Куба отбеляза националния си празник – 66 години от победата на революцията

На 1 януари се навършиха 66 години от победата на революцията в Куба през 1959 г. Датата е национален празник на страната.

По този повод президентът и първи секретар на ЦК на Кубинската комунистическа партия Мигел Диас-Канел отправи поздрав към кубинските граждани чрез публикация в социалната мрежа Х, цитирана и във в. „Гранма“. Той написа: „Скъпи сънародници! Безкрайно благодаря за вашия героизъм пред лицето на варварството на икономическата война, която се води срещу нас. Нека запомним годината, която свършва, не заради препятствията и недостатъците, които тя ни донесе. Нека я запомним, защото през нея побеждавахме всички заедно“.

Трябва да се припомни, че през 2024 г. Куба на няколко пъти беше връхлетяна от силни урагани, съпроводени и с материални щети. Освен това през октомври Куба преживя неколкократен, драматичен, пълен срив на мощностите на цялата Национална електрическа система (SEN), оставил страната изцяло без ток. Причината – голямата амортизация на SEN и невъзможността да се закупуват резервни части и модерни инсталации на международния пазар заради безмилостната, вече над 60-годишна блокада на САЩ срещу Куба. Тя бе отежнена и от допълнителните над 240 антикубински санкционни мерки, въведени от президента Доналд Тръмп по време на първия му мандат (2017-2021). Освен това той върна Куба в дискриминационния американски черен списък на държавите, подозирани, че спонсорират тероризма, макар предшественикът му Барак Обама да я бе извадил оттам през 2015 г., по време на краткото размразяване на отношенията Вашингтон-Хавана. Банките от световната финансова система отказват заеми и транзакции на страните от този списък, за да не си навлекат наказателни мерки от САЩ, а това блокира и целия внос-износ на въпросните държави.

Изпрвена пред тази убийствена за икономиката ѝ ситуация, Куба въпреки всичко успя да се справи с тежката авария на SEN, благодарение на самоотвержения и денонощен труд на своите специалисти и техници, така че Националната електрическа система все пак заработи отново. Същата всеотдайност и себеотрицание са ключът и към решаването на още много проблеми в живота на кубинците, предизвиквани от блокадата и от черния американски списък.

„Изключителна чест и вълнение е да знаеш, че си част от този народ, който не е бил предопределен за величие, но е спечелил величие с героизма и творческия си талант. Да живее Куба, свободна и суверенна по волята на своя народ!“, написа още Диас-Канел в посланието си в Х по повод националния празник.

Посланието му е придружено и от видео с кадри от ежедневието на кубинците, на чийто фон звучи изказването на президента при закриването на четвъртия редовен период от сесии на Националното събрание на народната власт в Двореца на конгресите на 20 декември 2024 г. Ето какво казва Диас-Канел:

„В днешна Куба няма нужда да ходите далеч, ако искате да намерите нашите героини и герои. Те са милиони и са на всяка крачка! Те съставляват тялото и душата на революцията, която се съпротивлява и се възражд непрестанно. Те са от всички цветове и възрасти. Не мислят за медали или признания, защото са отдадени на живота, ден след ден. Не мислят за поражения, а за победи. И ако някой ги попита какво ги мотивира, ще кажат, че са „на бойна нога“. Те водят битката, без да плачат, без да коленичат пред факта, че най-могъщата империя в историята хладнокръвно и перверзно е отказала на тяхната любима родина още преди повече от 60 години правото на благополучие.

Това са нашите герои и мъченици. Те са свещени, както казва Хосе Марти, защото служат на родината. Тук са всички – и онези, за които още не са написани книги, но които са отдали трудовите си ръце и интелекта си на обичната Куба. Те знаят, че трудът е източникът на всяко благо. Те не потъват в горчиви отрицания, само защото нещо не е било направено, както трябва, или въобще не е свършено. Те са погълнати от съзидателно търсене на решения. Те се изправят срещу трудностите на живота и разчистват проблемите един по един – така, както се разчиства пътят от бурени.

