Юни е месецът, в който с 20 години разлика се раждат две символни личности на латиноамериканската, а и на световната левица. Салвадор Алиенде (26.06.1908-11.09.1973) и Ернесто Че Гевара (14.06.1928-09.10.1967). И двамата – лекари по професия. И двамата – влезли в политиката, за да лекуват социалните недъзи. Всеки по свой начин. Били са приятели, независимо от различията си.
Когато Че подарява на Алиенде екземпляр от книгата си „Партизанската война”, му я надписва така: „На Салвадор Алиенде, който по друг начин се опитва да постигне същото. От сърце. Че”.
Този надпис е монтиран впоследствие на широко разпространявана тяхна обща снимка от съвместното им участие в събитие в Университета на Монтевидео, където двамата изнасят беседи. Това става по време на състоялата се през 1961 г. в уругвайския курорт Пунта дел Есте международна икономическа конференция, на която американският президент Джон Кенеди лансира инициативата си „Съюз за прогрес”. Идеята му е чрез кейнсиански реформи под егидата на САЩ да се постигне повече социално развитие за латиноамериканските общества, и така да се парира силният бунтовен импулс, даден на целия континент от Кубинската революция. Че Гевара на свой ред държи пламенна реч пред форума, в която определя инициативата на Кенеди като демагогия, целяща единствено да залъже народите, за да останат те във все същата власт на местната олигархия и на северния хегемон.
За поредицата си от срещи с Че, за отношенията им, за общуването си с кубинските лидери Алиенде разказва подробно в едно свое дълго интервю, което дава 4 месеца след победата си в президентските избори в Чили на 4 септември 1970 г. Интервюто е заснето и записано на 4 януари 1971 г. Интервюиращият е не кой да е, а нашумелият Режи Дебре – френски ляв журналист, който още в началото на 60-те пътува до Куба, възхитен от революцията ѝ. Общува с Че Гевара и Фидел Кастро. През 1967 г. е в Боливия, с намерението да отразява партизанската епопея на Че и другарите му там. Но Че предпочита той да не остава в отряда. При напускане на бойната зона Дебре и придружаващият го аржентинец Сиро Бустос са арестувани от боливийските военни. Двамата са осъдени на 30 г. затвор за противодържавна дейност. След смяна на управлението в Боливия са амнистиран и през декември 1970 г. са освободени. Дебре заминава за Чили и се сближава с току-що дошлия на власт там със своята „мирна революция” Алиенде.
Ето тук една извадка от доста дългото интервю на Дебре с Алиенде, което е заснето навремето от държавната компания „Чиле Филмс” и е достъпно в YouTube.
Дебре: Какъв беше вашият първи контакт с Кубинската революция?
Алиенде: Бях във Венесуела, очаквайки встъпването в длъжност на Бетанкур (Ромуло Бетанкур става президент на Венесуела през февруари 1959 г., след свалянето предната година на венесуелския диктатор Маркос Перес Хименес – б. пр.) и ми хрумна, защото имах някой и друг долар в повече, да отида да видя и Куба. Фидел Кастро вече беше влязъл в Хавана. Доколкото си спомням, Фидел влезе там на 6 януари, или може би на 5-ти. И така, пристигнах в Куба на 20 януари в един много любопитен момент. Бях в хотела и същия следобед видях едно шествие, което не просто ме порази, но ми се видя и невероятно. Беше шествие на 200 полицаи от Маями, а в открит автомобил пътуваха кметът на Маями и, струва ми се, кметът на Хавана.
Като видях това, реших още на следващия ден да си замина. Но срещнах Карлос Рафаел Родригес (кубински политик и икономист, заемал важни правителствени позиции през годините след Кубинската революция – б. пр.), с когото се бях запознал в Чили. И той ме попита: „Какво правиш тук?” Отговорих: „Дойдох да видя тази революция, но след като няма революция, ще си заминавам. Каква революция е това, след като тук са полицаи от Маями?” Той каза: „Грешиш, Салвадор, остани тук, разговаряй с ръководителите”. Отвърнах: „Не, не, тръгвам си”. Но той толкова настояваше, а и аз все пак знаех що за човек е Карлос Рафаел, така че накрая склоних: „Добре, но ме свържи с ръководителите”.
