От Ашира Морис, Foreign Policy
На 5 юли малобройна група хора пред Софийския административен съд очаква Абдулрахман ал-Халиди да пристигне за изслушване. Халиди е саудитски правозащитник, който е задържан в български център за задържане от близо три години, откакто през есента на 2021 г. е преминал границата от Турция и е подал молба за убежище. През януари най-висшият съд в София издаде необжалваемо решение, според което задържането му трябва да приключи незабавно, в резултат на което той трябва да може да живее свободно, докато се разглежда молбата му за убежище. Започва да опакова багажа си, изпраща съобщения на приятели и членове на семейството си и се подготвя да замине. Тогава, четири дни по-късно, Държавната агенция за бежанците издава нова заповед за задържане.
„За тях времето сякаш няма значение“, пише той в отворено писмо. „Време, което е отнето от нашите семейства, от нашите близки, от нашите приятели, от нас. Време, в което сме лишени от всякаква възможност да живеем собствения си живот.“
Изслушването през юли е свързано със заповед за депортиране, издадена скоро след заповедта за задържане от януари. Заповедта за депортиране, издадена от Държавната агенция за национална сигурност (ДАНС), е издадена, докато Халиди обжалва отхвърлянето на молбата му за убежище. Заповедта за депортиране беше осъдена от международни организации, включително Human Rights Watch, които предупредиха, че Халиди ще бъде изложен на риск от произволно задържане, изтезания и несправедлив съдебен процес, ако бъде върнат в Саудитска Арабия. В заповедта се твърди, че Халиди е заплаха за националната сигурност, а тежестта на доказване пада върху Халиди, който трябва да докаже, че не е такава заплаха.
Халиди води три дела в съда: едно за правото му на убежище, едно за спиране на депортирането му и едно за прекратяване на задържането му, докато трае процедурата по предоставяне на убежище.
Според Държавната агенция за бежанците Халиди не отговаря на критериите, необходими за предоставяне на международна закрила. Агенцията не е в състояние да посочи конкретни причини, поради които той е определен като заплаха за националната сигурност.
На сутринта в деня на изслушването за депортиране Халиди е отведен с белезници от центъра за задържане в Бусманци в покрайнините на София до сградата на съда в центъра на града. След това съдиите обявиха, че поради невъзможност да се свържат със свидетелите чрез видеовръзка, решението по делото му ще бъде отложено за септември.
Същия следобед Халиди започва гладна стачка. Той обявява решението в социалните мрежи, като завършва с „Свобода или смърт“ – възгласът, който е бил използван в националната борба на България за независимост от Османската империя в края на XIX век.
Гладната стачка не е била предварително обмислена, каза ми той в стаята за свиждания в Бутсанси седмица по-късно.
„След изслушването се почувствах много разстроен“, каза той. „Вече не можех да се чувствам оптимист.“
По думите му от 5 юли насам той се храни само със сок, кафе и вода, въпреки че, когато го потърсиха за коментар, от Българската агенция за бежанците изразиха съмнение, че видимо отслабналият ал-Халиди наистина е спрял да се храни.
Случаят на Халиди е изключителен поради продължителността на задържането му в очакване на разглеждане на молба за убежище, казва Диана Радославова, съосновател на Центъра с нестопанска цел за правна помощ „Глас“ в България, който се застъпва за правата на мигрантите. През последните осем години центърът се фокусира специално върху алтернативите на произволното използване на задържане за имиграция и предоставяне на убежище. Радославова представлява Халиди в жалбата му да бъде освободен от Бусманци, докато трае делото му за предоставяне на убежище.
„Това е буквално лишаване от свобода“, казва Радославова за случая. „И за съжаление, произволното задържане се прилага много редовно.“
Само 2% от лицата, търсещи убежище, които са влезли в България през 2023 г., са успели да се справят с процедурата по предоставяне на убежище без задържане.
