата събота и които бяха върнати в лагерите за мъчения в Израел, точно когато можеха да се почувстват свободни.
Но във всеки случай заложниците на Израел са с нисък приоритет за Нетаняху от самото начало.
Ако Израел наистина бе толкова загрижен за тях, нямаше да извършва килимни бомбардировки в Газа продължение на 15 месеца.
Вместо това щеше да се възползва от възможността за прекратяване на огъня и размяна на затворници не миналия месец – както беше принуден да направи под силния натиск на бъдещия президент на САЩ Доналд Тръмп – а през май миналата година, когато беше предложена сделка при абсолютно същите условия.
Ако Израел се грижеше толкова много за пленниците, нямаше да използва доставените от САЩ еднотонни бомби, които не само унищожиха безразборно огромни части от Газа, но и напълниха с токсични газове тунелите, в които бяха държани много от израелците.
Ако Израел се грижеше толкова много за пленниците, нямаше да създаде необявени „зони за убиване“ в Газа, където израелските войници стреляха по всичко, което се движи.
Трима избягали израелски заложника, развяващи бели знамена, бяха убити от израелски войници точно при такива обстоятелства през декември 2023 г.
Израел прави каквото си иска
Израелските пленници са полезни за Нетаняху и неговите подли апологети само дотолкова, доколкото помагат да се поддържа разказ, който оправдава геноцида.
Притиснат от Тръмп, израелският министър-председател е изчислил, че връщането на поне част от тях е цената, която трябва да плати – за да успокои новия президент на САЩ и голяма част от собствената си общественост – преди да може да възобнови масовите убийства на деца в Газа.
Той многократно давал да се разбере, е че няма намерение да премине към постоянно прекратяване на огъня след първия етап – основната размяна на затворници.
За Нетаняху значението на израелските пленници е единствено в това, че му осигуряват път обратно към геноцида.
От друга страна, „Хамас“ има всички основания да се възползва от малката възможност, предоставена от освобождаването на пленниците, за да внуши, че не е фундаменталисткото страшилище, описвано в създадената от Израел и наложена от Запада догма.
Хмас се надява, че внимателно организираните церемонии ще покажат доколко организацията все още управлява Газа, въпреки разрушителното безчинство на Израел.
Хамас има и причина да поддържа разумни отношения с израелските пленници – не на последно място, за да смекчи имиджа си пред чуждестранните публики и да затрудни Нетаняху да се върне към геноцида.
Израел, разбира се, няма такъв реципрочен стимул. Като далеч по-силна страна, която дори преди 7 октомври 2023 г. държеше цялото население на Газа като заложник чрез 17-годишна обсада на анклава, той може да прави каквото си иска, сигурен, че твърденията му никога няма да бъдат подложени на подобаваща проверка от страна на западните медии.
Освободените палестински затворници, които свидетелстват за своите изтезания, сексуални посегателства и изнасилвания – потвърдени от международни наблюдатели на правата на човека – са просто игнорирани.
„Стокхолмски синдром“
Въпреки че шансовете са в полза на Израел, разликата в реалностите е толкова голяма, че Израел все пак губи пропагандната война. Ето защо Нетаняху няма интерес да продължи размяната на затворници и ден повече, отколкото е необходимо.
Проблемът е, че освободените от Хамас пленници в повечето случаи не помагат на каузата му. Те я възпрепятстват.
Израелските апологети на геноцида изпитаха кратко облекчение – шумно отразено от западните медии – че една група израелски заложници, освободени по-рано този месец, изглеждаше почти толкова бледа и изтощена, колкото стотиците палестински заложници, освободени от Израел.
Отвсякъде се бълваше възмущение от състоянието на тази малка група израелци, докато към още по-окаяното състояние на освободените палестинци имаше пълно безразличие.
В повечето случаи обаче освободените израелци изглеждат сравнително здрави, особено като се има предвид, че Израел не допуска храна и вода в Газа в продължение на 15 месеца и че повечето от пленниците е трябвало да бъдат държани дълбоко под земята, за да бъдат предпазени от израелските бомбардировки, които изравниха със земята почти цяла Газа.
За Израел обаче е още по-притеснително, че пленниците изглеждат спокойни около похитителите си.
Поддръжниците на Израел отхвърлят тези сцени като инсценировки за камерите или твърдят, че пленниците страдат от тежък „стокхолмски синдром“ – психологическо състояние, при което се твърди, че заложниците се идентифицират с похитителите си.
Въпреки че това е възможно, трудно е да не се замислим защо не сме виждали палестински пленници, които да гледат или да говорят с подобна обич за своите израелски надзиратели.
Времето изтича
По какъвто и да е начин западната общественост да преценява доказателствата, които има пред очите си, те не предлагат почти никакви аргументи в полза на Израел.
Тези сцени между Хамас и пленниците е трудно да се съгласуват с все още доминиращия и лишен от доказателства разказ, представян от Израел и преработван от западните институции, че Хамас са варвари, които обезглавяват бебета и извършват масови изнасилвания.
