Времето в политиката не тече по същия начин като хронологичното време. За малко повече от десетина дни могат да се случат неща, равностойни по значение на трупани с месеци събития. Нещо такова става в политиката във Франция.
За по-малко от две седмици след парламентарните избори на 7 юли, левият Нов народен фронт (NFP) пропиля част от капитала, спечелен от неочакваната си победа на вота. От радостта и еуфорията, изживени в изборната нощ след втория тур, част от поддръжниците на Фронта преминаха към разочарование от неспособността на партиите в тази коалиция да се разберат кого да излъчат като евентуален премиер.
„Срамувам се от това, което става в момента в левицата“, казва Алексия, 41-годишна, с професия киномеханик. В четвъртък тя участва в скромна демонстрация парижкия Площад на Републиката. Проявата бе свикана, за да се настои президентът Еманюел Макрон да назначи министър-председател от редиците на NFP. Но на нея бе даден израз и на гнева на част от прогресивните избиратели към лидерите на Народния фронт. „Те дават основание не онези, които казват, че левицата не може да управлява, тъй като в действителност не е единна, а разделена. И че не може да се споразумее за името на министър-председателя“, ядосва се се 31-годишната журналистка Лора, дошла не да отразява, а да участва в митинга.
Новият народен фронт, съставен от „Непокорна Франция”, Социалистическата партия, Зелените, комунистите и още няколко формации, остава водещата сила в Националното събрание, макар и далеч от абсолютното мнозинство от 289 депутати. След окончателното оформяне на парламентарните групи в четвъртък, 18 юли, този ляв съюз алианс разполага със 193 депутати. Второ е обединението „Заедно” на партиите, свързани с Макрон, със 166 депутати. Трети е крайнодесният Национален сбор и съюзниците му със 142 депутати.
Политическата традиция на Петата френска република повелява първата парламентарна сила да бъде и управляваща. Но за времето, изминало от вота на 7 юли, президентът показва, че не е склонен да назначи ляв премиер.
Заражда се съюз между Макрон и републиканската десница
„Никой не е спечелил” изборите, заяви Макрон в противоречиво обръщение към френските граждани, публикувано на 10 юли. В него той поиска „всички републикански сили” да „изградят солидно мнозинство”. Очевидно президентът, клонящ все по-надясно, се стреми да лансира „голяма коалиция” между макронизма, „Републиканците” от традиционната десница и социалистите. Тази хипотеза обаче в момента не се котира добре, тъй като не изкушава Социалистическата партия, която успя да възкръсне от пепелта благодарение на съюзяването си с останалата левица. Освен това бленуваната от Макрон „голяма коалиция” пак не би достигнала заветното абсолютно мнозинство, тъй като ще събере едва 279 депутатски гласа.
Де факто в президентската република Франция Макрон може да назначи за премиер когото си поиска, но правителство без парламентарна подкрепа може лесно да бъде свалено с вот на недоверие.
„Намираме се в ситуация на криза и политически блокаж. Имаме три блока, които са практически невъзможни за комбиниране“, смята политологът Бенжамин Морел, професор по конституционно право в университета „Пантеон Асас”.
Основната маневра, която остава на президента, за да се опита да запази юздите на правителството, ще е да гради съюз с „Републиканците”, четвъртата сила в Долната камара на парламента, разполагаща с 47 депутати. Това би довело до неортодоксален пакт между двата политически кръга, които загубиха най-много депутати на изборите – макронизмът се лиши от 84 от досегашнте си депутати, а републиканската десница – от 15. Заедно биха имали сега 213 депутати. Доста няма да им достига до абсолютното мнозинство.
Въпреки това тази хипотеза придоби сила след гласуването в четвъртък за избор на председател на Народното събрание. След процедура, продължила повече от пет часа и изискваща до три кръга – безпрецедентно събитие в историята на Петата република – макронистката Яел Браун-Пивет ще продължи да председателства парламента, който оглавява от лятото на 2022 г. Нейната кандидатура се утвърди със слаба разлика от само с 13 гласа: 220 бяха подадени за нея и 207 за комуниста Андре Шасейн, подкрепен от всички партии на Народния фронт.
Победата на Браун-Пивет дойде именно със съюзените гласове на макронизма и републиканската десница. Според либералния вестник „L’Opinion” премиерът в оставка Габриел Атал е постигнал споразумение за разпределението на основните позиции в Долната камара с Лоран Вокиез, председател на парламентарната група на „Републиканците”. В замяна на подкрепа за кандидата на президентската коалиция за председател на Националното събрание, макронистите подкрепят кандидати от републиканската десница на няколко ключови позиции, които обикновено се полагат на основната опозиционна сила, а не на четвъртата. Например – председателството на престижната Финансова комисия или един от секретариатите на парламента.
Разногласия вляво по политическата линия
„Хората очакваха да промяна. (…) Тази ситуация е отвратителна“, критикува създалото се положение комунистът Шасейн след гласуването, което позволи всичко да остане същото, поне в председателстването на парламента. „Това е нов етап от преврата на президента, който отказва да признае резултатите от изборите“, гневи се на свой ред депутатът от „Непокорна Франция” Орелиен Льо Кок, който коментира събитията пред „Публико” в кулоарите на парламента. Макар да не е в пряка връзка с формирането на бъдещото правителство, гласуването в четвъртък беше неуспех за Народния фронт. То затвърждава тезата на Макрон, че левицата не е спечелила изборите, тъй като е далеч от абсолютно мнозинство.
Този подход се улеснява и от напрегнатите преговори между различните прогресивни партии за съгласуване на името на потенциален премиер. Преговорите бях прекъснати по-рано тази седмица. „Народният фронт трябва да се събуди“, настоя икономистката и дипломатка Лоранс Тубиана в четвъртък в изявления за онлайн вестника „Mediapart”. Нейното име и името на Югет Бейо, председателка на Регионалния съвет на френския отвъдморски департамент Реуньон, се обсъждат за евентуални премиерски предложения NFP. Но никое от предложенията досега не е родило консенсус.
„В NFP има разногласия по политическата линия. Това не е борба за позиции и хора“, обяснява политологът и професор в университета „Париж 8” Стефано Паломбарини, автор на интересното есе „Илюзията на буржоазния блок”. Според него в рамките на прогресивния алианс се сблъскват две основни линии. От една страна, това е линията на „Непокорна Франция” – основната сила във Фронта със 72 депутати. Тя държи да се сформира правителство, което да прилага предизборната програмата, включваща увеличение на минималната заплата до 1600 евро нетно и отмяна на пенсионната реформа. От другата страна е линията на Социалистическата партия, разполагаща с 66 места, която би предпочела да промени някои точки от началната програма, за да се опита да сключи съюз с лявото крило на макронизма.
„Тази дискусия ще бъде разрешена бързо, ако Макрон призове партиите от Народния фронт да съставят правителство“, казва Паломбарини. Експертът смята, че основната причина за сегашния блокаж е отказът на президента да предложи на левицата да се опита да състави правителство. Лидерите на Новия народен фронт са наясно с това. Единни са поне за тази преценка.
Социалистическата партия предложи в петък, 19 юли, гласуване сред всички депутати от NFP с цел да се определи възможен министър-председател на алианса. Но „Непокорната Франция” се противопоставя, поне за момента, на този вариант. „Нуждаем се от силен и консенсусен ръководител на правителството“, казва депутатът Пол Вание, който е част от твърдото ядро на оглавяваната от Жан-Люк Меланшон „Непокорна Франция”.
След еуфорията от неочакваната победа винаги идва следизборен махмурлук, който е много труден за преодоляване.
About The Author