Тези действащи лица на героизма имат имена и фамилии. Това са нашите усмихнати деца. Това са скромните им учители, които носят светлина. Много от които правят чудеса в най-невероятни кътчета на географията.

Това са нашите работници, често изцапани с машинно масло, сажди или кал, но изпълнени със смелост, докато чистят кладенец или ремонтират термоелектрически бойлер, или вдигат кула с високо напрежение или стълб, съборен на земята от ураган. Това са нашите лекари, медицински сестри, учени, артисти и творци. Това са и мениджърите ни, които мечтаят за ред, чистота и нещата да работят добре. Това е семейството, което непременно ще изглади училищната риза на детето, на всяка цена, и винаги ще намери какво да сложи в тенджерите.

Това са нашите млади хора – тази свещена сила на страната.Те искат да бъдат полезни. Това са нашите неуморни кадри, тези, които на място трябва да взимат смели решения и да обединяват общата воля. Герои са всички, абсолютно всички, които не вярват в поражението! Те са непобедими герои!”

На същата дата, когато Диас-Канел произнася тези думи в Двореца на конгресите – на 20 декември 2024 г., следва и преминаването по хаванския крайбрежен булевард „Малекон“ на масово шествие от над 500 000 кубински граждани. Маршрутът е покрай посолството на САЩ, разположено на същия булевард. В първите редици крачат държавните, партийни, парламентарни и правителствени ръководители на Куба, начело с Мигел Диас-Канел и Раул Кастро.

Участват много известни личности на изкуството, спортисти, лекари, учители. Отправят общо послание към САЩ: „Не се молим, а изискваме, защото правото е на наша страна: отменете блокадата и махнете родината ни от черния списък на спонсорите на тероризма! Присъствието на Куба в него е напълно неоснователно и несправедливо! Това е жесток акт срещу кубинския народ, който трябва да бъде отменен незабавно!”

Преди началото на шествието от издигнатата на „Малекон“ Антиимпериалистическа трибуна реч произнася Мигел Диас-Канел. Той започва, порицавайки настоящото управление на САЩ, чийто мандат е в самия си край. То така и не направи нищо, за да се разграничи от  политиката на засилена блокада и икономическо задушаване на Куба, наследена от републиканската администрация, която през януари ще се завърне в Овалния кабинет.

Ето какво още казва Диас-Канел:
„С прилагането на 243 допълнителни санкционни мерки и със запазването на Куба в списъка на държавите, подкрепящи тероризма, Байдън стриктно и жестоко продължи да реализира политиката, приета от Тръмп при неговия първи мандат.

През последните седмици и дни множество личности от САЩ и други части на света настояват Байдън да използва правомощията си, поне за да извади от този фалшив списък името на нашата страна, която никога не трябваше да попада там.

Да се определя Куба като държава, която уж подкрепя тероризма, е най-малкото невярно и неморално, откъдето и да идва обвинението. Но е двойно по-неморално, когато обвинението идва от САЩ, където и в момента се обучават паравоенни групи, които организират, насърчават и финансират терористични действия срещу социални и икономически структури в Куба.
Тези групи са базирани в Южна Флорида и не крият подготовката си. Те го правят публично, на видно място и с протекцията на местните власти, дори в нарушение на местните закони и международните договори.

Така се действа от години, като САЩ подслоняват на територията си самоизобличили се пред целия континент терористи, като Луис Посада Карилес и Орландо Бош, интелектуални автори на отвратителното престъпление в Барбадос (има се предвид взривяването на кубински пътнически самолет след излитане от Барбадос на 6 октомври 1976 г., при което загиват всичките 73-ма души на борда – б. р.), които обаче си отидоха спокойно от този свят на територията на Съединените щати, без никога да платят за своите престъпления.

При подобни прецеденти, нито един американски управник не може да нарича Куба терористична държава.

