Израелският премиер Бенямин Нетаняху заяви през отиващата си седмица пред Общото събрание на ООН, че страната му „търси мир, сключвала е мир и ще го прави отново“. Убийството в петък на висшия лидер на ливанската шиитска групировка „Хизбула” Хасан Насрала, добавено към гибелта на хиляда ливанци за десет дни бомбардировки и на 41 500 палестинци за една година на война в Газа, илюстрира начина, по който Израел налага този свой „мир“ и се опитва да преначертае с кръв картата на Близкия изток.
Нетаняху не се притесни, че неговата реч в ООН съвпадна със заповедта му за бомбардировката на квартала на Бейрут, където се намираше Насрала. Това говори много за степента на безнаказаност, която израелският лидер чувства начело на страната си, превърната в терористична държава, докато международната общност е извърнала глава настрани…
Елиминирането на палестинската милиция „Хамас” в Газа и на проиранската групировка „Хизбула” в Ливан е само първата част от кървавия път, водещ към „Велик Израел“, отстояван открито от много от министрите на Нетаняху. Този все по-очевиден план включва „асимилирането“ на двете палестински територии – Газа и Западния бряг, и изкореняването на техните обитатели, плюс създаването на демилитаризирана зона в южната част на Ливан с унищожаването на „Хизбула” и с анулирането на способността към офанзива от страна на Иран, враг номер едно на Тел Авив, както Нетаняху даде ясно да се разбере в ООН. „Имам съобщение за тираните в Техеран: ако вие ни нападнете, ние ще ви атакуваме“, каза Нетаняху пред Общото събрание на ООН.
„Хизбула” бе обезглавена с убийството на нейния 64-годишен лидер, но също така това отряза и ръката на Иран в Ливан и в Сирия. Защо и в Сирия? Защото нейният антиамерикански и антиизраелски режим, воден от Башар ал-Асад, се подкрепя от шиитското опълчение и от Русия.
Израелска безнаказаност с американско съучастие
Израел има пълната подкрепа на Съединените щати, най-големият доставчик на оръжия, които опустошават Газа и Ливан. В събота президентът Джо Байдън показа тази непоколебима отдаденост, наричайки убийството на Насрала „мярка за справедливост“. Освен това Вашингтон има свои собствени сметки за уреждане с Техеран и само близостта на президентските избори, насрочени за 5 ноември, може да възпре по-голямото участие на САЩ в разширяването на войната срещу Иран.
Още на 13 април помощта на Вашингтон беше ключова за прехващането на 300 ракети и дронове, изстреляни от Иран срещу Израел като отмъщение за атаката дни преди това срещу неговото консулство в Дамаск. При онази атака израелски ракети убиха осем висши офицери от Корпуса на гвардейците на ислямската революция, международен клон на иранската армия и един от основните съюзници на „Хизбула”.
След потвърждаването на смъртта на Насрала президентът на Иран Масуд Пезешкиян обяви, че САЩ са съучастници в убийството и припомни, че заповедта за атентата е дадена от Ню Йорк, където се е намирал Нетаняху. Такова съучастие Белият дом имаше с Израел и през юли, когато друг израелски снаряд сложи край на живота на висшия лидер на „Хамас” Исмаил Хания, когато той беше в Техеран на държавно погребение.
За главата на Насрала се даваше награда повече от три десетилетия
Елиминирането сега на историческия лидер на „Хизбула”, един от военните и политически лидери в Близкия изток, който най-добре знаеше как да се бие срещу Израел и който имаше уважението на иранския върховен лидер Али Хаменей, също е от съществено значение.
Дългият му път в борбата срещу ционизма започва през 1982 г. с израелската инвазия в Ливан, която провокира основаването на „Хизбула”. Откакто пое ръководството на „Партията на Бога” през 1992 г., Насрала се превърна в мишена за Израел. Неговият предшественик Абас ал-Мусауи също беше убит – нападение с израелски хеликоптер в Южен Ливан.
В речта си пред ООН Нетаняху произнесе смъртната присъда на Насрала, чието изпълнение бе възложено на израелските изтребители-бомбардировачи (продадени от Съединените щати). „Хизбула”, каза Нетаняху, „е несъмнена световна терористична организация, тя има пипала из всички континенти“.
В събота Израелските отбранителни сили (IDF), както евфемистично се нарича най-агресивната армия в целия Близък изток, обявиха „неутрализирането” на Насрала чрез една от израелските бомбардировки, извършени предишния ден над Бейрут. Израелските бомби взривиха част от квартал Дахие и убиха или раниха десетки цивилни, освен че унищожиха ръководството на „Хизбула”. Часове по-късно „Хизбула” призна в свое изявление гибелта на лидера си. Остава да видим как нейерархичната структура на тази ислямистка милиция може да се справи със загубата.
Дори „Хизбула” и да съумее бързо да възстанови командната си верига и да избегне фракционна битка, ударът е страхотен. И може да има опустошителни последици за проиранската милиция, ако Израел в крайна сметка реши да нахлуе в Ливан, за да смаже окончателно шиитската групировка.
