Посещението на израелския министър-председател Бенямин Нетаняху в Белия дом тази седмица свали маската на 16-месечното замазване на очите от страна на западните лидери и на цялата западна медийна върхушка.
Президентът на Съединените щати Доналд Тръмп най-накрая свали подържаната от Вапингтон захаросаната фасада за геноцидното унищожаване на Газа от страна на Израел.
Той на практика ни каза, че това винаги е било клане, произведено в САЩ. По думите му сега Вашингтон ще „поеме“ Газа и ще бъде този, който ще я развива.
А целта на клането винаги е била етническо прочистване.
Палестинците, каза той, ще бъдат „заселени“ на място, където „няма всеки ден да се притесняват, че ше умрат“ – т.е. ще бъдат убити от Израел с помощта на бомбите, доставяни от САЩ.
Междувременно Газа щяла да се превърне в „Ривиерата на Близкия изток“, а „хората по света“ – той има предвид богатите бели хора като него – щели да живеят в луксозни имоти на брега на морето вместо тях.
Ако САЩ „притежават“ Газа, както настоява Тръмп, те ще притежават и териториалните води на Газа, където по случайност се намират огромни количества неизползван газ, с които новият „собственик“ на анклава може да се обогати. Разбира се, на палестинците никога не е било разрешено да разработват своите газови находища.
Възможно е Тръмп дори да е изпуснал по невнимание истинския брой на жертвите, причинени от израелското безчинство. Той спомена, че „всички те – има 1,7 милиона или може би 1,8 милиона души“ ще бъдат принудени да напуснат Газа.
Броят на населението преди 7 октомври 2023 г. е бил между 2,2 и 2,3 милиона души. Къде са останалите половин милион палестинци? Под развалините? В немаркирани гробове? Изядени от диви кучета? Изпарени от еднотонни американски бомби?
Необуздано разрушение
Тръмп представи плана си за етническо прочистване така, сякаш има на сърце най-добрите интереси на палестинците. Сякаш ги спасяваше от зона на природни бедствие, а не от геноциден съсед, когото смята за най-близкия съюзник на Вашингтон.
Коментарите му бяха посрещнати с шок и ужас в западните и арабските столици. Всички се разграничават от явната му подкрепа за етническото прочистване на населението на Газа.
Но това са същите лидери, които мълчаха през 15-те месеца, в които Израел изравняваше със земята домовете, болниците, училищата, университетите, библиотеките, правителствените сгради, джамиите, църквите и пекарните в Газа.
Те говориха за правото на Израел да се „защитава“, въпреки че Израел нанесе толкова големи щети, че ООН предупреди, че възстановяването на територията ще отнеме до 80 години – това са четири поколения.
Какво ли са си мислили, че ще се случи в края на необузданото разрушение, което са въоръжили и подкрепили непълно? Дали са си представяли, че хората в Газа ще могат да оцелеят години наред без домове, болници, училища, водоснабдителни системи или електричество?
Те знаеха, че това ще е резултатът: бедстващите палестинци или ще рискуват да умрат в руините, или ще бъдат принудени да се изселят.
А западните политици не само позволиха това да се случи, но и ни казаха, че е „пропорционално“, че е необходимо.Те заклеймяваха всеки, който изразяваше несъгласие, всеки, който призоваваше за прекратяване на огъня, всеки, който излизаше на протестно шествие, като антисемит и мразещ евреите.
В САЩ и на други места студентите, много от които евреи, организираха масови протести в кампусите си. В отговор университетските администрации изпращаха полиция за борба с безредиците, която ги пребиваше. След това университетите изключиха студентите организатори и им отнеха дипломите.
И въпреки това западните политици и медии смятат, че сега е моментът да изразят шока си от изявленията на Тръмп?
Убийствата продължават
Ужасяващата, жестока честност на Тръмп просто подчертава дълбочината на лъжата през предходните 16 месеца. В края на краищата, кой ли не разбра, че трифазното прекратяване на огъня в Газа, влязло в сила на 19 януари, също беше лъжа?
Това беше лъжа още преди мастилото да е изсъхнало върху страницата.
