Традиционният антифашистки протест „Без нацисти по улиците“, който всяка година преминава из София в отговор на провокацията с неонацисткия Луковмарш, и на този 22 февруари огласи столичния център със скандирания срещу фашизма.
Наред с познатите транспаранти и плакати с надписа „Фашизмът не е мнение, а престъпление” и „София не е фашистки град“, тази година имаше и по-иновативни, като „Международна секс-стачка срещу фашизма“ или „Мацки, ако са фашисти, не им пускайте“.
Уви, не е изненада, че и този път плахият опит на софийското кметство да забрани обявения за тази вечер Луковмарш в памет на ръководилия профашистката организация Съюз на българските национални легиони ген. Христо Луков, бе отменен от съда. Така че Луковмарш отново ще оскверни столичните улици тази вечер със зловещо факелно шествие.
С мотива да не се засекат двете прояви и да се предотвратят рискове за сигурността, властите наложиха началният час, сборният пункт и маршрутът на шествието „Без нацисти по улиците” да бъдат променени.
Междувременно стана ясно, че и партия „Възраждане“ провежда днес в центъра на София свой протест против присъединяването на България към еврозоната. Така че из улиците на града имаше масирано полицейско присъствие.
Участниците в антифашисткото шествие се събраха преди обед в градинката край паметника на Св. Климент Охридски – между историческата сграда на Народното събрание и сградата на Софийския университет. От там то премина по разрешения му маршрут – през подлеза пред СУ, по тролейбусната лента на бул. „Васил Левски“ (без да се спира движението) и тротоара, през подлеза пред Спортната палата, до паметника на Патриарх Евтимий, по трамвайната линия на ул. „Граф Игнатиев” (при спряно движение на трамваите), до площад „Славейков“, по улица „Раковски“, покрай Представителството на Европейската комисия за България, по бул. „Патриарх Евтимий“, до пилоните край НДК, където завърши.
По целия маршрут звучаха антифашистки скандирания. Нямаше никакви застрашаващи обществения ред инциденти.
Вече по-късно пред Представителството на Европейската комисия на улица „Раковски“ са отишли да протестират и участници в проявата на „Възраждане“, които са хвърляли червена боя по сградата – за това почти веднага извести БТА, както и други медии.
Мейнстрийм медиите отново сякаш се „разсейват“ за отразяването на антифашисткото шествие „Без нацисти по улиците“.
По маршрута си то направи няколко спирки за кратки митинги, в които различни участници обърнаха внимание на важни проблеми. Най-вече – на антифашистката нетърпимост към възхвалата на пронацисткия ген. Луков, към марша в негова памет, към всякакви фашистки прояви. Също така бяха отправени призиви за солидарност с жертвите на войните в Газа и Украйна, със съдбата на палестинците и на кюрдите, с всички дискриминирани малцинства, с пострадалите от насилие, с получилия отказ за бежански статут в България на саудитския дисидент Абдулрахман Ал-Халиди и др.
Редно е да се отбележи, че въпреки внушителния полицейски шпалир по протежение на шествието, сигурността на участниците му всъщност бе поставена в риск от самия нареден от властите маршрут. Той премина през два подлеза, което противоречи на всякакви норми за сигурност при такъв тип масовия прояви. Ще има ли какво да каже по въпроса вътрешният министър Даниел Митов?
Припомняме какво написаха организаторите на шествието от „Антифа-България“, анонсирайки предварително събитието във Фейсбук:
„Без нацисти по улиците ни – 2025
Приятели и съмишленици, през 2025 г. отново ще си върнем улиците на София на шествието „Без нацисти по улиците ни!”, в отговор на неонацисткия Луковмарш и не само.
За пореден път зле прикрити неонацистки и ултранационалистически групи се готвят за ежегодната ексхумация на своя про-хитлеристки кумир. В опитите си да залъжат общественото мнение, те отново ще сложат хрисимата си маска на „патриоти” и ще се опитат да трупат легитимност, докато шестват по улиците във вдъхновените си от щурмовите отряди на NSDAP униформи. Въпреки многогодишните опити, им става все по-трудно да прикрият своята истинска идеология и ние отново ще сме там, за да ги разобличим и да покажем, че нямат място по улиците на София.
