На 19 юли в Ханой бе съобщено, че на 80-годишна възраст е починал авторитетният генерален секретар на управляващата Виетнамска комунистическа партия Нгуен Фу Чонг. Във виетнамската йерархия това е най-висшият и влиятелен пост в държавата – преди президента, парламентарния председател и премиера.
Няколко дни преди вестта за кончината на Нгуен Фу Чонг, за когото отдавна се знаеше, че има здравословни проблеми, дойде и официално съобщение, че той се оттегля от висшия партиен пост, за да обърне повече внимание на здравето си. И прехвърля задълженията си начело на ВКП на поелия президентския пост през май т. г. То Лам. Това припомня в публикацията си по темата Би Би Си.
Нека напомним кой беше Нгуен Фу Чонг, който в периода 2018-2021 г. съвместяваше и поста на държавния глава (пое го след кончината през септември 2018 г. на дотогавашния президент Чан Дай Куанг).
Нгуен Фу Чонг имаше утвърдения авторитет на безкомпромисен борец с корупцията и на умел балансьор в международните партньорства на родината си – и с Китай, и със САЩ, и с Русия, и с всички международни организации и съюзи.
Съответно съумяваше да съхранява равновесието и между различните крила във виетнамското ръководство, клонящи в симпатиите си към едни или други геополитически тенденции. Тези негови качества се оказаха от най-съществено значение, когато на конгреса на ВКП през 2021 г. безпрецедентно бе избран за трети мандат начело на партията, въпреки вече подкопаното му здраве – именно заради силната му обединяваща и стабилизираща роля, особено важна за конструктивното развитие на страната.
Интересното е, че покрай трите си мандата начело на ВКП Нгуен Фу Чонг е единственият партиен лидер, срещал се с трима американски президенти – Барак Обама, Доналд Тръмп и Джо Байдън. Също така е единственият водач само на комунистическа партия, без да заема държавни постове, приет в Белия дом – това става на 8 юли 2015 г., по времето на Обама.
Допреди да застане начело на ВКП през 2011 г., Нгуен Фу Чонг бе председател на Народното събрание на Виетнам и като такъв през юни 2008 г. посети България. Със съдействието на тогавашния виетнамски посланик в София Н. Пр. Фам Куок Бао успях да интервюирам високия гост от Ханой за списание „Тема”, където работех по онова време.
Докато се подготвях за интервюто, естествено, се запознах по-подробно и с биографията на Нгуен Фу Чонг. Той е роден в село край Ханой, днес вече предградие на столицата, на 14 април 1944 г. Получава солидно образование – първо през 1967 г. завършва виетнамска филология и философия в Ханойския университет. На следващата година, на 24-годишна възраст, е приет за член на ВКП. По-късно става доктор по право и дипломация в Университета в Хо Ши Мин. През 1983 г. защитава и докторска дисертация в Академията по обществени науки към ЦК на КПСС в Москва.
Работи години наред в теоретичния орган на ВКП – списание „Комунист”, като в периода 1991-1996 г. е негов главен редактор. Междувременно от 1992 г. е доцент, а от 2002 г. – професор в Ханойския университет.
От 2000 до 2006 г. ръководи Градския комитет на ВКП в столицата Ханой. По същото време оглавява и Теоретичния съвет към ЦК на ВКП, изявявайки се като един от най-изтъкнатите политически теоретици в страната.
През 2006 г. става председател на Народното събрание, а през 2011 г. е избран за генерален секретар на ВКП.
Интервюто, което ми даде за списание „Тема” през 2008 г., излезе като „подгряващо”, в навечерието на визитата му у нас като парламентарен председател. Нгуен Фу Чонг разказа за очакванията си от предстоящата среща с нашата „страна на прочутите и красиви рози”, за предвидените разговори с българския му колега – оглавяващия по онова време нашето Народно събрание Георги Пирински. В програмата на посещението бе включен и бизнес-форум за активизиране на деловите връзки между двете ни страни. Нгуен Фу Чонг изтъкна в интервюто, че „чрез създаването на ясна правна среда, прозрачна и благоприятна за бизнесмените,” виетнамското НС ще насърчава развитието на българо-виетнамското сътрудничество от взаимен интерес.
Когато пристигна у нас, Нгуен Фу Чонг бе посрещнат с тържествена церемония от тогавашния му български колега Георги Пирински, оглавяващ нашето Народно събрание. Високопоставеният виетнамски гост се срещна и с президента Георги Първанов, комуто предаде покана да посети Виетнам. Поканата бе приета с благодарност от българския държавен глава, който наистина отиде във Виетнам в началото на 2009-та с амбицията да активизира двустранните отношения, особено в икономиката.