Това беше лъжа, защото официалното прекратяване на огъня имаше за цел не само да създаде пауза в кръвопролитията. Предполагаше се също, че то ще позволи намаляване на щетите за цивилното население, ще сложи край на военните действия и ще доведе до възстановяване на Газа.
Нищо от това няма да се случи – поне не и за палестинците, както Тръмп ясно заяви.
Въпреки твърденията си, Израел очевидно не е прекратил обстрела на Газа с боеприпаси. Продължава да убива и осакатява палестинци, включително деца, въпреки че килимните бомбардировки засега са прекратени.
В медийното отразяване тези смъртни случаи и наранявания никога не се наричат с истинските им имена – нарушения на прекратяването на огъня. Израелските снайперисти може би вече не стрелят в главите на палестински деца, както се случваше редовно в продължение на 15 месеца. Но млади хора продължават да умират.
Без домове, без достъп до нормално функциониращи болници и с ограничен достъп до храна и вода, децата в Газа загиват – предимно извън полезрението, предимно без да бъдат преброени – от студ, от болести, от глад.
Дори Стив Уиткоф, пратеникът на Тръмп за Близкия изток, казва, че възстановяването на Газа вероятно ще отнеме 10-15 години.
Но хората в Газа не разполагат с толкова много време.
Този месец Израел въведе забрана за дейността на агенцията за помощ на ООН – Unrwa – във всички палестински територии, които окупира незаконно.
Unrwa е единствената агенция, която е в състояние да облекчи най-лошите последици от ада, който Израел е създал в Газа. Без нея процесът на възстановяване ще бъде допълнително затруднен и още повече хора от Газа ще умрат в очакване на помощ.
Затворени очи
В действителност обаче Нетаняху няма намерение да поддържа „прекратяването на огъня“ след първия етап – размяната на заложници. След това той практически е обещал да поднови клането.
Когато Израел реши да се „върне“ в Газа, администрацията на Тръмп няма да наложи никаква наказания и ограничения за това, както не го направи и предишната администрация на Байдън.
Дори сега, когато Израел нарушава прекратяването на огъня, стреляйки по цивилни автомобили, тъй като жителите не знаят за ограниченията на движението им, наложени от Израел, западните политици и медии си затварят очите.
И когато Израел най-накрая скъса споразумението, а той ще го направи, Западът ще поглася на Израел и ще обвини Хамас, че те са нарушили споразумението.
Прекратяването на огъня също е лъжа, защото, след като превърна Газа в необитаем лагер на смъртта, Израел прехвърли основния си геноциден фокус върху окупирания Западен бряг, където постепенно въвежда същите тактики, прилагани в продължение на 15 месеца в малкия крайбрежен анклав.
През уикенда Израел взриви голяма част от бежанския лагер Дженин, превръщайки го в развалини, както вече е направил с по-голямата част от Газа и с части от Южен Ливан.
Обърнете внимание, че сега Израел се насочва към Западния бряг, въпреки че той не се управлява от Хамас, а от Махмуд Абас, палестинския лидер, който нарича „свещено“ сътрудничеството на своите сили за сигурност с Израел в потушаването на всяка съпротива срещу незаконната окупация.
Обърнете внимание и на това, че Западният бряг няма нищо общо с нападението на Хамас на 7 октомври 2023 г. Но нищо от това не бива да ни изненадва. Това винаги са били само претексти за клането в Газа.
На свой ред, лъжата за прекратяване на огъня се намира върху планина от предишни лъжи: от обезглавяването на бебета от Хамас до провеждането на кампания за системни изнасилвания, за които има точно нула доказателства.
И вдъхва живот на нова порция лъжи, като например внушението на Байдън от миналия месец, че прекратяването на огъня ще позволи на хората от Газа „да се върнат в своите квартали“. Само че тези квартали вече ги няма. Те не съществуват, защото администрацията на Байдън изпрати боеприпаси на стойност милиарди долари, за да изравни Газа със земята.
Може да се запитаме защо администрацията на Тръмп се стреми да изпрати допълнителни боеприпаси на стойност 1 млрд. долара на Израел, ако не за да може да продължи унищожението и клането?