Смъртта на Насрала е и епизод от войната в Газа
Когато на 7 октомври м. г. бойци на „Хамас” атакуваха различни райони на Израел с масивно нападение, при което бяха убити 1200 души и отвлечени други 250, а Тел Авив отговори с бомбардировки и нахлуване в Газа, „Хизбула” изрови томахавката на войната и започна да атакува Северен Израел с ракети и противотанкови оръжия от своите позиции в Южен и Източен Ливан.
Унищожаването на Газа се разрастваше успоредно с тази ескалация на напрежението между „Хизбула” и Израел, допълнително изострено от селективните убийства от израелските сили на някои от шиитските лидери и висши ирански служители в Дамаск и Бейрут.
Така се стигна и до събитията от миналата седмица, когато бяха атакувани хиляди бойци и лидери на „Хизбула” чрез взривяване на комуникационните им устройства в почти научнофантастична израелска операция. Тя отприщи такъв хаос, че дезориентира шиитската организация.
Израел не остави „Хизбула” да се съвземе и започна да бомбардира Южен и Източен Ливан, както и кварталите на Бейрут, където според IDF има скрити оръжия на групировката. Това бе извършено с ожесточение, което веднага напомни първите стъпки на геноцида над палестинците, упражнен от израелската армия в Газа.
Насрала съумя, въпреки всичко, да реорганизира редиците си и да предприеме няколко контраатаки със снаряди и ракети срещу Израел, някои от които достигнаха центъра на страната. Това бе демонстрация, че арсеналът и военната мощ на ислямистката организация са все още непокътнати и че територията на Израел и жителите му са уязвими.
Нетаняху се оказа изправен пред невъзможността да бъде гарантиран пълен успех за евентуална хирургическа атака в Бейрут срещу щаба на „Хизбула”, където израелците знаеха, че се намира Насрала. Затова израелският министър-председател даде заповед да се продължи с онова, което израелската армия е усвоила най-добре чрез опита си в Газа: бомбардировка, която ще опустоши целия район, независимо от десетките цивилни жертви, които ще причини.
Ако Насрала може да бъде обвинен за нещо от военна гледна точка в тази война, която започна на 7 октомври м. г., то е, че не успя да види реалния мащаб на непримиримата израелска решителност и безскрупулност за унищожаването на врага, независимо колко ще са жертвите. Ако беше прозрял това, той вероятно би се евакуирал, дори и само за да запази символа на своята фигура за ливанските, сирийските и иранските шиити.
С Насрала в Близкия изток се появи най-голямата паравоенна сила за региона
Насрала ръководеше „Хизбула” в продължение на 32 години. Под негово командване шиитската група се превърна от бунтовническа милиция в мощна политическо-военна организация, която контролираше част от Ливан и беше виден международен актьор с влияние в други страни в региона като Сирия и дори Ирак. Но преди всичко, с Насрала начело „Хизбула” стана истински съперник на Израел и следователно негов смъртен враг.
Насрала също така консолидира връзките на „Хизбула” с Иран, откъдето групировката получаваше оръжия, пари и военно обучение. Всъщност смъртта му е най-тежкият удар, нанесен на регионалната стратегия на Техеран след убийството през 2020 г. на иранския генерал Касем Солеймани в Багдад по заповед на тогавашния президент на САЩ Доналд Тръмп. Солеймани командваше силите „Кудс”, подразделение на Ислямската революционна гвардия, специализирано във военното разузнаване и асиметричната война. Този генерал, заедно с Насрала и Хаменей, върховният лидер на Иран, оформяше острието на външната стратегия на режима в Техеран. Сега двама от тази тройка вече са мъртви.
Хаменей, следващата цел на Израел?
Следователно не е изненадващо, че една от първите мерки, наредени от иранското ръководство, след като научи за екзекуцията на Насрала, беше прехвърлянето на Хаменей на тайно място. Ако главата на иранските аятоласи попадне на израелската мушка, малцина се съмняват, че Нетаняху ще нареди спусъка да бъде дръпнат.
Смъртта на Насрала ще засегне и т. нар. Ос на съпротивата, това ислямистко движение, което, насърчавано от Техеран, обединява антиизраелските и антиамериканските чувства на силите, обикновено изповядващи шиитската вяра в Близкия изток, но особено в Сирия, Ирак и Йемен.
Ето защо, в реакцията си на смъртта на Насрала, Хаменей призова всички мюсюлмани, в ясна препратка към Оста, „гордо да подкрепят народа на Ливан и „Хизбула” с наличните ресурси и да им помогнат да се изправят срещу узурпаторския, жесток и зловреден“ режим на Израел. Това си е почти призив към Джихад.
Предстоящите „по-силни удари“ на Оста на съпротивата, обещани в петък от Хаменей, биха могли да създадат повече източници на нестабилност в региона, но също така биха могли да маркират нови цели за ненаситната израелска военна машина, която никога не изпуска от поглед Иран. Нетаняху каза също в петък пред ООН: „Няма място в Иран, което дългата ръка на Израел да не може да достигне и това важи за целия Близък изток.”
About The Author