Както споменах, по време на гостуването си у нас през юни 2008-ма Нгуен Фу Чонг доведе със себе си и много бизнесмени, заинтересовани от съвместни проекти с току-що влязлата по онова време в ЕС България. Бизнесфорумът, състоял се тогава в София, открои много възможности за съвместно делово сътрудничество, включително и перспективите за евентуално компенсиране на недостига на работна ръка в България с работници от Виетнам. Ето мнението на самия Нгуен Фу Чонг по въпроса, изразено в „подгряващото” интервю:
„Виетнам и България имат споразумение за сътрудничество по труда още от 80-те години на миналия век. Днес, в обстановката на икономическа глобализация, трансферът на работна ръка в света ще се извършва по-бързо и в по-големи мащаби. Именно затова продължаването и засилването на сътрудничеството в обмена на работна ръка е в съответствие с общата тенденция и е от взаимен интерес за двете страни. Народното събрание на Виетнам ще стимулира този процес чрез създаването на ясна правна среда, прозрачна и благоприятна за бизнесмените, участващи в процеса на обмена на работна ръка между двете страни.”
16 години са изминали от това интервю. Още многобройни визити на високо и най-високо ниво са си разменили оттогава България и Виетнам, постоянно акцентирайки върху необходимостта от конкретизиране на добрата взаимна воля за сътрудничество. От 2020 г. е в сила и широкообхватно споразумение за свободна търговия между Виетнам и Европейския съюз (EVFTA), както и споразумение за взаимна защита на инвестициите (EVIPA). При обсъжданията на документите в Европарламента за EVFTA се говори и като за „сделка от ново поколение“, тъй като става дума не само са намаляване и премахване на мита и тарифи, но и за взаимно ангажиране на компаниите да спазват трудови, екологични и социални стандарти, да следват принципите на устойчивото развитие. Независимо от това, и до днес въпросът за наемане на виетнамски работници в България така и не напредва – просто условията и заплащането, предлагани от българската страна, са крайно неизгодни за съвременните виетнамци, които разполагат с много по-изгодни оферти за трудови договори в други азиатски и европейски страни…
В моята книга „Магията Виетнам“, излязла през 2020 г., съм включила и следния разказ на Георги Пирински за визитата Нгуен Фу Чонг у нас през 2008 г.:
„Запазил съм спомен за един немногословен, но много внимателно наблюдаващ човек, излъчващ топлота, спомагащ разговорът да не бъде формален, а да е разговор с усет за смисъла и за значението на размяната на мнения и съждения. Накратко, бих казал, че в съзнанието ми той е оставил образа на един мъдър човек.
Помня, че стана дума и за отбелязаната предишната година – през 2007 г., 50-годишнина от посещението на Хо Ши Мин в България. Г-н Нгуен Фу Чонг беше много признателен за съдействието и на Народното събрание, и на другите институции у нас за отбелязването на това знаково за двустранните ни отношения събитие. Ясно беше, че и за него, и за много други виетнамски представители България има специално място.
Програмата на посещението беше богата, тя включваше и много полезен бизнес-форум. Не беше протоколно посещение, а многоаспектно – със заявка за развитие точно на отношенията и с институциите, и с обществените организации. Нещо, което, уви, след политическата промяна в България през 2009 г. не се състоя”.
Георги Пирински направи и съпоставка в развитията на Виетнам и България:
„Струва ми се, че българската държава в сегашния ѝ вид няма капацитета да използва натрупаните позитивни предпоставки за не инцидентно, а интензивно развитие на връзките между България и Виетнам. Известно е, че сред част от виетнамското ръководство има хора с „български периоди” на младини. Пропускът е за България, ако не реализира пълноценно допълнителните възможности, които дължим на тези живи човешки връзки.
Виждаме днес пред себе си Виетнам като страна, намерила своя път за развитие и осигуряваща на виетнамския народ, на виетнамските граждани самочувствието, че живеят в държава, която работи за тях и в която те виждат добро бъдеще за собствения си напредък, за децата си. И едновременно с това държава, която е много ценна и търсена като партньор от водещи не само регионални, но и световни сили. Именно защото е динамичен, привлекателен икономически и социален център и пример.
В същото време в България като държава не виждаме подобни процеси. Липсва ефективно и позитивно взаимодействие между държавни институции, делови среди, неправителствен сектор, граждански структури, които да бъдат обединени от дълготрайна перспектива в развитието на отношенията с една страна като Виетнам. За да имаме такова развитие, е необходима високо компетентна дипломатическа служба, много развита икономическа дипломация и ефективно ангажиране на целия кръг човешки, исторически, културни, хуманитарни предпоставки, които обективно са налице, но не са включени в един осмислен и по-дългосрочен процес. Ако не се подхранват с нови усилия, тези наследени предпоставки потъват в миналото и „изпускаме влака” за съвременно, динамично и взаимоизгодно сътрудничество с бързо напредващия и желан от много партньори Виетнам.”
