Искането на главния прокурор на съда в Хага за арест на Нетаняху раздели ЕС

Предлагаме обзор на кореспондентките на испанския вестник „Ел Паис” в Брюксел за различните реакции на членките на ЕС спрямо искането на главния прокурор на Международния наказателен съд в Хага за арест и на израелския министър-председател Бенямин Нетаняху заедно с неговия военен министър, и на лидерите на „Хамас”. В обзора са цитирани коментари на премиери и външни министри на държави от Евросъюза, които изказват разнопосочни мнения. На този фон прави впечатление, че България въобще не е изразила позиция – на сайта на нашето МВнР темата отсъства, мълчи по въпроса и съвместяващият длъжностите на премиер и външен министър Димитър Главчев.

Силвия Аюсо, Мария Р. Саукийо (Брюксел), „Ел Паис”

Противоречивите реакции на 27-те членки на ЕС пред решението на прокуратурата на Международния наказателен съд (МНС) в Хага да поиска от съдиите да арестуват министър-председателя на Израел Бенямин Нетаняху и ръководството на „Хамас” още веднъж подчертават дълбокото разделение, провокирано в ЕС от войната на Израел в Газа.

Държави като Полша, Австрия, Чешката република и Унгария се възмущават от МНС. Германия критикува онова, което смята за „фалшивото внушение за равностойност“ между израелския лидер и „Хамас”, фундаменталистката организация, извършила атаките на 7 октомври, довели в офанзивата на Израел в Ивицата Газа.

От другата страна са съюзници като Франция, Испания и Белгия. Те активно подкрепят „независимостта“ на МНС в действията му срещу безнаказаността „във всички ситуации“.

Липсата на единство и на силен европейски глас в конфликта в Близкия изток повдига обвинения срещу ЕС в поддържане на двойни стандарти: една е позицията му за войната на Русия срещу Украйна и е друга за нарушенията на международното право от Израел при неговата офанзива в Газа, където убитите от израелски атаки надхвърлят 35 000. Мустафа Баргути от Палестинската национална инициатива е критичен към този разнобой в ЕС, какъвто не се появи около заповедта на МНС срещу руския президент Владимир Путин заради обвинения като принудително депортиране на украински деца в Русия.

Президентът на Съединените щати Джо Байдън определи като „възмутителна” заповедта за арест, издадена от прокурора Карим Хан срещу Нетаняху и неговия министър на отбраната Йоав Галант. САЩ не са сред онези 124 страни, подписали Римския статут и задължили се така да изпълняват заповедите за арест на МНС. Не го е подписал и Израел, но пък Палестина е сложила там подписа си.

Върховният представител за общата външна политика и сигурността на ЕС Жозеп Борел е ясен. „Мандатът на МНС, като независима международна институция, е да преследва най-тежките престъпления съгласно международното право. Всички държави, които са ратифицирали устава на МНС, са задължени да изпълнят решенията“, каза Борел в кратко изявление в социалните медии.

Макар никоя държава-членка да не е казала, че ще наруши заповедта за арест, ако съдът в Хага реши да я издаде след искането на прокуратурата, има голяма разлика в това, кой как приема решението.

От една страна е блокът, воден от Испания, Белгия и Ирландия, страни, които от известно време настояват за по-силен глас на ЕС в конфликта. Искат и незабавно прекратяване на огъня. Тези гласове побързаха да изразят абсолютно зачитане на МНС, на неговата работа и решения.

Другият блок е воден от страните, които най-много защитаваха действията на Израел в отговор на атаката на „Хамас”, въпреки високата цена на живота на цивилните в Газа. Сега в този лагер критиките са насочени преди всичко към решението на прокуратурата на МНС да приравни лидерите на „Хамас” с Израел чрез искането си за международни заповеди за арест и на едните, и на другите.

Полският премиер Доналд Туск се изказа в тази насока. „Опитът да се представят министър-председателят на Израел и лидерите на терористична организация като равни, както и да се въвличат в това международни институции, е неприемливо“, настоява той.

В защита на съда

Белгия е една от страните, които най-твърдо подкрепят съда в Хага. „Престъпленията, извършени в Газа, трябва да бъдат преследвани на най-високо ниво, независимо от това, кои са техните извършители“, подчерта в свое изявление белгийската външна министърка Аджа Лахбиб. Тя също така смята поисканите от прокурора Хан заповеди за арест на висши лидери на „Хамас” и Израел, „е важна стъпка в разследването на ситуацията. в Палестина“. Белгия, добавя Лахбиб, „ще продължи да подкрепя работата на международното правосъдие, за да се гарантира, че отговорните за всички престъпления ще бъдат подведени под отговорност“.

На свой ред в кратко съобщение в социалната мрежа Х испанското министерство на външните работи настоя за зачитане на работата на съда в Хага: „Неговата ключова работа трябва да се извършва свободно и без намеса“.

Ирландският вицепремиер и външен министър Мишел Мартин се изказа по много подобен начин: „Жизненоважно е да уважаваме независимостта и безпристрастността на МНС“, написа той в X, като същевременно осъди „неотдавнашните заплахи“ към съда и членовете на неговата комисия. „Тяхната роля за прекратяване на безнаказаността е от съществено значение“, подчерта Мартин.

Франция също така решително изрази подкрепата си за „независимостта“ на МНС и „борбата срещу безнаказаността във всички ситуации“. Подобно на други страни, френското изявление припомня, че все още не се знае дали съдът в Хага ще издаде поисканите от прокурора заповеди. Същевременно е направена и ясна препратка към Израел в отбелязването, че „Франция предупреждава от много месеци за важността на стриктното спазване на международното хуманитарно право и особено за неприемливия характер на загубата на живота на цивилни в Ивицата Газа, както и за недостатъчен хуманитарен достъп.“

Критичният блок

Страните, които традиционно подкрепят Израел, побързаха да разкритикуват преди всичко факта, че прокурорът на МНС поставя „Хамас” и Израел на едно ниво. Най-краен, както обикновено, е унгарският министър-председател Виктор Орбан, който определи като „абсурдно и срамно“ решението на прокурора на МНС да поиска наказателно преследване на Нетаняху.

По-сдържано, но не по-малко критично се изказаха висши представители на Австрия и Чехия. „Ние напълно уважаваме независимостта на МНС, но е неразбираемо, че лидерът на терористичната организация „Хамас”, чиято декларирана цел е изчезването на държавата Израел, се споменава едновременно с демократично избрани нейни представители“, заяви австрийския канцлер Карл Нехамер.

Тази уравновиловка е „ужасна и напълно неприемлива”, смята и чешкият премиер Петр Фиала.

С премерен тон, но ясно давайки да се разбере, че не счита престъпленията на „Хамас” за сравними с предполагаемите нарушения на правата на правата на човека, извършени от израелски служители, германското външно министерство от една страна изрази своето „уважаване на независимостта и процесите“ на МНС, като същевременно постави под въпрос приравняването на „Хамас” с държава, „спазваща върховенство на закона като Израел“.