С превръщането на Хамас в чудовища Израел цели да обезличи цялото население на Газа, за да оправдае геноцидните си престъпления.
Сцените, в които пленниците демонстрират човешка връзка със своите похитители от Хамас, правят тази идея по-трудна за поддържане.
Ако „Хамас“ може да не е чак толкова зъл, колкото западната общественост е убедена – ако поведението на неговите членове може да е не по-лошо или дори да е по-добро от това на израелските войници и затворнически надзиратели – какво казва това за надеждността на отразяването в западните медии на предходните 15 месеца на геноцид?
И още по-важно, какво говори за нашето собствено западно варварство фактът, че избраните от нас лидери така безгрижно приеха убийството на десетки хиляди, а може би и стотици хиляди палестински цивилни в Газа като предполагаемо отмъщение за нападението на Хамас през 2023 г.?
Какво да мислим за претенциите на Израел за морално предимство, когато неговите лидери изрично заявиха геноцидните си намерения спрямо децата в Газа, казвайки ни, че цялото население е замесено в нападението на Хамас и следователно е легитимна мишена?
Какво морално превъзходство може да има Израел, когато дори по време на предполагаемото прекратяване на огъня е нарушил условията на споразумението повече от 250 пъти и е отказал действително да прекрати огъня?
Какво морално превъзходство демонстрира Израел, когато пуска листовки над Газа, както направи миналата седмица, в които отново заявява намерението си за геноцид, ако палестинците там не се подчинят на плана на Тръмп за етническо прочистване на цялото население?
В листовката, издадена от „Израелската агенция за сигурност“, се предупреждава: „Никой няма да ви съчувства и никой няма да пита за вас… Времето изтича – играта е почти приключила.“
В края на текста палестинците са призовани да сътрудничат: „Който иска да се спаси, преди да е станало твърде късно, ние сме тук и ще останем до края на времето.“
Расистка логика
По подобен начин Израел се опитва да се възползва от силните емоции във връзка със смъртта в Газа на семейство Бибас – израелска майка и двете ѝ малки деца, взети за заложници на 7 октомври – като провежда мащабна кампания за дезинформация.
След като телата им бяха върнати, Израел веднага заяви, че те са били убити от похитителите си – в техния случай не от Хамас, а от криминална банда, известна като „Господари на пустинята“, която заловила семейството, след като успяла да се измъкне от Газа през октомври 2023 г.
Да приемем за момент, че историята на Израел за „хладнокръвното“ убийство на семейството е вярна от фактическа гледна точка.
Докато за израелците може да е разбираемо – макар и да е чудовищен национализъм – да се интересуват повече от тези три смъртни случая, отколкото от избиването и осакатяването от израелската армия на десетки хиляди палестински деца в Газа, защо западните политици и медии приемат същата расистка логика?
Защо смъртта на трима невинни израелци е толкова по-съшествена, толкова по-значима за новините, толкова по-болезнена от смъртта на десетки хиляди невинни палестинци?
Но всъщност има много сериозни основания да се смята, че Израел отново лъже и че това е просто подновяване на измислицата за „обезглавените бебета“, която първоначално подклаждаше геноцидните настроения.
Семейство Бибас е убито по последни данни от израелски бомбен килим през ноември 2023 г., в началото на израелския геноцид.
Скоро след смъртта им Хамас предлага да върне телата им – заедно с все още живия баща. Съвсем цинично, както посочва палестинският анализатор Мухаммад Шехада, Израел отхвърли предложението, за да може „умишлено да се преструва, че те са все още живи, и да се възползва от разказа за палестинските „чудовища“, които държат бебе за заложник“.
Сега страданията на семейство Бибас се използват от Израел и неговите поддръжници, подпомагани от медиите, за да подкрепят завръщането към хладнокръвното убийство на палестински бебета.
Вероятно семейство Бибас, както и хиляди палестински семейства, са били разкъсани от бомбите, доставени от САЩ. Това би могло да обясни първоначалното объркване на частите на тялото, в резултат на което в Израел е върната палестинска жена, а не майката Шири Бибас, преди Хамас да успее да поправи грешката.
В знак на това колко малко доверие имат израелските официални лица по този въпрос, оцелелите членове на семейство Бибас забраниха на правителствените министри да присъстват на погребенията.
Лавина от оплаквания
Съучастието на западните медии в тези твърде очевидни манипулации отново се прояви с пълна сила.
Разследване на „Declassified UK“ от миналата седмица установи, че служители на BBC, Sky News, ITN, Guardian и Times са свидетелствали, че израелската пропаганда е „властвала“ в техните медии.
Недоволните служители на Guardian са съставили таблица с „множество примери“ за това как вестникът „разпространява безспорна израелска пропаганда… или третира явно неверни изявления на израелски говорители като достоверни“.
