В продължение на много години живеех точно до затвора Мегидо в Северен Израел,от който са кадрите на палестинци, измъчвани от израелските надзиратели, които бяха публикувани от вестник „Хаарец“. С течение на времето бях спрял за забелязвам скупчените сиви сгради, заобиколени от наблюдателни кули и бодлива тел.
В северната част на Израел има няколко големи затвора като Мегидо. В него се намират палестинци, които са били извлечени от домовете си, често посред нощ. Израел и западните медии казват, че тези палестинци са били „арестувани“, сякаш Израел прилага някаква законна правна процедура спрямо потиснатите субекти – или по-скоро обекти – на своята окупация. В действителност тези палестинци са били отвлечени.
Footage uploaded to Israeli media depicts Israeli occupation forces collectively torturing Palestinians held in Megiddo prison.
The video shows prisoners lying face down on the ground, hands tied behind their backs, while being terrorized by dogs. pic.twitter.com/mZOIC1Glj8
— Quds News Network (@QudsNen) September 6, 2024
Затворите неизменно се намират в близост до основни пътища в Израел, вероятно защото израелците намират за успокояващо да знаят, че палестинците са затворени в такъв голям брой. ( Като допълнение трябва да спомена, че прехвърлянето на затворници от окупирана територия на територията на окупатора е военно престъпление. Но нека да оставим това настрана.)
Още преди масовите задържания през последните 11 месеца Палестинската автономия изчислява, че 800 000 палестинци – или 40% от мъжкото население – са прекарали известно време в израелски затвор. Много от тях никога не са били обвинявани в престъпления и не са били подлагани на съдебен процес. Не че това би имало някакво значение – процентът на осъдените палестинци в израелските военни съдилища е почти 100%. Както изглежда, за тях невинен палестинец не съществува.
Лишаването от свобода е по-скоро ужасяващ ритуал за възмъжаване, който поколения палестинци изтърпяват и който се изисква от тях от бюрокрацията, управляваща израелската система на апартейд и окупация.
Изтезанията, дори на деца, са рутинна практика в тези затвори от началото на окупацията преди близо 60 години, както е редовно документирано от израелски групи за защита на правата на човека.
Лишаването от свобода и изтезанията на палестинците служат на Израел за постигане на няколко цели. То смазва духа на палестинците поотделно и колективно. То травмира поколение след поколение, създавайки страх и подозрение. И помага за набирането на голям брой палестински информатори и колаборатори, които тайно работят с израелската тайна полиция „Шин Бет“, за да осуетят палестинските съпротивителни операции срещу незаконните окупационни сили на Израел.
Трябва да отбележим, че този вид палестинска съпротива е изрично разрешена от международното право. С други думи, това, което Западът осъжда като „тероризъм“, всъщност е законно съгласно принципите, установени от Запада след Втората световна война. Парадоксално, меко казано.
Униженията и травмите, системно причинявани на тези стотици хиляди палестинци и на палестинското общество като цяло, както и пълната липса на загриженост от страна на така наречената „международна общност“, или още по-лошо – нейното съучастие, неизбежно подхранват нарастващия религиозен екстремизъм сред части от палестинското общество, което някога е било до голяма степен светско.
Ако международните институции, създадени от Запада, който едновременно тръби за своя секуларизъм и изтъква християнските си ценности, не могат да предложат справедливост или възмездие, тогава палестинците стигат до заключението, че може би могат да намерят справедливост – или поне възмездие – не чрез безполезни, фалшифицирани „преговори“, а чрез по-голяма ангажираност с насилствена съпротива, осъществявана в името на исляма.
Това обяснява появата на групировката „Хамас“ в края на 80-те години на миналия век и нейната непрестанно нарастваща популярност. Непримиримата ислямска войнственост на Хамас контрастира с по-примирителния светски национализъм на Фатах, дълго време ръководена от Махмуд Абас. Подкрепата за Хамас беше нещо, което Израел с удоволствие насърчаваше. Той разбираше, че ислямизмът ще дискредитира палестинската кауза в очите на западните граждани и ще обвърже още повече Запада с Израел.
Но израелската система за изтезания – както в „нормалните“ затвори като Мегидо, така и в гигантския затвор на открито, който Израел превърна в Газа – доведе и до още по-голяма решимост на групировки като Хамас да се освободят чрез насилие. Ако с Израел не може да се постигне разбирателство, ако той разбира само от меча, тогава това е езикът, на който палестинците ще говорят с Израел. Точно това беше причината за зверствата от 7 октомври.
Ако сте били ужасени от 7 октомври, но не сте още по-ужасени от това, което Израел върши с палестинците в своите затвори вече повече от половин век, значи или сте в състояние на дълбоко невежество – което не е изненадващо предвид липсата на медийно отразяване на деспотичното управление на Израел над палестинците – или сте в състояние на дълбоко отрицание.
Ако не можете да видите причинно-следствената връзка между варварските издевателства над палестинците поколение след поколение и престъпленията, извършени на 7 октомври, значи не разбирате човешката природа. Нямате вътрешно съзнание за това как бихте действали, ако вие, баща ви и дядо ви бяхте измъчвани в израелски затвор – травма, която се предава в семействата не толкова различно, колкото цвета на косата или телосложението.
Сцените, заснети в Мегидо. Снимките на измършавели мъже, съкрушени от побоищата в затвора. Изчезването на стотици лекари в израелските килии за мъчения. Видеозаписът на палестинец, изнасилен от израелски надзиратели. Констатациите на израелски и международни организации, че това се случва системно. Ужасите ни гледат в очите. Но твърде много от нас гледат встрани, връщайки се към магическото мислене от детството си, според което, когато закрием очите си, светът изчезва.
Ужасите на израелската затворническа система не са нещо ново. Те продължават от десетилетия. Новото е, че Израел е засилил издевателствата. Сега той се наслаждава на жестокостите, които преди е криел като мрачна тайна.
Израел е изгубен. Той се намира дълбоко в черна, геноцидна дупка. Въпросът е дали ще се оставите да бъдете засмукани от същата тази празнота? Ще продължите ли да си затваряте очите? Дали мъчението свършва само защото предпочитате да не го виждате?
*Джонатан Кук е британски журналист, живеещ в Назарет, Израел. Работил е в издания като Guardian и Observer. Носител е на редица награди за журналистика и е автор на три изследвания на израело-палестинския конфликт.
About The Author
