„Може да звучи пресилено, но за мен това е държавен преврат. Ако ролите бяха разменени и на мястото на Макрон беше Меланшон, и се опитваше да не признае, че е загубил изборите, всички щяха да го обвинят, че е превратаджия и че потъпква демокрацията”. Този коментар на активиста от „Непокорна Франция” – 48-годишния Дидие Росе, цитира в свой репортаж испанският вестник „Публико”. Изданието разказва за обстановката във Франция около проведения от президента Еманюел Макрон първи кръг от консултациите му за ново правителство на страната, каквото досега така и не е назначено след състоялите се на 30 юни и на 7 юли извънредни парламентарни избори. Кореспондентът на „Публико” е разговарял с Дидие Росе по време на т. нар. „лятно училище” на „Непокорна Франция”, провело се през уикенда във Валанс, град с около 60 000 жители, разположен на около 100 километра южно от Лион. Участниците ентусиазирано приветстваха там лидера на формацията Жан-Люк Меланшон и пламенните му слова от откритата сцена.
Пак същия този уикенд в други френски градове подобни „летни училища” имаха също и зелените, и комунистите – други две от партиите в спечелилия изборите Нов народен фронт (ННФ). Според „Публико” и на трите сбирки емоциите са били в две посоки. От една страна, възмущение, че президентът Еманюел Маркон отказва да даде възможност на ННФ да управлява. От друга страна, притеснение дали ще се запази единството на ННФ и дали Макрон няма да успее да „пробие” друг важен участник във Фронта – Социалистическата партия.
Нека погледнем каква е общата картина.
След края на първия кръг от политическите консултации за назначаване на правителство, президентът Макрон изключи в понеделник възможността да назначи като премиер 37-годишната социалистка Люси Кастес, определена за кандидатка на ННФ за този пост. В изявление на Елисейския дворец решението на президента бе обяснено с това, че така той се стреми да запази „институционалната стабилност“. Според Макрон, ако бъде създадено правителство на ННФ, то незабавно ще бъде бламирано от останалите политически сили в Националното събрание, тъй като никоя от тях не иска ляв кабинет с „радикални” министри от „Непокорна Франция”, а ННФ не разполага с абсолютно парламентарно мнозинство.
Както е известно, водеща сила в ННФ е „Непокорна Франция” начело с Жан-Люк Меланшон, като в коалицията влизат още социалисти, еколози, комунисти и ред по-малки формации. ННФ разполага със 193 места в 577-местнототе в Национално събрание.
От френското президентство призоваха ННФ да „си сътрудничи с други политически сили“, очевидно подтиквайки формацията да приеме някаква форма на съюзяване или компромис с пропрезидентския блок от три партии с либерален и дясноцентристки профил, получил 166 места в парламента.
От макронистките среди постоянно се чува, че се противопоставят на правителство на ННФ, не само защото се опасяват от леворадикални министри от „Непокорна Франция”, но най-вече заради общата програма на Фронта, която сформиралите го партии се заричат, че ще изпълняват. А тази програма предлага, наред с други мерки, да се отмени например пенсионната реформа, толкова трудно прокарана от Макрон миналата година сред бурни протести и повишила пенсионната възраст от 62 на 64 години. Също така в програмата на ННФ е записано и повишаване на минималната работна заплата до 1600 евро на месец (в момента тя е около 1400) – нещо, на което Макрон и отбора му също твърдо се противопоставят, припомня в свой обзор и испанският вестник „Ел Паис”.
Естествено, лидерите на партиите в ННФ, който беше създаден много спешно преди изборите, за да възпре възхода на крайната десница – и успя! – реагираха остро на фактическия отказ на президента да се съобрази с волята на избирателите и да даде възможност да управлява спечелилата най-много гласове формация.
Водачът на „Непокорна Франция” Жан-Люк Меланшон обяви, че неговата партия, която има и най-голяма тежест във Фронта, ще внесе предложение за отстраняване на президента, както вече предупреди преди повече от седмица. Процедурата обаче има малки шансове за успех, тъй като се нуждае от подкрепата на две трети от депутатите и две трети от сенаторите – а това при сегашното съотношение на силите е неосъществимо.
