Ликвидирането в Техеран на политическия лидер на „Хамас” Исмаел Хания оставя израелския премиер Бенямин Нетаняху с развързани ръце, за да завърши разгрома на Газа. Същевременно това убийство хвърля пред новия ирански президент Масуд Пезешкиян предизвикателство, което той, притиснат от аятоласите, няма да може да избегне.
Както „Хамас”, така и съюзникът му Иран, а и посредничащият между палестинците и израелците Катар, винят Израел за ракетния удар на зазоряване в сряда, 31 юли, по сградата в Техеран, в която се намираше палестинският лидер.
Атентатът срещу Хания бе извършен броени часове, след като Израел разпореди и осъществи във вторник в Бейрут друго „държавно убийство” – на военния командир с най-висок ранг на проиранските милиции „Хизбула” Фуад Шукр.
Израел оправда екзекуцията на Шукр, обявявайки го за виновен за изстреляната в събота ракета срещу село в анексираната от Тел Авив сирийска територия на Голанските възвишения. Този удар уби 12 деца и юноши друзи, и Израел обяви, че ще отмъсти.
Макар Израел да не е признал, че стои и зад убийството на Хания, някои израелски министри се позовават в социалните мрежи на такова авторство. Нетаняху не го отрече, отправяйки телевизионно обръщение след извънредно заседание на Кабинета по сигурността. „Израел е готов за всякакви сценарии,” каза той.
Израел винаги е заявявал такава готовност, дори това да означава изправянето на Близкия изток на ръба на една тотална война. Затова сега всички пръсти сочат към тази страна. Една тотална война, от която, разбира се, Израел не може да излезе като победител без американска военна помощ.
Трудно е да се допусне, че убийството на Хания не е разполагало с благословията на Вашингтон, въпреки прибързаното отричане на Белия дом да е знаел за атаката или САЩ да са били замесени в нея. В свое писмо до Съвета за сигурност на ООН Техеран заяви, че нападението „не би могло да се осъществи без одобрението и помощта на разузнаването на Съединените щати”.
Гибелта на Хания взривява преговорите
Убийството на палестинския водач означава хвръкване във въздуха на всякакъв опит да се постигне прекратяване на огъня в Газа, в което САЩ бяха много ангажирани. Означава вероятно и смъртна присъда за онези стотина израелски заложници (и някой и друг американски), които още са в ръцете на „Хамас”.
Смъртта на Хания, който имаше важна роля в преговорите за спиране на огъня, сега може освен това да обедини палестинските сили, тоест „Хамас” и Националната палестинска власт, контролирана от „Ал Фатах” и управляваща в трудни условия полуокупирания от израелската армия и от незаконни израелски заселници Западен бряг на р. Йордан.
На 23 юли „Ал Фатах” и „Хамас” подписаха в Пекин споразумение за слагане на край на разделението помежду си. Разделение, подхранено от самия Израел, който през 2006 г. подпомогна „Хамас” с пари, за да се наложи той в Газа и да изтласка оттам Националната палестинска власт. Убийството на Хания може да се окаже реактив, който да стимулира консенсуса между палестинските формации. Научавайки за смъртта на Хания, президентът на Националната палестинска власт осъди убийството и призова към единство палестинските сили на Западния бряг и в Газа.
Хания, който живееше в изгнание в Катар, оглавяваше „Хамас” в Газа от 2006 до 2017 г. След това беше заместен като лидер на тази палестинска територия от Яхия Синуар. А Хания оглави политическото бюро на организацията. Синуар е смятан за организатор на атаките от 7 октомври м. г. Затова не той, а Хания можеше да седне пред израелците и да преговаря с тях. Сега вероятно ще надделее радикалната позиция на Синуар.
„Как може да има успешно посредничество, когато едната страна от преговарящите убива преговарящия от другата страна?” Това попита риторично в социалната мрежа Х премиерът на Катар Мохамед бин Абдурахман Ал Тани, който посредничеше в преговорите за спиране на огъня в Газа.
Още щом се разбра за атентата, Катар го нарече „отвратително престъпление”, което води до „опасна ескалация” в региона. И обвини Израел, че провокира „хаос” в Близкия изток, срутвайки възможностите за постигане на мир.
Участието на Хания беше от ключово значение в преговорния процес и в постигането на определен напредък, нацелен към предстоящо подписване на примирие, макар Израел постоянно да се отмяташе в последния момент. Премахването на Хания връща целия процес в началната фаза и показва истинското значение, което всяка от страните е придавала на диалога.
Най-големият саботаж в преговорите за спиране на огъня
Всъщност на Нетаняху му е все едно, че вече няма да има преговори с „Хамас” за примирие, защото неведнъж досега саботира този процес точно в моменти, когато изглеждаше, че се появява начало на споразумение. С обезглавяването на „Хамас” израелският лидер може спокойно да завърши военната си операция в Газа, като окончателно прогони жителите от ивицата или ги заключи в лагери, в истински концентрационни лагери.