Настоящото правителство на тази страна го знае много добре. Това призна и държавният секретар Антъни Блинкен през месец май 2024 г., когато заяви пред медиите, че няма никакво основание Куба да остане в този списък.

Те го признават, но не предприемат действия, защото американската политика към Куба бе превзета преди повече от шест десетилетия от мафиотите на сваления от революцията диктатор Батиста, установили се в Южна Флорида. Пред тях американските правителства винаги угодничат, вместо да действат последователно към нашата страна.

Оставането на Куба в този списък и засилването на политиката на блокадата са жестоки действия срещу кубинския народ, които трябва да бъдат незабавно прекратени!

Санкционирането и възпрепятстването на финансовите транзакции на нашата международна търговия лишава кубинския народ от храни, лекарства, горива, блага, продоволствие и стоки от първа необходимост.

Когато се възпрепятства нашият износ или се преследват и наказват взаимоотношенията с нашите компании, страната ни бива лишавана от жизненоважни валутни приходи за икономическо развитие и за финансиране на нашия проект за социална справедливост.

Когато се възпрепятства договарянето на услуги онлайн или се ограничава академичният и научен обмен, се нанася удар върху една нация, която се стреми да се развива и да върви напред благодарение на собствения си талант и усилия в един все по-взаимообвързан свят.

Когато на народа се отказва медицински кислород по време на пандемия, или дори се сплашват други държави и чуждестранни компании, които могат да помогнат, това е престъпно действие.
Това е ежедневието, в което Куба, нейният народ и нейното правителство се борят да се справят с трудностите.

Опитът на Съединените щати да накърнят достойнството на този народ чрез насилие, се разбива днес с това масово мобилизиране на хора и с шествието на борещия се народ, което показват колко висока остава честта на нашата родина!

Откакто отправихме призива за това шествие, злокобните пророци на антикубинската омраза крещяха истерично, че то ще бъде провал, призоваваха за бойкот и лъжеха за причините за свикването му.

Колко малко познават кубинския народ! Колко подценяват все още нашите патриотични и революционни убеждения!

Други говорители на правителството на САЩ и антикубинската мафия в Южна Флорида упорстваха да тровят мрежите с фалшивата идея, че това е антиамериканско шествие.

Ние не изпитваме ни най-малкото чувство на омраза или враждебност към народа на САЩ. Към благородните граждани на тази страна изпитваме само уважение и винаги сме готови да протегнем ръка за укрепване на връзките на братство между двата народа.

Това е същата ръка, която сме протягали към всички правителства на Съединените щати – от триумфа на Революцията до днес, винаги с цел за изграждане на сериозни, уважителни и равноправни отношения.

Но ако Съединените щати продължават да се стремят да нарушат нашия суверенитет, нашата независимост, нашия социализъм, те ще срещнат само непокорство и непримиримост!

Кубинската революция надживя всяка администрация, която се е опитала да ѝ се противопостави. И така ще бъде и занапред.

Това наистина ще бъде силно антиимпериалистическо шествие! Против северноамериканския империализъм и неговите претенции да се наложи в Куба със сила или с подмамване. Срещу това ще протестираме сега и завинаги!

Сега шествието тръгва, за да кажем всички заедно на правителството на Съединените щати: Оставете кубинския народ да живее в мир!

Долу външната намеса! Долу блокадата! Долу едностранните принудителни мерки срещу Куба! Долу оставянето на Куба в списъка на държави, подкрепящи тероризма! Долу геноцида срещу кубинския народ! Социализъм или смърт! Отечество или смърт! Ще победим!”

Може да се припомни, че още през септември 2024 г. френският журналист и социолог Игнасио Рамоне, дългогодишен директор на вестник „Монд Дипломатик“, изпрати специално отворено писмо до Байдън с призив да извади Куба от черния списък поне в последните месеци на мандата си. И обясни защо е абсурдно кубинското присъствие в тази листа. Но Байдън така нищо и не направи, независимо че писмото на Рамоне събра още хиляди подписи от цял свят.