„Резултатът за благосъстоянието на хората е ясен“, казва Радославова, “но има и още един много вреден ефект заради криминализирането, което се случва. Това е мярка, която се прилага спрямо престъпниците, но с по-малко гаранции от затвора“.
Българското законодателство определя максималния срок, за който едно лице може да бъде задържано в център за задържане по имиграционни дела, на 18 месеца. За хората, търсещи убежище, чиято възможност да пресичат границите без необходимите документи е право, защитено от международното законодателство, българският Закон за убежището и бежанците предвижда лицата, търсещи закрила, да бъдат задържани за „възможно най-кратък срок“. Но няма конкретен срок.
Средната продължителност на задържането на лица, търсещи убежище, през 2023 г. е 64 дни. Халиди е бил задържан в Бусманци в продължение на две години и 10 месеца. Според пресаташето на Държавната агенция за бежанците Ирина Данева към август той е бил един от 20-те лица, търсещи убежище, задържани в Бусманци.
Съдилищата не могат да предоставят убежище, а само Държавната агенция за бежанците, така че е възможно даден случай да се движи безкрайно между съдебни решения, обжалвания и административни решения.
„Това обикаляне може да продължи вечно“, казва Радославова.
Халиди вярва, че има заговор между саудитското и българското правителство да го депортират обратно в Рияд. Местните правозащитници посочват и автономната власт на ДАНС – държавната агенция, която го е обявила за заплаха за националната сигурност и която работи без особени проверки на правомощията си.
В първоначалната му молба за убежище Държавната агенция за бежанците посочва, че е сириец, че е дошъл в България по икономически причини и че саудитската държава се „демократизира“.
„Или те наистина не са информирани и получават информация от държавата Саудитска Арабия и нейния пиар, или са информирани и си затварят очите“, казва Лина ал-Хатлул, саудитска активистка и ръководител на отдела за мониторинг и застъпничество в неправителствената организация ALQST for Human Rights.
Близо трите години, през които Халиди е задържан, съвпадат с периода, предшестващ частичното присъединяване на България към Шенгенската зона. Зоната създава условия за пътуване без граници за държавите в нея, която включва по-голямата част от Европейския съюз. Тъй като България се намира на източния край на ЕС, целият блок е ангажиран в буквалния смисъл на думата с контролирането на това кой влиза през границата.
Както разкри по-рано тази година Балканската мрежа за разследващи репортажи, страната има лош опит в нарушенията на човешките права по границата, за които служителите на ЕС са знаели, но са били готови да пренебрегнат в името на разширяването на Шенген. Според разследването България е получила допълнителни 69,5 млн. евро от фондовете на ЕС и подкрепа за персонала на Frontex през 2023 г., за да реализира пилотна гранична програма, предотвратяваща „незаконните пристигания“ и позволяваща бързото депортиране на всеки, който е отхвърлен чрез ускорена процедура за предоставяне на убежище.
През 2024 г. въздушните и морските граници на България са интегрирани в Шенгенската зона. Сухопътната граница продължава да бъде обект на проверка.
„За България има голям – и ще бъде още по-голям – натиск сега да ограничи миграцията направо по границите си“, каза Радославова.
Когато Халиди е студент по право в Рияд, Арабската пролет е в разгара си. От 2011 г. той организира демонстрации (когато те все още са мълчаливо разрешени), в които призовава за конституционна монархия и се застъпва за правата на политическите затворници. Когато енергията на Арабската пролет отслабва, приятелите му активисти започват да бъдат арестувани. Той подозира, че тайната полиция подготвя дело срещу него, и през 2013 г. бяга от страната заедно с настоящата си съпруга. Първоначално отиват в Египет, после в Катар, а след това в Турция, където той остава седем години и продължава застъпническата си дейност онлайн. Двете им деца са родени в Турция и днес все още живеят там със съпругата на Халиди.