В телевизионно интервю, дадено през уикенда, Меланшон отправи пряк въпрос към макронисткия блок: дали все пак ще приемат правителство на ННФ начело с Люси Кастес, ако „Непокорна Франция” не излъчи министри? „Ако отговорят „не“, можем да кажем, че „непокорните” министри са просто претекст и че това, което не искат, е програмата на ННФ,” каза Меланшон.
Макрон още след оповестяването на резултатите от парламентарните избори заяви, че според него никой не ги е спечелили, тъй като никоя коалиция не е получил абсолютно мнозинство.
Но всъщност останалата трета крайнодясна формация начело с „Националния сбор” на Марин льо Пен, която взе 142 депутатски места, изгуби импулса си да напредва, защото на изборите ѝ се изпречи алтернативата на ННФ. Опитът да пренебрегне този факт и да получи отново властта „по втория начин” може да изиграе лоша шега на Макрон в дългосрочен план.
За никого не е тайна, че целта на Макрон е съюзяване на неговия блок с останалата четвърта с 47 места класическа консервативна десница „Републиканците” и отцепване на дясното крило на влизащите в ННФ социалисти, за да се сформира така евентуална „широка коалиция” пак под макронистки контрол. Президентът отдавна даде да се разбере, че именно така си представя „институционалната стабилност”.
Марин Тонделие, национален секретар на Екологичната партия, нарече изявлението на Макрон „позорно“. „Аргументацията със стабилност, когато правителството е разпуснато без никакви консултации и когато то отказва да приеме резултатите от избори, в които французите масово са участвали и са изразили своята воля, е опасна безотговорност към демокрацията“, написа Тонделие в социалната мрежа X.
Националният секретар на Комунистическата партия Фабиен Русел заяви, че няма да присъства на новите консултации, организирани от Макрон. „Те не искат нещата да се променят, няма смисъл да участваме“, каза Русел в изявление по телевизия BFMTV, в което също така призова за „голяма народна мобилизация” и протест срещу възпрепятстването на ННФ да управлява.
Няколко часа по-рано лидерите на ННФ обявиха, че няма да се срещат повече с Макрон, освен ако не е за обсъждане на правителство, оглавявано от тяхната кандидатка Люси Кастес.
Самият Макрон засега не изглежда притеснен – конституцията не му налага срок за назначаването на премиер, така че той явно разчита общото изнервяне на обстановката от проточването на нещата да направи по-податливи на компромиси силите, които разчита да привлече за своя „макиавелистки проект”, каквото определение вече звучи откъм „Непокорна Франция”.
Основните мишени за „обработка” от страна на макронистите са дясното крило на социалистите и консервативните „Републиканци” – макар че тяхната парламентарна група засега отхвърля плана на президента. Независимо от това, вече усилено се въртят като проекто-премиери имена на ветерани политици от орбитата на „Републиканците”. Например, Ксавие Бертран – министъра на труда при президента Никола Саркози, или Мишел Барние, един от външните министри при президента Жак Ширак, а по-късно и еврокомисар. Същото става и около дясното крило на социалистите – там с възможно премиерстване са изкушавани Бернар Казньов, вътрешен министър при президента Франсоа Оланд, и Карим Баумран, популярен кмет в община в парижките предградия, за когото казват, че е от „икономически либералната левица, която познава интересите на света на бизнеса”.
Лидерът на социалистите Оливие Фор обаче сърдито отхвърля тези опити да се разцепва партията му. На излизане след срещата си с Макрон в петък в рамките на провежданите тогава консултации, Фор заяви пред журналистите: „Казахме му (на Макрон – б. пр.), че сме единни и че е безполезно да се опитва да ни конфронтира отвътре”.
Фор засега твърдо подкрепя общата позиция на всички партии в ННФ и също настоява за назначаването на правителство на Фронта начело със съпартийката му Люси Кастес. Но е факт, че вътре в Социалистическата партия не всички харесват Фор, а хора като Оланд и Казньов разполагат там със свои влиятелни кръгове. Ако се окаже, че тъкмо от едва възвърналата авторитета си с участието в ННФ Социалистическа партия изскочи колаборационист с Макрон, това за нея ще е „изстрел в крака”, доста вероятно разцепление и лош удар за Фронта с фатални последици. Макрон, който е бил министър на президента социалист Оланд заедно с Казньов, вероятно точно на това разчита.
Но ако разбие сега така безскрупулно ННФ, който успя да спре крайната десница, всъщност ще подари нови крила точно на нея. А после – какво?
About The Author