Непоклатимо безсрамие
Прекратяването на огъня е лъжа, защото всичко през последните 16 месеца беше лъжа. Това е последната лъжа във верига от лъжи, всяка от които има за цел да подкрепи другите лъжи, за да създаде лъжлив всеобхватен разказ: гигантската лъжа.
Гигантската лъжа разказва за десетилетен „конфликт“ с палестинците, за „войната за оцеляване“ на Израел в региона. Гигантската лъжа замъглява това, което всъщност е заложено на карта: последният заселническо-колониален проект на Запада за изкореняване на местен народ, в този случай в стратегически важния и богат на петрол Близък изток.
Според тази гигантска лъжа „Хамас“ „започва война“ на 7 октомври 2023 г., когато разбива оградите на концентрационния лагер, в който палестинците в Газа живеят от поне 16 години, лишени от най-необходимото за живот от своите израелски потисници.
Според тази гигантска лъжа Хамас са терористите, а не Израел, който незаконно окупира, заселва и обсажда родината на палестинците от три четвърти век насам. Според тази гигантска лъжа избиването от Израел на десетки хиляди мъже, жени и деца и осакатяването на многократно по-голям брой са били необходими за „елиминирането на Хамас“, а не са доказателство за геноцидните намерения на Израел, както заключиха всички големи организации за правата на човека.
Дори Антъни Блинкен, държавният секретар на Байдън, призна – разбира се, едва когато се оттегляше от поста си – че продължителната серия от убийства на Израел е била изцяло саморазрушителна.„Ние смятаме, че Хамас е набрал почти толкова нови бойци, колкото е загубил“, каза той.„Това е рецепта за устойчиво въстание и непрекъсната война.“
Тази седмица официалните лица в Газа използваха затишието на израелските атаки, за да направят нова оценка на броя на жертвите.След като добавиха имената на изчезналите, които се смятат за мъртви под океана от отломки, те го увеличиха на близо 62 000 души. Много други смъртни случаи несъмнено все още не са идентифицирани.
В гигантската лъжа решението на Международния съд отпреди повече от година, че има „правдоподобни“ основания да се смята, че Израел извършва геноцид, беше изтрито от вниманието на западните политици и медии.
Не само това, но и Западът побърза да снабди Израел с бомбите, необходими за извършването на същите тези кланета, заради които Израел е съден за геноцид в Международният съд.
В тази гигантска лъжа британският министър-председател Киър Стармър представи подлагането на глад на населението на Газа от страна на Израел като законно – като „самозащита“.
Междувременно журналисти и други политици избягват да споменават коментарите на Стармър, за да му спестят срама, дори след като Международният наказателен съд (МНС) обвини Нетаняху и неговия министър на отбраната Йоав Галант в престъпления срещу човечеството за същата тази политика на принудителен глад.
Наведени медии
Според тази гигантска лъжа Хамас държи заложници, докато хилядите палестинци, отвлечени от Израел, за да бъдат използвани като разменна монета – включително стотици лекари, хуманитарни работници и деца – са „затворници“, законно „арестувани“ като заподозрени в тероризъм.
Според същата гигантска лъжа израелското правителство трябваше да унищожи Газа, за да върне заложниците у дома, въпреки че през последните дни преди влизането в сила на прекратяването на огъня засилваше бомбардировките над анклава, явно безразлично дали ще убие и заложниците.
В тази гигантска лъжа израелското изравняване на Газа със земята, блокадата на помощите и гладът на 2,3 милиона души са някак оправдани и „пропорционални“, вместо очевидното – че целят да направят анклава необитаем, с цел да принудят палестинците да го напуснат и да се преместят в съседната египетска територия Синай или в други части на арабския свят.
Лъжата за „примирието“ е напълно съвместима с тази гигантска лъжа.
Гигантската лъжа, която твърди, че Байдън е „работил неуморно“ за прекратяване на огъня, което е можел да постигне дни след 7 октомври 2023 г. с едно обаждане до Нетаняху. „Трудно извоюваното“ прекратяване на огъня, което беше налично в абсолютно същия формат през май миналата година, но трябваше да бъде отложено, защото Израел се нуждаеше от повече време, за да осъществи своя геноцид.