Нека кажем няколко думи и за поелия сега задачите и на ръководител на ВКП настоящ виетнамски президент То Лам. Вероятно това съвместяване на постове е временно решение – както временно самият Нгуен Фу Чонг съвместяваше същите два поста от 2018 до 2021 г. По принцип във Виетнам е прието четирите водещи поста в държавата – генералният секретар на ВКП, президентът, председателят на Народното събрание и премиерът – да се заемат от четири различни лица, с цел да се спазва разделението между властите. Само в случаи на смърт насред мандата са допустими изключения, както става и сега.
Необходимо е да се напомни, че 67-годишният То Лам съвсем отскоро заема президентския пост – от 22 май 2024 г. Допреди това той беше на много влиятелната позиция министър на обществената сигурност. Бе предложен за държавен глава на 18 май т. г. от Централния комитет на ВКП, след което бе избран на поста от Народното събрание.
Този избор бе извънреден и се наложи заради разразил се през март т. г. шумен корупционен скандал, довел до оставката на дотогавашния президент Во Ван Туонг. Смята се, че тя е предизвикана от разследване на Централната контролна комисия за злоупотреби, извършени в периода 2011-2014 г. в провинция Куанг Нгай, където по онова време Во Ванг Туонг е оглавявал местното ръководство на ВКП. По същия скандал преди това са арестувани административни ръководители на тази провинция.
Това сътресение във върховете предизвика силен отзвук във Виетнам и подчертано внимание сред международните партньори на страната – не само като показател за решителността на водената от Нгуен Фу Чонг антикорупционна кампания. Но и като знак, по който да се предугажда какъв тип промени може да се очертават в балансите сред висшето ръководство.
Трябва да се има предвид, че в рамките само на малко повече от една календарна година това беше вече втората предсрочна смяна на президент във Виетнам – и то все заради обвинения в злоупотреби не лично към титулярите и не в периода на президентстването им, а заради действия на техни съратници в предходни етапи от кариерите им.
Предишният случай бе оставката, която през януари 2023 г. подаде дотогавашният президент Нгуен Суан Фук. Той бе на този пост от 2021 г., а преди това – от 2016 г., беше премиер, при това доста успешен. Причината за президентската му оставка официално остана доста мъглява – почувствал се виновен, че докато бил премиер насред Ковид-кризата, други членове на министерския съвет се забъркали в злоупотреби около тестове за вируса и около платени полети за репатриране на виетнамски граждани, сварени от пандемията по света. В рамките на онзи скандал от постовете си паднаха един вицепремиер и един министър, а над сто длъжностни лица бяха арестувани.
Коментари в азиатски и европейски медии допуснаха тогава, че отстраняването на Нгуен Суан Фук от президентския пост може да е интрига на негови противници в сложната схема от съперничещи си за контрол над властта вътрешни групи във върхушката на ВКП.
Естествено, подобни коментари не липсват и сега. Вече се правят и тълкувания, че с поемането не само на президентския пост, но и на ръководството на ВКП точно от То Лам – доскорошен министър на обществената сигурност – вероятно се очертава надмощие на по-твърдото крило в партийните и държавнически върхове на Виетнам.
То Лам, който гради кариера в контраразузнаването и е с чин армейски генерал, е в тези среди, така да се каже „потомствено“ – баща му е бил активен участник в освободителната война на Виетнам срещу чуждите агресори и е сред основателите на органите за сигурност в страната.
Постът министър на обществената сигурност е поет от То Лам през 2016 г., броени дни след като президент става Чан Дай Куанг. Скоро след това То Лам оглавява и Комитета за борба с корупцията към ЦК на ВКП. Предприема мащабна реформа в министерството на обществената сигурност с цел повишаване на мобилността, оперативността, дисциплината, правния контрол и хуманизацията.
Смята се, че То Лам си е изградил сериозно политическо влияние покрай своята важна роля в системата за обществена сигурност. Има публикации в чужди медии, които е трудно да се удостоверят, но които сочат за наличието на трупано през годините напрежение между него и досегашния партиен водач Нгуен Фу Чонг. Пак според подобни публикации То Лам е смятан за проводник на по-консервативен и твърд курс в ръководството на ВКП, като в името на стабилността и сигурността е за засилване на контрола над обществения живот, включително и в интернет. Цитирани са мнения на чужди дипломати, контактували лично с То Лам – определят го като „твърд и умен“.
About The Author