През 2021 г. изтича валидността на националните документи за самоличност на Халиди. Съгласно саудитското законодателство процесът на подновяване трябва да се осъществи в Саудитска Арабия или в саудитско консулство или посолство. (Журналистът Джамал Хашоги, когото Халиди познава от активистките среди, е убит, когато посещава саудитското консулство в Истанбул, за да се заеме с подобна задача). Турция не признава саудитските араби за бежанци и затова, за да получи достъп до европейската система за предоставяне на убежище – а не конкретно до България – Халиди пресича пеша българо-турската граница през октомври 2021 г. Скоро след това той е отведен в Бусманци.
„За съжаление, в България системата за предоставяне на убежище и местните и европейските закони се прилагат изключително произволно“, каза той.
Но системата на ЕС за предоставяне на убежище, до която Халиди се надява да получи достъп, може да направи ситуации като задържането му по-приемливи от правна гледна точка. Новият пакт за миграцията на блока, одобрен през пролетта и в момента разработван на национално равнище, позволява повече случаи, в които задържането по време на процедурата за предоставяне на убежище е стандарт, а не аномалия.
„Тенденцията в политиката на ЕС – и мисля, че тя е много, много ясна в новия пакт и начина, по който е формулирана – е, че се дава повече пространство за задържане, повече пространство за много рестриктивна политика, повече пространство за криминализиране“, каза Радославова.
Според неотдавнашен доклад на Платформата за международно сътрудничество по въпросите на мигрантите без документи сливането на правните системи на ЕС за предоставяне на убежище и за лишаване от свобода под широкия чадър на националната сигурност улеснява задържането на лица, търсещи убежище, без да се изяснява каква заплаха представляват те.
„От тази гледна точка имиграционното задържане се използва за преследване на наказателноправни цели“, се казва в доклада. „Това води до създаването на двойни стандарти по отношение на достъпа до гаранции за справедлив съдебен процес в зависимост от националността и миграционния статут на заподозрения, както и до засилване на вредни разкази, които приравняват мигрантите към престъпниците.“
Тези настроения вече са широко разпространени в обществения дискурс: Анализ на две от основните телевизии в България, които отразяват имиграцията в периода преди присъединяването на страната към Шенгенската зона, установи, че „актът на миграция често се подразбира като престъпление сам по себе си“, а полицейските служители са „сила на доброто, която се нуждае от солидарност от страна на ЕС“.
Забележително изключение от тези наративи за хората, идващи от Близкия изток и Северна Африка, беше отговорът на ЕС на бежанците, бягащи от Украйна: Милиони хора получиха правен статут и свобода на движение в рамките на блока.
Жилищните блокове в Бусманци са заобиколени от солидни стени, увенчани с бодлива тел. Достъпът до открито пространство е ограничен до половин час на ден. През нощта вратите на стаите са заключени и могат да се отварят само от пазач, за да могат задържаните да ползват банята.
Външни органи, включително Подкомитетът на ООН за предотвратяване на изтезанията, са описали подробно условията в Бусманци през 2022 г., като са отбелязали лошото състояние на помещенията, физическите нападения от страна на персонала и неадекватните медицински грижи. Халиди се е сблъскал с всичко това от първа ръка.
Халиди се страхува от несправедлива правна система, затвор и смъртни заплахи в Саудитска Арабия, но е изтощен от правната система и затвора в България. Той се притеснява дали ще може да бъде добър баща на децата си.
„Депресията идва на вълни“, казва той. „Винаги мисля за семейството си и за децата си.“
Въпреки че все още е задържан в Бусманци, ежедневието на Халиди остава същото: спи следобед, работи от телефона си до 17:00 ч., дремва, събужда се за няколко часа вечерта, след което е в стаята си със заключена врата до следващия ден. Рисува на телефона си и в скицник, донесен от посетител. И въпреки че няма голямо доверие в това, което нарича „счупен механизъм“ на българската съдебна система, той се надява да приключи гладната си стачка извън стените на центъра за задържане. „Това ще бъде първото ми хранене на свобода“, казва той.
About The Author