Гигантската лъжа, която възхвалява Байдън и Тръмп, че са постигнали дипломатически успех с прекратяването на огъня, при положение, че повече от година милиони протестиращи на Запад бяха оплювани, бити от полицията и арестувани като антисемити, защото искаха точно това.
Огромната лъжа, която десетилетия наред представя Вашингтон като „честен посредник“, докато той е най-големият доставчик на оръжие за Израел, неговият най-яростен апологет и най-ужасяващ съучастник.
Голямата лъжа, заради която се наложи двама репортери да бъдат изведени масила от прощалната пресконференция на Блинкен миналия месец. Всеки от тях се опита да ни напомни, че император Байдън през цялото време е бил гол.
За всички, които се чудят защо медиите бяха толкова бездейни през последните 15 месеца, като в случая с Газа не успяха да изразят нито една от страстите и възмущението, които с такава лекота подбуждаха по време на руската инвазия в Украйна, ето отговора.
Останалите журналисти свеждаха глави или гледаха настрани, страхувайки се, че могат да загубят достъпа си, ако бъдат опетнени от връзки с тези нарушители на правилата. В кралския двор трябваше да се спазва благоприличие, дори в разгара на геноцид.
Гигантската лъжа трябваше да бъде защитена на всяка цена.
Продавач на змийско масло
Каквото и да твърдят западните политици и медиите, прекратяването на огъня не е сложило край на нищо. То предлага само кратка почивка на палестинския народ от най-непосредствените му болки и страдания.
Не бива да позволяваме това да подсилва разказа на гигантската лъжа. Точно това се опита да направи Киър Стармър, министър-председателят на Великобритания и най-мазният от продавачите на змийско масло.
В изявление относно перспективата за прекратяване на огъня миналия месец Стармър изказа предположение, че то ще позволи на населението на Газа да постигне това, което той нарече „по-добро бъдеще“, включително създаването на „суверенна и жизнеспособна палестинска държава“.
Наистина ли?
Никой не иска да обмисли какво би означавал най-добрият сценарий за Газа – твърдението на Стармър се основава на напълно фантастичната представа, че Израел действително иска постоянно прекратяване на огъня.
Реалността е, че това ще ни върне в 6 октомври 2023 г., когато Израел беше блокирал Газа и държеше 2,3 милиона души за заложници. Отказваше им вноса на основни продукти, като ги държеше на оскъдна диета.
Израел отказваше на болните достъп до животоспасяващо лечение, което те можеха да получат само в чужбина. Израел съсипваше икономиката, като отказваше на предприятията експортен пазар. На жителите на Газа се разрешаваше да имат достъп до електричество само няколко часа на ден и те бяха наблюдавани 24 часа в денонощието чрез армия от безпилотни самолети.
В най-добрия случай Газа ще се върне към това – плюс всички разрушения, причинени от Израел оттогава насам: без домове, училища, университети, болници, пекарни, джамии, църкви, жилища; океани от отломки, които трябва да се прекосяват; разрушени водоснабдителни и канализационни системи; огромни части от населението, които се нуждаят от медицинско лечение за сериозни наранявания и болести; и близо 40 000 сираци, за които някой трябва да се грижи..
Това ли е „по-доброто бъдеще“, за което говореше Стармър?
Какви са шансовете Газа да получи дори и този най-добър сценарий от ада, след като Израел не губи време да разширява геноцидните си политики към Западния бряг?
Прекратяването на огъня е лъжа, защото всичко останало, което ни се казва, е лъжа: че Израел е нормална западна либерална демокрация, че Израел иска мир със съседите си, че израелската армия е най-моралната в света.
Израел не е просто стандартна заселническо-колониална държава – такава, която се стреми да изкорени местното население, чиито земи желае. Израел е най-скъпо въоръжената и най-задоволената заселническо-колониална държава в историята, която е пристрастена към подхода си на изгорена земя към региона, който обитава.
Истината е, че всичко, което са ни казвали за Израел, е лъжа. Нищо не може да бъде поправено, нищо не може да се излекува, докато лъжите не спрат.
*Джонатан Кук е автор на три книги, посветени на израелско-палестинския конфликт, и носител на специалната награда за журналистика „Марта Гелхорн“. Уебсайтът и блогът му се намират на адрес www.jonathan-cook.net.
About The Author