Още същия следобед ми се обади Алейда (Алейда Марч, участничка в Кубинската революция, която става втората съпруга на Че Гевара – б. пр.), която не познавах, не знаех коя е. Тя беше секретарка на Че, още не се беше омъжила за него. И ми каза: „Команданте Гевара ще ви изпрати автомобила си и ще ви чака в крепостта „Ла Кабаня”.“
Пристигнах и там беше Че. Беше легнал на едно походно легло, в една огромна стая, в която си спомням, че имаше и бронзов креват, но той лежеше на походното легло. Само по панталони, гол до кръста. Имаше силна атака на астмата. Беше с инхалатора и аз изчаках да му мине. Седнах на онзи, другия креват, и му казах: „Команданте..”, но той ме прекъсна: „Вижте, Алиенде, аз отлично знам кой сте. Слушах в президентската кампания през 1952-ра две ваши речи – едната беше много добра, а другата много лоша. Така че хайде да си говорим открито, защото аз имам много ясно мнение за вас”.
После си дадох сметка за интелектуалния капацитет, за хуманното чувство и за континенталната визия, които имаше Че. Също и за реалистичното разбиране за борбата на народите. Той ме свърза с Раул Кастро и после веднага отидох да се видя и с Фидел.
Спомням си, сякаш беше вчера – Фидел имаше заседание с членовете на кабинета си. Влязох и присъствах на част от заседанието. Имаше вечеря и после излязохме в един салон да разговаряме с Фидел. Там имаше селяни, които играеха на шах и на карти, налягали по пода, с картечници и всичко останало. Там си намерихме едно свободно ъгълче и останахме дълго време. Там си дадох сметка, там проумях кой е Фидел.
Дебре: Нека поговорим повече за този аспект. Чили си има собствен път към социализма, но вие отблизо сте следили Кубинската революция през изминалите 12 години (до интервюто, взето през 1971-ва – б. пр.). Разбира се, няма универсален модел, няма неща за механично имитиране, но все пак какъв личен урок извлякохте от Кубинската революция?
Алиенде: Изключителен урок. Първо – че единният народ, народът, осъзнал своята историческа задача, е непобедим. Освен това, когато той има последователни лидери, хора, способни да въплъщават волята на народа, този народ реално управлява. Такъв е случаят с Фидел, такъв е случаят с Че.
Дебре: Говорите за Фидел. Как се роди това ваше приятелство с него?
Алиенде: Всъщност от първия момент ми направи впечатление тази негова преливаща интелигентност, невероятна и поразителна, като водопад, а също и неговата искреност. Нашето приятелство беше понякога съпроводено със…
Дебре: Със спорове?
Алиенде: Дълбоки и силни.
Дебре: Но винаги откровени.
Алиенде: Винаги.
Дебре: Как реагира Фидел, когато научи за победата на Народното единство (лявата коалиция, която издига Алиенде за президент през 1970 г. – б. пр.) в Чили?
Алиенде: Изпрати ми челната страница на „Гранма”, официалният орган на Кубинската революция. Там беше публикувана новината за нашата изборна победа със заглавие през цялата страница. Той е стоял в редакцията, очаквайки новините от Чили. И върху онази челна страница, в чието заглавие нашата победа беше определена като победа над империализма, той беше написал един специален поздрав към нас и се беше подписал. После накарал да се подпишат и всички, които са били там с него. Пазя тази страница като спомен. Освен това ми се обади на следващата сутрин след изборите, за да ни поздрави.
Дебре: Другарю президент, споменахте и Че. Какви бяха личните ви отношения с него?
Алиенде: Вече ти казах – още първия път, когато бях в Куба, се срещнах с Че. И от онзи момент изпитвах към него топло чувство, уважение и, мисля, мога да кажа, че бях приятел с Че. Имам тук една негова снимка с посвещение: „На Крамен Пас, Беатрис и Мария Исабел (дъщерите на Алиенде – б. пр.) с братска обич от Кубинската революция и от мен лично”. Това ти показва, че той познаваше дъщерите ми, знаеше, че цялото ни семейство изпитва топли чувства, обич към него.
Но има и още нещо, което е с безценна стойност за мен. Нещо много специално, което пазя като съкровище. Книгата му „Партизанската война”. Този екземпляр беше на бюрото на Че. Може би е бил вторият или третият екземпляр, защото, предполагам, първия го е подарил на Фидел. И ето го посвещението, в което казва: „На Салвадор Алиенде, който по друг начин се опитва да постигне същото. От сърце. Че”.
Ти си спомняш, че по-късно, през 1961 г. в Уругвай, в курорта Пунта дел Есте, се проведе една икономическа конференция, на която президентът на САЩ Джон Кенеди лансира програмата си „Съюз за прогрес”. Че също беше там и държа своята известна и пророческа реч, в която разкритикува тази демагогска програма.