Журналист от Sky заяви, че каналът е наложил цял набор от неписани правила, които се отнасят изключително до отразяването на Израел: „Това е непрекъсната битка за отразяване на истината.“ Всеки път, когато палестинците се разглеждат хуманно или израелските говорители биват поставяни на проверка, каналът се сблъсква с „лавина от телефонни обаждания и жалби“.
Заплахите за отнемане на достъпа на Sky до високопоставени израелски служители или за забрана на кореспондентите на канала да напускат региона имат желания ефект, като оказват влияние върху „това, което се казва и не се казва в ефир“.
Служителите на Би Би Си за пореден път говорят за култура в държавната телевизия, при която палестинците са редовно обезличавани, в ярък контраст с отношението към израелците.
Един от нейните журналисти отбелязва, че „използването на думата „геноцид“ на практика е забранено и всеки сътрудник, който използва тази дума, бива незабавно изключен“.
Това е контекстът за разбиране на решението на Би Би Си от уикенда да премахне документален филм за Газа, който за кратко беше достъпен в услугата за стрийминг iplayer.
„Газа: как да оцелеем във военна зона“, в голяма степен детски поглед към разрушаването на Газа, е първият опит на държавната телевизия да представи палестинците по подходящ начин – цели 16 месеца след като Израел започна своя „вероятен“ геноцид.
Страхливи медии
Произраелските групи, които на всяка крачка рационализират избиването на децата в Газа, неминуемо щяха да излязат на протест. А Би Би Си, също толкова предвидимо, щеше да се огъне при най-малкия натиск.
Но дори и по ниските стандарти на медийното малодушие спрямо естаблишмънта, това е ново дъно.
Произраелски лобисти обвиниха Би Би Си, че подкрепя тероризма и разпространява дезинформация, тъй като главният разказвач на филма, 14-годишният Абдула, е син на заместник-министър от правителството на Хамас.
Айман ал-Язури е наречен „лидер на терористи“ в официална жалба до Би Би Си, написана от 45 еврейски журналисти и ръководители на медии.
Възраженията на лобито обаче са истинската дезинформация – в зависимост от основната предпоставка на вдъхновеното от Израел драконовско законодателство на Обединеното кралство, което свързва всяка връзка с Хамас, правителството на Газа, с тероризъм.
Израел е пленил стотици медицински служители в Газа и след това ги е измъчвал именно с мотива, че са свързани с тероризма, тъй като работят в обществени болници под надзора на администрацията на Хамас.
По подобен начин ал-Язури, който е защитил докторат по химия на околната среда в университет в Обединеното кралство и след това е работил в министерството на образованието на Обединените арабски емирства, помагайки му да разработи учебната програма по природни науки, е бил нает след завръщането си в Газа в министерствата на образованието и на земеделието. Това се дължи на неговите специализирани умения, а не на факта, че е член на Хамас.
Синът му Абдула, който е учил в единственото англоезично училище в Газа, вероятно е бил избран по някаква по-зловеща причина от тази, че е бил едно от малкото деца в Газа, които са можели свободно да разказват пред аудиторията на Би Би Си на родния им език.
Във всеки случай разказът на Абдула е напълно незабележителен: той просто представя героите, които се борят с хуманитарна катастрофа, предизвикана от Израел, която зрителите могат да видят сами на екрана.
Извънреден натиск
Децата, чиито истории са разказани – и вече са изтрити – са избрани по ясно изразени журналистически причини: защото правят забележителни неща под изключителен натиск – от това да станат популярни готвачи в „Титок“ въпреки наложената от Израел хранителна блокада до това да работят като доброволци в болница, за да пренасят осакатените при израелски нападения от линейките до чакащите лекари.
Отвъд това, документалният филм е изцяло произраелски: Хамас е представян като обвиняван от страдащо население повече от Израел; това, което най-висшият съд в света подозира, че е геноц, е описано просто като „война“; а израелците, пленени от Хамас, дори войниците, са наричани „заложници“.
Документалният филм представлява опасност за Израел не заради своята политика, а заради хуманното отношение към децата в Газа, които са били избити в такъв огромен брой.
Това, от което се страхуват произраелските лобистки групи – с изключение на финалния сегмент, в който екип на линейка е нападнат от израелски хеликоптери „Апачи“ – е всеки портрет на палестинците, който противоречи на израелската пропаганда: че всеки човек в Газа, дори децата, са терористи, които са докарали смърт и разрушение върху собствените си глави.
Това е аргумент, който би трябвало да се харесва само на психопатите. И все пак нашите медии го приемат безрезервно, както и правителството на британския министър-председател Киър Стармър.
И това е аргумент, оправдаващ геноцида. Това е нещо, което западните лидери и медии трябва да работят усилено, за да предотвратят. Вместо това те помагат за създаването на пропаганден разказ, който прави възобновяването на геноцида почти неизбежно.
*Джонатан Кук е автор на три книги, посветени на израелско-палестинския конфликт, и носител на специалната награда за журналистика „Марта Гелхорн“. Уебсайтът и блогът му се намират на адрес www.jonathan-cook.net.
About The Author