Сегашната акция показва също, че геноцидът на близо 40 000 палестинци в Газа от 7 октомври м. г. насам е бил ненужна крайност, защото Израел и без да прибягва до такова клане, осъдено включително и в Обединените нации, би могъл да ликвидира един по един отговорните за онова избиване на 1200 цивилни и военни на израелска територия, което послужи като претекст за войната в Газа.
Приглушената война между Иран и Израел
Докато чакаме иранския отговор, за какъвто вече предупреди Пезешкиян, и отговора на Съпротивителната ос на ислямистките групи, съюзени с Иран и с „Хамас” и пръснати из целия Близък изток, нека се взрем в оголената от убийството на Хания реалност. Израел вече е въвлечен във война с Иран с ниска интензивност чрез този редовен обмен на атаки с „Хизбула” в Ливан и Сирия и чрез преките си атаки по иранска територия. Само въпрос на време е тази приглушена битка да се превърне в открита регионална война, както вече за малко не се случи през април т. г. Тогава ликвидирането на няколко висши ирански военни в иранското консулство в Дамаск предизвика умерен отговор от Техеран, който изпрати вълнà от дронове и ракети срещу израелската територия, но това не доведе до особени последствия, благодарение на помощта за Израел от САЩ и Обединеното кралство – двете западни сили, вече въвлечени в тази сдържана вражда. Израел отговори на свой ред с доста безвредни бомбардировки по някои ирански инсталации – и мачът завърши с реми.
Директното предизвикателство за Пезишкиян
Не само мястото на убийството на Хания, но и моментът е многозначителен. Лидерът на „Хамас” беше в иранската столица, за да участва в церемонията по встъпването в длъжност на новия президент на Иран Масуд Пезешкиян.
Досега Западът възприемаше Пезешкиян като политик, отворен към преговори за вдигане на международните санкции. Със смъртта на Хания новият президент попада между чука и наковалнята, между умерената и ортодоксалната страна на режима. А тази ситуация е изгодна за Нетаняху.
Реакцията на теократичната и политическата иранска върхушка не закъсня и наля гориво в пожара, който започва да се разраства. Върховният лидер на Иран аятолах Али Хаменей декларира, че дълг на неговата страна е „да отмъсти” за смъртта на Хания. „Убихте нашия скъп гост в собствения ни дом и така отворихте пътя за вашето сурово наказани,” заплаши Хаменей в пряка алюзия с Израел.
Кремъл предупреждава за „широкомащабна конфронтация”
Очевидно е, че авторите на тази акция, на „едно абсолютно неприемливо политическо убийство”, са били „напълно наясно с опасните последствия за целия регион”, заяви руското правителство в свое изявление. Москва смята, че случилото се „ще има крайно негативно отражение върху индиректните контакти между „Хамас” и Израел”. В комюникето на руското министерство на външните работи е поставено ударение върху риска от „драматичен регрес в състоянието на сигурността в региона”, което може да доведе до „широкомащабна въоръжена конфронтация”.
САЩ застават до Израел
Отговорът на САЩ е двойнствен. Макар държавният секретар Антъни Блинкен да отрича американско участие в атентата, Вашингтон демонстрира намерението си твърдо да подпомага Израел. Това не е никаква изненада, още повече, че Иран посочи и Щатите като отговорни за убийството.
Когато във вторник Израел ликвидира командира от „Хизбула”, израелският министър на отбраната Йоав Галант незабавно информира за това американския секретар по отбраната Лойд Остин. И за пореден път Вашингтон се показа готов да прикрие съюзника си.
А в случая с Хания, Остин, без да потвърждава или отрича каквото и да е за смъртта му, посочи, че САЩ винаги ще са редом с Израел, каквото и да става. От тук идва и най-голямото безпокойство. Както много пъти е ставало в Близкия изток, историята сякаш вече предварително е написана, най-малкото в пътната карта, следвана от от Белия дом и израелското правителство.
Макар принципно Нетаняху да разполага с подкрепата на двамата кандидати в предстоящите през ноември президентски избори в САЩ – настоящата вицепрезидентка Камала Харис и бившия президет Доналд Тръмп, никой от тези двама политици не е предоставял на израелския лидер такова доверие, като настоящия титуляр на поста Джо Байдън.
Ето защо, ако Нетаняху иска да изпълни плановете си да завземе напълно Газа и да лиши Иран от всякаква възможност за заплаха в Близкия изток, той трябва да действа сега, преди да се смени обитателят на Овалния кабинет във Вашингтон.
About The Author