Успоредно с това уругвайски антиимпериалистически организации ме поканиха на едно събитие в Монтевидео, замислено като отговор на конференцията в Пунта дел Есте. Другият поканен беше Че. Така двамата отново се събрахме, този път в Уругвай. Аз изнесох две беседи, а Че – една. С него завършиха тези дискусии, които се провеждаха в Тържествената зала на Университета на Монтевидео.
Когато излизахме след беседата на Че, той ми каза: „Салвадор, да излезем поотделно, за да не ставаме заедно мишена в случай на атентат”. Напуснахме мястото поотделно. После научихме, че наистина е имало атентат – реакционен агент е стрелял срещу множеството, струпало се да очаква излизането на политическите лидери, и е убил един уругвайски професор.
Същата вечер Че ме покани в хотела, където беше отседнал, за да вечеряме заедно и да разговаряме. Тогава ме представи на майка си, която обичаше много. По време на разговора ми сподели нещо, което за момента беше тайна – че на следващия ден неофициално ще отиде до Буенос Айрес, поканен от тогавашния аржентински президент Артуро Фрондиси. Пътуването се осъществи, а последствието от онази лична, но очевидно политическа среща, бе свалянето на Фрондиси. Малко по-късно президентът на Бразилия Жанио Куадрос беше също свален, защото беше връчил на Че орден при минаването му през страната.
Посрещнах вестта за смъртта на Че с дълбока скръб. Споделях болката на хиляди и хиляди мои съотечественици. Всъщност, искам да ти кажа, Режи, че съм се запознавал с много хора на най-високи постове, но само двама души са ми направили впечатление с нещо, което не съм открил у никого другиго – с погледите си. Това са Че Гевара и Чжоу Енлай. В очите и на двамата имаше вътрешна сила, твърдост, ирония. Когато разговарях с команданте Гевара и го гледах, знаех отговора още преди той да произнесе думите. В очите му много пъти виждах нежност и самота. Винаги ме поразяваше този отговор, който, без да бъде изречен, се виждаше в очите му.
Дебре: След убийството на Че по време на военната диктатура в Боливия имахте ли възможност да изразявате по различни начини вашата солидарност с революционната борба в братската страна?
Алиенде: Аз бях председател на Сената, както знаеш, когато в Чили пристигнаха партизаните, които са били с Че. Бях с тях в Икике (град край северната граница на Чили – б. пр.), а после отлетях с тях за Великденския остров и Таити. Там Помбо, Бенигно и Урбано (оцелели от отряда на Че – б. пр.) също се подписаха на тази книга – „Партизанската война”, която носех със себе си. Те написаха: „Другарю, в книгата, която ви е подарил Че, искаме да останат и нашите думи като почит към него, от нас, които бяхме негови другари в боливийската партизанска война”.
Дебре: Било е много смело от ваша страна, защото знам, че десницата използва вашия жест на солидарност, за да ви скроят провокации и да крещят: „Какво става с Алиенде? Вече е против демократичния път, така ли?” Тогава вие не само се защитихте, но и атакувахте цялата тази буржоазия, която ви се беше нахвърлила.
Алиенде: Грубо се нахвърлиха. През онези 10 дни, когато бях извън Чили, използваха срещу мен ирония, сарказъм, подигравки. Без лъжлива скромност признавам, че пометох онези, които ме атакуваха, и нападките им спряха. Целта им по начало беше не само да ме злепоставят, но и да ме махнат от председателското място в Сената. Но не се осмелиха да го направят.
Дебре: Когато поехте държавното управление, на церемонията на Националния стадион, където произнесохте първата си политическа реч като президент, там стоеше и портрет на команданте Гевара. Споменахте го като пример за чилийската младеж. Въпросът ми е, защо вие, който имате различни позиции от тези на Че, продължавате да приемате като свое и знамето на Че Гевара, на Кубинската революция, на мексиканския интернационализъм?
Алиенде: Защото аз безусловно вярвам, че в живота на Латинска Америка рядко е имало или по-скоро никога не е имало друг човек, който да е показал повече последователност в своите идеи, повече щедрост, повече отдаденост. Че имаше всичко и се отказа от всичко, за да направи възможна континенталната борба. Отговорът на това „защо” е пак в посвещението в книгата: „На Алиенде, който по друг път се опитва да направи същото”. Безспорно, имаше различия, но формални. В основата си позициите ни бяха подобни, еднакви.
Дебре: Тактически различия…
Алиенде: Именно. Всеки политически лидер трябва да действа според конкретния анализ на конкретната обстановка, това е есенцията на марксизма. Затова всяка страна, изправена пред собствената си реалност, прилага собствена тактика.
About The Author