Докато не особено успешният опит да се реабилитира образът на генерал Луков е поводът да излезем на улицата, причините са много повече. Тоталитарната идеология зад Луковмарш, базирана на краен национализъм, ксенофобия, расизъм, ултра консервативни разбирания за семейството, пола и сексуалната идентичност, си проправя път във всички слоеве на обществото като част от един по-мащабен процес, случващ се на местно и глобално ниво.
Изпратихме една година, в която зачестиха уличните нападения и насилието от страна на привърженици на неонацистки и ултранационалистически групи. Със спортни клубове, лекции и събития в училища и последващо въвеждане в разнообразни схеми за далавери (свързани с физическо насилие, псевдогражданска мобилизация, продажба на наркотици), момчета в юношеска възраст от години са привличани от подобни организации. В желанието си да се докажат пред своите тартори, именно тези деца са готови на всякакви насилнически „геройства” – побои, вандализъм, сплашване. В едно общество, буксуващо от десетилетия в калта на икономическа и социална криза, деца и юноши се превръщат в лесна плячка на пропагандата на омразата, предлагаща им някакво чувство за идентичност и общност. Липсата на перспектива се заменя с чувството за сила, което се придобива чрез насилие – винаги над по-слабите, членове на маргинализирани групи, в някой тъмен ъгъл, където „храбростта” да риташ беззащитен човек на земята, ще остане ненаказана. Именно затова излизаме на улицата в солидарност с всички обекти на подобно насилие, но и защото не е нормално идеологията на омразата да бъде проповядвана на улицата, в училище или да бъде скривана зад маската на патриотични или спортни събития.
Все пак виновните за подобни изстъпления далеч не са само маргинални групи като организаторите на Луковмарш и подобните им. Те са следствие, не първопричина. Измина още една година, в която политическите партии затънаха още повече в опитите си да съберат повече гласове на поредните избори с популизъм и фалшиви истерии. Истанбулската конвенция, мигрантите, ромите или някой друг мним враг на народа, обикновено прикрива поредния корупционен скандал или се превръща в евтин начин за привличане на внимание, докато политиците са видимо неспособни да решат истинските проблеми на хората и да осигурят достоен живот за същия този народ, когото уж защитават. Излизаме на улицата, за да покажем, че не сме съгласни да бъдем лъгани и манипулирани от професионални политически шарлатани, паразитиращи на наш гръб.
Политическото насилие не е само вербално – за да постигнем „признанието” да бъдем приети в Шенген, българската държава влезе послушно в ролята на разпенено куче-пазач на европейската граница и изписва срамни страници в историята ни. Граничните райони, особено около границата с Турция, се превърнаха в масов гроб на мигранти – бити, отблъсквани незаконно, оставени да загинат в студа. Старанието на родната гранична полиция и европейските ѝ наставници от ФРОНТЕКС препълни бургаската морга с анонимни тела, а настанените в т.нар. центрове за задържане са подлагани на унижения и тормоз, така че сами да поискат депортация. Категоричната античовешка позиция на държавата разпореди полицейски произвол да се наложи и над солидарните с мигрантите, предлагащи първа помощ и базова подкрепа на изпадналите в беда по границата.
Излизаме на улицата, защото отвъд Луковмарш и блатото на българската реалност, изпратихме една година, в която виждаме все по-ясно какво се случва, когато тоталитарна и ултранационалистическа идеология се окаже с власт в ръцете. Поредната година на жестоката инвазия в Украйна, геноцидът в Газа и политическите преследвания на кюрдите в Турция, Ирак и Сирия от страна на режима на Ердоган са само някои от ярките примери. Възходът на крайнодесни популисти в Европа и света обещава бъдеще на варваризъм и жестокост, които трябваше да сме оставили в ХХ век.
Отказваме да сме безразлични! Както винаги – солидарността между хората е нашето най-силно оръжие срещу омразата, потисничеството и властта!“
About The Author