Междувременно на 30 октомври 2024 г. за 32-ра поредна година Общото събрание на ООН подкрепи с огромно мнозинство ежегодно внасяната от Куба резолюция с искане за отмяна на блокадата на САЩ срещу острова – със 187 гласа „за“, с 2 гласа „против“ (САЩ и Израел) и 1 глас „въздържал се“ (Молдова). Както винаги досега, всички страни от ЕС, включително България, подкрепиха резолюцията.

На 20 януари т. г. в Белия дом предстои да влезе за началото на своя втори мандат отново Доналд Тръмп. Той вече е обявил и екипа си във външната политика, сред който изпъкват ястребите Марко Рубио, бъдещ държавен секретар, и Маурисио Клавер-Кароне, специален пратеник за Латинска Америка – и двамата с произход от най-радикалната кубинска емиграция в Маями. Това са същите хора, които през първия му мандат убедиха Тръмп да приложи 240-те допълнителни санкции и да вкара Куба в задушаващия черен списък.

По повод шествието в Хавана на 20 декември, Асоциацията за приятелство „България-Куба“ излезе със своя декларация, с която „категорично осъди икономическата, финансова и търговска блокада, наложена от Съединените американски щати на Куба в продължение на повече от шест десетилетия.“

В декларацията се подчертава:

„Тази блокада представлява грубо нарушение на международното право и е осъждана ежегодно вече 32 години в Общото събрание на ООН от международната общност.

Повод за настоящата декларация е масовото шествие, проведено в Хавана на 20.12.2024 г., в което над половин милион кубинци изразиха своя категоричен протест срещу блокадата и настояха за изваждането на Куба от списъка на държави, подкрепящи тероризма. Това шествие, символ на национално единство и решимост, е ярък пример за борбата на кубинския народ срещу опитите за изолация и подчинение чрез икономическата война, осъществявана от правителството на САЩ.

Асоциацията за приятелство „България-Куба“ призовава институциите в България да осъдят категорично блокадата на САЩ срещу Куба като форма на агресия срещу суверенна държава и опит за ограничаване на правото ѝ на самостоятелно и суверенно развитие, и да настояват за  незабавно прекратяване на тази блокада.

Необходимо е гражданското общество в България да се обедини в усилията си за популяризиране на необходимостта от премахване на блокадата и защитата на основните права на кубинския народ.

Считаме също така, че трябва да се окаже натиск върху институциите на Европейския съюз най-накрая да предприемат конкретни мерки за прилагане на европейското и националното законодателство за неутрализиране на екстратериториалните ефекти на блокадата и за защита на суверенитета на своите членки, както и на икономическите интереси на европейските държави и граждани.

Необходимо е администрацията на президента Джо Байдън, която скоро ще напусне Белия дом, да коригира поне една от най-несправедливите политики на предходната администрация – включването на Куба в списъка на държави, подкрепящи тероризма. Това обвинение, напълно лишено от основания, е допълнителна форма на икономически и политически тормоз, който нарушава достойнството на кубинския народ и блокира възможностите за международно сътрудничество и солидарност.

Асоциацията за приятелство „България-Куба“ изразява своята пълна подкрепа за кубинския народ, който демонстрира изключителна устойчивост, солидарност и потенциал за развитие, въпреки всички трудности, причинени от блокадата и икономическата война на САЩ. Вярваме, че Куба може да заеме своето заслужено място като пример за социален напредък и международно сътрудничество, ако бъде освободена от тази несправедлива и злонамерена политика на изолация.
Долу блокадата! Подкрепа за Куба!“

Декларацията е подписана от Станка Шопова – почетен председател на Асоциацията за приятелство „България-Куба“, Валентина Бояджиева – председател на Асоциацията за приятелство „България-Куба“, и Абел Родригес – заместник-председател на Асоциацията за приятелство „България-Куба“.